РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Монтана, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20211600500198 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260095 от 12.03.2021година постановено по гр.д.
№1177/2020година по описа на Районен съд гр.Л. е ОТХВЪРЛЕН предявения
от иск от В. В. от гр.*против Община гр.*с правно основание чл.124, ал.1
ГПК за признаване за установено по отношение на Община *, че ищцата е
собственик на основание наследствено правоприемство от
М.М. на реституирани в стари реални граници земеделски земи - нива с
площ 2,361 дка, находяща се в местността „*“ в землището на гр. *,
съставляваща поземлен имот с идентификатор № *съгласно КККР, одобрени
със Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г., с номер по предходен план № *и
нива с площ 1,325 дка, находяща се в местността „*“ в землището на гр. *,
съставляваща поземлен имот с идентификатор № *съгласно КККР, одобрени
със Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г., с номер по предходен план №
051026, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Присъдени са направените в производството разноски на
ответницика.
1
Така постановеното решение е обжалвано от В. В. от гр.*с изложени
доводи за неправилност.Жалбата е подробно мотивирана и съдържа
изложение свързано с незаконосъобразно осъществен от съда косвен съдебен
контрол досежно засоносъобразността на реституционното решение
установяващо собствеността на ищцата.Тази законосъобразност на
административния акт съдът следи само ако страната на която се
противопоставя направи искане за това и изложи конкретни твърдения и то в
предвидения в закона срок за това.Такова възражение не е направено от
отнетника в предвидения срок и правото за това вече е преклудирано.Моли
съда да отмени атакуваното решение като незаконосъобразно и уважи
исковата претенция изцяло така както е предявен.
В съдебно заседание пред възивната инстанция жалбоподателката не
се явява, не се представлява и не взима допълнително становище.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от
Община гр.*.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства като
са приети скици на процесните имоти издадени през 2001година, макар и да
не са били налице условията на чл.266,ал.3 от ГПК.
Настоящият съдебен състав,като прецени направените в жалбата
оплаквания, доводите на страните и събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна
в срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по
същество е неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените във въззивната
жалба доводи. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по
същество е правилно.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено по отношение на
Община *, че жалбоподателката е носител на право на собственост върху
двата описани по-горе имота.
2
За да постанови атакуваното решение ЛРС след анализ на
доказателствата по делото събрани пред него е приел, че приложеното
Решение № 1БР от 23.12.1999г. на ПК – *е постановено след изменението на
ЗСПЗЗ с ДВ бр. 45 от 1995г., не е придружено със скица. Следователно
административната процедура по възстановяването на процесните земи не е
завършена и това решение е лишено от предвидения в чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ конститутивен и легитимиращ ефект за правото на
собственост.Поради липсата на конститутивното действие на представеното
Решение № 1БР от 23.12.1999г. на ПК- *правото на собственост върху
процесните земи не се установява да е притежавано от наследодателя на
ищцата, поради което е приел искът за неоснователен.
Освен това съдът е изложил и доводи досежно материалната
законосъобразност на представеното решение, с което ищцата претендира да
установява правото на собственост върху процесните земи.Изложени са и
доводи съвразани и с правото на собственост на ответната Община *на
основание чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ.
Така направените изводи като краен резултат напълно се споделят и
от настоящата инстанция по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване
право на събственост върху наследствени имоти,
Съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини определени в закона.
В исковата си молба жалбоподателката обосновава правото си на
собственост върху процесните имоти с Решение от 23.12.1999година, а
именно - нива с площ 2,361 дка, находяща се в местността „*“ в землището на
гр. *, съставляваща поземлен имот с идентификатор № *съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г., с номер по предходен
план № *и нива с площ 1,325 дка, находяща се в местността „*“ в землището
на гр. *, съставляваща поземлен имот с идентификатор № *съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18-1009/26.04.2016г., с номер по предходен
план № *.
Установено е че за имот с идентификатор № *е издаден Акт за частна
общинска собственост /АЧОС/ № *от 07.05.2019г., вписан под акт № *, том
*, вх.рег. № */15.05.2019г. на Служба по вписванията – Л., а за имот с
3
идентификатор № *е издаден АЧОС №*от 25.04.2019г., вписан под акт № *,
том *, вх.рег. № */08.05.2019г. на Служба по вписванията – Л.. Фактът, че
имотите са актувани като общински не се оспорва от страните.
Като основание за придобиване на собствеността от Община *е
записано и в двата акта за частна общинска собственост: чл.2, ал.1, т. 2 ЗОС
във вр. чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ; чл. 45в, ал. 10 от Правилника за прилагане на
ЗСПЗЗ; Протоколно Решение 1/11.09.2008 г. за определяне на имотите по чл.
19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № 95/12.09.2008 г. на Директора на
Областна Дирекция „Земеделие“, гр. *.
От представената преписка за имотите е видно, че същите са
определени като „земи по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ” и предадени за актуване на
Община *съгласно протоколно решение 1 от 11.09.2008 година на Комисията
по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ. Решението е одобрено със Заповед 95/12.09.2008 година
на Директора на ОД „Земеделие” съгласно чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ.
Именно това е обосновало правния интерес на жалбоподателката да
предяви настоящия иск, тъй като при подаване на молба за издаване на скици
за тези имоти е постановен отказ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка предмет на спора е
легитимира ли се като собственик към настоящия момет ищцата на
процесните имоти като реституиран на нейните наследници или не и от тук
основателна или не е исковата претенция.
Възстановяването на собствеността върху земеделските земи се
извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на общинските служби по земеделие
ОСЗ / ОСЗГ, ПК/. Според установената практика на ВС и ВКС, тези решения
имат конститутивно действие – т.е. от тях настъпва реституционният ефект.
По своето естество решенията представляват индивидуални административни
актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се
между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на
възстановяване на собствеността. В това производство не участват
заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за
собственост. В случай, че трето лице оспорва правото на заявителя за
възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе
си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково
производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
4
Освен това - ако трето лице счита, че правото му на собственост върху
определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния
исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу
валидността и материалната законосъобразност на това решение.
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ решението на ОСЗ, придружено със
скица, има силата на констативен нотариален акт за собственост. Влязлото в
сила решение на ОСЗ, придружено от скица, е легитимиращ за правото на
собственост документ в едно съдебно производство по спор за собственост.
Липсата на скица към решението на ОСЗ лишава решението на ОСЗ от
предвидения в чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ конститутивен и легитимиращ
ефект за правото на собственост. В случай, че не е издадена скица към
решението на ОСЗ, се приема, че административната процедура по
възстановяване правото на собственост на земеделската земя не е завършена и
съответно, че титулярите по решението на ОСЗ все още не са си възстановили
правото на собственост върху тази земя. До изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр.
45 от 1995г. не се е изисквало към решенията на ПК /ОСЗ/ да има скица. Тъй
като законосъобразността на административния акт се преценява към
момента на влизането му в сила, ако към момента на влизането в сила на
решението на ПК все още не е имало изискване за издаване на скица, следва
да се приеме, че административното производство е приключило с издаването
на решението на ПК. Ако решението на ПК е влязло в сила след изменението
на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 45 от 1995г., за да се приеме, че административната
процедура по възстановяването на собствеността е приключила, към
решението следва да бъде издадена и скица. Приложеното Решение № 1БР от
23.12.1999г. на ПК – *е постановено след изменението на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 45
от 1995г., като същото не е придружено със скица и такива не са представяне
пред РС Лом.. Следователно административната процедура по
възстановяването на процесните земи не е завършена и това решение е
лишено от предвидения в чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ конститутивен и
легитимиращ ефект за правото на собственост.
Липсата на скица издадена към решение дава основание да се приеме,
че процедурата не е завършетна и ищцата не се легитивира като собственик
без да се обсъжда материалната законосъобразност на постановеното
решение, както е сторил първоинстанционния съд.
5
Същевременно, за да породи правните последици, към които е насочено
- възстановяването на правото на собственост върху земеделска земя,
решението на административния орган следва да отговаря на изискванията за
валидност, едно от които е то да бъде подписано. Дали решението за
възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя по реда на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е валидно, е въпрос и на фактическо установяване, след
преценка за съответствие на административния акт със законоустановените
изисквания
Процесните имоти са заявени за възстановяване на правото на
собственост със заявление вх. № */20.02.1992г. От доказателствата по делото
обаче се установява, че това заявление не е разгледано и съответно за него не
са издавани решения от ПК- *.
В отговора на ОСЗ – *,конституирана първоначално като ответника по
делото е посочено, че в представеното от ищцата решение е отбелязано, че се
издава по преписка, образувана по заявление с вх. № */20.02.1992г., както и че
„в статичната информационна система, с която работи ОСЗ – *, е отбелязано
че въпросното заявление с вх. № */20.02.1992г. не е разгледано и съответно за
него не са издавани решения от ПК -*“. От посоченото изявление в отговора
на ОСЗ – *е видно, че е имало подадено заявление с вх. № */20.02.1992г.,
който факт се потвърждава изрично. Т.е. налице е било подадено заявление за
възстановяване на имотите, въпреки че към настоящия момент представеното
решение от ищцата не се съхранява нито на хартиен, нито на електронен
носител в ОСЗ- *.
Действително решението на ОСЗГ, което не е придружено със скица,
която го индивидуализира не поражда конститутивно действие понеже липсва
определен, уточнен обект на собственост. Съгласно чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ
само влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото
на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост
върху имота. В случая обаче на представеното решение от ищцата в
първоинстанционното производство няма отбелязване кога е влязло в сила и
не е заверено от издалата го поземлена комисия, а представлява заверено от
страната ксероксно копие.В първоинстанционното пройзвдство са дадени
указания на ищцата да се анагажират доказателства за всички
правопораждащи факти с оглед твърдяното придобивно основание, скици на
6
имотите не са представени, въпреки, че са описани в исковата молба.Това е
сторено едва пред въззивната инстанция без да са налице условията на чл.266,
ал.3 от ГПК.Следователно ищцата не е установила административна
процедура по възстановяване на земеделските земи да е финализирана,
поради което и исковата претенция само на това основание е неоснователна.
Легитимиран собственик на земеделска земя по искове за собственост е
този, в чиято полза е издадено позитивно решение на ПК/ОСЗ, със заверена от
посочените органи скица, когато изискването за скица като елемент от
задължителната процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ е задължително.
Така направените изводи по правния спор довели до постановяване на
атакуваното съдебно решение като краен резултат са правилни и МОС
напълно ги споделя и при условията на чл.272 от ГПК препраща към
тях. При този анализ на доказателствата по делото МОС намира, че
претендираното право на собственост на ищеца не е установено по
надлежен ред, поради което и исковата претенция правилно и
законосъобразно е отхвърлена и от първоинстанционния съд.Жалбата се
явява неоснователна изцяло и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от гореизложеното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Р ешение№260095/12.03.2021година от постановено
по гр.д.№1177/2021година по описа на Районен съд гр.Лом.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8