Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
град Горна Оряховица, 19.10.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1009 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.205 от ЗЗД и чл.342,ал.3 във вр. ал.1 от ТЗ.
Ищецът „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София,
район „Младост”, ж.к. „Младост
Счита, че неизпълнението на абоната - ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 87,43 лв. е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75 вр. с чл.19б,в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Н.И.М. за ползваните абонаменти, както и е издал по абонатен номер ********* на дата 01.04.2017г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1089,49 лв. посочва, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 720,62 лв.; фактурирана е цената, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план, в размер на 281,44 лв., и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди в размер на 87,43 лв. Пояснява, че по отношение на неустойката в размер на 720,62 лв. ,,Теленор България” ЕАД няма претенции в настоящото производство. Заявява, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12,ал.2 от ОУ, приложени към лизинговия договор, месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство марка Samsung модел Galaxy А3 2016 Вlасk, дължими след месец 04/2017г., когато е издадена крайната фактура № **********/01.04.2017г., са обявени за предсрочно изискуеми и се дължи цената в размер на 281,44 лв. за период от м.04/2017г. до м.06/2018г. Твърди, че в конкретния случай ответникът Н.М. е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер **********, но не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Заявява, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Н.И.М. е образувано ч. гр. д № 388/2019г. по описа на ГОРС и против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 368.87 лв. Сочи, че във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, предявява на основание чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 87,43 лв., представляваща цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н.И.М., с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, в размер на 87,43 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, за периода от 01.12.2016 г. до 31.03.2017г., за които операторът е издал крайна фактура № **********/01.04.2017г., платима в срок до 16.04.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата. Моли съда да осъди ответника Н.И.М., с ЕГН **********, да заплати на ищеца ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 281,44 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 25.07.2016г. за устройство Samsung модел Galaxy А3 2016 Вlасk, взето във връзка с мобилен номер **********, за периода от м.04/2017г. до м.06/2018г., за аб. № *********. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът, не се представлява. Депозира писмена молба - становище, чрез процесуалния си представител – адв. В.Г. от САК, с която поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Н.И.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 ГПК, не депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда на ответника особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК – адв. А.К.К. от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата молба. Особеният представител счита, че от претендираните суми само 16.66 лв. без ДДС, т.е. 20 лв. с ДДС, е месечният абонамент, тъй като видно от договора за мобилни услуги ответникът е ползвал отстъпка от 60 % от месечния си абонамент (49.99 х 60% = 20), а в случая не се твърди мобилният оператор да е прекратил ползването на отстъпката. Счита за странно, че в двете приложени фактури са посочени различни стойности на месечния абонамент, въпреки, че същият би следвало да е фиксиран по размер - така за декември е 41.66, а за следващия месец вече е 42.41 лв. (посочените суми са преди да се калкулира отстъпката от 60%). Посочва, че подобна промяна не намира опора нито в правните норми , нито в сключените договори. Заявява, че е налице произволно определяне на дължимите суми от страна на мобилния оператор. Счита за неясно как така незаплатеният баланс в размер на 75.55 лв. за предходните два отчетни периода е сторниран с 5.71 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 87.43 лв., и сумата очевидно не съответства. Твърди, че е налице сериозно разминаване между фактурираните суми и договорно поетите задължения, което е изцяло в ущърб на абоната - потребител. Сочи, че не се спори от ищеца, че Н.М. е заплатил фактурираните задължения за първите 5 месеца от сключване на договора - до ноември 2016г. включително. Счита за странно, че в договора за мобилни услуги е записано, че същият е подписан на 25.07.2016г. в град Горна Оряховица лично от абоната Н.И.М., а в представеното от ищеца копие от запис на заповед за сумата от 404.57 лв. е записано, че същият е издаден от ответника М. ***, на същата тази дата - 25.07.2016г., както и е предявен за плащане г-н М. ***. В тази връзка, оспорва предявяването на записа на заповед. По отношение на лизинга, възразява, че няма данни и доказателства ищецът да е предал на абоната мобилното устройство, предмет на договора за лизинг. В тази връзка, доколкото възнаграждението на лизингодателя е за това, че е предоставил ползването на дадена вещ на лизингополучателя преди нейното окончателно издължаване, счита, че не е налице дължимо задължение от страна на г-н М. към ищцовото дружество.
Моли съда да отхвърли претенцията на „Теленор България” ЕАД спрямо Н.И.М. за заплащане на сума в размер на 87.43 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода от 01.12.2016г. до 31.03.2017г., както и претенцията за заплащане на сума в размер на 281.44 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 25.07.2016г. за устройство Samsung модел Galaxy A3 2016 Black, за периода м.04.2017г. – м.05.2018г., като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание, ответникът Н.М. не се явява. Особеният представител - адв. А.К. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни в настоящото
производството са фактите, че „Теленор България” ЕАД е депозирало на е
депозирало на 25.02.2019г. пред ГОРС
заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
дело № 388/2019г. по описа на ГОРС, издадена е Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 508 от 25.02.2019г., в полза на „Теленор
България” ЕАД, против длъжника Н.И.М., с
която ответникът е задължен да заплати на посоченото дружество следните суми, а
именно : следните суми: 368,87 лв., представляващи потребени в периода
от 01.12.2016г. до 31.03.2017г. и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор
от 25.07.2016г., по крайна фактура № **********/01.04.2017г.; 68,26 лв.,
представляващи мораторна лихва за забава за периода от 17.04.2017г. до
11.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.02.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, 205,00 лв., представляващи разноски по
заповедното производство, от които 25.00 лв. за държавна такса и 180.00 лв.
адвокатски хонорар. Безспорни по делото са и
фактите, че горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение е
връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за мобилни услуги от 25.07.2016г., приложения към него, заявление за смяна на номер от 25.07.2016г., между „Теленор България” ЕАД гр. София и Н.И.М. с ЕГН ********** е сключен цитирания писмен договор, с който дружеството-ищец се задължава да предоставя на ответника-абонат електронни съобщителни услуги, при условията на този договор и ОУ на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, а ответникът се задължава да заплаща услугите, активирани съгласно договора по избран от него тарифен /абонаментен/ план за телефонен номер : 359895709693, СИМ карта 89359050000101233198, а именно : абонаментен план GLOBUL Web & Talk 49,99, с тарифиране 60/60, като първоначалният срок е 24 месеца : договорът влиза в сила на 25.07.2016г. и изтича на 25.07.2018г. Съгласно т.11 от договора и приложената към него декларация-съгласие от 25.07.2016г., потребителят декларира, че е запознат, получил е екземпляр и е съгласен да спазва ОУ на «Теленор България» ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, както и страните са се съгласили, че за период от 6 месеца от датата на влизане в сила на този договор, преминаване към друг абонаментен план за мобилния номер, посочен в договора и приложенията към него, не е възможно.
Видно от приетите писмени доказателства - договор за лизинг от 25.07.2016г. и Общи условия на договор за лизинг, по силата на този договор «Теленор България» ЕАД – лизингодател е предоставил на клиента Н.И.М. – лизингополучател мобилно устройство ,,Samsung Galaxy А3 2016 Black”, срещу договорена обща цена на лизинговата вещ от 404,57 лв. с включен ДДС, а за ползването й лизингополучателят се е задължил да заплати 23 месечни вноски, всяка в размер на 17.59 лв. с вкл. ДДС, съгласно погасителния план, визиран в договора, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.
От приетите писмени доказателства се установява, че ищецът - оператор е издал на ответника-потребител, както следва : 1/ фактура № **********/01.01.2017г. за отчетен период 01.12.2016г. – 31.12.2016г., на стойност 19,99 лв. + вноска лизинг след 01.01.2014г. – 17,59 лв., общо 37,58 лв., а след приспадане на аванс от предходен период /-0,51 лв./, на стойност 37,07 лв.; 2/ фактура № **********/01.02.2017г. за отчетен период 01.01.2017г. – 31.01.2017г., на стойност 20,89 лв. + вноска лизинг след 01.01.2014г. – 17,59 лв., общо 38,48 лв.; 3/ кредитно известие № **********/01.03.2017г. за отчетен период 01.02.2017г. – 28.02.2017г., на стойност 11,88 лв.; 4/ фактура № **********/01.04.2017г. за отчетен период 01.03.2017г. – 31.03.2017г., на обща стойност 1002,06 лв., от които – 720,62 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора и 281,44 лв. – 16 броя лизингови вноски.
По делото са приети съдебно-икономическа
експертиза и съдебно-техническа експертиза, чиито заключения съдът кредитира
като обосновани и кореспондиращи на приетите по делото писмени доказателства.
Видно от приетата СИЕ, съгласно информационната система на ищеца, за погасяване
на задълженията на ответника не са отчитани плащания за погасяване на
задължения по горепосочените 4 броя фактури.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.205 от ЗЗД и чл.342,ал.3 във вр. ал.1 от ТЗ са допустими. Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 508/25.09.2019г. по ч. гр. дело № 388/2019г. по описа на ГОРС, връчена на ответника по реда на чл.47 ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни, по изложените по-долу съображения.
Събраните в
хода на настоящото производство писмени доказателства, цитирани по-горе,
удостоверяват фактите, че между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на сключен между тях договор за мобилни услуги №
********* от 07.09.2015г. и ОУ към него, за предоставяне на далекосъобщителни услуги
за телефонен номер: 359882715537,
СИМ карта 893590500006958652, срещу заплащане стойността на договорения
месечен абонамент от 39.99 лв. на месец по абонаментен план GLOBUL Web & Talk 49,99, с дължима месечна такса в
размер от 16,66 лв. без ДДС, съответно 19,99 лв. с включен ДДС. Въз основа на
приетите писмени доказателства се установяват и фактите, че в хода на
облигационното правоотношение между страни договор за мобилни услуги от
25.07.2016г., ответникът – потребител е депозирал заявление за смяна на номер
на 25.07.2016г., като настоящият му номер 359895709693 е заменен с нов номер
359890257271, по негово искане.
Наред с това, от приетите писмени доказателства - договор за лизинг от 25.07.2016г. и ОУ към договор за лизинг, се установява валидно облигационно правоотношение между страните по делото, породено от сключения договор за лизинг, по силата на който ищецът – лизингодател се е задължил да предостави реално на ответника - лизингополучател ползването на вещ – мобилно устройство ,,Samsung Galaxy А3 2016 Black”, срещу договорена обща цена на лизинговата вещ от 404,57 лв. с включен ДДС, а за ползването й лизингополучателят се е задължил да заплати 23 месечни вноски, всяка в размер на 17.59 лв. с вкл. ДДС, които да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги, съгласно погасителния план, визиран в договора. Цитираните писмени доказателства удостоверяват и твърдените от ищеца факти, че лизингодателят „Теленор България” ЕАД е изпълнил задължението си да предаде на лизингополучателя М. описаното в договора мобилно устройство във вид, годен за употреба, функциониращо и изрядно, съответстващо на договорените технически характеристики и окомплектовано с цялата документация, потвърдено в чл.4 от договора за лизинг, в която част договорът има характер и на разписка относно удостоверяване от потребителя на реалното предаване на вещта от лизингодателя и получаването й от лизингополучателя.
Видно от процесния договор за мобилни услуги, ОУ и допълнително споразумение към него, както и от приложения договор за лизинг и ОУ към него, в същите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Настоящият съдебен състав намира, че формално договорът за мобилни услуги от 25.07.2016г. и доворът за лизинг от 25.07.2016г. отговарят на законовите изисквания за съдържанието на договор, сключен при общи условия, тъй като включват необходими реквизити - страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Видно от цитираните договори, както и приложената към тях декларация-съгласие от Н.М., приложимите Общи условия са приети с положен подпис от абоната, който по този начин е декларирал, че е запознат с тях и е получил екземпляр от същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл.228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните.
В тази връзка,
съдът намира за неоснователни и непочиващи на доказателствата по делото доводите
на особения представител, че от приложените към исковата молба писмени
доказателства не се доказва наличие на възникнали задължения за ответника Н.М.
по договор за мобилни услуги и договор за лизинг, както и надлежното уведомяването
на ответника за всяко твърдяно конкретно задължение по вид и размер.
Предвид изложеното по-горе, във връзка с установените по делото факти за наличието на валидно сключени договор за електронни съобщителни услуги и договор за лизинг между страните по делото, съдът приема, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане на абонаментната такса и месечната лизингова вноска, начислени му в договорения размер с фактура № **********/01.01.2017г., издадена за отчетен период 01.12.2016г. – 31.12.2016г., на обща стойност 37,07 лв. /формирана след приспадане на аванс от предходен период -0,51 лв./; абонаментната такса и месечната лизингова вноска, начислени му в договорения размер с фактура № **********/01.02.2017г., издадена за отчетен период 01.01.2017г. – 31.01.2017г., на обща стойност общо 38,48 лв. с включен ДДС, както и абонаментната такса и месечната лизингова вноска, начислени му в договорения размер с кредитно известие № **********/01.03.2017г., издадено за отчетен период 01.02.2017г. – 28.02.2017г., на обща стойност 11,88 лв. с включен ДДС.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключението на неоспорената от страните СИЕ, съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество заплащане и на остатъка от неплатените 16 броя месечни лизингови вноски по договор за лизинг от 25.07.2016г., в общ размер от 281,44 лв., по фактура № **********/01.04.2017г., които не са платени на съответния настъпил падеж. В тази връзка, от приложения по делото договор за лизинг и инкорпорирания в него погасителен план се установява, че до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /25.02.2019г./ е настъпил падежа и на последната вноска по този договор /25.07.2018г./, срокът на договора за лизинг е изтекъл, като няма твърдение от страна на ответника лизинговата вещ да е върната преди изтичане на срока на договора /25.07.2018г./, ответната страна не ангажира и доказателства за удостоверяване на факти лизингополучателят да е върнал на лизингодателя предоставената му съгласно условията на този договор вещ - мобилно устройство ,,Samsung Galaxy А3 2016 Black”, или да е заплатил договорената за неговото ползване цена.
Видно от заключението на приетата и необорена с никакви други доказателства СИЕ, вземанията на ищеца за абонаментни такси и лизингови вноски в договорените размери по фактура № **********/01.01.2017г., фактура № **********/01.02.2017г., кредитно известие № 7253450140801.03.2017г. и фактура № **********/01.04.2017г., не са погасени чрез плащане от ответника до датата на изготвяне на писменото заключение. Доказателства за погасяване чрез плащане на горепосочените неплатени суми не са представени и до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ГПК е доказан по основание и в пълния предявен по делото размер от 87,43 лв., представляваща стойност на неплатените на падежа дължими месечни абонаментни такси и дължими месечни лизингови вноски по договор за мобилни услуги от 25.07.2016г., по издадените от „Теленор България” ЕАД фактура № **********/01.01.2017г., фактура № **********/01.02.2017г. и кредитно известие № 7253450140801.03.2017г. Поради това, съдът следва да признае съществуването на парични вземания на ищеца спрямо ответника за общата сума от 87,43 лв. с включен ДДС по издадените от ищеца фактура № **********/01.01.2017г., фактура № **********/01.02.2017г., кредитно известие № 7253450140801.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 25.02.2019г. до окончателно изплащане на сумата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 508/25.02.2019г. по ч. гр. д. № 388/2019г. по описа на ГОРС.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че по делото са доказани всички необходими предпоставки, за да бъде уважен и осъдителният иск по чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.205 от ЗЗД
в пълния предявен размер. Поради това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 281,44 лв., представляваща стойността на неплатените 16 броя месечни лизингови вноски за периода от м.04.2017г. до м.08.2018г., за мобилно устройство ,,Samsung Galaxy А3 2016 Black”, по договор за лизинг от 25.07.2016г., за която сума е издадена фактура № **********/18.01.2017г. При това положение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба – 29.05.2019г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /75 лв./, за възнаграждения на вещи лица /360 лв./, за възнаграждение на особен представител /300 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /180 лв./, общо в размер на 915 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение общо в размер на 205 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно на уважената част от исковете, както следва : в пълния предявен размер от 915 лв. – разноски в исковото производство, и в частичен размер от 41 лв. -разноски в заповедното производство /предвид уважаване на иска за установяване на вземане в по-нисък размер от този, присъден със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 508/25.02.2019г. по ч. гр. д. № 388/2019г. по описа на ГОРС/. В останалата й част, претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.М. с ЕГН **********, с адрес ***, че ДЪЛЖИ заплащане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
София, район „Младост”, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА Н.И.М. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : град София, район „Младост”, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА Н.И.М. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление : град София, район „Младост”, ж.к. „Младост
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от ищеца „Теленор България” ЕАД град София, чрез пълномощник – адв. В.Г. от САК, за заплащане от ответника Н.И.М. с ЕГН **********, на направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 388/2019г. по описа на ГОРС разноски, за разликата от уважения размер на разноските от 41 лв. до пълния предявен размер от 205 лв., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 508/25.02.2019г. по ч. гр. д. № 388/2019г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................