№ 39
гр. Ловеч, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500600 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260009 от 10.11.2021 година, постановено по гр.дело № 225 по описа за
2019 година, Луковитският районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан,
предявения от ищцата П. К. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Л., улица „О." №
41, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответниците В. Д. ИВ., ЕГН
**********. адрес: град Плевен, улица „Ангел Кънчев" № 8А, ет. 2, ап. 3, В. Н. Д., ЕГН
**********, адрес: град Л., улица „О." № 3, Й. Н. Д.,ЕГН **********, адрес: град Л., улица
„Елигора" № 4, СТ. В. Й., ЕГН **********, адрес: град Л., ул.„СС"№60, И.Й. М., ЕГН
**********, адрес: град Л., улица „***" № 45 и В. Й. И., ЕГН **********, адрес: град
Л., улица „***" № 45, да заплатят общо сумата от 20 000 лева, представляваща стойността
на това, с което са се обогатили без основание до размера на обедняването , вследствие
вложените от нея парични средства за подобряването и поддържането на поземлен имот с
идентификатор 44327.502.1402 по КККР на гр.Л., област Ловеч, одобрени със Заповед №
РД-18-89/ 29.09.2008г. на Изпълнителния директор на АЕКК, с адрес на поземления имот:
гр. Л. 5770, улица „О. № 41“, целият с площ от 594 кв.м., заедно с построените в поземления
1
имот: 1.Сграда с идентификатор 44327.502.1402.1, застроена площ 68 кв.м., брой етажи - 2,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна: 2.Сграда с идентификатор
44327.502.1402.2, застроена площ 65 кв.м., брой етажи - 1, предназначение:
селскостопанска сграда; 3.Сграда с идентификатор 44327.502.1402.3, застроена площ 8
кв.м., брой етажи – 1, предназначение: селскостопанска сграда, съответно всеки от
ответниците съразмерно с притежаваните идеални части от правото на собственост върху
имота: Верка Д. И. като собственик на 6/8 ид.части - сумата от 15000 лева, В. Н. Д. и Й. Н.
Д. като собственици на по 1/16 ид. части - сума от по 1250 лева, СТ. В. Й.,ИСКР. Й. М. и В.
Й. ИВ. като собственици на по 1/24 ид. части -сума от по 833,33 лева, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им
изплащане. Осъдил е П. К. Й. да заплати на адв. С. Й. от САК сумата от 1130,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. №
225/2019 г. по описа на PC -Л., на основание чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Против решението е подадена въззивна жалба от П. К. Й., чрез пълномощника -
адвокат Х.Б. от АК-Плевен, с която обжалва решението като неправилно поради нарушение
на материалния закон и поради явна необоснованост.
Счита, че съдът не е взел предвид, че социално-икономическата ситуация през
1983г. е коренно различна в сравнение с настоящата и определената от съда сума в размер
на 4204.00 лв. може да отговаря на действително направените разходи към 1983г., но
абсолютно не отговаря на действително направени разходи, ако се приравнят към
настоящите социално – икономически условия.
Твърди, че съдът необосновано не е взел под внимание събраните гласни
доказателства, от които се установява, че по-голямата част от разходите за извършения
ремонт в недвижимия имот са платени от ищцата с лични парични средства и с паричната
помощ от нейните родители.
Заявява, че представеното по делото заявление за отстъпване на правото на строеж по
чл. 56, ал. 2, т. 2 или ал. 3 от ЗТСУ от майката на бившия съпруг В.Д. -И.Н.Д. върху
въпросния недвижим имот, е създало в ищцата увереността, че имотът в град Л., улица „О."
№ 41, е станал съпружеска имуществена общност и е живяла в него повече от 40 години.
На следващо място твърди, че съдът не е задължен да приеме предварително
дадената правна квалификация в исковата молба, а въз основа на анализа на фактите да
определи основанието на претенцията- чл. 59 от ЗЗД, чл. 72 от ЗС или чл. 74, ал. 2 във вр. с
чл. 72 от ЗС, както и дали ищцата има качеството на държател или владелец на недвижимия
имот.
