Р Е Ш Е Н И Е
Номер 112 14. 10.
2020 година град
Търговище
В И М Е Т О НА Н А Р
О Д А
Административен съд град
Търговище
на тринадесети
октомври 2020 година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛEНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар:ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:ВАСИЛ
АНГЕЛОВ
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КАД № 104 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на Глава ХІІ от АПК.
Постъпила е жалба от Р.М.Р. ***, чрез процесуалния му
представител а.. М.И. – САК , против Решение № 126
от 28.07.2020 г. постановено по АНД № 141 по описа на ПРС за 2020 г. с което
е била отхвърлена жалбата му против Заповед
за задържане на лице № 47/18.06.2020г. издадена от мл. инспектор Хр. П.– РУ
Попово.
В касационната жалбата се сочи, че атакуваният акт е
незаконосъобразен. Сочи неправилно тълкуване и прилагане
на материалноправните и процесуални норми. Излага подробни
доводи. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. не взема
становище. Претендира разноски.
Ответната страна не взема
становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Търговище, дава заключение за
неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на първоинстанционното решение.
Административен съд
Търговище, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес
по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивния съд в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в първоинстанционното производство е била Заповед за задържане на лице №
47/18.06.2020г. издадена от мл. инспектор Хр. П.– РУ Попово.
От фактическа страна е прието, че със Заповед за задържане на лице №
47/18.06.2020г. издадена от мл. инсп. Хр. П.– РУ Попово, Р.Р. е бил задържан за срок до 24 часа, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а
именно за това, че противозаконно е попречил
на орган на властта да изпълни задълженията си.
За удостоверяване на обстоятелството, че
задържаният е запознат с правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР,
на оспорващия е била предоставена декларация. Като част от административната
преписка по делото е била представена справка по извършена проверка по преписка
ЗМ 224/19.06.2020 по описа на РУ – Попово. От нея съдът е приел, че на
19.06.2020г. в РУ - Попово е регистриран ЗМ 224/2020г., за това, че Р.М.Р.,
ЕГН: ********** ***, противозаконно пречи на органите на МВР да изпълнят
служебните си задължения.
На 18.06.2020г., около 20.30 ч. в ОДЧ на
РУ-Попово е бил получен сигнал, че неправоспособният Р.М. ***, управлява
„опасно“ л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № … МТ по улиците в селото.
Сигналът бил посетен от АП OOP. Съдът подробно е обсъдил писмените
доказателства и събраните гласни поотделно и в тяхната съвкупност. Обосновани
са мотивите по отношение на кои е дадена вяра и съответно кои не са
кредитирани.
От правна страна е прието, че
обжалваният административен акт, представляващ заповед за задържане по ЗМВР, е
издадена от полицейски орган, при спазване на всички процесуални правила за
това. Налице е материална компетентност
на органа издал акта.
Не са налице нарушения на административно- процесуалните норми, обезпечаващи законосъобразността на производството по издаване на обжалвания акт. Жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство по чл. 26 от АПК, предоставена му е възможност да сочи доказателства. Акта е издаден в предвидената от закона форма съгласно чл. 59 от АПК и съдържа всички необходими реквизити.
Правилен е извода на съда, че не може да
се сподели оплакването в жалбата за липса на мотиви в заповедта, доколкото
фактическите обстоятелства дали основание за задържането са описани в заповедта
и в докладните записки към нея, които докладни записки са част от преписката по
издаване на оспорения акт, поради което и съдът правилно е намерил, че
административният акт е съобразен с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд и
ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС посочващи, че неизлагането на мотиви в самия
административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му
се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв.
При налагането на мярка съдът е приел,
че е спазен и принципът за съразмерност, визиран в нормата на чл. 6 от АПК.
Факт е , че след задържането на Р. му е съставен АУАН. Несъмнено опитът на Р. да избегне проверката и с това да осуети
изпълнението на служебните задължения на полицаите, правилно са преценени от
административният орган от една страна за достатъчни за прилагане на мярката.
Отвеждането на Р. в РУ е имало за цел да
се обективират извършените действия и да
се извършат съответните проверки за употреба на алкохол, на самоличността и правоспособността на
задържаното лице.
Правното основание за издаване на оспорената
заповед е чл. 72 от ЗМВР, по силата на която именно полицейски орган в това си
качество е издал акта.
Изложени са мотиви, че разпоредбата
на чл. 72 от ЗМВР регламентира мерки за административна, в случая полицейска
принуда, с оглед обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на
своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на
проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат
характер на мерки за наказание на лицата за осъществено от тях поведение в
разрез с установените обществени правила, нито на принудителни мерки по НПК.
Това задържане не е санкция за поведение, с което се накърнява обществения ред,
нито наказание за осуетяване на полицейска проверка, а е инструмент за преустановяване
на недопустимо поведение и създава условия за безпрепятствено установяване
самоличността на дееца.
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските
органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно
пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно,
за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две
предпоставки: полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и
лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на
изпълни служебните си функции. Смисълът на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, оправомощаваща
полицейските органи да задържат физически лица за срок, не по-дълъг от 24 часа,
е да се предостави възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията
си по служба дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения.
Задържането на тези лица, които и след предупреждение, не преустановяват
възпрепятстващото изпълнението на полицейските функции поведението, има за цел
да отстрани пречките пред полицейския орган и да му даде възможност да изпълни
възложените му задачи. В случая безспорно е прието ,че са налице горепосочените
предпоставки, доколкото полицейският орган е изпълнявал свое задължение по
служба, вменено му с разпоредбите на ЗМВР.
Чрез задържането съдът е приел, че се
цели да бъдат преустановени действията, които пречат на полицейския орган да
изпълни задълженията си по служба. Мярката няма за цел да санкционира лицето
извършващо тези действия, а представлява временна, мигновена и ситуационна
мярка, неутрализираща възникналата пречка.
В случая извършването на такива действия –
неизпълнение на полицейско разпореждане и предупреждение, е препятствало
служителите на РУ Попово да изпълняват
служебните си задължения и в съответствие с това поведение на задържаното лице,
приложената мярка е адекватна и навременна, доколкото е преустановила
поведението му и съответства на упражненото въздействие по сила и противодействие,
поради което е спазен и предвидения в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност. Акта е проверен от съда на всички основания по
чл.146 АПК.
Административен съд
Търговище споделя мотивите на
първоинстанционния съд и прилага чл.221, ал.2
АПК.
Процесното решение е постановено при
наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за
разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на
производството пред районния съд, инстанцията по същество на спора, пред която
се установяват юридически и доказателствени факти от значение за
законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени
констатациите на административния орган, обусловили издаването му.
Първоинстанционният съд e събирал и оценил относимите за правилното
решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и
аргументирано е обсъдил и анализирал
релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и
възражения на страните, като е проверил
законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните
предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по
чл. 146 АПК.
В касационната жалба не се сочат
обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния
съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт, обосноваващи преценка относно неизясняване от
компетентния орган на релевантните юридически факти (изложени като мотиви в
акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото
издаване .
Предвид горното настоящият състав намира,
че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни
основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл.
218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК ,
Административен съд гр. Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126 от 28.07.2020г. постановено по АНД № 141 по описа на ПРС за 2020 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.