Р Е Ш Е Н И Е
гр. Шумен, 13.12.2019 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 107 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Банка Пиреос България” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „...”, № 115 Е, чрез пълномощника си ад. К.К.К. *** срещу В.К.Н., ЕГН ********** *** и И.М.И., ЕГН ********** ***. С исковата молба, ищецът претендира да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане на банката от ответниците в общ размер на 45 070.24 евро от които 42 035.88 евро – неиздължена главница по дого- вор за жилищен кредит № 2617/R/2008 от 01.10.2008 г., 2 114.90 евро – просрочена и изискуема възнаградителна лихва за периода 10.06.2015 г. до 08.03.2016 г., 620.28 евро – наказателна лихва за периода 10.06.2015 г. до 08.03.2016 г., 299.18 евро – месечни такси за периода 10.06.2015 г. до 08.03.2016 г., както и 114.00 лв. нотариални такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от 26.04.2016 г. до датата на изплащането й, и направените разноски по делото. При условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли предявения установителен иск, ищецът предявява осъдителен иск срещу ответниците да му заплатят солидарно следните суми: 42 035.88 евро – неиздължена главница по договор за жилищен кредит № 26 17/R/2008 от 01.10.2008 г., 2 114.90 евро – просрочена и изискуема възнаградителна лихва за периода 10.06. 2015 г. до 08.03.2016 г., 620.28 евро – наказателна лихва за периода 10.06.2015 г. до 08.03.2016 г., 299.18 евро – месечни такси за периода 10.06.2015 г. до 08.03.2016 г., както и 114.00 лв. нотариални такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от 26.04.2016 г. до датата на изплащането и направените разноски по делото.
В сроковете по чл.367, ал.1, чл.372, ал.1 и чл.373, ал.1 от ГПК са подадени отговори на исковата молба от ад. Т.М. и ад. Н.П.Д.в качеството им на особени представители на ответниците, допълнителна искова молба и отговор на допълнителната искова молба от ад. Н.П.Д..
Съдържащата се в исковата молба претенция, произтича от следните факти: На 01.10.2008 г. между ищеца и В.К.Н., чрез пълномощника си И.М.И. е сключен договор за жилищен кредит № 2617/R/2008, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 52 000 евро, който е следвало да бъде погасяван от В.К.Н., ежемесечно на вноски с падеж на всяка вноска 10-то число на месеца, съгласно двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от кредитния договор. Крайният срок за погасяване на кредита е 240 месеца от датата на първото по ред усвояване – 10.10.2008 г. Освен в качеството му на пълномощник на В.К.Н., И.М.И. е подписал кредитния договор и в качеството си на солидарен длъжник. Поради забава в плащанията на ответниците е връчена покана за доброволно изпълнение, която съдържа изявление за обявяване на цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема при неплащане на посочените в поканата суми в указания срок. Към 25.04.2016 г. вземанията на ищеца от ответниците е в общ размер на 45 070.24 евро и 114.00 лева, от които 42 035.88 евро – неиздължена главница по договор за жилищен кредит № 2617/R/2008 от 01.10.2008 г., 2 114.90 евро – просрочена и изискуема възнаградителна лихва за периода 10.06.2015 г. до 08.03.2016 г., 620.28 евро – наказателна лихва за периода 10.06.2015 г. до 08.03.2016 г., 299.18 евро – месечни такси за периода 10.06.2015 г. до 08.03.2016 г., както и 114.00 лв. нотариални такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение.
Кредитополучателя и солидарния длъжник не са предприели действия за погасяване на задълженията по договора, поради което банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20168780401027 по описа на ЧСИ И.Х., с район на действие ОС – Ямбол. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение на ответниците, която им е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед на това в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът е предявил установителен иск срещу двамата солидарни длъжници и при условията на евентуалност осъдителен иск.
Особените представители на ответниците, изразяват становище, че исковете за допустими, но ги оспорват изцяло по основание и размер. По отношение на уста- новителния иск, считат, че волеизявлението на банката, с което обявява кредита за предсрочно изискуем не е връчено на ответниците. Относно осъдителния иск, по- сочват, че в качеството си на особени представители не могат да приемат, съдържа- щото се в исковата молба материалноправното изявление на ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Считат, че клаузата на чл.13, ал.4 от догово- ра, даваща възможност на банката да променя размера на годишния лихвен про- цент е неравноправно по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП и за нея не се прилага из- ключението на чл.144 от ЗЗП, поради което е нищожна, като излагат подробно ар- гументи в подкрепа на тезата си.