Посочва, че в съдебния процес пред първоинстанционния съд по никакъв начин не е
била оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС и счита за неправилен и необоснован извода, че
тя има качеството на държател, но не и на владелец. Твърди, че след като съдът е отрекъл
правата на собственик, има единствена претенция – да бъде заплатена стойността на
извършените от нея подобрения,според заключението на приетата съдебно - техническа
експертиза. Изтъква, че не е могла да претендира вложените от нея парични средства докато
2
е била в граждански брак, тъй като с бившия съпруг са живели заедно в процесния
недвижим имот и е била убедена, че е общ.
При условията на евентуалност развива и доводи, че дори да се приеме дадената от
съда правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД, то началният момент от който е започнала да
тече погасителната давност за вземането , би следвало да е след прекратяване на брака с
В.Й. и дори по - точно от момента на загубване на фактическата власт върху въпросния
недвижимия имот, а не след приключване на ремонтните дейности през 1983г.
Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение и да
се уважат исковете така, както са предявени.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
ответниците, които изразяват становище, че тя е неоснователна, тъй като е изготвено
допустимо, валидно, правилно, обстоятелствено, мотивирано, ясно и законосъобразно
решение.
Оспорват оплакванията във въззивната жалба, като сочат, че съдът е обсъдил в
мотивите на решението свидетелските показания и се е обосновал защо не ги кредитира.
Считат, че съдът правилно е приел за недоказани твърденията на ищцата за вложени от нея
лични средства в размер на 20 000лв в преустройството на процесния имот през 1983г. , тъй
като не са представени доказателства. Твърдят, че ищцата не е доказала, че е работила,
отглеждала деца и полагала грижи за домакинството, че е притежавала и влагала лични
средства в преустройството. Намират, че социално-икономическата ситуация в България
няма нищо общо с предявената претенция, а в ИМ не е предявено искане да се вземат
предвид инфлационните процеси и сторят съответните изчисления, като се има предвид и
процентът амортизация на процесния имот. Основното възражение на ответниците е, че
погасителната давност за предявяване на облигационната претенция е изтекла още през
1989г, ако се приеме, че СМР са приключили през 1984г. Считат, че правната квалификация
на иска е по чл.59 ЗЗД и няма как да е по чл.72 или 74 ЗС, тъй като ищцата е била държател,
като съпруга на съсобственик.
Молят да бъде потвърдено решението на Луковитския районен съд.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не са се явили.Представена е
писмена защита от пълномощника на въззивника- адвокат Х.Б., в която са изложени
съображения в подкрепа на жалбата.
Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е
подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Решението на Луковитския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и
след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и
правилно.
Ищцата П. К. Й. е предявила срещу ответниците В. Д. ИВ., В. Н. Д., Й. Н. Д., СТ. В.
Й., ИСКР. Й. М. и В. Й. ИВ. осъдителни искове за сумата общо в размер на 20000 лв.,
3
представляваща стойността на това, с което са се обогатили за нейна сметка без основание
до размера на обедняването , вследствие вложените от нея парични средства за
подобряването и поддържането на недвижим имот, като всеки заплати сума, съответстваща
на правата му на съсобственик в имота.
Ответниците са оспорили претенците. Направили възражение по чл. 114 ЗЗД за
изтекла в тяхна полза погасителна давност, а като евентуално- възражение за прихващане по
чл.103 от ЗЗД.
От представените доказателства по гр.дело № 225/2019 година по описа на
Луковитския районен съд, от преценката на становището на страните, в съответствие със
задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Ищцата П. К. Й. е сключила граждански брак с В.Д. Й. на 04.12.1977 г., който е
прекратен с влязло в сила на 03.12.2013 г. решение по в.гр.д. № 278/2013 г. по описа на
Окръжен съд -Ловеч. Починал е на 11.08.2015 г.
Ответниците са наследници по закон на Д. Й. Д.в, б.ж.на гр.Л., починал на 10.04.1972
г. и на съпругата му И.Н. Й., починала на 18.01.1999 г. Според удостоверение за наследници
№ 02-1926-1/30.04.2019 г., издадено от Община Л., двамата са оставили за наследници
децата си: син В.Д. Й. -бивш съпруг на ищцата, В. Д. ИВ.- дъщеря, Б.Д. Д., която е починала
и ответниците В. Н. Д. и Й. Н. Д. са нейни деца, както и син Й.Д. Й., чийто наследници са
ответниците СТ. В. Й., ИСКР. Й. М. и В. Й. ИВ..
Няма спор и това се установява от приложените писмени доказателства, че
наследодателят на ответниците- Д. Й. Д.в е придобил с нот. акт том I. № 95, дело № 155 от
1933 г. собствеността върху дворно място в чертите на гр.Л., цялото от около 560 кв.метра и
заедно със съпругата си са построили в него жилищна и стопанска постройка, като след
смъртта им децата им Б.Д. Д., Й.Д. Й. и В. Д. ИВ. се отказали от наследството им
(удостоверения № 275/23.07.1981 г. и № 276/23.07.1981 г.).
С нотариален акт № 19, том I, дело № 52/1982 г., съставен на 16.03.1982 г. В.Д. Й. е
признат за собственик по наследство и отказ от наследство на 1/2 ид.ч. от дворно място в
чертите на гр.Л., цялото от 560 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от находящите се в дворното място
жилищна и стопанска сграда, представляващо парцел II-637 в кв. 41 по плана на града.
Не е спорно, че по време на брака си бившите съпрузи - ищцата П. К. Й. и В.Д. Й. са
живели в къщата, находяща се в процесния имот в гр. Л., ул. "О." № 41, представляващ
семейно жилище.
По делото е представен утвърден на 14.07.1982 г. архитектурен проект на името на
В.Д. Й. за преустройство на жилище, както и Разрешение за строеж № 53/23.08.1982 г. и
Протокол № 53/23.08.1982 г. за определяне на строителна линия и ниво за строеж -
преустройство на жилище в дворното място (парцел 11-637 в кв. 41 по плана на града).Към
проекта за преустройство на жилище е приложена обяснителна записка в оригинал на името
на В.Д. Й. и И. И. Д.ва.
4
Ищцата е представила като доказателство по делото и заявление до ОНС - Л. за
отстъпване право на строеж -суперфиция по чл. 56, ал. 2. т. 2 или ал. 3 от ЗТСУ от
23.07.1981 г., нотариално заверено, с което И.Н.Д. заявява, че е съгласна и отстъпва на В.Д.
Й. правото на строеж върху дворното място - парцел II-637 в кв. 41 по плана на града, по
силата на което да построи една сграда върху площ от 70 кв.м. съгласно одобрен
архитектурен план на сградата. Няма доказателства, обаче, заявлението да е вписано в
нотариалните книги-приложено е удостоверение, издадено от Служба по вписванията - Л.,
че за лицето И.Н.Д. през периода 1981 г. до 1983 г. включително няма вписвания и
отбелязвания.
След прекратяване на брака си с ищцата, на 17.07.2014 г. В.Д. Й. е продал на сестра
си В. Д. ИВ. притежаваните от него 5/8 ид. части от процесния поземлен имот, заедно с по
5/8 ид.части от построените в него: жилищна сграда и две селскостопански сгради, което се
установява от нотариален акт № 158 том IV per. № 3174. дело № 482/2014 г.
С решение по гр.д. № 289/2015 г. по описа на PC - Л., потвърдено с решение по
в.гр.д. 375/2016 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, е отхвърлен предявения от ищцата П. К.
Й. против ответниците В. Д. ИВ. и К.В.Д. иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за установяване на
нищожност на договора за покупко-продажба от 17.07.2014 г, извършен с нотариален акт №
158 том IV per. № 3174. дело № 482/2014 г., поради противоречие със закона.
По повод възникнал спор между ищцата и ответниците е постановено и е влязло в
сила на 21.05.2019 г. решение по гр.дело № 161/2017 г. по описа на PC –Л., с което е
признато за установено по отношение на П. К. Й. (ищцата по настоящето дело) и К.В.Д., че
В. Д. ИВ. е собственик на 6/8 ид. части, В. Н. Д. и Й. Н. Д. са собственици на по 1/16 ид.
