О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 2013 15.10.2018г. Град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател:
Иво Добрев
като разгледа
докладваното от съдията Добрев гражданско дело №1659/2017 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на П.Г.Б., руски гражданин, роден на *** г. в гр. Москва, с адрес: Русия, гр.Москва, Сиренев булевард, дом 69, корпус 1, ап. 21, със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв.Е.М., против Т.С.Ф., руска гражданка, родена на ***г., с адрес: ***-388, и адрес: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, блок 4, ет. 6, с която предявява следните претенции, чиято кумулативна защита търси:
- Да бъде премахнато построеното от ответницата върху описаната като тераса с площ от 242.64 кв.м., прилежаща към СОС 51500.502.447.4.139, с адрес обл. Бургас, общ. Несебър, гр. Несебър, п.к. 8230, ул. „Иван Вазов“ № 9, ет. 6, ап. 35а, 36а, която представлява покрив над собствените на ищеца жилища, находящи се в гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, бл. 3, ет. 5, представляващи СОС 51500.502.447.3.19 и СОС 51500.502.447.3.20, като бъде възстановен покрива в състоянието му преди извършване на СМР и съгласно предназначението му по проект.
- Да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 31 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в стойността на необходимите ремонтни дейности за ап. 19 и ап. 20, както и стойността на унищоженото в жилищата движимо имущество, включително и сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за вреди в резултат на невъзможността да използват двете жилища за период от три години преди завеждане на делото, както лично за себе си и за нуждите на своето семейство, включително и като ги отдава под наем на трети лица, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
- Да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение от състоянието на жилищата и невъзможността да се ползват, свързаните с това неудобства и тревоги за отражението на състоянието на жилищата върху здравето на обитателите им, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на обезщетението.
При проверка на редовността на разменените книжа съгласно чл. 140 от ГПК, изр.1 на ал.1 от ГПК, съдът констатира следното:
Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК за предявяването й, след изправяне на нередовностите, указани в Разпореждане № 5066 от 02.11.2017 г., отговаря на условията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. След приемането й въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание чл. 131 от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответницата, на която е указано да подаде писмен отговор в едномесечен срок. В срока по закон е постъпил отговор от ответницата по делото. При това положение книжата по делото до настоящия момент са съставени и разменени редовно.
При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 140 от ГПК съдът констатира следното: Исковете, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди, че е налице нарушаване на субективни материални права, като се търси защита чрез преустановяване нарушението и обезщетение за претърпените вреди. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 109 от ГПК), а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на отделните искови претенции и положителната връзка на зависимост между тях.
Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че ответницата препятства упражняването на правото му на собственост в пълен обем и че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди в причинна връзка с противоправното й поведение. Исковете са насочени срещу лице, за което се твърди, че нарушава субективни материални права на ищеца, като го лишава от възможността безпрепятствено да упражнява правото си на собственост върху гореупоменатите имоти.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът счита, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение трябва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че ищецът е собственик на две жилища в гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, бл. 3, ет. 5, представляващи СОС 51500.502.447.3.19 и СОС 51500.502.447.3.20. Ответницата Т.Ф. била собственик на недвижими имоти, разположени в съседния блок 4 на адрес: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 9, ап. 35а и ап. 36а, които понастоящем били заснети в КК на гр. Несебър като един самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.447.4.139, с адрес: обл. Бургас, общ. Несебър, гр. Несебър, п.к. 8230, ул. „Иван Вазов“ № 9, ет. 6, ап. 35а, 36а, вид собственост: частна, тип: жилище, апартамент, брой нива: едно, площ по документ: 226 кв.м. и открита тераса с площ от 242.64 кв.м. Площта на откритата тераса, описана в кадастралната карта, била сбор от площта на терасите към всеки един от двата апартамента – към ап. 35а тераса с площ от 74.36 кв.м. и към апартамент 36а тераса с площ 168.28 кв.м. Тези тераси, понастоящем заснети като една тераса към СОС 51500.502.447.4.139, в действителност била покривната плоча над собствените на ищеца жилища. Като такава, тя била обща част на сградата по естеството си и не можела да бъде предмет на разпореждане, както и да бъде придобивана в индивидуална собственост от ответницата, поради което в тази част сделката била недействителна.
Ищецът твърди, че върху покривната плоча – „тераса“, ответницата изградила незаконно жилище – преустроила терасата в апартамент, изградила водопровод и канализация, поставила джакузи със съответната му прилежаща ел.инсталация и водозахранване. В резултат на това била нарушена конструкцията на сградата, увеличено било натоварването на покривната плоча, което довело до напукването й. През пукнатините прониквала вода в собствените на ищеца жилища, в резултат на което били подложени на непрекъснато наводняване. Всичко това довело до падане на окачения в жилищата таван, увреждане на дограмата, мазилката и стенните покрития. Обзавеждането и техниката в жилищата били напълно унищожени. От три години насам били неизползваеми, било невъзможно да се живее в тях, както поради обективна невъзможност да се използват, така и поради опасността за здравето вследствие на черния мухъл.
Ищецът счита, че за предотвратяването на неблагоприятното въздействие върху жилищата му необходимо било на първо място ответницата да премахне поставеното от нея джакузи, както и да възстанови покрива в състоянието му преди извършване на СМР и съгласно предназначението му по проект.
Уточнява, че за отстраняване на вредите в жилищата били необходими ремонтни дейности, чиято стойност определя на 8500 лв. за ап. 19 и 11 300 лв. за ап. 20. Стойността на унищоженото движимо имущество било общо 11200 лв. Наред с това се изтъкват и претърпени от ищеца вреди в резултат на невъзможността да използва двете жилища за период от три години отпреди завеждане на делото, както лично за себе си и за нуждите на своето семейство, включително и като ги отдава под наем на трети лица, които вреди определя в размер на общо 40000 лв. за двете жилища. Заявява, че претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение от състоянието на жилищата и невъзможността да се ползват, свързаните с това неудобства и тревоги за отражението на състоянието на жилищата върху здравето на обитателите им, които ищецът оценял на 5000 лв.
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни петиторни претенции за прекратяване на всички неоснователни действия, които пречат на собственика да упражнява правото си в пълнота съгл. чл. 109 от ЗС и на основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, възникнали в резултат неправомерните действия на ответницата във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законна мораторна лихва.
Ответницата Т.Ф. оспорва изцяло така предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва изложените от ищеца твърдения като неверни и грубо изопачени. Не оспорва факта, че откритата тераса била част от покрива на ищеца, но от това не следвало, че същата е част от общите части, тъй като съгласно проектите, откритите тераси били свързвани със сградата функционално до степен, че можело да бъдат ползвани само от апартаментите на ответницата. Те не били включени в общите части на сградата, а в общата площ на закупените от нея апартаменти видно от представения нотариален акт. Следователно ответницата станала собственик и на двете тераси, независимо от факта, че част от тях се явявала таван на жилищата на ищеца. След извършеното преустройство обединената тераса продължила да бъде свързана със сградата. С оглед на това намира за неоснователно и абсолютно необосновано изразеното от ищеца мнение, че откритата тераса представлявала обща част. Счита за неоснователно твърдението за незаконосъобразност на извършеното преустройство, довело до натоварване и напукване на плочата. Същото представлявало „преустройство и обединяване на апартамент 35а и апартамент 36а от жилищна сграда в УПИ VII, кв. 54 А“ и било извършено въз основа на одобрени от общ. Несебър проекти и издадено въз основа на тях разрешение за строеж № 55/01.09.2009 г. Сочи, че изградената лека метална конструкция не нарушавала целостта на хидроизолацията. Според конструктивното становище на инженер – конструктор „преустройството и обединението не засяга носещата конструкция и същата може да поеме експлоатационните натоварвания като гарантира надеждност и сигурност“. Поради това нямало как твърдяното напукване на плочата да е резултат от извършеното преустройство.
Според ответницата, следвало да се отчете факта, че така изградената лека метална конструкция пазила апартаментите на ищеца от неблагоприятните въздействия на околната среда, в това число и от наводнения. Под нея се намирали и други апартаменти, различни от тези на ищеца, но при тях не се наблюдавали течове и вреди от предприетото от ответницата преустройство. С оглед на това счита, че посочените от ищеца вреди не са резултат от проникване на вода от покрива на апартаментите, а се дължали на други причини. Изтъква се в писмения отговор, че по всяка вероятност положената хидроизолация на покрива на сградата, в която се намират апартаментите на ищеца, не била изпълнена качествено, тъй като масово в апартаментите от последните етажи, чиито тавани са явяват покрив, се наблюдавали течове. Поради това се сочи, че описаните в исковата молба щети, не били получени в резултат на действията на ответницата, а в резултат на некачественото строителство, за което последната нямала вина. Отделно от това се посочва, че сградата била разположена непосредствено до морето, което оказвало значително вредно въздействие върху апартаментите и водило до повишаване влажността в тях. Когато жилищата се използват рядко, тази влага се натрупвала и водила до посочените в исковата молба щети. Процесните апартаменти на ищеца се използвали изключително рядко. Нещо повече, ищецът никога не пребивавал в тези апартаменти, а за състоянието им бил уведомяван от негов представител в България. Допълнителен аргумент в полза на това, че извършеното преустройство защитавало апартаментите на ищеца, бил факта, че ответницата извършила подмяна на положената хидроизолация с нова, както и редица други подробно описани в отговора действия, осигуряващи защита на имотите от наводнения.
Относно основателността на иска по чл. 109 от ЗС ответницата се позовава на практика на ВКС, в която се разясняват задължителните условия за уважаването на този иск. В тази връзка посочва, че извършените от нея действия са основателни, в съответствие с полученото от нея разрешение за строеж и с одобрените проекти. От цитираната съдебна практика следвало, че когато извършеното от ответника действие не създава пречки, а помага на ищеца, когато при възстановяването на предишното състояние се получат по-големи вреди за ищеца, отколкото от извършеното действие, то следователно искът бил неоснователен. Освен това не бил достатъчен единствено фактът на изграждане на незаконна постройка в съсобствен имот. Материално правната легитимация на ответника – съсобственик в имота, по иск по чл. 109 от ЗС предполагала установяване на фактическото действие от негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване, водещо до накърняване правата на другия собственик.
Относно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД, сочи, че не били налице три от предпоставките – противоправно деяние, вина и причинна връзка между деянието и вредата. На първо място, ответницата извършила преустройството на притежаваните от нея обекти в съответствие със закона, с оглед на което не извършила противоправно деяние. На второ място, тя нямала вина за претърпените от ищеца вреди по неговите апартаменти, които вреди се дължали по скоро на действията на самия ищец, отколкото на такива на ответницата, тъй като същият изоставил своята собственост и не полагал грижата на добрия стопанин. Не трето място, липсвала причинна връзка между извършеното преустройство и претърпените от ищеца вреди, след като извършеното не можело да доведе до напукване на плочата, явяваща се покрив, а вредите се дължали на други причини.
Относно претенцията за заплащане на СМР в размер на 8500 лв. за ап. 19 и 11300 лв. за ап. 20, счита, че дори да са настъпили вреди в резултат на теч на вода, то за отстраняването им не било необходимо да се извърши цялостен ремонт, а бил достатъчен частичен на засегнатите места. Неоснователно се претендирало отстраняване на вреди от влага на терасите, които по принцип били изложени на всички външни неблагоприятни въздействия. С оглед на това оспорва като неоснователна и прекомерна претенцията на ищеца за заплащане на СМР в размер на 8500 лв. за ап. 19 и 11300 лв. за ап. 20.
Относно претенцията за заплащане на унищоженото в жилищата имущество в размер на 11300 лв. общо за двата апартамента, се твърди, че това имущество било там от закупуването на жилищата, т.е. минали са близо 9 години, при което нямало как при изчисляването на претърпените от ищеца вреди да се приема за тях стойност все едно са били нови. Оспорва и тази претенция като неоснователна и прекомерна.
Относно претенцията за заплащане на вреди в резултат от невъзможността да се ползват жилищата в размер на 40000 лв. счита същата за нередовна поради смесване на претърпените от ищеца вреди с пропуснатите ползи. Първата претенция била невъзможността на ищеца да ползва лично апартаментите, поради което ползвал други, а втората – че не могъл да спечели като отдава апартаментите под наем. Оспорва ги като неоснователни. Сочи, че липсват твърдения и доказателства относно ползването на други жилища, както и такива, че имал намерение да отдава имотите под наем. Изтъква се, че на компенсиране подлежали само тези пропуснати ползи, които ищецът реално не е могъл да получи, а не такива, които евентуално е можел да получи.
Относно претенцията за заплащане на неимуществени вреди изразяващи се в стрес и притеснения в размер на 5000 лв., ответницата сочи, че с действията си ищецът показвал, че не е особено заинтересован от състоянието на своята собственост, поради което твърденията му за преживян стрес и притеснения били неверни. И тази претенция е оспорена като неоснователна и прекомерна.
Изтъква се в писмения отговор, че дори да се приемат за основателни претенциите на ищеца за вреди, то същият имал възможността да предприеме действия, с които да намали размера им, но поради своето бездействие той допринесъл за тяхното настъпване и за увеличаване размера на вредите, като в случай че беше предприел такива, размера на претърпените вреди щеше да е не повече от 30 % от претендираните. С оглед на това, ответната страна счита, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, размера на обезщетението следвало да се намали със 70 % поради извършено от ищеца съпричиняване.
Ответницата релевира изрично възражение за изтекла погасителна давност на иска по чл. 45 от ЗЗД, с оглед на което се изтъква неговата неоснователност. Видно било от представената заповед на началника на СГКК – гр. Бургас, че извършеното преустройство било завършено на 23.09.2010 г., на която дата били входирани документите, установяващи извършеното преустройство. В случай, че се приемело, че в резултат на това преустройство са настъпили напуквания на плочата, за да се приеме, че те са свързани, то следвало да са се случили скоро след ремонта, т.е. приблизително през 2010 – 2011 г.
По делото не е налице признание на права. Липсват обстоятелства, за които да съществува установено от закон предположение, да са служебно или общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване.
Разпределението на доказателствената тежест следва да бъде следното:
· По негаторния иск: ищецът следва да докаже, че е собственик на имота и че ответницата е осъществила посочените в исковата молба неоснователни действия, които да са от естество да му пречат да владее собствения си имот и да упражнява правото си в пълен обем. Ответницата следва да докаже възраженията си.
· По претенцията за имуществени и неимуществени вреди: в тежест на ищеца е провеждането на пълно и главно доказване на фактите, на които основава претенцията си, а именно - елементите от фактическия състав на деликта: че именно от ответницата е извършено съответното деяние; че е извършено неправомерно; възникнали са вреди, които се намират в причинна връзка с деянието, както и размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Ответницата, при условия на непълно насрещно доказване, следва да установи липса на някой от елементите от фактическия състав или отсъствието на вина от нейна страна.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства. Съдът счита доказателствените искания - за приемане на представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установяват твърдените факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като закона не поставя ограничения за събиране на доказателства за установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Съдът приема за основателно направеното от ищеца с исковата искова молба искане за ангажиране на гласни доказателства, като намира, че за установяване на посочените от него в същата фактически обстоятелства следва да бъдат разпитани двама свидетели. Основателно се явява и искането на ответника за допускане на гласни доказателства за изясняване на изложените в отговора на исковата молба фактически обстоятелства.
Съдът приема във връзка с отправеното от страните в тази насока искане, че по делото следва да бъде допусната и назначена комплексна съдебно-техническа и оценъчна експертиза, вещото лице по която да даде отговор на въпросите на ищеца, съобразно тяхната формулировка в исковата молба /лист №№ 5 и 6 в кориците на делото/, и на въпросите на ответницата №№ 1-4 /на последна страница от отговора на исковата молба/.
По отправеното от ответницата искане на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК ищецът П.Г.Б. да се яви лично пред съда и даде обяснения за обстоятелства по делото, съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание, след като ответницата в писмен вид с препис за другата страна формулира конкретни въпроси, на които ищецът следва да отговори.
Съдът намира, че по доказателственото искане на ответницата по чл. 192 от ГПК да бъде задължено трето неучастващо по делото лице, а именно „EVN България Електроснабдяване“ ЕАД да представи справка относно ИТН номера на П.Г.Б. за апартамент 19 и апартамент 20 и за изразходваната от него за двата апартамента електрическа енергия по месеци за периода май 2018 г. - април 2019 г., следва да се произнесе отново в рамките на откритото съдебно заседание във връзка с липсата на изискуемата от правната норма нарочна писмена молба, препис от която следва да се връчи на третото лице.
По изложените съображения, на основание чл.140, ал. 1 във вр. с чл. 146 от ГПК и по доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на ищеца П.Г.Б. в седмичен срок от съобщението, с писмена молба, с препис за ответницата, да конкретизира по размер всяка от двете претенции за заплащане на сумата от 40000 лв., в рамките на общо предявения размер - претърпени вреди в резултат на невъзможността да ползва собствените си жилища и пропуснати ползи поради невъзможността да ги отдава под наем.
ПРИЕМА всички представени от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит по двама свидетели на страната на ищеца и ответника, при режим на довеждане.
ДОПУСКА комплексна съдебно-техническа и оценъчна експертиза, вещото лице по която да даде отговор на въпросите на ищеца, съобразно тяхната формулировка в исковата молба /лист №№ 5 и 6 в кориците на делото/, и на въпросите на ответницата №№ 1-4 /на последна страница от отговора на исковата молба/.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Стефка Раканова, като определя предварителен депозит в размер на 500 лева, вносим в седмичен срок по сметка на БОС по равно от страните. /по 250 лева от ищеца и 250 лева от ответницата/
ОБЯВЯВА, че по направеното от ответната страна искане на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК, ще се произнесе в откритото съдебно заседание по доводите и съображенията, изложени в настоящия му съдебен акт.
УКАЗВА на ответника в седмичен срок от получаване на съобщението за това чрез връчване на препис от настоящото определение в писмен вид, с препис за другата страна да формулира конкретни въпроси, на които ищецът П.Г.Б. следва да отговори по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК.
ОБЯВЯВА, че по направеното от ответната страна искане на основание чл. 192 от ГПК, ще се произнесе в рамките на откритото съдебно заседание по доводите и съображенията, изложени в настоящия му съдебен акт.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2018г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото.Определението не подлежи на обжалване.
Съдия: