Р Е Ш Е Н И Е №
гр. П.,17.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр.
дело № 4437 по описа за 2019 г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу „М. И.“АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление
град С., бул.“Ген.Т.“№85-87, представлявано от К.Б.К. и В.С.В. ищците Л.Д.М. с
ЕГН ********** ***, П.Д.М. с ЕГН ********** ***, С.И.К. с ЕГН ********** ***, И.Г.М.
с ЕГН ********** ***, А.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.И.Ц.
***,твърдят, че са собственици на един недвижим имот , представляващ имот с
идентификатор 55155.508.531 по КККР на град П. с площ от 4 502 кв.м. с
административен адрес гр.П., ул.“М. В.“№3, с предназначение на територията
урбанизирана, начин на трайно ползване : за търговски обект, комплекс.С влязло
в сила решение по гр.д.№3169/1998г по описа на РС-П., посТ.ено срещу „М.“АД –
праводател на ответника е признато правото на ищците и тогавашният ответника е
бил осъден на предаде владението върху имота.В хода на делото имотът е бил
прехвърлен от ответника на трето лице „М. к.П.“АД, поради което решението е
имало сила и спрямо това трето лице. Впоследствие чрез преобразувания /
вливания на няколко дружества/ ответникът по настоящото дело е правоприемник на
„М. к.П.“АД / предишно наименование „А. М.“АД/. Въвод във владение е извършен
на 23.01.2007г. по изпълнително дело №2148/2006г. В имота ответното дружество
притежава няколко сгради с идентификатори както следва: 55155.508.531.1-административна,
деловодна сграда, 55155.508.531.2-административна, деловодна сграда ,
55155.508.531.3- сграда за водоснабдяване и/ или канализация/ всъщност това не
е сграда, а басейн/,55155.508.531.4- промишлена сграда. Страните не могат да
постигнат споразумение за начина на реално ползване на имота . Твърди се, че ищците са получили
разрешение №13 от 17.01.2012г за строеж в имота , но когато трябвало да
започнат строителните работи през 2014г усТ.или, че ответното дружество без
тяхно съгласие е направило ограда , изляло бетонова площадка със стъпала до
сгладата с идентификатор 55155.508.531.1 и е поставило тясна врата , които СМР създават
пречки за осигуряване на достъп до вътрешността на имота със строителна техника
и това препятства ищците да реализират инвестиционните си намерения. Вследствие
на тези действия за ищците е налице правен интерес от предявяване на иск за
премахване на оградата, заедно с вратата и иск за определяне начин на реално
ползване. Моли се съда да бъде осъден ответника да премахне оградата,
бетоновата площадка с бетонови стълби и вратата откъм имот с идентификатор
55155.508.146-улица.Моли се да се определи начин на реално ползване на имот с
идентификатор 55155.508.531. Претендират се сторените по делото разноски. В
подкрепа на твърденията си ищците ангажират доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който
се изразява сТ.ище, че искът за определяне на начин на реално ползване на имот
с идентификатор 55155.508.531 по КККР на гр.П. е недопустим, тъй като не е
налице съвместна процесуална легитимация на всички съсобственици на имота и е
неоснователен. Оспорват и негаторния иск като твърдят, че построените в имота
ограда, бетонова площадка и врата къч имота с идентификатор 55155.508.146/
улица/ са построени от държавата много преди ищците да получат разрешение за
строеж през 2012г. и да бъдат въведени във владение през 2006г. на основание
решение по гр.д.№3169/1998г. на РС-П.. Построеното не пречи по никакъв начин на
ищците да упражняват правото на
собственост върху имота и също така попада в прилежащата към сградите площ,
необходима за обслужването им. С влязло в сила решение по гр.д.№323/2017г по
описа на ОС-П. е отхвърлен иска, предявен от ищците да бъде признато за усТ.ено,
че са собственици на идеални части от сгради с идентификатори №55155.508.531.1,
№55155.508.531.2, №55155.508.531.3 и №55155.508.531.4 по КККР , построени в
имота. С посоченото решение със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните е усТ.ено, че „М. И.“АД е
суперфициарен собственик на построените в имота сгради.Оградата на имота,
вратата и бетоновата площадка са
построени в имота от държавата, след което са включени в капитала и
предоставени за ползване на дружеството с държавно участие „М.“ООД, видно от
АДС№8152/23.05.1995г. и придобити по този начин от последното.Там те са описани
като част от построеното в парцел II- З. х. в кв.4 по плана на град П., описана в т.36 от
АДС№8152/23.05.1995г, построена през 1973г., а вратата е неразделна част от
оградата.Бетонова площадка и стълбите са неразделна част от административната
сграда, описана в т.2 от АДС№8152/23.05.1995г./ в момента показана на
кадастралната карта като сграда с идентификатор 55155.508.531.1, с площ от 216
кв.м., на четири етажа , предназначение административна ,делова сграда и сграда с идентификатор
55155.508.531.2 с площ от 42 кв.м. на един етаж с предназначение
административна, делова сграда/ като такива са построени през 1974г. Тези
недвижимости са прехвърлени от дружеството „М.“ООД на „М. к.П.“АД като
присъединени към главните вещи , които обслужват с приложения нотариален акт от
11.05.2001г. на нотариус А. И., а впоследствие прехвърлени на ответното
дружество с преобразуване чрез вливане на „М. к.П.“АД в ответната „М. И.“АД/
към този момент „А. М.“АД с приложеното вписано в Служба по вписвания –П.
съдебно решение№ 1/25.10.2006г. по фирмено дело №10221/2005г. на Софийски
районен съд. Бетоновата площадка и стъпала, заедно с административната
сграда както и оградата и вратата част от нея представляват законно построено
строителство , видно от удостоверение №34/01.09.2001г. на началника на РДНСК-П.,
издадено на основание АДС №8152/23.05.1995г. Административната сграда,
неразделна част от която са площадката и стъпалата е призната за собственост на ответното дружество съгласно решение по
гр.д.№323/2017г по описа на ОС-П., с което са отхвърлени претенциите на ищците
за собственост върху сградата. Като част на правомощията на собственика на
построеното в чужд имот ответникът има правомощието да се ползва от земята,
върху която е построено и земята необходима за обслужване на построеното. По
този начин построеното не представлява неоснователно действие по смисъла на
чл.109 от ЗС пречка за упражняване правото на собственост, тъй като собственикът
на земята е длъжен да търпи законно построените в имота недвижимости, за които
е налице право на строеж. Твърди се, че плочата, стъпалата , оградата и
вратата попадат в прилежащата площ към
сградите на ответника в имота, необходима за тяхното обслужване и по тази
причина ответникът има правно основание да ги ползва. Според ответника се
неоснователни твърденията на ищците, че оградата, вратата , бетоновата плоча и
стъпалата им създават пречки за осигуряване на достъпа до вътрешността на имота
от строителна техника. Изграденото по никакъв начин не ограничава правото им да
влизат в имота, както се твърди в исковата молба.Поземлен имот с идентификатор
55155.508.531 е обособен с приложението на решение по гр.д.№3169/1998г. на РС-П.
като част от парцел II-З.
х. в кв.4 на индустриалната зона по плана на гр.П., описан и в приложения
АДС№8152/23.05.1995г. В частта от имота , която е призната за собственост на
ищците не е предвиден вход за моторни
превозни средства или строителна техника, а оградата на имота е законно
построена. Приложеното към исковата молба разрешение за строеж №13 от
27.01.2012г, издадено от главен архитект на Община П. е загубило правното си
действие, тъй като в продължение на три години след издаването му и дори след
презаверяването му не е започнало строителството. С отговора се правят
доказателствени искания.
С
влязло в сила определение №625 от
05.03.2020г на основание чл.232 от ГПК/ поради оттегляне на иск/ е прекратено
производството по настоящото дело в частта, с която е предявен иск по чл.32,
ал.2 от ЗС.
В
съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявения негаторен
иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощниците му, поддържа
писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода
на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за усТ.ено следното от фактическа
страна:
От
приложените по делото писмени
доказателства / съдебно решение и удостоверения за наследници, съдържащи се
на листове 8-13 и 23-26 от делото/, че с влязло в сила на 27.03.2006г съдебно
решение по гр.д.№3169/1998г. по описа на РС-П. е уважен ревандикационния иск
срещу „М.“АД –П. като е прието да усТ.ено, че
П.Д.М., Л.Д.М. С.И.К./ ищци и в
настоящото производство / и Георги К. Георгиев/
наследодателят на настоящите ищци И.Г.М. и А.Г.Г./ са собственици на част от
парцел II-
З. х. в кв.4 индустриална зона по рег.план на град П. от 1983г с площ от
4500кв.м., която по обезсиления план на града съставлява имот пл.№6497 при
граници: изток-трафопост, запад –път, север-разтоварища на З. х., юг-кантар и е
осъден „М.“АД да им предаде владението върху този имот. По делото няма спор, а и видно от скица на
поземлен имот №15-771225-/23.08.2019, издадена от СГКК-гр.П., че по този
имот е с идентификатор 55155.508.531 по
КККР на град П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК с плащ от 4502кв.м., предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване:за търговски обект, комплекс
при съседни :55155.508.146, 55155.508.235, 55155.508.233. В поземлен имот с идентификатор 55155.508.531 по КККР попадат следните сгради:1/ сграда с
идентификатор 55155.508.531.1 със застроена площ от 216 кв.м., брой надземни
етажи 4 , предназначение административна, делова сграда, 2/ сграда с
идентификатор 55155.508.531.2 със застроена площ от 43 кв.м., брой надземни
етажи 1, предназначение: административна, делова сграда, 3/ сграда с идентификатор
55155.508.531.3 със застроена площ от 125 кв.м., брой надземни етажи 1,
предназначение : за водоснабдяване и/
или канализация и 4/ сграда с идентификатор 55155.508.531.4 със застроена площ
от 66 кв.м, брой надземни етажи1 ,предназначение: промишлена сграда.
С
влязло в сила решение по гр.д.№323/2017г по описа на Окръжен съд –П. е отхвърлен предявения от
ищците срещу ответника „М. И.“АД
ревандикационен иск за признаване за усТ.ено, че са собственици на
идеални части от описаните по- горе четири сгради с идентификатори 55155.508.531.1,
55155.508.531.2, 55155.508.531.3 и 55155.508.531.4 по КККР на град П., които
сгради са построени в процесния поземлен
имот с идентификатор 55155.508.531 по КККР на град П., собственост на ищците. В
коментираното съдебно решение със сила на пресъдено нещо е усТ.ено в
отношенията между страните , че ответното дружество „М. И.“АД е суперфициарен
собственик на построените в имота сграда.
Видно
от Акт за държавна собственост №8152 от 23.05.1995г. , построените в парцел II З. х. в кв.4 по плана на град П.,
индустриална зона , сгради и съоръжения, описани в 59 пункта са предоставени за
ползване от дружеството с държавно участие „М.“ООД- П., като в пункт 36 от АДС
фигурира масивна бетонова ограда 742 м.л., построена 1973г. В пункт 39 от АДС
е описана охранителна ограда 185л.м.,
построена през 1985г. В пункт 2 от АДС е описана административна сграда с площ
от 264 кв.м., построена през 1974г.
Между
страните няма спора, и от приложените писмени доказателства/ нотариален акт за продажба на недвижим имот №170, том I,рег.№1641, дело №155 от 2001г по описа на нотариус А. И. с № 423,удостоверение
изх.№20170216104717/16.02.2017г. издадено от Агенция по вписванията, решение №1
от 25.10.2006г по ф.д.№10221/2005г по описа на СГС/ е видно ,че „М. АД-П. е
прехвърлило сградите, предмет на
АДС№8152 от 23.05.2001г. на „Мелничен комплекс“АД –гр.Ямбол, а впоследствие
прехвърлени на ответното дружество „М.
И.“АД с преобразуването чрез вливане на „М. к.П.“АД в ответника „М. И.“АД / с
предишно наименование „А. М.“АД / съгласно съдебно решение №1/25.10.2006г по фирмено
дело№10221/2005г на Софийски районен съд, вписано в Служба по вписвания –П..
За
изясняване на спора от фактическа страна
по делото бе изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено. След извършения оглед на
място вещото лице е усТ.ило, че процесният имот с идентификатор 55155.508.531 с
административен адрес гр.П., ул.“М. В.“№3,
е с площ от 4 502кв.м. и лице 26.90 м.л., стар номер 55155.508.233
квартал 4 съгласно заповед за одобрение на КККР №РД-18-97/28.10.2008г на
изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР
№КД-14-13-461/25.05.2009г. на началника на СГКК-П.. В имота са изградени сграда на основно застрояване с
административно предназначение и сгради от допълващо застрояване с обслужващо и производствено предназначение
както следва: 1/ сграда с идентификатор 55155.508.531.1 с функционално
предназначение – административна, делова сграда, брой етаж и4 със застроена
площ от 216 кв.м., 2/ сграда с идентификатор 55155.508.531.2 с функционално предназначение
административна, делова сграда, брой етажи 1 , застроена площ от 43 кв.м., 3/
сграда с идентификатор 55155.508.531.3 с функционално предназначение – сграда
за водоснабдяване, брой етажи 1 със застроена площ от 125 кв.м. и 4/ сграда с
идентификатор 55155.508.531.4 с функционално предназначение промишлена сграда ,
брой етажи 1 със застроена площ от 66 кв.м. Вещото лице е усТ.ило, че
обслужването на имота и достъпа до дворното място се осъществява единствено през външно открито
бетоново стълбище от два броя
стъпала с размер и1.84/0.70м.л.и
разположено извън границите на имота в уличното пространство, през прохода,
образуван след него с ширина от 1.80м.л. между административната сграда и
оградата от юг и през открита бетонова площадка, разположена от юг на
административната сграда и служеща за външно бистро на заведение в сградата за
обществено обслужване -ресторант. Имотът е образуван от бивш имот на държавното
предприятие „З. х.“ с обща преди това площ от 18 257кв.м. със стар номер
10728 в кв.4, парцел -XXII и лице към улица „М. В.“ от 185 м.л.
На място откъм лицето на поземления имот са извършени следните видове
строителни дейности, а именно:1/ ограда
по имотната граница на уличната регулация от две части с дължини от 5.56м.л.,
разположена на юг от административната сграда и от 7.40м.л., разположена от север на
административната сграда. Същата е изградена от ивична бетонова основа с цокъл
от 0.60м.л. от нивото на прилежащия тротоар и над нея е замонолитена метална ажурна ограда
с височина до 2.00м.л. или общо височина на оградата от 2.60м.л. 2/ бетонова
площадка, разположена на юг на
административната сграда и служеща за
външно бистро на заведение в сградата за обществено обслужване – ресторант и рампа към входа на сградата. Същата е с размер
и14.80/3.30м.л. и височина до 0.56 м.л. от нивото на прилежащия терен.3/ външно
открито бетоново стълбище от два броя стъпала с размери в план 1.84./0.70м.л.,
което стълбище е разположено извън границите на имота в уличното пространство.
В издадения акт за държавна собственост №8152 от 23.05.1995г. е описаната
оградата по имотната граница на уличната регулация като част от охранителната
ограда с дължина 185м.л. , строена през 1985г.Вещото лице заключава, че бетоновата
площадка ,представляваща външна рампа с
под от шлайфана мозайка е функционално свързана с административната сграда и е
прилежащ елемент от нея. На тази рампа са разположени двата външни входа към
сградата, през която се преминава за обслужването им и представляващи – вход за
административната част и вход са бившата столова на държавното предприятие.За
тази бетонова площадка според вещото лице има държавно приемане на строежа.
Вещото лице заключава, че външното открито
бетоново стълбище е изпълнено допълнително и е в нарушение на строителните
правила и норми съгласно чл.87, ал.1т.1
от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ-пред външната линия
на застрояване , когато тя съвпада с уличната регулационна линия се
допускат външни стъпала до 0.15 м.л. Същото е извършено, за да се преодолее
височината на бетоновия цокъл на външната ограда и оттам да се извършва
достъпа до имота, поради липса на друга възможност
. В съдебно заседание вещото лице разясни ,че
към акта за държавна собственост е приложено удостоверение на държавна
приемателна комисия и това е документа,
на който вещото лице се позовава и прави извод, че е имало държавно
приемане.При проверка в община П. на
вещото лице не са били представени строителни книжа и документи – скица, виза,
одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж.
За
изясняване на спора от фактическа страна и от двете страни се ангажираха гласни
доказателствени средства.От разпита на свидетеля Николай М./ свидетел на
ищцовата страна/ се усТ.и, че е приятел
с ищците както и че е присъствал при
въвода във владение в процесния имот . Нямало е никаква пречка за влизане в
имота. Нямало е ограда, нямало е врата. В имота се влизало свободно с камион.
Ищците М. казвали на свидетеля къде да поставя колчетата и същият „набил“ колчетата на посочените места, след
което с боя същите били маркирани. Свидетелят допълни, че ограда имало само от едната страна на имота
от към главния път. След предявяване на свидетеля на снимковия материал към заключението на вещото
лице свидетелят заяви, че към момента на
въвода,а именно преди около 6-7 до 10 години
не е имало нито ограда , нито стълби и се е минавало покрай сградата.В
тази насока са и показанията на свидетеля Евко Т., който допълни, че към
момента на въвода във владение през 2007г. свободно се е влизало в имота, не е имало бетонова плоча със
стъпала. Минавало се пред един портал, а от лявата страна на този портал е
имало висока сграда. След предявяване на свидетеля на снимковия материал към
заключението на вещото лице, свидетелят заяви, че не си спомня да е имало
ограда. Влезли през портал, за да стигнат до имота, където технически лица
извършвали измерването, а свидетелят участвал в забиването на колчетата.
Свидетелят
Д. Е. / свидетел на ответната страна/ обясни ,че управляването от него
дружество „О. П.“ООД от 2002г е наемател на „М. И.“, като
първоначално били наематели на целия имот от 53 дка. Сага са наематели на
по-голямата част и в административната сграда държат офис. Свидетелят допълни,
че големият имот, който наели е ограден с ограда- стара, ажурна мрежа, с
метални платна, като основата на тази ограда е бетонна като тази ограда
съществува откакто са наематели. Според свидетеля автомобилният достъп в имота
се осъществява през голям портал широк 5-6 метра. Този портал се намира на границата на имота към ул.“М. В.“.
Няма друг портал.Минавайки през този портал пътят води в целия имот, който
впоследствие е разделен на три. Свидетелят обясни, че порталът е до вратата и
не е обхванат от снимковия материал.Свидетелят също е присъствал на въвода във
владение. Оградата такава каквато не на снимката- бетонов постамент с мозаечна
мазилка и отгоре ажурна, метанли платна с мрежа , е съществувала към момента на
въвода. Пред четириетажната административна сграда има заведение за обществено
хранени. Бетоновата площадка, която се вижда на снимката е същата както свидетелят се изрази „ от едно
време“-шлайфана мозайка. Според свидетеля ако я няма тази площадка не може да
се влезе в административната сграда, входът на която е откъм площадката. От
вътрешната страна има стъпала като стъпала имат и откъм улицата, като тези
стъпала са съществували към момента , от
който са наематели. Свидетелят допълни, че имотът на М. не е ограден и никога
не е бил ограден. Пешеходният достъп до имота на М. и се осъществява през
малката врата и стълбичките. Другият
достъп е през големия портал, който е отворен целодневно. Единствено вечер и то
след 20:00 часа се затваря , за да не влизат външни лица без контрол.Няма друг
пешеходен достъп освен през портала и стъпалата, защото административната
сграда и котелното са едни до други и няма откъде другаде да се мине. Свидетелят
не е давал ключ на М. от малката врата. Не знае дали М. са искали ключ от някой
друг.Свидетелят допълни, че автопорталът винаги е отворен и оттам влизат.
Според свидетеля и от двете места може да се влезе и през големия портал и през
малката врата. Н есе влиза денонощно в имота, защото той се заключва. Ако дойде
техен представител ще му отворят. През стълбичките достъпът е затворен. Има
пазач, като охраната е на подчинение на друга фирма , не на фирмата на
свидетеля като тази друга фирма стопанисва част от сградите от 2005-2006г.
Свидетелката
Божанка Л. от 2001г и до настоящия момент без прекъсване работи в „О. П.“ООД на
адрес ул.“М. В.“№3, Производствена зона на град П.. Според свидетелката откакто
работи там всичко си е така както е по
снимките и нищо не е променяно.Според свидетелката бетоновата плоча пред
административната града е съществувала към 2001г. О.та е около 55 дка и целият имот е
ограден от всички страни. Има портал,
който на снимката не е „ хванат“. Към вътрешността на имота автомобилният
достъп се осъществява през големия портал. Пешеходният достъп до имота е през
стълбите . Оградата през годините докато свидетелката е там не е търпяла. Вечер
вратите са затварят. Свидетелката не познава М.. Не е чула някой да иска да
влиза в имота и да му е отказано.След като се затвори портала няма как да се
влезе в имота. През бетоновата площадка се влиза в административната сграда.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обсТ.ка от правна страна съдът
прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика на вещта
срещу всяко пряко и/ или косвено неоснователно въздействие/ създадено състояние,
посегателство/, вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
може и да не накърнява владението, но ограничава , смущава и пречи на
допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика и според нейното
предназначение.По реда на чл.109 от ЗС ищецът може да иска преусТ.яване на
определено действие само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем
притежаваното от него право на собственост, тъй като по този ред не може да се
навлиза в правната сфера на ответника и то по начин да се препятства упражняването на неговите
права. При този иск ищецът носи тежестта
да докаже по делото правото си на
собственост и и заедно с това действията на ответника, които неоснователно ,
противоправно и неправомерно му пречат да упражнява своето право в пълен обем.
Безспорно се усТ.и, че ищците са
реституирани собственици на следния недвижим имот : част от парцел II-З. х. в кв.4 –Индустриална зона по регулационния план на град П. от
1983г с площ от 4 500кв.м. Актуалния регулационен статут на този поземлен имот е както следва : имот с идентификатор
55155.508.531 с административен адрес гр.П., ул.“М. В.“№3, е с площ от 4 502кв.м. и лице 26.90
м.л., стар номер 55155.508.233 квартал 4 съгласно заповед за одобрение на КККР
№РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение
на КККР №КД-14-13-461/25.05.2009г. на началника на СГКК-П..
Безспорно се усТ.и, че в този имот са
построени следните сгради: с идентификатор 55155.508.531.1, 55155.508.531.2,
55155.508.531.3 и 55155.508.531.5 по КККР на град П., които сгради са собственост
на ответното дружество.
Спорът по делото се фокусира върху
законността на оградата, кога са изградени оградата, бетонова площадка с
бетонови стъпала и врата откъм имот с
идентификатор 55155.508.146/ улица/, от кого са изградени и пречат ли те на ищците да упражняват
правото си на собственост.
От съвкупния анализ / писмени
доказателства, заключение на вещото лице и гласните доказателства, събрани чрез
разпит на свидетелите на ответната страна/ се усТ.и, че оградата на имота,
вратата и бетоновата площадка са построени в имота от държавата, след което са
включени в капитала и предоставени за ползване на дружество с държавно участие
„М.“ ООД съгласно АДС№8152/23.05.199г. УсТ.и
от вещото лице , че в АДС те са описани като част от построеното в парцел II
–З. х. , в кв.4 по
плана на Индустриалната зона на град П., от части от който е обособен имота на
ищците.Оградата е част от оградата на парцел II-З. х. в кв.4 по плана на град П.,
описана в т.36 от АДС№8152/23.05.1995г. и е построена през 1973г.и описана в
т.39 от АДС като охранителна ограда 185м.л., построена 1985г.Процесната врата е
част от процесната ограда. УсТ.и се също
така, че бетоновата площадка и стълбите са функционално свързани, неразделна
част от административната сграда описана в т.2 от АДС№8152/23.05.1995г., която
административна сграда понастоящем е с идентификатор 55155.508.531.1 с площ от
216 кв.м., на четири етажа, предназначение административна, делова сграда и
сграда с идентификатор 55155.508.531.2 с площ от 42 кв.м. на един етаж с
предназначение административна, делова сграда като такива построени през 1974г.Вещото
лице усТ.и, че бетоновата площадка е прилежащ елемент от административната
сграда с идентификатор 55155.508.531.1. На тази бетонова площадка / рампа,
както я нарича вещото лице/ са разположени двата външни входа към сградата,
през която се преминава за обслужването им и представляващи вход за
административната част и вход за бившата столова на държавното предприятие.Същата
осигурява достъп до сградата и без нея достъпът е невъзможен. В подкрепа на
тези изводи на вещото лице са и показания на
свидетели на ответната страна, които показания съдът кредитира като
преки и непосредствени.
Съдът приема, че бетоновата площадка и
стъпалата, заедно с административната сграда, както и оградата и вратата,която
е част от нея представляват законно строителство. Съгласно удостоверение
№34/01.09.2007г на РДНСК-П. за строежа – сградите предмет на
АДС№8152/23.05.1995г. не е необходимо провеждане на процедура по издаване на
разрешение за ползване по разпоредбите на ЗУТ, тъй като за същият строеж е било
извършено държавно приемане.Обстоятелството, че
за процесните обекти липсват строителни книжа и разрешения/ такива не са
намерени от вещото лице/ не прави тези постройки незаконни. Към момента на съставяне на акта
за държавна собственост е действала
Наредба за държавните имоти / обн.ДВ бр.79/1975г./ и актуването на
сградите е безспорно доказателство за наличието на заверен строеж по смисъла на
пар.21 от ЗР на ЗУТ както и да могат да се направят категорични изводи за
държавно приемане на строежа.Съдебната практика приема, че когато сградата е
актувана и пусната в експлоатация макар за нея да не са намерени строителни
книжа, не е незаконна, защото тези факти са индиция, че е било усТ.ено
изпълнението на строителството съобразно техническите проекти и сметни
документации и е доказана функционалната и пригодност и спазването на
изискванията на нормативните актове/ Решение№361/31.05.2011г по гр.д.№484/2009г
на ВКС, Определение №618/04.12.2015г по гр.д.№4411/2015г на ВКС/.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите на ищцовата страна, които свидетели заявиха, че към 2007г- момента на въвода във владение на ищците по отношение на реституирания им имот с идентификатор 55155.508.531 - оградата и вратата към нея, бетоновата
площадка с бетоновите стъпала не са
съществували като напълно изолирани от останалият съвкупен доказателствен
материал, обсъден по- горе, който съдът цени като еднопосочен,категоричен,
взаимодопълващ се и убедителен.
Предвид всичко изложено дотук съдът
приема, че процесната ограда и бетоновата площадка са били изградени най -късно към 1985. Що се отнася до вратата
и външното открито бетоново стълбище, състоящо се от два броя стъпала и
разположено извън границите на имота в уличното пространство съдът приема, че
същите са съществували към 2001г. като данни в тази насока черпи от показанията на свидетелите Е. и Л..
Тук е момента да се отбележи, че дори
процесните обекти да не са изградени от ответното дружество няма пречка
негаторния иск да бъде предявен срещу
него като настоящ собственик на тези обекти, респективно същият да понесе отговорност
ако се усТ.и, че е налице смущаване на правото на собственост на ищците.
Дори да не се възприемат изводите на
съда, че процесните обекти съставляват незаконно строителство, а се приеме, че
са незаконен строеж според трайната и последователна съдебна практика / решение
№690/08.02.2010г по гр.д.№3394/2008г на ВКС, посТ.ено в производство по чл.290
от ГПК, решение №7 от 24.02.2000г по гр.д.№1440/1999г. на V г.о. на ВКС , решение №316 от
18.02.2005г по гр.д.№2746/2003г на ВКС/
самият факт на незаконен строеж не е
достатъчен сам по себе си , за да се приеме
за основателен негаторния иск за премахването му, без да е налице усТ.ено
негативно въздействие върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем
правото си на собственост. С Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. по тълк.дело
№4/2015г. на ОСГК е преодоляно противоречието в практиката като се отговори
утвърдително на въпроса- дали е
необходимо ищецът по иск с правна квалификация чл.109 от ЗС във всички случаи
да доказва , че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява
своето право. Според тълкувателното решение за уважаването на този иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само , че е собственик на имота
и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /
действие или бездействие/, но и че това действие / бездействие на ответника
създава за ищеца пречки за упражняване правото му на собственост и дали
тези пречки са по-големи от обикновените/ чл.50 от ЗС/. Правото на собственост като абсолютно и неограничено право задължава всяко трето лице да се въздържа от
каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не
е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие , което се извършва без
негово съгласие.
В обстоятелствената част на исковата
молба като неоснователно въздействие ищците сочат факта, че през 2014г
ответното дружество без тяхно съгласие е направило ограда, изляло бетонова
площадка със стъпала до сградата с идентификатор 55155.508.531.1 и е поставило
тясна врата, с което им се пречи да реализират инвестиционните си намерения в собствения
им имот, тъй като се препятства достъпа на строителна техника вътре в имота.
По развитите по-горе съображения съдът
прие, че процесните оградата, бетоновата площадка с бетонови
стълби и вратата към имот с идентификатор 55155.508.146 не са изградени през 2014г
от ответното дружество. Прие , че
същите съществуват към настоящия момент. Фокусът на спора е върху това
как, по какъв начин пречат на
ищците да реализират инвестиционните си
намерения ,свързани с достъп на
строителна техника до техния имот.Ищците не ангажираха доказателства за това
тяхно основно твърдение. Напротив чрез насрещно доказване ответникът категорично
усТ.и, че достъпът на строителна техника
е безпрепятствен и може да осъществи през
широк портал ,който е непосредствено до
спорната ограда и който портал е отворен през целия ден и се заключва само
след 20 часа вечерта.
Предвид изложеното съдът приема, че не е имало неправомерно въздействие от
страна на ответника, смущаващо правната сфера на ищците в твърдения в исковата молба смисъл, поради
което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответното
дружество сумата от 1440лв. разноски по делото/ адвокатско възнаграждение/
Воден от горното Пазарджишкия районен
съд:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Д.М. с ЕГН ********** ***, П.Д.М. с ЕГН **********
***, С.И.К. с ЕГН ********** ***, И.Г.М. с ЕГН ********** ***, А.Г.Г. с ЕГН **********
*** срещу „М. И.“АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.С., район „К.
с.“, ул.“Ген.Т.“№85-87, представлявано от К.Б.К. и В.С.В. иск с правно основание чл.109 от ЗС да бъде осъден„М. И.“АД с ЕИК ... да премахне оградата, бетоновата площадка с
бетонови стълби и врата в оградата, изградени по границата на поземлен имот с идентификатор 55155.508.531
по КККР на град П. и имот с
идентификатор 55155.508.146/ улица/.
ОСЪЖДА Л.Д.М. с ЕГН ********** ***, П.Д.М. с
ЕГН ********** ***, С.И.К. с ЕГН ********** ***, И.Г.М. с ЕГН ********** ***, А.Г.Г.
с ЕГН ********** *** да заплатят на „М. И.“АД с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр.С., район „К. с.“, ул.“Ген.Т.“№85-87, представлявано от К.Б.К. и В.С.В.
сумата от 1440 лв. разноски по делото.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: