Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр. Велико Търново, 15.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
*** |
И с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10092 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът П.И.П.
***, чрез ***Б.Ц. ***, е обжалвал решение №9 от 10.02.2020 г., постановено по
АНД №288/2019 г. по описа на Павликенският районен съд като неправилно.
Според оплакванията в жалбата, решението е постановено при неправилно
приложен закона – основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретно се сочи, че
неправилно деянието по пункт 1 от потвърденото с решението постановление е
квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като е налице
състав по чл.174, ал.1 от ЗДвП, който е и санкционен такъв. Според него това води и до формална и до материалноправна незаконосъобразност на постановлението в
тази чу част, което не е съобразено от въззивния съд.
Неправилно е и решението, потвърждаващо постановлението досежно
пункт 2 от него, тъй като не са разграничени диспозициите по чл.183, ал.1, т. 1 и 2, а на касатора било наложено едно наказание, като не ставало ясно
за кое от деянията е наложено. По този начин е нарушено правото му на защита.
Неправилно на касатора били отнети контролни точки
чрез постановлението при нарушаване на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Съответният АУАН съдържа противоречиви реквизити досежно
датата на съставянето му, при което този порок е пренесен в наказателното
постановление, което не е съобразено от съда. С тези и други оплаквания
претендира за отмяна на решението на въззивния съд и
за отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касация РУ – Павликени при ОДМВР – Велико Търново не
взема становище по нея, прокурорът дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление №15-0311-000381 от 18.12.2015
година на началника на Районно управление – Павликени, с което на настоящият касатор на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба
от 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, на
основание чл.183, ал.1, т.1 предложение първо и второ от ЗДвП е наложена глоба
от 10 лв., на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба от 150 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.183,
ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба от 50 лв.
За да постанови този правен резултат въззивният
съд е приел, че по отношение на всички визирани нарушения /на чл.5, ал.3, т.1,
чл.103, чл.100, ал.1, т.1, чл.104а от ЗДвП/ актът за установяването на
нарушенията е формално и процесуално законосъобразен. Приел е, че
постановлението, издадено въз основа на този акт е също процесуално и формално
законосъобразно и е валидно като издадено от компетентен орган.
По същество е прието от съда, че от събраните доказателства – гласни и
писмени, се установява съставомерно поведение на касатора по всички описани в наказателното постановление
нарушения, като това обуславя и потвърждаването му.
Що се касае до нарушаването на
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП съдът е посочил, че не споделя
оплакванията за неправилна квалификация на нарушението, като релевантните за
състава на чл.174, ал.1 от ЗДвП факти са пълно и точно описани и са надлежно
установени. По отношение на нарушението на чл.103 от закона съдът е приел, че е
налице възприет от адресата на постановлението сигнал, подаден със стоп – палка
от компетентен орган, на който касаторът не се е
подчинил, като възражението за невъзможност да се подчини поради очно
заболяване е прието за неоснователно поради факта на управление в продължение
на 10 километра след възприетия сигнал. Съдът е приел, че неизпълнението на
което и да е от задълженията по чл.103 от ЗДвП е свързано със санкционната
разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от закона, както правилно е приел и
административно-наказващият орган. Съобразявайки характеристичната справка на касатора, възпроизведена в справката за извършените от него
нарушения, съдът е приел, че наложената му санкция е адекватна. По отношение на
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от закона съдът е приел, че касаторът не е държал в себе си нито СУМПС, нито контролния
талон, при което е налице и съставът на чл.чл.183,
ал.1, т.1 от закона. Най – сетне, по отношение на нарушението по чл.104а от
закона е приел, че от доказателствата по
делото се установява, че е налице и това нарушение.
Съдът е счел, че в конкретният случай не е приложима разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Решението е правилно и не страда от пороци, които да обуславят
касирането му.
Съдът правилно се позовава на административно-наказателният състав на
чл.174, ал.1 от ЗДвП по отношение на законосъобразността на обжалваното пред
него наказателно постановление, с което на посоченото правно основание е наложена глоба от 1000 лв. и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 10 месеца.
Всъщност в касационната жалба се прави оплакване за неправилна
квалификация на деянието чрез посочване на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от
закона. Оплакването е неоснователно. Релевантният към деянието на касатора състав гласи следното: „Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително –
за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.“. Изискването на разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН е спазено. Достатъчно е в разпоредителната част на
постановлението да се посочи съставът на нарушението, който деецът осъществява,
като без значение е дали в обстоятелствената част от постановлението е посочено
какви разпоредби се нарушават с обективиране на
деянието, след като в тази обстоятелствена част е посочено в какво се състои
поведението на претендирания нарушител. В процесният случай управлението на МПС „Опел Зафира“ при употреба на алкохол, установена с годно
техническо средство с оглед резултатите от измерването /0.99 на хиляда/ изпълва
всички признаци, които нормата на чл.174, ал.1 от закона поставя, за да се
приложат предвидените в самата нея санкционни последици.
Неоснователно е и оплакването за неправилно прилагане от страна на съда
на нормата на чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП. Оплакването е, че са налице две
самостоятелни нарушения, а в постановлението е посочено само едно наказание за
тях, което нарушава правото на защита на касатора,
което не е съобразено от въззивния съд. Според
разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1 от закона „Наказва се с глоба 10 лв. водач,
който: не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен
талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;“.
От структурата на нормата се установява, че независимо от това дали субекта на
нарушението не носи един или повече от един изискуеми се документи, то е налице
съставомерно поведение. В случай, че този субект не
носи всички или по-голяма част от документите, това има значение единствено за
степента на обществена опасност на деянието, а не за прилагането на
предвидените санкционни последици. В конкретният случай е констатирано, че касаторът не е държал в
себе си нито СУМПС, нито контролния талон към него, при което обосновано
районният съд от една страна е приел, че е налице състава на чл.183, ал.1, т.1
от закона, и, от друга страна е приел, че и за това деяние е неприложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Що се касае до частта от постановлението, с което се отнемат контролни
точки, достатъчно е да се отбележи, че посоченото отнемане не представлява
санкционна последица, а законосъобразността на отнемането на контролни точки е проверима единствено в производството по обжалване на
принудителната мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП.
Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за неправилно
посочване на мястото на нарушенията по пунктове1,2 и 4 от постановлението.
Управлението под въздействието на алкохол не може да бъде променено в хода на
това управление, което касае и неизпълнението на задължението за държане при
управление на МПС на СУМПС и на талона към него и за забраната за разговор по
мобилен телефон по време на управление на МПС.
Несериозно е и оплакването за неправилно изписан номер на акта за
установяване на нарушението, като в това отношение следва да се посочи, че е
приложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН.
По отношение на останалите нарушения, които са част от съдържанието на
процесното пред въззивния съд наказателно постановлениев касационната жалба липсват конкретни
оплаквания. При това положение настоящата инстанция намира, че приложимо
правилото на чл.221, ал.2 от АПК, като препраща към изложените от районният съд
мотиви, които изцяло споделя.
Жалбата е неоснователна.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №9 от 10.02.2020 г., постановено по АНД №288/2019
г. по описа на Павликенският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.