РЕШЕНИЕ
№ 953
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300501344 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на
република България, срещу решение № 88/22.03.2022 г. по гр.дело № 1850 по описа на
РС Карлово за 2021 г.
С обжалваното решение РС Карлово осъжда, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, Прокуратурата на република България да заплати на КР. М. Б. сумата от
3000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие на повдигнато му незаконно обвинение от ОП-Пловдив, по сл.д. ДП
140/2020 г. по описа на Осл.О при ОП-Пловдив, пр.пр. 256/2020 г. по описа на РП-
Карлово (сега РП Пловдив, ТО-Карлово), за престъпление по чл.286, ал. 1 от НК и
сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за
заплатени адвокатски възнаграждения сл.д. ДП 140/2020 г. по описа на Осл.О при ОП-
Пловдив, пр.пр. 256/2020 г. по описа на РП- Карлово (сега РП Пловдив, ТО-Карлово),
ведно със законната лихва върху главниците от 3000 лева и 300 лева, считано от
02.04.2021 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за заплащане на законната
лихва за периода от 11.03.2021 г. до 01.04.2021 г. включително, като неоснователен.
Жалбоподателят счита решението отчасти неправилно в осъдителната му част,
като го обжалва в частта на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени
1
вреди, вследствие на повдигнато му незаконно обвинение от ОП-Пловдив, над сумата
от 1000 лв. Без да оспорва фактическите констатации и изводи на РС, жалбоподателят
предявява оплакване за незаконосъобразност поради противоречие с материалния
закон относно прилагане на критерия за справедливост при определяне размера на
дължимото обезщетение. Излага съображения, че по делото липсват доказани факти, от
които да се направи извод, че претърпените от ищеца вреди надхвърлят обичайните
такива при водене на наказателен процес, който приключил в разумен срок.
Обосновава, че с оглед липсата на довеждане до знанието на обществото на
информация, във връзка с воденето на наказателното производство не може да се
приеме, че е налице изживян стрес, като последица от негативния отзвук у околните,
репутацията на ищеца не е била засегната в твърдяната от него степен, не са били
налице твърдените вреди за ищеца, отнасящи се до здравословното състояние. Моли да
бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен предявеният иск в размера над 1000 лв., или до размер, отговарящ на
установените критерии за справедливост и установената съдебна практика в
аналогични случаи, с оглед установеното по делото, ведно със законните последици от
това.
В постъпилия писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Б., чрез
процесуалния си представител адв. Г., заявява, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение правилно и законосъобразно. Излага съображения, че е налице
повдигнато обвинение за тежко престъпление, с тежки последици при евентуална
осъдителна присъда, като обезщетението е справедливо и определено при правилно
приложение на чл. 52 от ЗЗД. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като
бланкетна, незаконосъобразна и потвърдено обжалваното решение. Претендира
разноски във въззивното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник в първоинстанционното производство, останал недоволен от постановеното
решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. При извършената служебно проверка въззивният съд
не констатира нарушения на императивни материално правни норми, за наличието на
каквито е длъжен да следи и без да е налице изрично оплакване в тази насока, съгласно
2
задължителните указания на ТР 1/2013 ОСГТК..
По отношение на правилността на решението, с оглед оплакванията във
въззивната жалба, намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, предявен от К. М. Б. против Прокуратурата на Република
България, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
повдигнато му незаконно обвинение от ОП-Пловдив, по сл.д. ДП 140/2020 г. по описа
на Осл.О при ОП-Пловдив, пр.пр. 256/2020 г. по описа на РП-Карлово (сега РП
Пловдив, ТО-Карлово), за престъпление по чл.286, ал. 1 от НК и сумата от 300 (триста)
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатено
адвокатско възнаграждение по сл.д. ДП 140/2020 г. по описа на Осл.О при ОП-
Пловдив, пр.пр. 256/2020 г. по описа на РП- Карлово (сега РП Пловдив, ТО-Карлово),
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ответникът оспорва основателността на иска като оспорва да са претърпени
вреди, над обичайните, както и да е налице причинна връзка между тях и образуваното
срещу ищеца наказателно производство. Оспорва претендирания размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди като завишен, тъй като
наказателното производство е приключило в рамките на разумния срок, прекратено
още в досъдебна фаза, по отношение на ищеца не са били налагани мерки за
процесуална принуда, като му е била взета единствено мярка за неотклонение
подписка.
С обжалваното решение районният съд е приел исковете за присъждане на
обезщетения за причинени вреди изцяло основателни, на база приетите писмени
доказателства и изслушан свидетел, а иска за обезщетение за забава е уважил частично.
Решението се обжалва само в частта за присъдено обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размера над сумата от 1000 лева, като в останалата част
решението е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор по отношение на възприетата от
районния съд фактическа обстановка, поради което въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна
фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
По делото е установено, че на 04.08.2020 г. е било образувано досъдебно
производство за това, че на 18.12.2019 г. в град К., обл. Пловдив, пред надлежен орган
на властта, Л. С. П. е бил набеден в извършване на престъпление по чл. 345 ал.1 вр. с
3
ал.1 от НК като се е знаело, че е невинен – престъпление по чл. 286 ал.1 от НК, а с
постановление от 14.08.2020 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 286 ал.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение – подписка. С
постановление на РП Пловдив от 11.03.2021 г., влязло в сила на 01.04.2021 г.,
наказателното производство срещу ищеца е било прекратено, поради липса на
съставомерност на деянието от субективна страна, като е била отменена и взетата
мярка за неотклонение.
Прието е за безспорно, че конфликтът между ищеца и лицето, сочено като
пострадал в досъдебното производство е възникнал с оглед извършвани на ищеца
проверки по ЗДвП, в следствие на което са налагани на наказания на ищеца по ЗДвП за
множество извършени нарушения, издавани са и заповеди за принудителни
административни мерки.
Прието е също, че са налице преживени емоционални страдания от страна на
ищеца, изразяващи се в стрес, притеснение във връзка с изхода на наказателното
производство, водено за тежко умишлено престъпление, страх от осъждане. Съдът е
отчел, че воденото досъдебно производство е продължило в рамките на предвидените в
НПК разумни процесуални срокове, не са установени вреди за ищеца над обичайните
такива за водене на наказателен процес, не са установени вреди, пряко свързани със
здравословното му състояние, или различни, водещи до сериозно нарушаване на
обичайният му ритъм на живот, или негативно отношение в обществото, в следствие
на повдигнатото му обвинение.
Не се оспорва извода на съда за наличие на обективните предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ: образувано наказателно
производство срещу ищеца, привличането му в качеството на обвиняем за тежко
умишлено престъпление, прекратяване на наказателното производство поради това, че
извършеното деяние не е престъпление.
Не се оспорва и извода, че поради повдигнатото незаконно обвинение са
засегнати конституционно защитените основни човешки права на ищцата: чест и
достойнство на личността, право на лична свобода, поради което ищецът е претърпял
обичайните, презюмирани от закона вреди, изразяващи се в отрицателни
преживявания: психически стрес, притеснения от водене на наказателното
производство, страх от осъждане. Същите, освен по силата на презумпцията,
районният съд е приел за установени и от събраните пред него гласни доказателства.
Спорът пред настоящата инстанция се повдига единствено относно
приложението на принципа за справедливост при определяне дължимия размер на
обезщетението, установен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
При определяне размера на справедливото обезщетение следва да се вземат
предвид обективните обстоятелства, установени по делото, а именно, че наказателното
4
производство спрямо ищеца е водено в непродължителен период от време – седем
месеца, производството е прекратено в досъдебна фаза, като не се установява
необосновано забавяне разглеждането на делото, не се установява конкретният случай
да е придобил масов отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да
е бил публично компрометиран или дискредитиран. Спрямо ищеца е взета най-леката
мярка за неотклонение - подписка, без да са прилагани други мерки на процесуална
принуда. Не са установени вреди, пряко свързани със здравословното му състояние,
или различни, водещи до сериозно нарушаване на обичайният му ритъм на живот. От
друга страна повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление по смисъла
на чл. 93, т. 7 НК.
Като отчита изложените по-горе обстоятелства и съобразно обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на вредите, настоящата
инстанция приема, че сумата от 1500 лв. се явява справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД
размер на обезщетението, достатъчен, за да възстанови претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Като е достигнал до друг извод и е присъдил обезщетение в по-висок размер, за
разликата над посочената сума от 1500 лв. до пълния уважен размер от 3000 лв.
районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и
искът в тази му част да бъде отхвърлен като неоснователен. В обжалваната част над
сумата от 1000 лв. до приетия за основателен размер на обезщетение от 1500 лв.,
въззивната жалба се явява неоснователна, постановеното решение от районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед този
изход от правния спор следва да бъдат редуцирани и присъдените в
първоинстанционното производство разноски в полза на ищеца. Същите са поискани в
размер от 470 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в брой, удостоверено в
договора за правна защита и съдействие, и държавна такса. Съобразно уважената част
от исковете в двете инстанции, на ищеца се дължат разноски по съразмерност в размер
на 256,40 лв., до който размер решението следва да бъде потвърдено, а в останалата
част отменено, като последица от отхвърляне на исковата претенция.
Претендирани са разноски в настоящото производство пред окръжен съд от
въззиваемия в размер на 450 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за които е
представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от
21.04.2022 г. В представения договор за правна защита и съдействие е уговорено
възнаграждение в размер на 450 лв., платимо в брой, но липсва удостоверяване в
документа, че сумата е реално заплатена (не е посочено да е внесена сума в брой).
Съгласно дадените задължителни разяснения по прилагане на закона в т.1 на ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, за да бъдат присъдени сторените от
страните разноски в производството, те следва да са доказали реалното им заплащане,
5
като са представили доказателства за това по делото, а в настоящия случай няма
представени такива. Ето защо не следва да бъдат присъждани разноски на въззиваемия.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 88/22.03.2022г., постановено по гр. д. № 1850/2021 г. на
РС Карлово, ІІІ гр. състав В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на К. М. Б., с ЕГН **********, от град С., на основание чл. 2, ал. 1
т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, по сл.д. ДП 140/2020 г. по описа на Осл.О при
ОП-Пловдив, пр.пр. 256/2020 г. по описа на РП- Карлово, за разликата над 1500 лева до
3000 лева, както и в частта, с която са присъдени разноски над сумата от 256,40 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от КР. М. Б., с ЕГН **********, от град С., к-с „С.,
*, срещу Прокуратурата на Република България, за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 286,
ал. 1 от НК, повдигнато му по сл.д. ДП 140/2020 г. по описа на Осл.О при ОП-Пловдив,
пр.пр. 256/2020 г. по описа на РП-Карлово, за разликата над сумата от 1500 лева до
присъдените 3000 лева, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88/22.03.2022г., постановено по гр. д. №
1850/2021 г. на РС Карлово, ІІІ гр. състав, в останалата му обжалвана част, с която е
уважен предявеният от К. М. Б., с ЕГН **********, от град С., срещу Прокуратурата
на Република България, иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за
сумата над 1000 лева до 1500 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2021 г.,
до окончателното изплащане на задължението и са присъдени разноски в размер на
256,40 лв. (двеста петдесет и шест лева и четиридесет стотинки).
В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6