Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 12.10.2023
г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 192/
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.121, ал.1, т.3
от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл.104 от ЗДСл и чл.203 и сл.
от АПК.
Образувано е по искова молба на И.С.Г. от ***,
чрез пълномощник, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, град София. В ИМ се
посочва, че със Заповед № ЧР-СП-83/16.03.2022г. на Председателя на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура”- гр. София на основание чл. 107, ал. 1, т. 5,
във вр. с чл. 108 от ЗДСл. било прекратено служебното
правоотношение на И. Г., считано от 17.03.2022г. С Решение № 221/13.07.2022г.,
постановено по адм.д. № 112/2022г. по описа на АС –
Кърджали била отменена Заповед № ЧР-СП-83/16.03.2022г. на Председателя на УС на
Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, като с Решение № 2067/24.02.2023г.
постановено по адм.д. № 9243/2022г. по описа на ВАС било
оставено в сила Решение № 221/13.07.2022г., постановено по адм.д.
№ 112/22г. по описа на АС - Кърджали.
Вследствие на незаконното уволнение ищецът,
от 17.03.2022г. до 10.03.2023г., когато бил възстановен на длъжност при
ответника, останал без работа и не получавал никакво трудово възнаграждение,
поради което за него съществувал правен интерес от завеждане на настоящия иск
за търсене на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
незаконното уволнение в размер на шест основни месечни заплати.
Със Заповед № ЧР-СП-75/08.03.2023г. на
Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”- гр. София И. Г. бил
възстановен, считано от 10.03.2023г., на длъжност „***“ в Областно пътно
управление- Кърджали с основна месечна заплата в размер на *** лева.
Със Заповед № ЧР-СП-77/08.03.2023г. на Председателя
на УС на Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София било прекратено служебното
правоотношение с И.Г. на основание чл.107а, ал.1, във вр.
с чл.108 от ЗДСл., като със същата заповед било наредено да се изплати на И. Г.,
на основание чл. 107а, ал.2 от ЗДСл., обезщетение в размер на шесткратния размер на последната получена месечна основна
заплата, както и на основание чл.61 от ЗДСл. да му се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на: за 2022г. на основание чл. 50,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл.- 16 дни, за 2023г. на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДСл.- 4 дни, общо 20 дни.
Предвид това, че въз основа на посочената
по-горе заповед на И. Г. било изплатено обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск, регламентиран съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗДСл, но не и
това, което му се дължи съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗДСл. и дължимото му се
обезщетение по чл. 104, ал. 3 от ЗДСл. последният отправил Покана с вх. №
94-00-162/13.04.23г., с която поканил ответника да му заплати в 7-дневен срок
дължимото му се обезщетение по чл. 104, ал. 3 от ЗДСл. и това по чл. 56, ал. 1
от ЗДСл.
В поканата посочил, че за 2022г. съгласно
разпоредбите на чл. 50, ал. 2 от ЗДСл и чл. 56, ал. 1 от ЗДСл. е следвало да
ползва платен годишен отпуск в общ размер от 32 дни, от които е ползвал само 4
дни и са му заплатени 16 дни на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл.,
съгласно спогодбата т.е. оставали му още 12 дни на основание чл. 56, ал. 1 от
ЗДСл, които следвало да му бъдат заплатени поради прекратяване на служебното
правоотношение. Също така, за 2023г., съгласно разпоредбите на чл. 50, ал. 2 от
ЗДСл и чл. 56, ал. 1 от ЗДСл, следвало да ползва платен годишен отпуск в общ
размер от 6 дни, от които са му заплатени само 4 дни на основание чл. 50, ал. 1
и ал. 2 от ЗДСл т.е. оставали още 2 дни на основание чл. 56, ал. 1 от ЗДСл,
които следва да му бъдат заплатени поради прекратяване на служебното
правоотношение.
Въпреки, че ответникът получил Покана с вх. №
94-00-162/13.04.23г. и срока, посочен в нея изтекъл, до настоящия момент не бил
изплатил нито едно от посочените обезщетения.
Искането е да се осъди ответника – АПИ, да
заплати на И.С.Г., на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл., сумата в размер
на *** лв., представляваща неизплатено обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради незаконното уволнение в размер на шест основни
месечни заплати, считано за 6 месеца от 17.03.2022г. – датата на прекратяване
на служебното правоотношение до 17.09.2023г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба до нейното окончателно заплащане,
както и на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл. сумата в размер на *** лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 12 дни на
основание чл.
56, ал. 1 от ЗДСл. за 2022г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2 дни на основание чл. 56, ал. 1 от ЗДСл. за 2023г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
й плащане. Претендират се деловодни разноски в настоящото производство. В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник, поддържа ИМ. В писмена защита
посочва съображения в подкрепа на доводите за основателност на ИМ.
Ответникът по иска – Агенция „Пътна
инфраструктура“, град София, редовно призован, не се представлява и не взема
становище по исковата молба. В становище (по същество, отговор на ИМ)
пълномощник на ответника посочва, че ИМ е неоснователна в частта на претенцията
за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.56,
ал.1 от ЗДСл, в размер на 12 дни за
2022г. и в размер на 2 дни за 2023 г. В писмения отговор на ИМ е пояснено, че след
получена покана от ищеца И.С.Г. до АПИ с вх.№ 94-00-162/13.04.2023 г., е изпратен
отговор, в който е уточнено, че е допусната техническа грешка в изписването на основанието
за изплатеното обезщетение по чл. 61 от ЗДСл и вместо чл. 56, ал. 1 (редовен платен
годишен отпуск) е изписано чл. 50, ал. 1 и ал. 2 (допълнителен платен годишен отпуск).
Т.е. няма грешка в изписването на броя дни платен годишен отпуск, а само в основанието.
Приложено е изпратена на ищеца и заповедта за изменение. Писмото с отговора и
изменената заповед е получено на 24.04.2023г.
Със Заповед № ЧР-СП-77/08.03.2023г. на
Председателя на УС на АПИ е прекратено служебното правоотношение на ищеца И.Г..
На основание посочената заповед е изплатено обезщетение по чл. 107а, ал, 2 от
ЗДСл., както с всички полагащи му се до момента на прекратяване на служебното
правоотношение дни за неизползван платен годишен отпуск. За доказване на тези
твърдения е приложено копие на фиш за изплатените обезщетения, от който е
видно, че са изплатено обезщетение за 20 дни по чл. 56 от ЗДСл.
Относно претенцията за обезщетение по чл.
104, ал. 3 от ЗДСл. е изложено становище, че ищецът не попада в цитираната
хипотеза.
Твърди се, че обезщетението, на което ищецът И.С.Г.
има право е по чл. 104, ал.1 от ЗДСл. Посочва се също, че размерът на иска по
чл.104, ал.1 от ЗДСл. се определя на база основната заплата на ищеца към
момента на признаване на уволнението незаконно, т.е. в случая към датата
24.02.2023 г., когато е постановено окончателното съдебно решение по адм.дело №9243/2022 г. на ВАС, V-то отделение. Същата възлиза
на сумата в размер на *** лева месечно, което е видно и от Заповед № ЧР-Кж-1/22.02.2021г.,
с която е определено месечното възнаграждение на ищеца.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
исковата молба е допустима, като подадена след отмяна на уволнението като
незаконно и в срока по чл.125 от ЗДСл.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед № ЧР-СП-83/ 16.03.2022 г. на
Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, на
основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, във връзка с чл.108 от същия закон, е
прекратено служебното правоотношение с И. Г. и разпоредено
да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и сума за
представително облекло. Заповедта е отменена с решение по адм.д.
№ 112/ 2022 г. на АС – Кърджали, оставено в сила с Решение № 2067/ 24.02.2023
г. на ВАС, V-то
о.
Страните не спорят, а и от представените от
ищеца доказателства се установява, че за времето на прекратяване на служебното
правоотношение – 16.03.2022 г. до 24.02.2023 г., в което се включва и 6-месечния
период на дължимост на обезщетението по чл.104, ал.1
от ЗДСл, ищецът е бил безработен и не е получавал други доходи.
По искане на ищеца е назначена
съдебно-счетоводна експертиза.
ВЛ е изготвило два варианта на дължимото
обезщетение за оставане без работа: При първия вариант е взело предвид основна
заплата в размер на *** лв., определена със заповед № ЧР-СП-75/08.03.2023 г. на
Председателя на УС на АПИ, актуализирана на основание чл.11, ал.1, т.4 и 5 от
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, ЗДСл и
съгласно чл.3, ал.1 от Постановление на Министерски съвет №455/19.12.2022 г. Размерът
на дължимото обезщетение за времето, през което И.Г. е останал без работа
поради прекратяване на служебното правоотношение, считано от 17.03.2022 г. до
17.09.2022 г., равняващо се на шестмесечната му основна месечна заплата,
изчислено на база актуализирания размер на основната месечна заплата, е ***
лева. Сумата от обезщетението за времето, през което И.Г. не е бил на служба
поради прекратяването, изчислена на база основната месечна заплата към датата
на възстановяване на работа, която следва да бъде платена на лицето след удържане
на дължимия данък върху доходите на физически лица със ставка 10%, е *** лева.
При втория вариант на ССчЕ
обезщетението за оставане без работа е изчислено върху основна заплата от ***
лв., съгласно Заповед № ЧР-Кж-1/22.02.2021 г. на Главния секретар на АПИ.
