Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София,05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Т.Щерева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11947 по описа за 2016 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от П.В.С. срещу „Н.М.Г.“ АД иск с
правно основание чл.49, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в бр.36/669/, 10-16.09.2016г. на вестник „У.“, на стр.17
била публикувана статия със заглавие „П.С.бяга от затвора“, в която се
съдържали обидни и клеветнически и твърдения,
вкл. и „приписване на престъпления по чл.287 и чл.18 от НК“. Обидни и клеветнически били следните изрази:
подготвя „бягството си от затвора и от България по примера на безследно
изчезналия затворник Н.Н.-Ш.радва се „на добро
отношение от страна на затворническите шефове на пандиза”; „П.С.вече е успял да издейства маршрут, по
който да избяга от затвора и от България преди решението на Върховен
касационен съд, който най-вероятно ще го осъди окончателно да лежи за 19 години
в затвора”; „С. се е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М.С.да
се изниже от страната срещу 200 000 лева. Той самият не разполагал с тези пари,
но те ще му бъдат предоставени от един енергиен олигарх, по чията заръка С. и
хората му ликвидираха Ю.Г.”; засичан е „неколкократно в хотел „Капитол” на
среща с В.Р., който вади фалшиви паспорти"; „130-килограмовият главорез“;
„страховитият убиец“; „шефът на бандата за убийства“. Публикуваните обиди и
неверни клеветнически твърдения причинили неимуществени вреди на ищеца, тъй
като статията давала законно основание да бъде разследван за престъпление по „чл.208
от НПК“, което не бил извършил. Достоверността на клеветническите твърдения не
била проверена. Ищецът се намирал в Затвора във Варна и нямало как да е
посещавал хотел „Капитол“ по същото време. Клеветническо било твърдението, че С.
е извършил престъпление по чл.116 от НК – убийството на Ю.Г.. Твърдението в
статията, че ищецът се радвал на „добро
отношение от страна на затворническите шефове на пандиза“ целяло да
внуши на читателите, че се ползва с привилегировано отношение и статут спрямо
останалите задържани лица от страна на затворническата администрация, в
нарушение на нормативните актове. Това твърдение не отговаряло на истината. С
него се целяло предизвикването на допълнителни, крайно негативни оценки от
страна на общественото мнение към ищеца, както и да се подкрепи водещата
„новина“ в статията за готвено от него бягство от затвора с внушението, че това
бягство ще бъде извършено със съдействието на затворническата администрация. Невярното
твърдение, че С. бил засичан „неколкократно
в хотел „Капитол“ на среща с В.Р., който вади фалшиви паспорти“, целяло
да внуши на читателите, че поддържа постоянни и близки контакти с лица от
криминалния контингент и че самият той е
част от този контингент. Това твърдение не отговаряло на истината. С
него също се целяло предизвикването на допълнителни, крайно негативни оценки от
страна на общественото мнение към ищеца, както и да се подкрепи водещата
„новина" в статията за готвено от С. бягство от затвора с внушението, че
това бягство е организирано от него с помощта на конкретни лица, известни на
журналиста, написал статията. Ищецът твърди, че клеветническите и обидни
твърдения го позоряли, обиждали го и спрямо него бил упражнен психически
тормоз, в резултат на което получил хипертонична криза. Счита, че справедливият
размер на претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв. Моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът „Н.М.Г.“ АД оспорва иска, като прави
следните възражения: процесната статия била изготвена, съобразно изискванията
за добросъвестното журналистическо проучване, обективно разследване и
отговаряла на истината; липсвали доказателства за причинени вреди на ищеца; в
статията били направени коментари и анализ при спазване на трайно изградени
фактически правила в бранша, които били в съответствие с нормите на чл.39-41 от Конституцията; липсвали елементите от състава на генералния деликт. Моли съда
да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения
по делото екземпляр на вестник “У.“ - бр.17/10-16.09.2016 г. в същия е публикувана статия със следното
заглавие „П.С.бяга от затвора“. Статията съдържа
следните изрази по адрес на ищеца: „П.С. – С., тартор на бандата за поръчкови
убийства “Килърите“, подготвя бягството си от затвора и от България по примера
на безследно изчезналия затворинк Н.Н.-Ш.“; „страховитият мафиот“, „П.С.се радва на добро
отношение от страна на затворническите шефове на пандиза“; „130 килогамовият
главорез е напускал затвора рекордните 37
пъти, като всичките му излизания формално са оформени като посещения при
зъболекар във Варненския стоматологичен център“; „П.С.вече е успял да
издейства маршрут, по който да избяга от
затвора и от България преди решението на Върховния касационен съд, който
най-вероятно ще го осъди окончателно да лежи за 19 години в затовра“;
„С. се е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М.С.да се
изниже от страната срещу 200 000 лв. Той самият не разполага с тези пари, но те
ще му бъдат предоставени от един енергиен олигарх, по чиято заръка С. и хората
му ликвидираха Ю.Г."; "Нека варненските прокурори обяснят защо С. е
засичан няколко пъти в хотел „Капитол“ на срещи с В.Р., който вади фалшиви
паспорти, и прекарва хора през пристанището, качвайки ги на грузински кораби“;
„същевременно шефът на бандата за убийства П.С. – С. е завел серия от съдебни
дела срещу свидетели и разследващи“.
По делото не се спори,
че издател на вестник „У.“ е ответното дружество “Н.М.Г.“ АД.
Видно от справка от 09.10.2019 г. от
Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, П. В.С.
е осъден на доживотен затвор без право на замяна и понастоящем се намира в
Затвора, гр.Бобов дол, а в периода 05.03.2014 г. - 11.12.2015 г. е пребивавал в Затвора -
гр.Варна.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен този иск, трябва да е
установен следният ФС: 2/противоправно поведение; 2/вреда;
3/причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата; 4/вина
на дееца; 5/противоправното поведение да
е проявено при или по повод възложена от ответника работа.
На осн. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното.Изявленията по т.1, 3, 5, 6 и 7 представляват
твърдения за конкретни факти, които приписват престъпления на ищеца, а именно,
че се опитва да избяга от затвора и че е участвал в убийството на Ю.Г.. Твърденията
за факти, които приписват престъпления на С., е следвало да бъдат проверени от
журналиста, преди да бъдат разпространени. В законодателството ни липсва
конкретна нормативна уредба за начина, по който проверката трябва да бъде
извършена. Утвърдено е схващането, че преди да изнесе конкретни факти журналистът трябва да получи потвърждение за
тях от поне два независима източника. Така, ако проверката действително е била
извършена добросъвестно, се изключва вината на журналиста и неговата
отговорност не може да бъде ангажирана за вредите от противоправното поведение.
По настоящото дело не бяха ангажирани доказателства нито за извършена
предварителна журналистическа проверка на твърдяните факти, нито за верността
на изнесените твърдения, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху
ответника. Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от КЗПЧОС прокламира свобода на
изразяване на мнения, включително разпространяването на информация и идеи, но
тази норма не освобождава от отговорност журналистите и медиите за
разпространяване на неверни факти, засягащи неоправдано честта и достойнството
на други лица. Съгласно чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и съгласно
чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата на
човека, свободата на словото не
е абсолютна. Тя се разпростира до определени граници,
преминаването на които засяга други
конституционно гарантирани ценности, каквито са личното достойнство,
репутацията и неприкосновеността
на личната сфера на гражданите. От
представената по делото справка на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“
се установява, че ищецът е осъден на доживотен затвор без право на замяна и понастоящем се намира в
Затвора в гр.Бобов дол. По делото не са ангажирани доказателаства за
постановената срещу него присъда и конкретните престъпления, за които е осъден,
но от справката е видно, че е осъден за тежки умишлени престъпления, за които
се предвижда „доживотен затвор без право на замяна“, а такова наказание се налага
за квалифицираните състави на престъпление
„убийство“ по чл.116 от НК. Независимо от обстоятелството, че спрямо ищеца е
постановена присъда от наказателния съд, това не отнема неговите права по чл.39,
ал.2 и чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България. С процесната статия
срямо него са разпространени твърдения, с
които са му приписани други престъпления, без да са ангажирани
доказателства, че е извършена журналистическа проверка на твърдяните факти,
поради което съдът прие, че поведението
на автора на статията е неправомерно.
По отношение на останалите изявления в статията по т.2, 4 и 8 - „130
килограмовият главорез“, „страховитият мафиот“ и „шефът на бандата за убийства“
- съдът намира, че те са проявление на критично оценъчно мнение на автора на
статията, което не подлежи на проверка за неговата вярност. Мнението на автора на статията може да ангажира
неговата отговорност само ако представлява обида. За да се квалифицират като
обида изявленията трябва да са от такова
ествество, че да са годни да накърнят честта и достойнство на пострадалия, а от
гледна точка на моралните норми, възприети от обществото, да са неприлични,
цинични или вулгарни. Използваните квалификации
„главорез“, „страховит мафиот“ и „шефът на бандата за убийства“, с оглед
личността на ищеца, който е осъден за тежки умишлени престъпления по чл.116 от НК на „доживотен затвор без право на замяна“, разкриват негативната оценка на
автора на статията по негов адрес, но не са неприлични, цинични или вулгарни, нито
посочването на определени килограми по адрес на ищеца може да бъде квалифицирано
като обидно - “130 килограмов“, тъй като по-голямата физическа тежест на един
човек сама по себе си не е обстоятелство, което да е обидно или позорящо, а при
определени видове спорт е част от изискванията за допускане до участие в
по-тежка категория.
По делото не са събрани доказателства за описаните от С. неимуществени
вреди.
С молба от 17.05.2019 г.
представителят на ищеца е уточнил, че иска справка за целия период, през
който ищецът се е намирал в Затвора във Варна. Наред с това е направил ново доказателствено искане,
след срока по чл.146, ал.3 от ГПК - да
се изиска справка дали след излизане на сатията във вестник „У.“ след
16.09.2016 г. до края на 2016 г. е оказвана медицинска помощ на ищеца, поради
получена хипертонична криза.
Доказателствените искания по молба от 17.05.2019 г. и от от 02.07.2019 г.
за допускане на свидетел и изискване на справка от Затвора – Варна дали на
ищеца е оказвана медицинска помощ след 16.09.2016 г. до края на 2016 г. са
направени след първото съдебно заседание, поради което съгласно чл.146, ал.3 от ГПК, са преклудирани и са оставени без уважение с определение от 09.09.2019 г.
Така, независимо от указанията на съда, по делото не са ангажирани
своевременно от ищеца доказателства за претърпените от него неимуществени
вреди. Липсва основен елемент от фактическия съства на чл.49, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД - не са ангажирани доказателства за претърпени неимуществени вреди, поради
което предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.С., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:*** – 3та част, бл.**** против „Н.М.Г.“ АД, ЕИК *******, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.“*******иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр
чл.45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от обидни и клеветнически
твърдения в статия, публикувана във вестник „У.“, бр.17/10-16.09.2016 г., със заглавие „П.С.бяга от затвора“, в която се
съдържат следните изрази: „подготвя бягството си от затвора и от България по
примера на безследно изчезналия затворник Н.Н.-Ш.“се радва на добро отношение от страна на
затворническите шефове на пандиза”; „П.С.вече е успял да издейства маршрут, по който да избяга от затвора и
от България преди решението на Върховен касационен съд, който
най-вероятно ще го осъди окончателно да лежи за 19 години в затвора”; „С. се е
договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М.С.да се изниже от
страната срещу 200 000 лева. Той самият не разполагал с тези пари, но те ще му
бъдат предоставени от един енергиен олигарх, по чиято заръка С. и хората му ликвидираха
Ю.Г..”; „засичан „неколкократно в хотел „Капитол” на среща с В.Р., който вади
фалшиви паспорти"; „130-килограмовият главорез“, „страховитият убиец“,
„шефът на бандата за убийства“, ведно
със законната лихва от 13.09.2016 г. до окончателното изплащане.