В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло иско- вата си претенция и оспорва възраженията на ответника.
В отговора на допърлнителната искова молба от ад. Н.П.Д. заявя, че подържа изцяло отговора на исковата молба с всички твърдения и възражения направени в него.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
На 01.10.2008 г. между ищеца от една страна и В.К.Н., чрез пълномощника му И.М.И. от друга страна в качеството му на кредитополучател е сключен договор за жилищен кредит № 2617/R/2008 г. Въз основа на договора банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на 52 000.00 евро (чл.1 от договора) за закупуване на жилище, подробно описано в договора (чл.2) и за неговия ремонт. Кредитът се усвоява по разплащател- на/спестовна сметка, открита на В.К.Н. (чл.4).
Дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит е в размер на 6.4% равен на базовия лихвен процент по жилищни кредити в евро валиден след 15.08. 2008 г. и се формира от 3-месечния EURIBOR плюс надбавка от 2% (чл.13, ал.1 и ал.2). Съгласно чл.13, ал.4 от договора минималната приемлива за банката стойност на тримесечния EURIBOR е 3.4%. Банката има право по време на действие на договора едностранно да променя размера на приложимата лихва, в случай, че 3-месечния EURIBOR достигне нива с 0.25 процентни пункта по високи от посочените. Лихвата се начислява и заплаща ежемесечно, заедно със съответната част от главницата (чл.14, ал.1). При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата лихва се увеличава с наказателна надбавка от 4% (чл.14, ал.3). Кредитополучателят заплаща на банката такса за разглеждане на документите според Тарифата на банката; еднократно такса за управление в размер на 1.25 % върху размера на предоставения кредит и месечна такса в размер на 0.0 65% от одобрения лимит, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната анюитетна вноска (чл.15)
Кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи част от главницата лихвата и месечната такса с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, приложен към договора и е неразделна част от него. Погасителни план се променя в случай, че банката упражни правото си по чл.13, ал.4 (чл.23, ал.1 и ал.2). Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита (чл.24).
В чл.27, б. „в“ от договора е уговорено, че банката може едностранно да прекрати договора и да обяви кредита за предсрочно изискуем, когато кредитопо- лучателят не е погасил в срок, която и да е от дължимите вноски по договора.
Освен в качеството на пълномощни на кредитополучателя, И.М.И. е подписал договора и в качеството си на солидарен длъжник. В чл.12 от договора изрично е посочено, че солидарният длъжник остава задължен до погася- ването на всички задължения на кредитополучателят по договора. Продължаването на срока на договора по отношение на кредитополучателя има действие и за соли- дарния длъжник.
С нотариални покани рег. № ...от 05.02.2016 г. на нотариус А.А. рег. № 019 на НК с район на действие РС – Шумен и рег. № ...от 01.02.2016 г. на нотариус С.С.рег. № 454 на НК с район на действие РС – Ямбол връчени на ответниците по реда на чл.47 от ГПК, ищецът е обявил ця- лата сума по кредитния договор за предсрочно и незабавно изискуема.
На 24.04.2016 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, основаващо се на извлечение от счетоводните книги на банката от 26.04.2016 г. На 27.04.2016 г.по ч.г.д. № 958/2016 г. на ШРС е издаде- на Заповед № 541 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от същата дата, с който осъжда В.К.Н. и И.М.И. да заплатят солидарно на ищеца сумата от 42 035.88 евро – главница, за парично задължение до договор за жилищен кредит № 2617/R/2008 от 01.10.2008 г., 2 114.90 евро – просрочена и изискуема възнагради- телна лихва за периода от 10.06.2015 г. до 08.03.2016 г., 620.28 евро – наказателна лихва за забава за периода от 10.06.2015 г. до 25.04.2016 г., 299.18 евро – месечни такси за периода от 10.06.2015 г. до 08.03.2016 г., 114.00 лв. – нотариални такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение и законна лихва от 26.04.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1 765.27 лв. – държавна такса и 1 855.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 20168780401027 поописа на ЧСИ И.Х., рег. № 878 с район на действие ОС – Ямбол. Заповедта е връчена на ответниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ШРС с определение от 29.05.2018 г. на основание чл.415, ал.2 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Определението е получено от ищеца на 08.06.2018 г. На 29.06.2018 г., в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, банката е предявила иск за установяване на вземането си.
От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че търговските книги на ищеца и записванията в тях във връзка с процесния кредит са водени редовно. Усвояването на кредита, предоставен на В.К.Н. е извършено чрез превод на 52 000.00 евро по банковата сметка на ответника на 10.10.2008 г. За периода на действие на кредитния договор годишната лихва до 16.10.2008 г. е в първоначално уговорения размер от 6.4%, от 17.10.2008 г. е в размер на 7.15%, а от 13.08.2014 г. е в размер на 6.15%. В решенията за промяната на годишния лихвен процент, приети с протоколи на заседания на изпълнителния комитет на „Банка Пиреос България“ АД не са посочени основанията и методиката за промяната му. Общия размер на погасените анюитетни вноски, предвид направените промени в годишния лихвен процент е 9 964.12 евро. Неиздължените погасителни вноски при извършените от банката промени на годишния лихвен процент са: за главница - 11 бр., възнагради- телна лихва – 10 бр., наказателна лихва – 11 бр., такси – 9 бр.
Размерът на непогасените задължения на кредитополучателя по кредитния договор към 25.04.2016 г. е 45 070.24 евро, от които главница - 42 035.88 евро, въз- наградителна лихва – 2 114.90 евро, наказателна лихва за забава - 620.28 евро и бан- кови такси - 299.18 евро. Налице е и задължение за нотариални такси в размер на 114.00 лв.
Размерът на задължението на кредитополучателя към 25.04.2016 г. изчисле- но въз основа на уговорките в първоначалната редакция на договора от 01.10.2008 г., без направените от ищеца, впоследствие изменения на годишния лихвен про- цент, т.е. при годишен лихвен процент от 6.4% е 43 393.23 евро, от които главница – 41106.38 евро, възнаградителна лихва – 1 511.87 евро, наказателна лихва за забава - 571.18 евро и банкови такси – 202.80 евро, както и 114.00 лв. – нотариални такси.
В хода на процеса не са представени доказателства за извършени плащания за погасяване на кредита от датата на подаване на исковата молба до датата на из- готвяне на експертизата.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземания, произтичащи от договор за жилищен кредит № 2617/R/2008 от 01.10.2008 г. сключен между ищеца и В.К.Н. и пасивната солидарност на И.М.И., вследствие на поетото от него задължения да отговаря солидарно с кредитопо- лучателя. Предявения иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК. Предявеният при условие на евентуалност осъдителен иск е с предмет правен спор относно изпълнението на парични задължения от страна на ответни- ците по кредитния договор. Налице е и акцесорна претенция за законна лихва вър- ху главницата за периода от 26.04.2016 г. до датата на изплащането. Предявените обективно, комулативно съединени искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена в рамките на законоустановения едномесечен срок, считано от уведомяването на ищеца за необходимостта от предявяване на иск за установяване на вземането си, предвид обстоятелството, че заповедта за изпъл- нение е връчена на солидарните длъжници при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Т.е. налице са особените процесуални предпоставки за допустимостта на ис- ка.
Фактите и обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца по предявения при условията на евентуалност осъдителен иск са идентични с основа- нието въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. В производството по иска предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК може да се предяви осъдителен иск при условията на евентуалност само ако чрез него се въ- вежда ново основание от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. В този смисъл мотивите на т.11б от Тълкувателно решение № 4/2013 г от 18.06.2014 г. на ОСГТК. Следователно предявения от ищеца при условията на еветнуалност осъдителен иск е недопустим, поради което производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
Разгледан по същество предявения установителен иск е частично основате- лен, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 01.10.2008 г. между ищеца и ответника В.К.Н., в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдържащ съществените елементи за този вид договор, регла- ментирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да предостави на кредитополучателя парична сума в размер на 52 000.00 евро, а В.К.Н. се е задължил да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ. Страна по договора е и ответ- ника И.М.И., който го е подписал в качеството на солидарен длъжник и съгласно изрична договорна клауза остава задължен до погасяването на всички задължения на кредитополучателя по договора. С оглед на това по силата на правна сделка (чл.121, ал.1 от ЗЗД) е възникнала солидарна отговорност между двамата ответници за задълженията произтичащи от договора. Вследствие на това И.М.И. отговаря солидарно с В.К.Н. при същите условия и обем, при които последният се е задължил със сключването на кредитния договор. Ответниците отговарят пред кредитора за целия дълг и ищецът съгл. чл. 122, ал.1 от ЗЗД е придобил правото да търси дължимото от всеки един от тях.
Ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на креди- та с извършения на 10.10.2008 г. превод на 52 000.00 евро. по сметката на кредито- получателя. Но В.К.Н. не е изпълнил задължението си да връща кредита съгласно уговореното в договора, а също и останалите парични задължения произтичащи от него. Последното плащане, извършено от ответника е било на 19.05.2015 г. Налице е случай на неизпълнение на задълженията по кредит- ния договор (чл.27, б. „в“ от договора), като за ищеца е възникнало правото да обя- ви кредита за предсрочно изискуем. Банката е предприела действия да упражни то- ва свое право, като е изпратила нотариални покани до ответниците, с която ги по- канва да погасят просрочените задължения в указания от нея срок, след изнтича- нето на който обявява кредита за предсрочно изискуем. Уведомяването чрез нота- риална покана е допустим способ за довеждането до знанието на длъжника за изя- влението на банката-кредитор, че е упражнила правото си да направи кредита му предсрочно изискуем, като съгл. чл.50 от ЗННД, връчването на нотариалните пока- ни се извършва при условията и по реда на чл.38 – чл.58 от ГПК. Поканите са връчени по реда на чл.47 от ГПК (в редакцията на нормата обн. в ДВ бр.42 от 05.06.2009 г.). В случая нотариалните покани са изпратени на адресите посочени в чл.35 от кредитния договор. Нотариусите след няколкократни посещения не са намерили ответниците на адресите и са залепили уведомления по чл.47, ал.1 от ГПК. В двуседмичния срок от залепване на съобщенията, ответниците не са се явили в канцеларията на съответния нотариус за да получат поканата. Относно обстоятелствата по връчването на нотариалната покана и спазването на изисква- нията на чл.47, ал.1 от ГПК следва да бъдат кредитирани извършените от нотариу- сите по реда на чл.592, ал.1, изр.2 от ГПК отбелязвания за връчване. Нотариалното удостоверяване на връчване на нотариалната покана, залепването на уведомление- то на основание чл.47 от ГПК, както и констативния протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещаване на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официа- лен свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти, обстоятелства и извършени действия. Като официален свидетелстващ документ но- тариалното удостоверяване и изготвения от нотариуса констативен протокол се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила на удостоверените в него факти на основание чл.179 от ГПК. В този смисъл решение № 163 от 25.02.20 16 г. по т.д. № 2335/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
С оглед на това съдът приема, че при изготвяне и залепване на уведом- лението са били спазени изискванията на чл.47 от ГПК и след изтичане на двуседмичния срок от датата на залепване съответно 11.02.2016 г. и 12.02.2016 г., нотариалната покана следва да се счита за връчена съгл. чл.47, ал.5 от ГПК. От мо- мента в който е изтекъл двуседмичния срок е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубва- не на преимуществото на срока и волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до ответниците. От този момент неиздълженият остатък от кредита е изискуем по отношение както на кредитополучателя, така и на солидарния длъжник. Правото на кредитора е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на 25.04.2016 г. пред РС-Шумен.С оглед на това неоснователно е възражението на ответниците, че уведомлението за предсрочната изискуемост не е достигнало до тях, поради което и кредитът не е обявен за предсрочно изискуем към датата на подаване на заявлението.
