№ 34
гр. Търговище , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500107 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба на ответника Детска градина №9
„Приказка“-гр.Търговище, действащ чрез процесуалния си представител
адв.С.И. от АК-Шумен против решение №35/04.02. 2021г., постановено по
гр.д.№1259/2020г. на Районен съд-Търговище в частта му, с която на
осн.чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението със заповед №346/07.08.2020г. на
ищцата СТ. Д. Ц. от гр.Търговище по чл.328, ал.1, т.6 от КТ във вр.с чл.259,
ал.1 от ЗПУО, чл.31, ал.1, т.13 от Наредба №15/2019г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти и съгл. ПВТР, утвърден със заповед
№60/26.09.2019г. на директора на детската градина, е признато за незаконно и
отменено, като на осн.чл.344, ал.1, т.2 от КТ ищцата е възстановена на
предишната длъжност „работник в кухня“(разливочна), а на осн.чл.344, ал.1,
т.3 от КТ ответникът е осъден да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
в размер на 3 339.59 лв. за оставане без работа, поради незаконното уволнение
за периода 07.08.2020г.-21.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.10.2020г. до окончателното й изплащане и
1
направените по делото разноски в размер на 450.52 лв., а по сметка на съда-
държавна такса от 233.58 лв. и направени разноски за вещо лице в размер на
56.72 лв. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът
моли за отмяна на решението в посочените части и за отхвърляне изцяло на
предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна, действаща чрез адв.Й.К. от АК-Разград оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в посочената част.
От своя страна, ищцата предявява насрещна въззивна жалба срещу
решението в частта му , с която предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е
отхвърлен над сумата 4 123.59 лв. до пълния му размер от 4 704 лв. и в частта
за отхвърляне претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение над
сумата 450.52 лв. до пълния размер на същото.С доводи, че обезщетение се
дължи и за периода след постановяване на първоинстанционното решение,
моли за присъждане на сума в размер на 580.41 лв. за времето за оставане без
работа от 21.01.2021г. до 07.02.2021г., поради незаконното уволнение, както и
за присъждане на разноските в пълния им размер.
В срока по чл.263, ал.3 от ГПК писмен отговор от ответника по
насрещната въззивна жалба не е постъпил. В съдебно заседание
процесуалният й представител адв.С.И. от АК-Шумен оспорва
основателността й и моли за потвърждаване на решението в посочената част.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Насрещната въззивна жалба е допустима и основателна.
Предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ са обосновани с
обстоятелствата, че уволнението на ищцата по чл.328, ал.1, т.6 от КТ във вр.с
2
чл.259, ал.1 от ЗПУО, чл.31, ал.1, т.13 от Наредба №15/2019г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти и съгл. ПВТР, утвърден със заповед
№60/26.09.2019г. на директора на детската градина е извършено в нарушение
на закона-злоупотреба с право по чл.8 от КТ и недопустима едностранна
промяна в трудовото правоотношение-чл.119 от КТ, тъй като с въведените
нови изисквания към длъжността й „работник в кухня“(разливочна)
едностранно са й вменени несвойствени допълнителни функции, изискващи
средно специално образование в хранителната промишленост или степен
бакалавър в областта на педагогиката и образованието, както и задължителна
квалификация „помощник-възпита-тел“, обуславящо отмяна на уволнението
за незаконно, възстановяване на предишната длъжност и присъждане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4 704 лв. за времето от
07.08.2020г. до 07.02.2021г., през което е останала без работа, поради
уволнението.
С писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът оспорва
исковете с възражения, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е съобразена с всички изисквания на закона.
След отмяна по съдебен ред на незаконно уволнение по чл.325, ал.1, т.9
от КТ ищцата е заела предишната си длъжност „работник в
кухня“(разливочна) от 07.08.2020г. в ответната детска градина, като
междувременно в длъжностната й характеристика към предишната й работа
по разпределяне на храната и хигиенизиране, която предполага
неквалифициран труд, са въведени нови допълнителни трудови функции,
присъщи за друга длъжност “помощник-възпитател“, изискващи средно
специално образование в хранителната промишленост или степен бакалавър в
областта на педагогиката и образованието, както и задължителна
квалификация „помощник-възпитател“, включващо допъл-ителни задължения
за заместване на отсъстващ „помощник-възпита-тел“, т.е. преки грижи за
децата и функции от съвсем различна сфера-в областта на социално-
педагогическите дейности.
При тези обстоятелства, налице е изменение в трудовото
правоотношение, изразяващо се във вътрешно съвместителство по смисъла на
чл.259, ал.1 от ГПК, при което освен досегашната си длъжност работникът
3
изпълнява трудови функции от друга длъжност в рамките на нормалното
работно време, а когато титулярът на другата длъжност отсъства-вътрешно
заместване по съвместителство, за което се изисква съгласието на работника-
чл.259, ал.3 от КТ.В случая, такова не само липсва, но е налице изрично
изразено несъгласие от страна на ищцата, при което едностранното
изменение на трудовото правоотношение е недопустимо и уволнението по
чл.328, ал.1, т.6 от КТ е незаконно.Доводът на робатодателя за
целесъбразност относно изискването за средно-специално, вместо
досегашното средно образование за кухненския работник, би бил относим,
след като ответникът счита, че така би се постигнало по-добро разпределение
на храната, ако касаеше само досегашната длъжност на ищцата, но не и
новосъздадената комбинирана длъжност с поставени множество комплексни
изисквания спрямо същата.Още повече, ищцата е завършила именно средно
прафесионално техническо училище и притежава диплома, удостоверяваща
професионална подготовка на „майстор-готвач“, т.е. по-висока квалификация
от нормативно изискуемата за нейната длъжност.В тази насока, по повод
оплакването за нарушение по чл.8, ал.1 от КТ, промяната на изискванията е
извършена на 26.09.2019г. в хода на предишния съдебен с спор с ищцата и то
след постановяване на решението от първоинстанционния съд, с което са
уважени исковете й по чл.344, ал.1-3 от КТ, в нормативната уредба липсва
промяна относно длъжността на работник в кухня, която не изисква
специална квалификация, особено за постигане на трудов резултат като
разпределяне на храна и почистване, предвид и връчването на измененията
още с връщането на работа на ищцата, са обстоятелства, които сочат за
предварително намерение същата да бъде отново уволнена, т.е. на
неизпълнено задължение на работодателя за добросъвестно упражняване на
правата му.С оглед на това, както и според утвърдената съдебна практика,
предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ следва да се приемат за
доказани по основание, а искът по чл.225, ал.1 от КТ-до присъдения от
районния съд размер от 3 339.59 лв. за времето от 07.08.2020г. до 21.01.
2021г. и след прихващане с платеното обезщетение за неспазено предизвестие
в размер на 784 лв., както и в размер на 580.41 лв. за следващия претендиран
период-22.01.2021г.-07.02.2021г., съобразно последното брутно трудово
възнаграждение на ищцата.
4
По трудовоправния съдебен спор първоинстанционният съд е изложил
обстойни мотиви, позовавайки се на задължителна съдебна практика, които
изцяло се споделят от настоящия съдебен състав на въззивната инстанция,
поради което и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд извършва препращане
към същите.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено в посочените части, като въззивната инстанция присъди
допълнително обезщетение на ищцата по чл.225, ал.1 от ГПК в размер на
580.41 лв. и за следващия претендиран период-22.01.2021г. -07.02.2021г., през
който е останала без работа.
Решението е правилно и в частта му за разноските-предвид липсата на
конкретизация на адвокатското възнаграждение по всеки един от трите
иска(610 лв.-ищцата и 900 лв. + 40 лв. за вещо лице-ответникът), то
ответникът дължи на ищцата 203.33 лв. х 2 +144.16 лв., съобразно уважената
част, а ищцата дължи на ответника 60.30 лв., съобразно отхвърлената част на
исковете или 450.52 лв. в полза на ищцата по компенсация.
С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените по делото във въззивното производство разноски в размер на 650
лв., а по сметка на Окръжен съд-Търговище-държавна такса в размер на 23.22
лв. върху допълнително присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №35/04.02. 2021г., постановено по гр.д.
№1259/2020г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която на
осн.чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението със заповед №346/07. 08.2020г. на
ищцата СТ. Д. Ц. от гр.Търговище, ул.“***, вх.А, ап.11, ЕГН:********** по
чл.328, ал.1, т.6 от КТ във вр.с чл.259, ал.1 от ЗПУО, чл.31, ал.1, т.13 от
5
Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти и съгл. ПВТР, утвърден
със заповед №60/26.09.2019г. на директора на Детска градина №9 „Приказка“-
гр.Търговище, е признато за незаконно и отменено, като на осн.чл.344, ал.1,
т.2 от КТ ищцата е възстановена на предишната длъжност „работник в
кухня“(разливочна), а на осн.чл.344, ал.1, т.3 от КТ ответникът е осъден да й
заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3 339.59 лв. за оставане
без работа, поради незаконното уволнение за периода 07.08.2020г.-
21.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.10.2020г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски
в размер на 450.52 лв., а по сметка на съда-държавна такса от 233.58 лв. и
направени разноски за вещо лице в размер на 56.72 лв., на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
ОТМЕНЯ решение №35/04.02.2021г., постановено по гр.д. №1259/
2020г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която предявеният
от СТ. Д. Ц. от гр.Търговище, ЕГН:*** против Детска градина №9
„Приказка“-гр.Търговище иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е отхвърлен в частта
му над сумата 4 123.59 лв. до пълния му размер от 4 704 лв., касаещо периода
22.01.2021г.-07.02. 2021г., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като
ОСЪЖДА Детска градина №9 „Приказка“-гр.Търговище допълнително
да заплати на СТ. Д. Ц. от гр.Търговище, ЕГН:********** обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ в размер на 580.41 лв. за периода 22.01.2021г.-07.02.2021г.,
през който също е останала без работа, на осн.чл.344, ал.1, т.3 от КТ.
ОСЪЖДА Детска градина №9 „Приказка“-гр.Търговище да заплати на
СТ. Д. Ц. от гр.Търговище, ЕГН:********** направените по делото във
въззивната инстанция разноски в размер на 650 лв., а по сметка на Окръжен
съд-Търговище-държавна такса в размер на 23.22 лв. върху допълнително
присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7