части, а СТ. В. Й., ИСКР. Й. М. и В. Й. ИВ. притежават по 1/24 ид. части от недвижим имот,
представляващ: поземлен имот с идентификатор 44327.502.1402 по КККР на гр. Л.,
област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-89/ 29.09.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Л. 5770. улица О. № 41, целият с площ от 594
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, заедно с построените в
поземления имот сгради: 1. Сграда с идентификатор 44327.502.1402.1, застроена площ 68
кв.м., брой етажи - 2. предназначение: жилищна сграда -еднофамилна: 2. Сграда с
идентификатор 44327.502.1402.2. застроена площ 65 кв.м., брой етажи - 1, предназначение:
селскостопанска сграда: 3. Сграда с идентификатор 44327.502.1402.3. застроена площ
8 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: селскостопанска сграда и на основание чл.
108 от ЗС П. К. Й. и К.В.Д. са осъдени да предадат владението върху гореописания имот на
ищците по иска (сега ответници по настоящето дело) В. Д. ИВ., Виолета Николав Д., Й. Н.
Д., СТ. В. Й., ИСКР. Й. М. и В. Й. ИВ..
Със същото решение и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД П. К. Й. и К.В.Д. са осъдени
да заплатят на В. Д. ИВ. по 1848.75 лв., с която са се обогатили поради неоснователно
ползване на процесния имот за периода от 04.11.2014 г. до 04.04.2017 г., ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба 04.04.2017 г. до окончателното заплащане на
сумата, както и да заплатят лихва за забава върху главницата за същия период - всеки от
5
тях в размер на 235,06 лв.
След снабдяване с изпълнителен лист по делото, ответниците са образували
изпълнително дело № 192/2018 г. по описа на ДСИС при PC – Л. и са въведени във владение
на процесния имот.
За доказване на твърденията си в исковата молба ищцата е приложила писмени
доказателства, сочещи, че семейството е разполагало със средства за строителство на
жилищна сграда. По делото е налично удостоверение, издадено от ТП-НОИ-Ловеч - обр.
УП-15, от което се установява, че В.Д. Й. в периода 01.01.1981 г. - 31.12.1983 г. е работел
като шофьор на ЗИЛ към Автотранспорт Л. и е получил брутно трудово възнаграждение в
размер на 6216.67 лв. Във връзка със строителството на двуетажна жилищна сграда в
процесния имот е отпуснат жилищен заем от ДСК на името на В.Д. Й. в размер на 6000.00
лв, за срок от 15 години, които ще се удържат от заплатите на заемателя по писмено
нареждане на ДСК, съгласно договора, сключен между ДСК и В.Д. Й. на 20.04.1983 г. и
това е видно от представената молба от ДСК за вписване на законна ипотека, вписана в
Служба по вписванията Вх.рег. № 67/20.04.1983 г., том I, стр. № 14.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на доведените от
ищцата свидетели, които описват конкретно извършените подобрения в имота.
Приета е съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението процесният имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 44327.502.1402. област Ловеч, община Л.,
гр. Л., п.к. 5770, ул.“ О.“ № 41, с площ 594 кв. м., стар номер 1402, Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-89/29.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и е застроен със
жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1402.1- еднофамилна, на 2 етажа със застроена
площ 68 кв. м; 2/ Селскостопанска сграда с идентификатор 44327.502.1402.2 на 1 етаж,.
застроена площ 65 кв. м и 3/ Селскостопанска сграда с идентификатор 44327.502.1402.3 на 1
етаж, застроена площ 8 кв. м. Експертизата е посочила, че имотът е застроен с жилищна
сграда и сгради и постройки на допълващото застрояване през 1933 и следващите години.
Прието е, че основният обект в имота - двуетажната жилищна сграда е изградена през
1983 г.. след презастрояване (преустройство на съществуващата) заварена стара жилищна
сграда. Първоначално е била с каменни основи, носещи тухлени стени, дървен гредоред на
междуетажната подова конструкция и дървен покрив с цигли. Просъществувала е до
1982 година, когато на същото място е построена друга сграда, която съществува към
настоящия момент. Строителството (преустройството) е извършено въз основа на одобрен
архитектурен проект, който в голяма част е спазен. Различието между старата и новата
сграда е в етажните подови конструкции, които вместо от дървен гредоред в единия случай
са заместени от стоманобетонови плочи в другия. Освен това, застроената площ на новата
сграда при основите, следвайки тази на предшестващата стара сграда е 62 кв.м., но
еркерното наддаване на втория етаж е увеличило площта му до 68 кв.м. Останалите
постройки са от периода след придобиване на имота през 1933 г. Ремонт и преустройство е
претърпяла и стопанската сграда с идентификатор 44327.502.1402.2, чийто покрив е
подменен от дървен с цигли на стоманобетонова плоча. Строително-монтажните и
6
преустройствени работи в сградите са извършени през 1983 г. и са на стойност 58200 лева
по актуални цени, в т. ч. труд 11640 лева и материали 46560 лева. Същите са повишили
стойността на имота. Пазарната му стойност преди извършването им по актуални цени към
датата на заключението е била 38 300 лева, а след извършването - 58200 лева, или това
означава, че се е увеличила с 19 900 лева.
Експертът е изготвил допълнително заключение, според което стойността на
вложените разходи за строително-монтажните дейности към момента на извършването им -
1983 г., е 4204.00 лева, от които 840.80 лева за труд и 3363.20 лева- за материали.
При така установените факти, могат да се направят следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД, според който всеки който се
е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
Искът е субсидиарен и е допустим само в случаите, когато ищецът не може с друг иск
да защити правата си. За уважаването му е необходимо да се докаже кумулативното наличие
на следните предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и връзка между
обогатяването и обедняването, произтичаща от един или няколко общи факта (ППВС №
1/1979 г.)
Като собственици на имота се легитимират ответниците и правата им са признати с
влязло в сила на 21.05.2019 г. решение по гр.дело № 161/2017 г. по описа на PC –Л.. Според
чл.299, ал.1 и 3 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван
освен в случаите, когато законът разпорежда друго и то не може да бъде оспорвано от
страните като постановено по привиден процес. С оглед на това настоящият състав е
обвързан от силата на пресъдено нещо относно въпроса за принадлежността на правото на
собственост по отношение на имота. Правилото на чл.299, ал.1 ГПК се прилага и в случай,
когато ответникът не е предявил своето насрещно право с насрещен иск, а само чрез
възражение.
Изложените във въззивната жалба аргументи за придобиване по давност на имота,
находящ се в гр.Л., ул. „О.“ № 41 в режим на семейна имуществена общност не следва да се
обсъждат, доколкото са били предмет на разглеждане и в производството по това дело.С
това решение е отречено правото на собственост на ищцата върху процесния имот, т.е. тя се
явява държател на същия и като такъв има право да търси не увеличената стойност на
имота в резултат на подобренията, а сумата, с която ответниците са се обогатили до размера
на обедняването, т.е. по-малката от двете сума- на обедняването и на обогатяването. Затова
са неоснователни и оплакванията във въззивната жалба, че съдът може да реши дали
предметът на делото е с правна квалификация чл.59 от ЗЗД или чл.72 от ЗС, както и дали
ищцата има качеството на държател или на владелец.
От събраните в хода на производството доказателства (гласни и писмени) се налага
извода че всички подобрения в процесния имот са извършени през периода 1982-1983 г.,
когато ищцата е била в брак с В.Д. Й. и следователно предоставената от нея престация е
7
довела до увеличаване на придобитото от него по наследство имущество, с труда и
средствата, които е вложила. В този смисъл в Решение № 1291 от 17.IV.1981 г. по гр. д. №
793/81 г., II г.о. се приема, че искът по чл. 59 ЗЗД между съпрузи е допустим, но нито преди,
нито след развода им през 2013 г. ищцата се е възползвала от тази правна възможност, за да
търси обезщетение за това, с което бившият съпруг се е обогатил неоснователно. Същото
се отнася и до правото да предяви такъв иск срещу другия съсобственик в имота по това
време- нейната свекърва и майка на В.Й.- И.Н.Д..
За да бъде уважен настоящия иск ищцата следва да докаже, че е предоставила
престация и че е настъпило обогатяване в патримониума на всеки от ответниците. В случая,
през 2014 година В.Д. Й. е продал на своята сестра В. Д. ИВ. своите 5/8 идеални част от
имота и купувачката е придобила собствеността върху тези части в състоянието, в което той
се намира към момента на продажбата, т.е. заедно подобренията в него. След 2014 г. няма
преминаване на имуществени блага от патримониума на ищцата към отв.И.. Не се и твърди
подобно нещо. Правата си на съсобственици останалите ответници, а също и отв.И., черпят
от наследодателя си И.Н.Д., след откриване на нейното наследство през 1999 година, когато
имуществото е било вече увеличено в резултат на приноса на ищцата, но също няма
връзка между нейното обедняването и тяхното наследство.
Според чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съобразявайки своевременно
направеното възражение на ответниците за погасяване по давност на вземането, то същото
се явява основателно, тъй като от датата на извършване на подобренията през 1983 г. и до
датата на предявяване на иска- 09.04.2019 г. тази погасителна давност е изтекла. Районният
съд е съобразил съдебната практика по този въпрос, като е приел, че началният момент на
погасителната давност при вземания за извършен от държател в чужд имот подобрения,
започва да тече от момент на извършването им, а не от по-късен момент, както и че за тях не
са приложими разпоредбите на чл.72 ЗС или чл.74, ал.2 във вр. с чл.72 от ЗС. И ако между
съпрузи давността спира да тече, съгласно чл.115, б.в) от ЗЗД, то разводът на ищцата и В.Й.,
настъпил по силата на влязлото в сила на 03.12.2013 г. решение № 210/18.10.2013 г., е
поставил началото на срока, в който тя може да предяви претенцията си за неоснователно
обогатяване срещу него, респ.наследниците му, но и този петгодишен срок е изтекъл преди
датата на подаване на исковата молба. Погасяването по давност на исковете за
неоснователно обогатяване е самостоятелно основание за отхвърлянето им.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че погасителната давност за
вземането е започнала да тече от момента на прекъсване на владението , тъй като това се
отнася за вземането на добросъвестния или недобросъвестния владелец за извършени
подобрения в чужд имот, а ищцата е държател на имота ( арг. от т.13 на ППВС №
6/27.ХII.1974 г. по гр.д.№ 9/1974 г.)
За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че според показанията на
свидетелите и писмените доказателства може да се направи извод, че през периода 1982-
1983 г. ищцата и бившият съпруг действително са извършили строително-монтажни
8
дейности в процесния поземлен имот, изразяващи се в преустройство на съществуващата
двуетажна жилищна сграда- преизграждане на два етажа и покрив, както и ремонт на
стопанската сграда, изразяващ се в подмяна на дървения покрив с цигли със
стоманобетонова плоча. Дори да се приеме, че родителите на ищцата са давали парични
средства за строителството, то тези средства са предоставени с цел подпомагане на
семейството, което е ползвало и заемни средства. Според заключението на съдебно-
техническата експертиза, извършените през 1983 г. строително-монтажните и
преустройствени работи са увеличили стойността на имота. Пазарната му стойност преди
извършването им по актуални цени към датата на заключението е била 38300 лева, а след
извършването - 58200 лева, или това означава, че се е увеличила с 19900 лева. В
допълнително заключение експертът е изчислил, че стойността на вложените разходи за
строително-монтажните дейности към момента на извършването им (1983 г.) е 4204.00 лева,
от които 840.80 лева за труд и 3363.20 лева за материали, и следователно само частта на
ищцата е 2102 лева.
С оглед приетото за изтекла в полза на ответниците погасителна давност, то липсват
основания за присъждане на ищцата на сумата, с която ответниците са се обогатили до
размера на обедняването ѝ.
Поради приетата неоснователност на иска по чл.59 от ЗЗД, не следва да се обсъжда
възражението за прихващане по чл.103 от ЗЗД, направено от ответниците при условията на
евентуалност.
Достигайки до същия извод Луковитският районен съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден, като на основание чл.272 от ГПК препраща и
към мотивите на първоинстанционното решение.
Предвид изхода на делото следва да бъдат определени и разноските по делото: на
пълномощника на въззивника – адвокат Х.Б. от АК-Плевен не следва да се присъждат
разноски по чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1,т.2 вр. с чл.36 от ЗПП, а въззваемите не са
направили такива.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009 от 10.11.2021 година, постановено по гр.дело
№ 225 по описа за 2019 година на Луковитския районен съд.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10