Ответниците са направили възражение, че чл.13, ал.4 от кредитния договор, даваща възможност на банката едностранно да променя размера на лихвения про- цент, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП и към нея не могат да се приложат изключенията на чл.144 от ЗЗП. С оглед на това клаузата е нищожна. Възражението е направено във връзка с предявения от ищеца в условие на евен- туалност осъдителен иск. Независимо от това съдът счита че следва да разгледа възражението. В трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 180/08.02. 2019 г. по т. д. № 705/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение № 188/15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., е прието, че съдът следи служебно за наличието по делото на фактически или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузи в потребителския договор. При констатирането на такива обстоятелства съдът, разглеждащ делото по същест- во е длъжен, с оглед разпоредбата на чл.8 от ГПК, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на съответните клаузи. В конкретния слу- чай принципа за състезателност е спазен. Ответниците са направили възражението за нищожност на клаузата с отговорите на исковата молба. Ищецът е имал възмож- ност да изрази становище по възражението с допълнителната искова молба, като страните са имали възможност да ангажират доказателства.
Ответникът В.К.Н. е физическо лице, което при склю- чване на договора не е действало в рамките на своята професионална и търговска дейност. С оглед на това той е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. В случая не следва да се прилага действалия към момента на сключването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.20 06 г., отм. бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 от ЗПК (отм.). Но предоставения с процесния договор кредит е в размер на 52 000.00 ш. фр., чиято ле- вова равностойност е 101 703.16 лв. и е обезпечен с ипотека (л.30-л. 32). Съгласно чл.3, ал.3, т.5 и ал.5, т.1 от ЗПК (отм.) за договори за кредит на стойност над 40 000.00 лв. и за договори за кредит обезпечени с ипотека разпоредбите на закона не се прилагат. Следователно в конкретния случай в отношенията между страните, породени от сключения между тях на 01.10.2008 г. кредитен договор следва да се приложат разпоредбите на действащия ЗЗП, който е в сила от 10.06.2006 г.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потре- бител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добро- съвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно ус- ловията на договора въз основа на непредвидено в него основание (чл.143, т.10 от ЗЗП).
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следо- вателно за да бъде нищожна конкретната клауза е необходимо тя да е неравноправ- на и да не е уговорена индивидуално, т.е. да е изготвена предварително и потреби- телят да не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Тежестта да дока- же, че определено условие е индивидуално уговорено пада върху търговеца – чл. 146, ал.4 от ЗЗП. Също така не следва да е налице и някое от изключенията от за- браните по чл. 143, т.10 от ЗЗП, предвидени в чл.144 от ЗЗП относно доставката на финансови услуги, каквато е и тази предоставена с процесния договор, предвид § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.
В чл. 13, ал.4 от договора е предвидено, че банката има право по време на действие на договора едностранно да променя размера на приложимата лихва, като промяната на лихвения процент влиза в сила за страните от деня на приемането му. Банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковия салон и в интернет страницата й.
Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкре- тен кредит е предвидена в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с об- стоятелството, че обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в икономическите условия, включително и протичащите ин- флационни процеси могат в дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение. Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприят- ните последици при дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гаран- тира равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл.58, ал.2 от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне на разходите с дого- вора за кредит. Т. е. те трябва да бъдат посочени в самия текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или общи условия. С про- цесния договор не са уговорени правилата за определяне на съответната възнаградителна лихва. В чл.13, ал.4 от договора е посочено, че приемлива за банката стойност на тримесечния EURIBOR е 3.4% и че промяната се извършва, в случаите когато той достигне нива с 0.25 процентни пункта по-високи от посочени- те.
EURIBOR е средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро, изчислява се от Европейската банкова федерация със седалище в Брюксел и показва базовата лихва на междубанковия паричен пазар в Еврозоната за депозити в евро. Следователно банката определя изменението на лихвата въз основа на обективно съществуващи специфични икономически крите- рии и обективно отразява промените свързани с пазарните условия относими към кредитната й дейност. Но банката е тази която, чрез своя орган – Изпълнителния комитет, съобразно интереса си избира критериите и показателите, по които ще направи промяната във възнаградителната лихва. За потребителя, неразполагащ със специални знания те са неясни и немогат да му помогнат да формира представа как ще рефлетират върху паричните му задължения, произтичащи от кредитния дого- вор. С оглед на това клаузата е неравноправна съгл. чл. 143, т.10 от ЗЗП. Тя е във вреда на потребителя, тъй като дава възможност за едностранно изменение на дого- вора от страна на банката, въз основа на икономически критерии и предпоставки, които са неясни за кредитополучателя и води до неравновесие в негов ущърб, тъй като престациите на страните са в зависимост от изменение в договора, направено само от едната страна.
В хода на процеса не са събрани доказателства клаузата да е уговорена ин- дивидуално. В случая не е налице и изключението предвидено в чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Съгласно този текст разпоредбите на чл.143, т.7, 10 и 12 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Финансовите инстру- менти по смисъла на чл.4 от Закона за пазарите на финансови инструменти са сделки свързани с прехвърлими ценни книжа, инструменти на паричния пазар, дя- лове на предприятия за колективно инвестиране, опции, фючърси, суапи, форуър- дни лихвени споразумения и всякакви други деривативни договори свързани с цен- ни книжа, с валути с лихвени проценти или с доходност, с квоти за емисии или с други деривативни инструменти, финансови индекси или финансови показатели, за които може да бъде извършен сетълмент с физическа доставка или паричен сетъл- мент. Към чл.4 от ЗПФИ, препраща и разпоредбата на § 1, т.2 от ДР от Закона за публично предлагане на ценни книжа. Предметът на кредитния договор е преда- ване на определена парична сума с ясно определена в договора цел, като неговата цена е уговорената между страните възнаградителна лихва – чл.430, ал.1 от ТЗ. Съ- поставката на договора за кредит, в качеството му на основен вид банкова сделка, с изброените в чл.4 от ЗПФИ, сделки показва, че той не е сделка с финансови инст- рументи. В този смисъл Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, I т. о.
В случая не намира приложение и изключението установено с разпоредбата на чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП. Тя е приложима в хипотеза, при която са налице основа- телни причини за изменението цената на договора. Под основателни причини следва да се разбипрат такива които не зависят от волята на доставчика, като въз- действие на пазара и/или държавен регулатор, но тези основателни причивни следва да бъдат ясно и недвусмислено дефинирани и за тях потребителят да е полу- чил информация. Второто условие за приложение на изключението е предвидена с договора възможност за потребителя незабавно да прекрати договора. В конкрет- ния случай в договора не е предвидена възможността потребителя да прекрати до- говора за кредит при едностранно изменение на цената, каквато по своята същност е договорената от страните лихва.
Предвид гореизложеното клаузата на чл.13, ал.4 от договора е нищожна, не поражда действие и необвързва ответниците.
Съгласно чл.146, ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Нищожността на чл. 13, ал.4 от договора не засягат основния предмет на договора и същият може да се приложи и без тази клауза. Налице е конкретно договорен размер на кредита и дължимата възнаградителна лихва в първоначалната редакция на договора, за които страните изрично са се съг- ласили при подписване на договора. Останалите клаузи по кредитния договор също не възпрепятстват неговото действие.
Извършената съдебно-счетоводна експертиза безспорно установи, че въз ос- нова на уговорките в първоначалната редакция на договора към датата на подпис- ването му – 01.10.2008 г., при първоначално уговорения размер на годишната лихва и според първоначално уговорения погасителен план общия размер на паричните задължения на кредитоискателя, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 25.04.2016 г. е в общ размер на 43 393 .23 евро, от които главница – 41106.38 евро, възнаградителна лихва – 1 511.87 евро, наказателна лихва за забава - 571.18 евро и банкови такси – 202.80 евро. С оглед на това исковата претенция по отношение на тези суми е основателна и доказана и следва да бъде уважена, а за разликата от 1 678.01 евро (до претендирания общ раз- мер от 45 070.24 евро), от които главница 929.50 евро, вънаградителна лихва – 603. 03 евро, наказателна лихва – 49.10 евро и такси – 96.38 евро следва да бъде отхвър- лена.
С исковата молба е предявена и претенция да се установи, че ответникът дължи на ищеца и нотариални такси за връчване на нотариални покани в размер на 114.00 лв. Извършената съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на проверените счетоводни документи, предоставени от банката безспорно установи, че размерът на дължимите нотариални такси заплатени от банката е в размер на 114.00 лв. Следователно исковата претенция по отношение на тази сума е основателен и дока- зан и следва да бъде уважен.
При служебно направено справка съдът установи, че с вписване в Търгов- ския регистър от 12.11.2019 г. „Банка Пиреос България” АД е заличено като само- стоятелно търговско дружество поради преобразуването му чрез вливане по смисъ- ла на чл.262 в “Юробанк България” АД, ЕИК *********. Преобразуването има действие от момента на вписването му в Търговския регистър – чл.263ж, ал.1 от ТЗ. Съгласно чл.263и, ал.2 от ТЗ с вписването на вливането правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават върху приемащото дружество. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК титуляр на правата, чиято защита е търсена в рамките на настоящото производство, е “Юробанк България” АД, ЕИК ********* в качеството му на правоприемник на несъществуващото към настоящия момент „Банка Пиреос България” АД.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, представените по делото писмени доказателства и направеното искане ответниците следва да бъдат осъдени да запла- тят солидарно на ищеца сумата от 10 898.16 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от претенцията му, а също така, предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.20 14 г. на ВКС по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК, и направените в заповедното производство разноски, съразмер- но с уважената част от претенцията му в размер на 3 485.66 лв. или в общ размер на 14 383.82 лв.
Независимо от изхода на делото на ответниците не следва да бъдат присъде- ни разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциятя, предвид обстоятелст- вото, че те не са представили доказателства за извършени от тях разноски по дело- то.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Признава за установено, че В.К.Н., ЕГН ********** *** и
И.М.И., ЕГН ********** *** дължат солидарно на “Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
“Околовръстен път”, № 260, представлявано от П.Н.Д.., Д.Б.Ш.и А.В.Я., в
качеството му на правоприемник на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК *********,
сума в общ размер на 43 393.23 (четиридесет и три хиляди триста деветдесет
и три евро и двадесет и три евроцента) евро, от които главница в размер на
41 106.38 (четиридесет и една хиляди сто и шест евро и тридесет и осем
евроцента) евро, възнаградителна лихва за периода 10.06.2015 г. до
08.03.2016 г. в размер на
1 511.87 (хиляда петстотин и единадесет евро и осемдесет и седем
евроцента) евро, наказателна лихва за забава за периода 10.06.2015 г. до
08.03.2016 г., в размер на 571.18 (петстотин седемдесет и едно евро и
осемнадесет евроцента) евро и банкови такси за периода 10.06.2015 г. до
08.03.2016 г., в размер на 202.80 (двеста и две евро и
осемдесет евроцента) евро, както и нота- риални такси за връчване на нотариални
покани за доброволно изпълнение в размер на 114.00 (сто и четиринадесет) лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.04.2016 г. до окончателното й заплащане, а в
останалата част над уважения размер от 43 393.23 евро до
претендирания общ размер от 45 070.24 (четиридесет и пет хиляди и седем-
десет евро и двадесет и четири евроцента) евро отхвърля предявения от ищеца установителен иск, поради
неоснователността му.
Оставя без разглеждане предявените от „Банка Пиреос България” АД, ЕИК *********, чийто правоприемник е “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. “Околовръстен път”, № 260, представлявано от П.Н.Д.., Д.Б.Ш.и А.В.Я. срещу В.К.Н., ЕГН ********** *** и И.М.И., ЕГН ********** ***, при условията на евентуалност искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като недопустими и прекратява производството по делото в тази му част.
Осъжда В.К.Н., ЕГН ********** *** и И.М.И.,
ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на “Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
“Околовръстен път”, № 260, представлявано от П.Н.Д.., Д.Б.Ш.и А.В.Я., в
качеството му на правоприемник на „Банка Пиреос България” АД, ЕИК *********
сумата от 14 383.82 (четиринадесет хиляди триста осемдесет и три лева и
осемдесет и две стотинки) лв., от които 10 898.16 (десет хиляди осемстотин
деветдесет и осем лева и шестнадесет стотинки) лв., представляващи направените разноски по делото
съразмерно с уважената част от претенцията и 3 485.66 (три хиляди
четиристотин осемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки) лв., представляващи направените разноски
по ч.г.д. № 958/2016 г. на Районен съд -
Шумен, съразмерно с уважената част от претенцията.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните. Решението в частта, с която се прекратява производството по делото има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба до Апелативен съд град Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: