№ 538
гр. Горна О., 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120100971 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.52 ввр. чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД.
Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.
Ищецът Й. И. М.(чрез адв.Р. И. от ВТАК) твърди в молбата си, че се познавал с ответника
Т. от 2014 г., който тогава изпълнявал длъжността - кмет на с.Л.. Й. М. притежавал имоти в селото,
единия от които бил съседен, със имот собственост на Г.Г. и към който проявявал интерес за
закупуването му. Тъй като Т. бил братовчед на Г., Й. М. го потърсил за съдействие и
посредничество за осъществяване на сделката през 2019г. Т. се съгласил да го закупи за него, като
поискал сумата от 3500.00лв. След получаване на сумата, Т. не изпълнил задължението си, като
през м.юни.2020г., заминал да работи в Кр.Н.. Т. съзнателно възбудил заблуждение у М., че ще
закупи имота собственост на Г., знаейки, че последният изрично е отказал да продаде имота си в
телефонен разговор между тях. След като получил сумата, Т. многократно бил питан от М. дали е
реализирал сделката и дали е платена цената за искания от него недвижим имот. Осъзнавайки, че
не може да изпълни желаната от ищеца сделка, Т., започнал да намира несъществуващи причини
като основание да не върне парите оставени му закупуването на имота. Поддържането на
заблуждение в М., че сделката ще бъде осъществена продължило до есента на 2019г., когато след
настойчивите въпроси от М. към ответника, чрез трето лице, Т. върнал сумата от 2000.00лв.
Твърди се, че остатъкът от 1500.00лв. и към настоящия момент не бил възстановен. След
сигнализиране на полицията за неправомерното поведение от страна на Т., било образувано
ДП№41/2021г. по описа на РУМВР Г.О.. Разследването по делото приключило с предявяване на
обвинение и внасяне на производството за разглеждане пред ГОРС. Образуваното
НОХД№489/2021г. приключило с присъда(влязла в законна сила на 05.03.2022г.) по силата на
която, М. Т. е признат за виновен в това, че: в началото на м.март.2019г., с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил заблуждение у Й. М., че ще му закупи имот в с.Л. Общ.С. и с това му
причинил имотна вреда в размер на 1500.00лв., поради което и на основание чл.209 ал.1 от НК, е
1
осъден на шест месеца „Лишаване от свобода“, като на основание чл.66 ал.1 от НК, наложеното му
наказание било отложено от изтърпяване за срок от три години. С извършеното деяние Т. е
причинил на М. в имотна вреда в размер на 1500.00лв. Предявени са обективно съединени искове
по чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата 1500.00лв., представляваща обезщетение за
причинена имуществена вреда в резултат от престъпно деяние през м.март.2019г. в гр.Г.О. от
страна на М. П. Т., съгласно Присъда№5/17.02.2022г. по НОХД№489/2021г. на ГОРС, ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 09.06.2022г. до
окончателното и изплащане; сумата 498.49лв., представляваща мораторна лихва върху
претендираното обезщетение за претърпените имуществени вреди за периода: 01.03.2019г.-
09.06.2022г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът М. П. Т., редовно призован, не депозира отговор на исковата молба, не се явява
в съдебно заседание и не взема становище по предявения искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбата на ГПК, приема за установено следното:
Й. И. М. се познавал с М. П. Т., от 2014г., който тогава изпълнявал длъжността - кмет на
с.Л. Oбщ.С.. Й. М. притежавал имоти в селото, единия от които бил съседен, със имот собственост
на Г.Г. и към който проявявал интерес за закупуването му. Тъй като Т. бил братовчед на Г., Й. М.
го потърсил за съдействие и посредничество за осъществяване на сделката през 2019г. Т. се
съгласил да го закупи за него, като поискал сумата от 3500.00лв. Твърди се, че след получаване на
сумата, Т. не изпълнил задължението си, като през м.юни.2020г., заминал да работи в Кр.Н.. След
като получил сумата, Т. многократно бил питан от М. дали е реализирал сделката и дали е платена
цената за искания от него недвижим имот. През есента на 2019г. чрез трето лице, Т. върнал на
ищеца М. сумата от 2000.00лв. Твърди се, че остатъкът от 1500.00лв. и към настоящия момент не
бил възстановен. След сигнализиране на полицията за неправомерното поведение от страна на Т.,
било образувано ДП№41/2021г. по описа на РУМВР Г.О.. Разследването по делото приключило с
предявяване на обвинение и внасяне на производството за разглеждане пред ГОРС.
Безспорно е, че образуваното НОХД№489/2021г. на ГОРС, по внесен обвинителен акт от
ВТРП т.о. ГОРП е приключило с Присъда№5/17.02.2022г.(влязла в законна сила на 05.03.2022г.)
по силата на която, М. П. Т. е признат за виновен в това, че: в началото на м.март.2019г., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Й. И. М., че ще му закупи имот в с.Л.
Общ.С. и с това му причинил имотна вреда в размер на 1500.00лв., поради което и на основание
чл.209 ал.1 от НК, е осъден на шест месеца „Лишаване от свобода“, като на основание чл.66 ал.1 от
НК, наложеното му наказание било отложено от изтърпяване за срок от три години.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основно задължение на всеки е да не вреди другиму. То произтича непосредствено от
закона - чл.45 от ЗЗД, като при неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. При това, трябва да докаже, че
неизпълнението не се дължи на причина, която може да му се вмени във вина, т.е. да обори
установената в негова тежест презумпция за вина - чл.45 ал.2 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск по чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи
наличието на противоправно деяние, което да е извършено виновно, да са настъпили вредни
последици в патримониума на другиго, както и причинно следствена връзка между деликт и
2
резултат. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, включващ в състава си: деяние,
вреда, причинена от деянието, противоправност на деянието, причинна връзка - обединяващ
елемент на всички останали, за да е налице фактическият състав на непозволеното увреждане.
Причинната връзка не се предполага, както вината, а следва да бъде доказана от увредения в
процеса.
Основният елемент на този правен институт е вредата. По делото се установи по
категоричен и безспорен начин, че ответникът М. П. Т. е признат за виновен и осъден с влязла в
сила Присъда№5/17.02.2022г. по НОХД№489/2021г. по описа на ГОРС за извършено от него
престъпление по чл.209 ал.1 от НК. На ответника е наложено за извършеното от него престъпление
наказание „Лишаване от свобода“, като на основание чл.66 ал.1 от НК, наложеното му наказание
било отложено от изтърпяване за срок от три години. С оглед на това, в случая, са налице
предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид на това, настоящият съдебен състав приема, че ответникът е осъществил елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД - налице е виновно извършено от него противоправно деяние
- измама, в резултат на което ищецът Й. И. М. е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
получаване на парична сума в размер на 3500.00лв. лева от ответника, която не му се следва и от
която сума е възстановена сумата 2000.00лв. Силата на присъдено нещо на влязлата в сила
присъда се разпростира както досежно всички признаци на престъпния състав, така и досежно
правната квалификация на деянието. Когато размерът на щетите съставлява елемент от
фактическия състав на престъплението - имотна измама, констатацията на наказателния съд се
явява задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от същото
престъпление. Поради това размерът на причинената с това престъпление имуществена вреда –
1500.00лв. е задължителен не само за настоящия състав на съда, но и за страните по делото, и не
може да бъде пререшаван(ТР42-1984-ОСНК, т.9 от ППВС№7/1959г., Р 1207-1978-I г.о., Р 2327-
1966-I г.о., Р 3421-1980-I г.о., Р 896-1971-I г.о., Р 237-1988-I г.о., Р 1400-1956-I г.о. и Р 2293-1976-I
г.о.). В случая не се спори, че предмет на измамата е била настъпилата за ищеца вреда в размер на
1500.00лв., която сума съставлява и размерът на претенцията на ищеца за обезвреда. Тази именно
стойност като имотна вреда, настъпила в патримониума на ищеца М. не е била оспорена в
съдебното производство по НОХД№489/2021г. по описа на ГОРС от подсъдимия-ответник по
настоящото гр.дело и е била възприета и установена от наказателния съд. Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че по делото се установи по безспорен начин наличието на
непозволено увреждане: -налице е деяние(в случая неправомерни действия на ответника); -
настъпила е имуществена вреда - на стойност 1500.00лв.; деянието е противоправно -
престъпление по НК(измама); -деянието е извършено виновно – умишлено. Настоящият съдебен
състав е обвързан с размера на вредите, установен с влязлата в сила присъда, доколкото те са част
от фактическият състав на деянието и доколкото същите не са били оспорени пред наказателния
съд, не се оспорват и пред настоящия. В процесния случай не се оспорва и обстоятелството, че
претендираните вреди не са възстановени. Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че на
основание чл.51 ал.1 ввр. чл.45 ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение
за причинените му имуществени вреди в резултат на осъществената измама, в претендирания
размер от 1500.00лв.
Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
3
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята
в забава и без покана. Предвид уважаването на главния иск за сумата в размер на 1500.00лв.,
основателна е и следва да се уважи и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.06.2022г. до
окончателното и изплащане; сумата 498.49лв., представляваща мораторна лихва върху
претендираното обезщетение за претърпените имуществени вреди за периода: 01.03.2019г.-
09.06.2022г.
Съдът, след като взе предвид направеното от ищцовата страна искане по реда на чл.238 ал.1
от ГПК и като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита,
че са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от материалите по
делото, на ответника по надлежен ред е извършено връчване препис от исковата молба на адреса –
постоянен/настоящ, но писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран. Ответникът е
призован за съдебното заседание на 10.10.2022г. според изискванията на ГПК, но същият не се
явява, не е направил искане делото да бъде разглеждано в негово отсъствие, като с оглед на тези
обстоятелства, съдът намира, че следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено
решение. Съдът намира също така, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 от ГПК, а именно:
на ответника с разпореждането от 14.06.2022г. са указани какви са последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяването и в съдебно заседание, както и възможността при
тези условия ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение. От друга страна, налице
е и визираната в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК предпоставка, а именно, от представените по делото
писмени доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на предявените от
ищеца искове. По делото са представени и приети достатъчно писмени доказателства,
установяващи основанието и размера на претенцията на ищеца. Ето защо, съдът следва да
пристъпи към постановяване на неприсъствено решение при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото в полза на Й. И. М. следва да
бъдат присъдени направените разноски(адвокатско възнаграждение) – сумата 300.00лв., която да
бъде заплатена от ответната страна.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката
на ГОРС: сумата 110.00лв.(60.00лв.+50.00лв.), представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК
върху присъдените суми; сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. Т. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.В.Т. ул.**** ет.I
ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. М. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Г.О. ул.****I, с настоящ
адрес: с.Л. ул.****: сумата 1500.00лв., представляваща обезщетение за причинена имуществена
вреда в резултат от престъпно деяние през м.март.2019г. в гр.Г.О. от страна на М. П. Т., съгласно
Присъда№5/17.02.2022г. по НОХД№489/2021г. на ГОРС, ведно със законна лихва върху тази сума
от датата на завеждане на исковата молба – 09.06.2022г. до окончателното и изплащане; сумата
498.49лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за претърпените
4
имуществени вреди за периода: 01.03.2019г.-09.06.2022г.; сумата 300.00лв./триста лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М. П. Т. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.В.Т. ул.**** ет.I
ап.1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 110.00лв./сто и
десет лева/, представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
5