Размерът на
дължимото обезщетение за времето, през което И.Г. е останал без работа поради
прекратяването, считано от 17.03.2022 г. до 17.09.2022 г., равняващо се на
шестмесечната му основна месечна заплата, изчислен на база последно
определената индивидуална основната месечна заплата на лицето преди
прекратяването на трудовото му правоотношение, е *** лева. Сумата от
обезщетението, която следва да бъде платена на лицето след удържане на дължимия
данък върху доходите на физически лица със ставка 10%, е *** лева.
Размерът на паричното обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 12 дни за 2022 г. е *** лв. и за неизползван платен
годишен отпуск за 2 дни - *** лв., общо - *** лева.
Обезщетението е облагаем доход по смисъла на
чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ. След удържане на дължимия ДДФЛ сумата, която следва да се
преведе на лицето е *** лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че исковата молба е частично основателна. Тя е основателна в
частта за претендираното обезщетение за оставане без
работа вследствие на признато за незаконно уволнение, но за не повече от 6
месеца.
В разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се
съдържат материалноправните предпоставки за дължимостта на обезщетението при признато незаконно
уволнение, началният момент за възникване на задължението, периода, за който е
дължимо и базата, от която следва да бъде определен размерът на обезщетението.
По аргумент от същата норма органът по назначението дължи обезщетение за
незаконно уволнение на държавния служител, чиято изискуемост възниква след
отмяна на уволнението от съда, в размер на основната му заплата, определена към
момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да
заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за
повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска
заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той
има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
Към датата на признаването на уволнението за
незаконно – 24.02.2023 г., на основание ПМС №455/19.12.2022 г. и в изпълнение
на изискванията на ЗДСл и Наредба за заплатите на служителите в държавната
администрация, заплатите на служителите в АПИ са увеличени. Съгласно чл. 67 от
ЗДСл, органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната
заплата на държавния служител като отчита нивото на заеманата длъжност,
квалификацията и професионалния опит, като съгласно чл. 67, ал. 5, т. 1 от ЗДСЛ
индивидуалната основна заплата на служителя може да бъде увеличена въз основа
на годишната оценка за изпълнението на длъжността, както и по т. 4, предл. трето при възстановяване на уволнен служител. За 2022
година и 2023 г. ищецът няма годишна оценка за изпълнение на длъжността именно
поради незаконното си уволнение, като при отмяната му по силата на конститутивното съдебно решение, правоотношението се
възстановява в пълния му обем, с всички последици, в това число и се счита
непрекъснато, тъй като се заличават последиците на уволнението, както в
хипотезата на сбъдване на условието по чл. 122, ал. 1 и явяване на работа в
двуседмичния срок, посочен в нормата и възстановяване на служителя, така и при
неявяване за заемане на длъжността.
Съгласно приетото заключение на ССчЕ размерът на основната заплата на заеманата от ищеца
длъжност към датата на признаване на уволнението за незаконно – 24.02.2023 г.,
е *** лв. Дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл е 13 836 лв., а нетният му размер, получен при приспадане
на 10 % данък по чл. 42 от ЗДДФЛ е *** лв. Това е дължимото обезщетение. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата лихва върху главницата от 24.02.2023
г. – датата на влизане в сила на
решението, с което уволнението е признато за незаконно, на основание т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК.
Исковата молба е неоснователна в частта, с
която се претендира да бъде осъден ответника – АПИ, да заплати на ищеца на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл сумата в
размер на *** лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 12 дни на основание чл. 56, ал. 1 от ЗДСл за 2022г. и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2 дни на основание чл. 56, ал. 1 от ЗДСл
за 2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното й плащане.
АС – Кърджали приема, че исковата молба е
неоснователна в тази част, защото от събраните доказателства - Заповед №
ЧР-СП-77/08.03.2023г. на Председателя на УС на АПИ, Заповед № РД-11-541/
20.04.2023 г. на председателя на АПИ (л.25 д.) и фиш за изплатено обезщетение
по чл.107а, ал.2 от ЗДСл и чл.56, ал.1 от ЗДСл (л.22 д., гръб), се установява,
че обезщетението за неизползван отпуск по чл.56, ал.1 от ЗДСл за на 20 дни в
размер на *** лв., е изплатено.
И.Г. е
отправил покана до АПИ, в която е посочено, че със Заповед №
ЧР-СП-77/08.03.2023г. на Председателя на УС на АПИ заповед му е изплатено обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск, регламентиран съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗДСл, но е и това, което се дължи съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗДСл.
С писмо, изх. № 94-00-7844/ 20.04.2023 г. е
бил уведомен, че в Заповед № ЧР-СП-77/08,03.2023 г. е допусната техническа
грешка в основанието за изплатеното обезщетение по чл. 61 от ЗДСл, като вместо
чл. 56, ал.1 (редовен платен годишен отпуск) е изписано чл,
50, ал. 1 и ал. 2 (допълнителен платен годишен отпуск). Посочено е, че на И. Г. се изпраща Заповед за изменение в частта
за обезщетенията. В писмото е пояснено, че отпускът по чл. 50 от Закона за
държавния служител се полага, когато при необходимост държавният служител е
изпълнявал задълженията си и след изтичането на работното време в работни дни,
без да се нарушава междудневнята и междуседмичната почивка, като за изпълнението на
задълженията извън работното време държавният служител има право на допълнителен
платен годишен отпуск в размер до 12 дни. Реда за изпълнение на задълженията извън
работното време и начинът за конкретизиране на размера на допълнителния отпуск
се определят от органа по назначаването. В същия документ е прието, че И.Г. няма реално отработени дни и не е полагал труд
при условията на ненормиран работен ден, поради което не му се дължи обезщетение
за допълнителен платен годишен отпуск на основание чл.50 от Закона за държавния
служител.
Съгласно Заповед № РД-11-541/ 20.04.2023 г.
на председателя на АПИ със същата е изменена Заповед № ЧР-СП-77/08.03.2023г. на
Председателя на УС на АПИ в частта, с която е разпоредено
на И.С.Г. да се изплати следното обезщетение, както следва:
На основание чл.61 от ЗДСл – на лицето се
дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на: за 2022 г.
на основание чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗДСл – 16 дни, за 2023 г. – на основание
чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗДСл – 4 дни. Общо 20 дни, като следва да се чете:
На основание чл.61 от ЗДСл – на лицето се
дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на: за 2022
година на основание чл.56, ал.1 от ЗДСл – 16 дни; за 2023 година на основание
чл.56, ал.1 от ЗДСл 4 дни. Общо 20 дни. В Заповед № РД-11-541/ 20.04.2023 г. на
председателя на АПИ е записано, че тя изменя Заповед № ЧР-СП-77/08.03.2023г. на
Председателя на УС на АПИ в посочената част и е неразделна част от нея. От
известие за доставяне *** се установява, че
заповедта за изменение е получена от И.Г. на 24.04.2023 г.
Съгласно чл.62, ал.2 от АПК органът може да
поправи очевидни фактически грешки в издадения акт и след изтичане на срока за
обжалване, като решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в
кодекса ред. Съответно в чл.91 от АПК е предвидена възможност административният
орган да преразгледа издадения акт, като може да го измени, отмени и реда за
оспорване на новия акт.
В заповедта за изменение не е посочено пред
кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК и срокът за обжалване се удължи на
2 месеца. Заповед № РД-11-541/ 20.04.2023 г. на председателя на АПИ, с която е
изменена Заповед № ЧР-СП-77/08.03.2023г. на Председателя на УС на АПИ в
изменената част, не е оспорена от И.Г.. Поради изложеното следва да се приеме,
че със Заповед № ЧР-СП-77/08.03.2023г. на Председателя на УС на АПИ е изплатено
обезщетение по чл.56, ал.1 от ЗДСл, поради което подадена ИМ в частта да бъде
осъдена АПИ да заплати такова обезщетение на И.С.Г. е неоснователна.
В случай, че се претендира изплащане на
обезщетение по чл.50 от ЗДСл то може да бъде предявено от ищеца.
При този изход на спора в полза на ищеца се
дължат деловодни разноски съобразно уважената част от ИМ в размер на *** лв.
В полза на ответника по делото се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 104, ал.1 от ЗДСл и чл.121, ал.1, т.3 от
ЗДСл АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Осъжда Агенция „Пътна
инфраструктура“ с адрес: ***, да заплати на И.С.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***
обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер на 12452,40 лева ведно със законната
лихва върху тази сума от 24.02.2023 г. – датата на влизане в сила на Решение № 2067/ 24.02.2023 г. по адм.д. № 9243/ 2022 г. на ВАС, V о., с което уволнението е
признато за незаконно.
Отхвърля
исковата
молба на И.С.Г. в частта, с която се иска да бъде осъдена Агенция „Пътна
инфраструктура“, град София да заплати на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл.
сумата в размер на 1 500 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 12 дни на основание чл. 56, ал. 1 от ЗДСл. за 2022г. и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2 дни на основание чл. 56, ал. 1 от ЗДСл.
за 2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното й плащане.
Осъжда Агенция „Пътна
инфраструктура“ с адрес: ***, да заплати на И.С.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***,
деловодни разноски в размер на 2356,18 лв лв. ( две
хиляди триста петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки).
Осъжда И.С.Г. с ЕГН **********
и адрес: *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес: *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто
лева).
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено
Препис
от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: