№ 52
гр. Разград , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20203330200816 по описа за 2020 година
Постъпила е жалба от «ЕКО ТРАНС» ЕООД – гр. Търговище срещу Наказателно
постановление №38–0001133/18.08.2020г. на Директор на РД «Автомобилна
администрация» - гр. Русе, с което на основание чл.97, ал.2 от Закона за автомобилните
превози за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от същия закон на обжалващото юридическо лице
е наложена имуществена санкция от 10000 лв. В жалбата се излагат доводи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок и от легитимирана страна жалбата е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №38–0001133/18.08.2020г. на Директор на РД
«Автомобилна администрация» - гр. Русе на основание чл.97, ал.2 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от същия закон на обжалващото
юридическо лице «ЕКО ТРАНС» ЕООД – гр. Търговище е наложена имуществена санкция
от 10000 лв. В наказателното постановление е посочено, че на 22.06.2020г. около 15,35ч. в
Областен отдел «Автомобилна администрация» - Разград, бул. Априлско въстание №3 при
1
извършена комплексна проверка и съставен констативен протокол от 18.06.2020г. за
транспортната дейност на превозвача «ЕКО ТРАНС» ЕООД – гр. Търговище, извършващ
обществен превоз на товари с лиценз на Общността №18208 от 13.10.2017г. било
установено следното: Превозвачът «ЕКО ТРАНС» ЕООД не представя за проверка
документи, свързани с превозите на товари – не представя за проверка пътни листи за
товарен автомобил Мерцедес 1317 с рег. №Т3055ТТ от категория №3, като за периода от
18.01.2019г. до 17.07.2019г. са изминати 16940 км., видно от Удостоверение за техническа
изправност на ППС към протоколи с №18336046 от 18.01.2019г. и №19767990 от
17.07.2019г. Документите за комплексна проверка са изискани с писмо с рег. №81-00-251 от
27.02.2020г. Сочи се, че нарушението е извършено в условията на повторност, като в тази
връзка се сочи НП №44-0000481/29.10.2019г., влязло в сила на 05.12.2019г. Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №275069 /22.06.2020г., съставен на жалбоподателя от Старши инспектор при РД
«АА» - гр. Русе, в който акт е отразена изложената фактическа обстановка.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Х.М., който сочи, че
обстоятелствата по акта са установени с оглед констатацията, че с процесното превозно
средство са изминати 16940 км за сочения период, което било установено от справка в
информационната система за технически прегледи за МПС. За същото МПС обаче не били
представени пътни листи за изминати маршрути за сочения период. Документацията е
изискана с писмо с рег. №81-00-251 от 27.02.2020г. /копие на л. 7 от АНД №947/20г. на РС
Русе – т.3 от раздела «Информация за водачите»/.
От правна страна съдът намира следното: Наказателното постановление, ангажиращо
наказателната отговорност на жалбоподателя е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, тъй като при издаването му са допуснати нарушения на процесуалните правила.
На първо място от текста на НП се създава неяснота относно датата на нарушението. Първо
се сочи, че нарушението е установено на 22.06.2020г., а след това се сочи, че нарушението е
установено с констативен протокол от 18.06.2020г. За нито една от двете дати обаче не е
ясно по какъв начин се свързва именно с момента на довършване на нарушението. Не се
цитира например някакъв пропуснат срок и в крайна сметка остава неясно коя конкретна
дата и защо е избрана от наказващия орган като момент на извършване на нарушението.
Всъщност дата на самото извършване /довършване/ на нарушението не е посочена. В този
смисъл и за съда остава невъзможно да извърши проверка относно осъществяването на
вменения състав, тъй като в НП не се съдържат реални данни от които да е ясно кога
всъщност следва да се приеме, че е довършено твърдяното нарушение. На следващо място
съдът намира, че неправилно като нарушена се сочи разпоредбата на чл.91б, ал.1, т.1 от
ЗАвП. Доколкото се вменява непредстявяне на пътни листи, то приложима би била
разпоредбата на чл.91в, ал.1, т.3 от Закона, която се явява специална, тъй като конкретно
вменява задължение за превозвачите да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи пътните листове. В
случая точното приложение на нарушената материално правна разпоредба е важно, тъй като
2
последната разпоредба сочи и срок за съхранение на пътните листи, но този срок се свързва
и със задължението за представяне на такива документи за проверка. Казано иначе
твърдянато нарушение може да бъде извършено само в едногодишен срок след изтичането
на периода, за който се отнася конкретния график и след приключването на конкретния
пътен лист. Очевидно законодателят не вменява абсолютно задължение на превозвача да
съхранява пътните листи за по-дълъг срок, а това означава, че не може да му се вменява и
абсолютно задължение за представяне на такива извън този срок. Значението на последния
извод е видно, като се отчете, че началния момент на сочения в НП период /18.01.2019г./
надхвърля една година броено назад във времето от датата на искането за представяне на
документи /27.02.2019г./, което означава, че жалбоподателят не е бил вече задлъжен да
съхранява пътни листове, относими към началото на периода, сочен в НП. В НП няма
никакви констатации относно това кога в рамките на посочения период са извършени
превози /ако изобщо става дума за превози/ и дали попадат в едногодишния период отчитан
назад във времето. Всъщност в НП не се визира извършване на конкретни превози и в
крайна сметка не е ясно дали действително сочените изминати разстояния /установени от
удостоверения за техническа изправност на автомобила/ могат да се свържат именно с
извършени превози. Управлението на МПС не означава непременно превоз в този смисъл, а
в НП липсват други констатации. При това не може да се прецени дали действително става
дума за дейности изискващи издаване и оттам съхраняване на пътни листи, на кои дати са
извършени тези дейности, изобщо има ли реално издавани пътни листи, че да се изисква
тяхното представяне. Безспроно е, че и сочената като нарушена норма на чл.91б, ал.1, т.1 и
разглежданата от съда разпоредба на чл.91в, ал.1, т.3 визират задължение за предстявяне на
документи, които са издадени. От текста на НП не е ясно, а и по делото няма данни изобщо
издавани ли са пътни листове от превозвача, на кои дати са приключили или кога е изтекъл
периода, който обхващат и от там да се преценява какво е бил длъжен да съхранява
превозвача и до кой момент и вследствие на това какво е бил длъжен да представи при
процесното изискване на документация. Всичко това са значими обстоятелства, които обаче
остават неясни с оглед отразената в НП фактология. При това съдът намира, че не е налице
пълно, точно и ясно описание на нарушението - не са визирани конкретните обстоятелства
при които то е извършено. При това очевидно е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което осуетява реалната защита на санкционираното лице. Съдът
също е лишен от възможност да извърши реална провека на фактите по делото, приети от
наказващия орган и правилността на тяхната квалификация. С оглед всичко изложено съдът
приема, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
В случая от обжалващата страна се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН намира, че на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и доказан размер от
1500 лв, която сума наказващата администрация следва да бъде осъдена да му заплати.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №38–0001133/18.08.2020г. на Директор на РД
«Автомобилна администрация» - гр. Русе, с което на основание чл.97, ал.2 от Закона за
автомобилните превози за нарушение на чл.91б, ал.1, т.1 от същия закон на «ЕКО ТРАНС»
ЕООД – гр. Търговище е наложена имуществена санкция от 10000 лв.
Осъжда Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” – гр. София да заплати на
«ЕКО ТРАНС» ЕООД – гр. Търговище ЕИК ********* сумата от 1500 лв за деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4