Решение по дело №2887/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  329

 

гр.Пловдив, 10.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 13.02.2020г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

ИВАН АНАСТАСОВ

                                                                                                                          

 

при участието на секретаря: Валентина Василева

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 2887/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Й.Д. против решение № 3984/23.10.2019г. по гр.д.№ 18944/2018г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което по отношение на жалбоподателката е признато за установено, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД сумата от 201,17 лева- главница, представляваща стойност на ел.енергия и мрежови услуги, доставени през периода 16.04.2016г.- 15.07.2016 г. в обект на потребление - ап. 135, находящ се в гр.****, сумата от 6,47 лева- обезщетение за забавено плащане за периода 11.06.2016г. – 12.06.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, както и разноски за заповедното производство. В жалбата се сочи, че в първоинстанционното производство не са събрани преки и категорични доказателства за това, че жалбоподателката е потребила доставената през горепосочения период ел.енергия, тъй като от събраните доказателства не се установявало тя да е ползвател на жилището през същия процесен период. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение.

От въззиваемото дружество е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, подробно мотивирано и в съответствие със събраните доказателства.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 5888/26.06.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 9942/2018 г. по описа на ПдРС, ІІІ бр. с. е разпоредено Й.Д. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД сумата от 201,17 лева – главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена през периода 16.04.2016г.- 15.07.2016г. в обект на потребление с ИТН: ****, находящ се в гр.****; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 11.06.2016г.- 12.06.2018г. в размер от 6,47 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 15.06.2018г., до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, от които 25 лева- държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение. Тъй като заповедта е връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК, на кредитора е дадено указание по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и същият е подал искова молба за установяване на вземанията си. В исковата молба се сочи, че Й.Д. е клиент на електроснабдителното дружество, с клиентски номер ****. Същата не била изпълнила задължението си за заплащане на доставениата й ел.енелгия през горепосочения период, поради което, освен стойността на същата, дължала и обезщетение за забавено плащане.              По първоинстанционното дело е прието заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице В. С. В същото е отразено, че на база на отчетените показания на електромера за горепосочения обект на потребление се установява, че през процесния период  16.04.2016г.- 15.07.2016г. в същия са потребени 880 кВтч ел.енертия по дневна тарифа и 179 кВтч по нощна тарифа. Тези количества са остойностени в прието по делото заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице К. И. Установява се, че потребената ел.енергия е на стойност 201,17 лева, с включен ДДС. Потвърждава се и размерът на претендираното обезщетение за забавено плащане.              Основният спорен въпрос по делото е, дали жалбоподателката е имала качеството на потребител спрямо въззиваемото дружество през процесния период и съответно- дали дължи заплащане на потребената в ап.135, находящ се в гр.****, ел.енертия. Съгласно §1, т.27г /Нова – Д.в., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, "Краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. От тази легална дефиниция е видно, че, за да бъде определено лице потребител на ел.енергия не е необходимо то да е собственик на обекта на потребление или титуляр на право на вещно право на ползване върху същия. До приемането на новата т.27г т.42 на §1 е била със следният текст "Потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с оплоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си“. До 17.07.2012г. за потребители на ел.енергия са се считали единствено и само собствениците на електроснабдените обекти и титулярите на вещно право на ползване върху същите. След тази дата обаче потребители на ел.енергия са всички лица, които ползват такава енергия за собствени нужди.

По първоинстанционното дело са приети Заповед № 152/02.10.1981 г. на Началник служба „Жилищно настаняване“ при РНС Район „Христо Ботев“- гр.****, с която жалбоподателката е настанена в горепосочения ап.135; бракоразводно решение от 28.02.1985г., с което това жилище й е предоставено за ползване; както и заявление- декларация от същата, подадено на 12.10.2010г. до „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД за продажба на ел.енергия в същото жилище. Във връзка с призоваването на Й.Д. по първоинстанционното дело са постъпили данни, че тя вече не е наемател в жилището на бул.“****, но единствено на база на тези данни не може да се приеме, че тя не е била негов ползвател през процесния период. През този период е установено потребление на ел.енергия в жилището и липсват данни за последващ наемател, които да е бил настанен преди 16.04.2016г.. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемото дружество бъде присъдено юрк.възнаграждение в размер от 100 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3984/23.10.2019г. по гр.д.№ 18944/2018г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което по отношение на жалбоподателката Й.Г.Д. ***, ЕГН: ********** е признато за установено, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД- гр.****, ЕИК: **** сумата от 201,17 лева- главница, представляваща стойност на ел.енергия и мрежови услуги, доставени през периода 16.04.2016г.- 15.07.2016 г. в обект на потребление - ап. 135, находящ се в гр.****, сумата от 6,47 лева- обезщетение за забавено плащане за периода 11.06.2016г. – 12.06.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, както и разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА Й.Г.Д. ***, ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД- гр.****, ЕИК: ***** семата от 100 лева- юрк.възнаграждение за процесуално представителство по настоящето дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: