Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 15.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                                                                                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

                                                  

          При участието на секретаря: Детелина Михова

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 4309/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 1382/2019 г. Добричкият районен съд със заповед № 748/19.04.2019 г. по ч. гр. дело № 1382/2019 г. Добричкият районен съд е разпоредил длъжникът Т.Г.Б. с ЕГН ********** *** и адрес за контакт гр.Д. ул*** като длъжник и Г. Ж. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** като съдлъжник по договор за потребителски кредит №*** от 24.08.2011г. да заплатят солидарно на кредитора ***, седалище и адрес на управление гр. С., бул.”***, представлявано от управителите С. Н. Н., О., Я. Я.Ч. и И. Х. Г. – управители на „*** , следните суми: 1) 889,32 лева ( осемстотин  осемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит *** от 24.08.2011г. г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (17.04.2019 г.) до окончателното плащане 2)1037,26лв./хиляда тридесет и седем лв. двадесет и шест стотинки/ представляваща неустойка поради неизпълнение 3) 83.53 лева ( осемдесет  и три лева  и петдесет и три стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело №1382/2019 г. по описа на ДРС,от която 38,53/тридесет и осем лв. и 53ст. държавна такса и петдесет лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът Т.Г.Б. е депозирала възражение срещу посочената заповед за изпълнение. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 15.10.2019 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 1382/2019 г./.

В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 4309/2019 г./ срещу възразилия длъжник искове за установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.

След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.

Към исковата молба са представени следните писмени доказателства: Договор за револвиращ заем № *** Декларация във връзка с обработка на личните данни и общи условия на „*** към Договор за револвиращ заем; Преводно нареждане от 24.08.2011 г.; Карта на клиента; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит ***; Преводно нареждане към Добрички Районен съд за държавна такса; Удостоверение с изх. № ***25.04.2019 г.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на иска с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.

Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства предявените искове са вероятно основателни.

С оглед на изложеното следва да бъде признато за установено, че по силата на издадената заповед за изпълнение ответникът дължи на ищеца процесните суми.

На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, от която: 25 лв. – платена държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско  възнаграждение, определено съобразно действителната фактическа и правна тежест на делото, и заявения правен интерес.

 По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите възлизат на сумата от 83.53 лева ( осемдесет  и три лева  и петдесет и три стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 1382/2019 г. по описа на ДРС, от която 38,53 лв. /тридесет и осем лв. и 53ст./ - държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

                                     

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, че Т.Г.Б. с ЕГН ********** *** и адрес за контакт гр.Д. ул.”*** като длъжник по Договор за потребителски кредит № *** от 24.08.2011г., ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед № 748/19.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1382/2019 г. в полза на кредитора *** с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр. С., бул.”***, представлявано от управителите С. Н.Н., О. Л., Я. Я. Ч.и И. Х. Г., сумата от 889,32 лева ( осемстотин  осемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №*** от 24.08.2011г. г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата (17.04.2019 г.) до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Т.Г.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на „***ОД с ЕИК *** седалище и адрес на управление гр. С., бул.”*** представлявано от управителите С. Н. Н., О. Л., Я. Я. Ч. и И. Х.Г., сумите от: 83,53 лв. (осемдесет  и три лева  и петдесет и три стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 1382/2019 г. по описа на ДРС; 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

                                                                               

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: