Р Е Ш Е Н И Е №260033
Гр. София, 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 218 по описа за 2019 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
И.В.Г. е предявил срещу „Л. И.” АД обективно
съединени частични искове за плащане на сумата 50000 лева, представляваща част
от сумата от 100000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, търпени в
резултат на причинени при ПТП, настъпило на 27.11.2017 г., телесни увреждания,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
29.12.2018 г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: На
27.11.2017 г. около 08.30 часа в гр. Костинброд лек автомобил „Хюндай Акцент“ с
peг. № С04452ВС, управляван от П.С. *** с посока на движение към ж. п. гара
Костинброд. На пресечката с ул. „Ц.“
водачът на автомобила не пропуснал пресичащия пътното платно отдясно наляво
пешеходец И.В.Г. и реализирал ПТП с него. Вина за настъпилото произшествие имал
водачът П.С.П., който нарушил правилата за движение по пътищата и станал
причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинил на ищеца
подробно описаните в исковата молба телесни увреждания, в резултат на които
ищецът търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди – болки, страдания
и стрес. Във връзка с произшествието било образувано досъдебно производство №
298/28.11.2017 г. по описа на РУ – К., пр.
пр. № 782/2017 г. на РП – К.. Към датата
на ПТП относно автомобила, управляван от
П.С.П., имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с
ответника със застрахователна полица № BG/02/117001208956 от 22.04.2017 г.,
валидна до 21.04.2018 г. На 22.01.2018 г. ищецът депозирал претенция пред
застрахователя, в която изложил фактите и обстоятелствата за настъпването на
процесното ПТП, уврежданията, които е получил и искането си до застрахователя,
но последният не се произнесъл в срока по чл. 496 КЗ, поради което се
предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете изцяло. Не оспорва твърдяното
застрахователно правоотношение, оспорва факта соченият като виновен водач П.С.П.
да е причинил деликт. Твърди в тази връзка, че е налице случайно деяние,
съответно застрахователят не носел отговорност, тъй като самият застрахован не
носел такава. Навежда възражение за прекомерност на търсеното обезщетение при
липса на данни за настъпили усложнения на уврежданията. При условията на
евентуалност навежда и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
поради това, че е пресичал неправилно - на необозначено за целта място, като не
се е съобразил с посоката и скоростта на приближаващото го МПС, към което е
имал видимост, съответно е можел да избегне удара при проявена нормална дължима
грижа за собствената си безопасност като изчака автомобилът да премине или се
убеди, че той ще му осигури предимство.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото
писмени доказателства – КП за ПТП и останалите материали, съдържащи се в
приложеното ДП № 87/2019 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 782/2017 г. по
описа на РП - Костинброд, се установява, че на посочените в исковата молба дата
и място е настъпило ПТП с участници, както следва: участник № 1 - лек автомобил
„Хюндай Аксент“ с peг. № С04452ВС, управляван от П.С.П.; участник № 2 - И.В.Г.
– пешеходец. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ в КП е отбелязано, че
участник № 1 се движи по ул. „Обединена“ с посока ж. п. гара Костинброд, като
на пресечката с ул. „Ц.“ удря неправилно пресичащият
пътното платно пешеходец.
От заключението по допуснатата
съдебна авто-техническа експертиза се установява следното: На първо място се
установява следният механизъм на ПТП: На 27.11.2017 г. в светлата част на
денонощието, при мокро асфалтово покритие, продължително прав, равнинен
участък, двупосочно платно за движение, в посока от центъра на гр. К. към ж. п.
гара К. по улица „Обединена“ със скорост 50 км./ч. се движел л. а. „Хюндай Акцент“
с рег. № СО4452 ВС, управляван от П.С.П.. Автомобилът наближавал Т-образно
кръстовище, образувано от улица „О.“ и улица „Ц.“. В същото
време и условия отдясно наляво по отношение посоката на движение на автомобила,
излизайки от улица „Ц.“, в платното за движение по
улица „Обединена“, тичайки, навлязъл ищецът И.В.Г., който преминал през пътната
лентата на лекия автомобил и преустановил движението си около осевата линия на
платното за движение, след което, връщайки се назад по отношение първоначалната
си посока, бил ударен - най-вероятно с челната лява част - от л. а. „Хюндай“.
Водачът на автомобила забелязал навлизането на пешеходеца в платното за
движение, когато челната част на автомобилът отстояла от мястото на удара на
43.81 м. и задействал леко спирачната система на автомобила, но независимо от
това удар настъпил, като от удара по автомобила нямало деформации или
счупвания. Към момента на удара скоростта на движение на автомобила била около
30 км./ч., при което главата на пешеходеца
Г. не достигнала до челното стъкло на автомобила. След удара тялото на
пешеходеца паднало върху асфалтовото покритие, а автомобилът се установил на
място. От техническа гледна точка причините за възникване на ПТП са субективните
действия на пешеходеца, който преди да предприеме навлизане в платното за
движение не се е съобразил с приближаващия се към кръстовището лек автомобил,
както и субективните действия на водача на лекия автомобил, който към момента
на навлизане на пешеходеца в зоната на платното за движение не задействал
спирачната система на управлявания от него автомобил за аварийно спиране, при
което челната част на автомобила би се установила на около 7.8 метра преди мястото
на удара и удар не би настъпил. Предвид мястото на ПТП /в продължително прав,
равнинен участък/ взаимната видимост между водача на автомобила и пешеходеца в
конкретните пътни условия е възниквала, когато разстоянието между тях е било не
по-малко от 50 м. и към този момент най-рано и двамата са имали възможност да
се възприемат като участници в движението, а предвид опасната зона за спиране
на автомобила в конкретните пътни условия - 36 м., водачът е имал възможност да
избегне удара като своевременно предприеме действия за намаляване на скоростта
или спиране. Пешеходецът също е имал възможност да избегне удара, ако не е
навлизал в зоната на платното за движение, съобразявайки се с приближаващия
кръстовището автомобил.
От показанията на свидетеля П.П.
– водачът, сочен като виновен за ПТП, се установява следното: свидетелят
управлявал автомобил „Хюндай Акцент“ по главната улица в гр. Костинброд, когато
изскочил пешеходец от храстите на тротоара и пресякъл платното тичайки.
Свидетелят натиснал леко спирачки и намалил, пешеходецът преминал, но стигнал
до средата на платното и не могъл да пресече другата лента – за насрещно
движение, след което се обърнал и се върнал обратно в лентата, в която се
движел свидетелят, при което настъпил удар и ищецът паднал до автомобила. Според
свидетеля било рано сутрин, в час пик, времето било лошо, облачно, заради
натоварения булевард скоростта му била максимум 30-40 км./ч.. Имало тротоар, но
на него били насадени дървета от години и били големи и обрасли и свидетелят нямало
как да види ищеца по-рано.
От заключенията по допуснатите
първоначална и повторна съдебно-медицински експертизи се установява следното: В
резултат на ПТП ищецът е получил следните телесни увреждания: сътресение на
мозъка; контузия на главата с малка разкъсно-контузна рана в окосмената част
вдясно; зачервяване и болка в поясната област вдясно; компресионни
посттравматични фрактури на телата на Л2 и ЛЗ прешлени; контузия на дясната
подбедрица. Мозъчното сътресение е протекло без пълна загуба на съзнание /травматична
кома/, а само със зашеметяване и липса на пълен спомен за случилото се и
реализира медико-биологичната характеристика временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Контузията на главата с малка разкъсно-контузна рана в
окосмената част вдясно е причинила болки и страдания за срок до 10-15 дни.
Компресионните посттравматични фрактури на телата на Л2 и ЛЗ прешлени са от
стабилен тип, без нарушаване анатомичната цялост на гръбначния канал и без
увреда на неврални елементи. Предизвикали са трайно затруднение на движенията
на снагата за срок до 6-8 месеца при липса на усложнения. Контузията на дясната
подбедрица е причинила на пострадалия болки и страдания за срок до 20 дни.
Травмата на дясната подбедрица и на главата са получени при пряк удар от
автомобила. Травмата на поясните прешлени е получена най-вероятно при падането
на терена. Напълно е възможно уврежданията да бъдат получени при конкретния
механизъм на ПТП. Проведено е 3-дневно болнично лечение във ВМА - София,
Клиника по неврохирургия за периода 27.11. - 29.11.2017 г. Проведени са
необходимите изследвания и консултации. На фона на провежданото медикаментозно
лечение не е диагностицирана огнищна неврологична симптоматика, а общомозъчната
е претърпяла обратно развитие. Ищецът е изписан с подобрение, контактен,
адекватен и хемодинамично стабилен, без сетивен и двигателен неврологичен
дефицит. Дадени са указания за щадящ двигателен режим, провеждане на
магнитно-резонансна томография при поява на оплаквания от лумбалната област и
долните крайници, назначена е терапия с волтарен гел - локално. Лечението е
продължено в домашно-амбулаторни условия при предимно постелен режим за 15-20
дни, контролни прегледи от неврохирург и външна имобилизация с лумбостат до 6
месеца. Периодът на възстановяване относно черепно-мозъчната травма е 20 до 30
дни и е приключил без усложнения. Периодът на възстановяване на гръбначната
травма е до 6-8 месеца. В този период ищецът е търпял болки и страдания,
интензивни в първите 30 дни, значителни до два месеца и умерени в следващия
период. Възстановяването от контузията на дясната подбедрица е настъпило в срок
до 30 дни, придружено от болки и страдания. Към момента ищецът се намира в
задоволително общо състояние, ясно съзнание, адекватен, критичен, ориентиран. Има
дифузна болка при натиск в поясния отдел на гръбначния стълб, ограничени
движения - разстояние пръсти – под 40 см., синдром на долна еластична
парапареза, спонтанен Бабински двустранно, дистална хипестезия, нестабилна
походка до невъзможна на пети и пръсти двустранно. По делото няма данни за настъпили
усложнения и невъзстановени увреди в резултат на претърпяната травма.
От показанията на свидетеля И.Г.
– баща на ищеца и съответно имащ преки впечатления относно това какво е било
състоянието на ищеца непосредствено след ПТП и как се е отразило същото на
ищеца, се установява, че след ПТП ищецът първо бил откаран от П.С.П. ***, а
след това свидетелят го закарал във ВМА в гр. С., където му правили прегледи и
скенер. Ищецът бил ударен вдясно в главата, бил с разкъсан крачол, вървял приведен.
След направените изследвания бил оставен за лечение в болницата и бил изписан в
края на седмицата. Установило се от рентгеновите снимки, че е увреден трети
лумбален прешлен на кръста, лекарите се притеснявали, че има удар в главата и
го оставили за проследяване дали има комоцио. Посъветвали ги да направят ЯМР за
по-детайлна диагноза. Ищецът имал отоци по тялото - навсякъде с изключение на
ръката, имал синини на десния крак от прасеца до глезена. Периодът на лечение
продължил около 2.5 месеца. И до днес имал „мравучкане“ повече в десния крак. През
цялото време на лечението трябвало да носи корсет – колан, който да държи торса
/носил го три месеца/. С ЯМР се установило, че не само трети прешлен е увреден,
а втори прешлен. След третия месец ищецът се почувствал по-добре, но се променил
- не бил същият, станал по-плашлив, не искал да шофира, въпреки че малко преди
ПТП станал правоспособен водач и купили кола. Все още се движел като пешеходец
и се оглеждал сериозно за инциденти. Към настоящия момент чувствал изтръпване в
десния крак, от време на време куцал. През нощта се будел и казвал, че му е
изтръпнал крака, разхождал се до утихване на болката и след това лягал.
От заключението по допуснатата
съдебно-психологическа експертиза се установява следното: При ищеца е налице
травматичен стрес или т. нар. адаптационно разстройство. Непосредствено след
травмата той е изпаднал в шоково състояние /остра стресова реакция/,
характеризираща се с първоначално състояние на зашеметеност с известно
стесняване на съзнанието, известна дезориентация, невъзможност за възприемане
на информация и планиране на действията. Установява се непосредствена и ясно
изразена по време връзка между влиянието на стресора и началото на описаната
симптоматика като симптомите са придобили хроничен ход: персистират
емоционалните нарушения, свързани с изживяване на анхедония и дистимен тон на
настроението. В същото време се установяват белези на социална дисфункция, проблеми
с личностното съзряване и изживяване на известна непълноценност, довели до
промени в социалната адаптация и проблеми в реализацията. При ищеца са били
налице и белези на дезорганизация на личността, изразяваща се в свръх ценностна
фиксация върху психотравмата, с мисли за безперспективност и безнадеждност,
понастоящем - отшумяли. Шоковите реакции /острите стресови реакции/ се
проявяват в относително кратък период от време, но оставят дълготрайни следи
/от 4 до 7 години след инцидента/, потърпевшите са по - депресивни, мнителни,
подозрителни, страдат от натрапливи мисли, параноидни са, страдат от фобии и
повишена междуличностна чувствителност. Тези лица имат по - ниска оценка на
психичното благополучие, разглеждат живота си като изпълнен от повече неприятности,
имат затруднения в общуването и преживяват по - голямо отчуждение. Тези лица са
податливи на по - голям риск от преждевременна смърт от различни заболявания. Наред
с гореописаните последици при ищеца в резултат на претърпяното ПТП се
наблюдават проблеми в съзряването на личността, известно забавяне в
емоционалното и социално развитие, изграждане на зависими форми на поведение,
проблеми с идентификацията и социалната реализация. Към това следва да се добави
и дискомфорта и болковите изживявания при продължително физическо натоварване /болки
в кръста и крака/, усещането на известна непълноценност, което му състояние би
могло да се преодолее с пълното възстановяването на функциите на двигателните
проблеми в кръста и крака.
Не се спори относно наличието
на действал към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ относно управлявания от П.С.П. автомобил, сключен с ответника.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглегждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен –
до размера от 25000 лв., до който следва да бъде уважен, а разликата до пълния
предявен размер от 50000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
Установиха се елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране на отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на
предпоставките по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени телесни
увреждания, които са му причинили болки, страдания и стрес; установи се, че
деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено от П.С.П.. Установи се
противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените
на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки, страдания и стрес.
Установи се и вината на П.С.П. /презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе
оборена, напротив – от събраните по делото доказателства се установи вината на
водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване на ПТП е действал договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно
управляваното от П.С.П. МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ
това ангажира отговорността на ответника към ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 50000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на
търпените от ищеца неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се
имат предвид на първо място видът и характерът на получените от ищеца телесни
увреждания – сътресение на мозъка; контузия на главата с малка
разкъсно-контузна рана в окосмената част вдясно; зачервяване и болка в поясната
област вдясно; компресионни посттравматични фрактури на телата на Л2 и ЛЗ
прешлени; контузия на дясната подбедрица. Тези увреждания са причинили на ищеца
болки и страдания за продължителен период от време - мозъчното сътресение е
протекло без пълна загуба на съзнание, но представлява по медико-биологичния си
характер разстройство на здравето, макар и временно и неопасно за живота и е
било свързано със зашеметяване и липса на пълен спомен за случилото се;
контузията на главата с малка разкъсно-контузна рана в окосмената част вдясно е
причинила болки и страдания за срок до 10-15 дни; компресионните
посттравматични фрактури на телата на Л2 и ЛЗ прешлени са предизвикали трайно затруднение на движенията на снагата
за срок до 6-8 месеца; контузията на дясната подбедрица е причинила болки и
страдания за срок до 20 дни. В обобщение – целият възстановителен период е
продължил 6-8 месеца, през който период ищецът е изпитвал болки и страдания с
различен интензитет, движенията му са били ограничени и е следвало да носи
корсет, който сам по себе си също създава дискомфорт. Следва да се отчете и
обстоятелството, че ищецът е претърпял сериозен стрес - адаптационно
разстройство, като непосредствено след травмата е изпаднал в шоково състояние,
което към момента е преодоляно, но в същото време се установяват белези на
социална дисфункция, проблеми с личностното съзряване и изживяване на известна
непълноценност, довели до промени в социалната адаптация и проблеми в
реализацията /тъй като остават дълготрайни следи - от 4 до 7 години след
инцидента/. Всичко това е довело до влошаване на качеството му на живот,
особено съпоставено с възрастта му – 18 г. към датата на ПТП, на която възраст
младежите следва да са най-активни и социално адаптивни.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 50000 лв. /при сочен като справедлив от ищеца
пълен размер на обезщетението 100000 лв./ би била справедлива, за да обезщети
ищеца за търпените от него болки, страдания и стрес в резултат на причинените му
телесни увреждания /съответно основателно е възражението на ответника за
прекомерност на търсеното обезщетение/.
Основателно е обаче възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца. Ответникът твърди, че ищецът е пресичал
неправилно - на необозначено за целта място, като не се е съобразил с посоката
и скоростта на приближаващото го МПС, към което е имал видимост, съответно е
можел да избегне удара при проявена нормална дължима грижа за собствената си
безопасност като изчака автомобилът да премине или се убеди, че той ще му
осигури предимство. По делото не се установи безспорно /поради липса на
достатъчно данни/ дали пешеходецът е пресичал на неразрешено място /какъвто
смисъл според съда е вложен от ответника в израза „необозначено за целта
място“/ - по делото няма данни за наличие на очертана пешеходна пътека в зоната
на ПТП, както и за пътни знаци, указващи наличие на такава /но съгласно
правилата на ЗДвП на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение, а извън населените места и
по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и
извън определените за това места, като при това спазват правилата по чл. 113,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗДвП/. Установи се обаче, че пешеходецът преди да
предприеме навлизане в платното за движение не се е съобразил с приближаващия
се към кръстовището лек автомобил /имало е и взаимна видимост между двамата
участници в ПТП/ и е спрял на пътното платно, след което е променил посоката си
на движение /върнал се в обратна посока/, т. е. при пресичането си не е спазил
правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП, а в случай, че беше спазил
същите, би избегнал удара. Съдът намира, че съпричиняването от страна на ищеца
/поради неправило пресичане/ е в размер на 50 %, съответно определеният по-горе
като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален наполовина, при
което на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 25000 лв.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди също е частично основателен – следва да
бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск. Относно периода на
дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 29.12.2018 г. /както
се и претендира/ – датата, на която ищецът е предоставил на ответника данни за
банковата си сметка /доколкото непредставянето на такива данни съгласно чл.
380, ал. 3 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, т.
е. застрахователят не дължи лихва, а тези данни в случая са предоставени след
изтичане на срока за окончателно произнасяне на застрахователя по чл. 496, ал.
1 КЗ/.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за
производството по делото, с представения списък по чл. 80 ГПК претендира само
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което
размерът на възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Пълният размер на това възнаграждение - при уважаване на
исковете изцяло, би бил такъв от 2030 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от
наредбата, съответно съразмерно с уважената част от исковете следва да се
присъди възнаграждение в размер на 1015 лв. Това възнаграждение следва да бъде
присъдено на адв. О., следва да се присъди и ДДС /представени са доказателства
за регистрация по ЗДДС/, при което общата сума, която следва да се присъди на
адв. О. е 1218 лв.
Ответникът е направил разноски по делото съобразно
представените доказателства в размер на 8400 лв. за възнаграждение на адвокат с
вкл. ДДС, в размер на 40 лв. за възнаграждение на призован свидетел и в размер
на 200 лв. за възнаграждение на вещо лице, горните разноски се претендират и с
представения по делото списък по чл. 80 ГПК. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Платеното в случая адвокатско възнаграждение е в размер на 8400 лв., но предвид
невисоката фактическа и правна сложност на делото същото е прекомерно и следва
да бъде намалено до минималния размер на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл.
36, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Пълният размер на възнаграждението -
при отхвърляне на исковете изцяло, би бил такъв от 2030 лв., съответно съразмерно
с отхвърлената част от исковете следва да се присъди такова в размер на 1015 лв.
Следва да се присъди и ДДС /представени са доказателства за регистрация по
ЗДДС/, при което общата сума, която следва да се присъди на ответника за
направени разноски за адвокатско възнаграждение, е 1218 лв. Следва да се
присъдят съразмерно с отхвърлената част от исковете и разноски в размер на 120 лв.
за възнаграждение на вещо лице и на призован свидетел.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото
върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 1000 лв., както
и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 475 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори
С.П. и К. К., да плати на И.В.Г.
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 25000
/двадесет и пет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания и стрес,
търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 27.11.2017 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от 29.12.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.В.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., обективно
съединени частични искове за плащане на сумата от 50000 лв., представляваща
част от сумата от 100000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания и стрес, търпени в резултат на причинени
при ПТП, настъпило на 27.11.2017 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 29.12.2018 г. до
окончателното плащане, за разликата
над уважения размер на главния иск от 25000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/ до
пълния му /предявен като частичен от размера от 100000 лв./ размер от 50000 лв.
/петдесет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата на тази разлика от 29.12.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Б. И.” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори С.П. и К.К., да плати на адв. В.О. от САК с ЕГН ********** сумата от 1218
лв. /хиляда двеста и осемнадесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС за оказана безплатна адвокатска защита на И.В.Г. по делото съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
И.В.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Б.И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К.К., сумата от 1218
лв. /хиляда двеста и осемнадесет лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС съразмерно с отхвърлената част
от исковете, както и сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и на призован
свидетел съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори С. П. и К.К., да плати по сметка на СОС държавна такса за
производството по делото в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ върху уважения размер на исковете, както
и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 475 лв. /четиристотин
седемдесет и пет лева/ съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: