Р Е Ш Е Н И Е
№ 237 / 31.03.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи март две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Е.С. при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №15 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от В.Г. ***, подадена чрез адв. Д.А., с посочен съдебен адрес: ***, против Решение №152 от 10.11.2022 г., постановено по АНД №319 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че същото противоречи на доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение. Навеждат се доводи, че е нарушен материалния закон. Твърди се, че съдът е длъжен да извърши и служебна проверка на обжалвания електронен фиш за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила, което не направил. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички твърдения, възражения и доводи в жалбата и писменото допълнение към нея, като посочил бланкетно и без никакви мотиви, че оплакванията в жалбата са неоснователни. Твърди се, че съдът неправилно и необосновано приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна, както и че е приложен правилно материалния закон. Сочи се, че неправилно и необосновано съдът приема, че при установяване и доказване на нарушението няма допуснати нарушения на закона, като в тази насока се излагат съображения, че липсвало означение на снимката каква е скоростта на движение, което било и основание съставеният ЕФ да бъде определен за незаконосъобразен, поради което и следвало да бъде отменен, тъй като нарушението е недоказано от обективна страна. Сочи се, че съдът не обсъдил и оплакванията, че представения снимков материал няма уникален идентификационен номер, който е задължително и императивно предписан. Навеждат се и доводи, че съдът не взел предвид, че техническото средство не отговаря на изискванията на Закона за измерванията, както и че протокола за използване на техническото средство не е надлежно оформен, а и липсвала и снимка на разположението на уреда. Освен това се сочи, че не е доказано по несъмнен начин мястото, на което е установено и заснето управление на МПС при превишение на разрешената скорост и връзката му с мястото на нарушението, посочено в приложения клип, както и с това, отразено в издадения електронен фиш. Навеждат се и доводи за липса на данни, че има въведено ограничение с пътен знак. Сочи се, че се поддържат всички оплаквания, направени пред районния съд и се моли същите да се обсъдят. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и на електронния фиш. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград потвърждава Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №******* на ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 24.09.2021г. нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на В.Г.И. е била наложена „Глоба” в размер на 400.00 лева.
За да постанови решението си, районният съд приел, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения. ЕФ формално отговарял на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата. Правилно била проведена процедурата по издаване на електронния фиш, а нарушението било надлежно установено и доказано.
Настоящата
инстанция намира атакуваното решение за неправилно.
Не се споделя изводът на въззивния съд, че са доказани обективните признаци на нарушението.
Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от административнонаказващия орган, че е бил засечен да се движи автомобилът, управляван от касационния жалбоподател. В приложения по постъпилата административнонаказателна преписка снимков материал има единствено посочен номер на издадения фиш и дата, но не и географски координати, измерена скорост и АТСС, с което е измерена. В описанието на лист, озаглавен „Снимка към ЕФ“ , който не е част от посочената снимка, а е обективиран на отделна страница, е посочена дата на нарушението, регистрационен номер на автомобила, вид превозно средство, място на нарушението, издател на фиша и идентификационен номер на уред, както и отбелязване за „разпознато от АТСС“. Не е посочен размерът на установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил, а наред с това както на конкретната снимка, така и в приложението към нея, което е неподписано, липсват и задължителните за АТСС географски координати на пътния участък, което също е задължителен реквизит. Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
За посочените писмени данни на страница „Снимка към ЕФ“, се установява, че са възпроизведени след снемане на изображението, тъй като сред тях фигурира номера на съответния електронен фиш. В действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на задължението на административнонаказващия орган по чл.189, ал.8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на преписката за съда. На приложената снимка данни за установената скорост на движение на процесното МПС, а още по-малко за скорост, надвишаваща допустимата, няма. Това определя снимката като обективно негодно вещественото доказателство, което да установи дори ориентировъчно стойността на измерената скорост, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочено конкретната възприета от органа скорост от 82 км/ч.
Липсата на означение на снимката каква е скоростта на движение, е основание съставеният ЕФ да бъде определен за незаконосъобразен, поради което и следва да бъде отменен, тъй като нарушението е абсолютно недоказано от обективна страна. Макар в представената преписка да се съдържат други писмени доказателства - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверката на мобилната система, Протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., справка за собственост и др., нарушението се явява недоказано. Изводите на въззивната инстанция и на административнонаказващия орган относно установена скорост са неправилни, непочиващи на годно създаден и приложен снимков материал, тъй като няма доказаност на скоростта на движение на автомобила.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на административнонаказващия орган. Това задължение в случая не е изпълнено. Така, при липсващите данни за скоростта на движение на процесния автомобил в момента на заснемането не може да се приеме, че вмененото на В.Г.И. административно нарушение е безспорно установено и доказано. Като е приел обратното, районният съд е постановил акта си при несъответствие със събраните по делото доказателства, респ. в нарушение на материалния закон.
В този смисъл и практиката на настоящата касационна инстанция по сходен случай изразена в Решение № 340 от 20.05.2022г. по АНД (К)№ 102/2022г. на Административен съд-Хасково и др.
По изложените съображения решението на районният съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което електронният фиш да бъде отменен.
По отношение претенцията на адвокат А. за присъждане на адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът намира следното:
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение: „е безплатно“ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ОДМВР-Хасково следва да бъде осъдено да заплати на адв. А. адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в относимите им редакции в производството пред въззивният съд и пред настоящата инстанция, а именно: 400 лева за касационна инстанция и 300 лева за въззивна инстанция, или в общ размер от 700.00 лева за представителството пред две съдебни инстанции.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №152/10.11.2022г., постановено по АНД №319/2022г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №*******, издаден от ОД на МВР – Хасково, като вместо това :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №*******, издаден от ОД на МВР – Хасково, с който на В.Г. ***, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер 400 лева.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР –
Хасково да заплати на адв. Д.А. за
осъществена адвокатска защита и
съдействие по реда на чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата пред две съдебни инстанции – общо 700.00
(седемстотин) лева.
Решението е окончателно.
2.