Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
гр. П.***, 29.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в открито
заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е.В. и участието на
прокурор С. С.от Районна прокуратура П.***, като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 719 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.159 от АПК.
Образувано е по протест на С.С. – прокурор
при Районна прокуратура – П.***, с искане за обявяване на нищожни на следните актове:
- Решение № 994/22.11.2018 г. на Общински съвет – П.***,
с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 42, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от ЗОС е изключено от общинските жилища за отдаване под наем общинско
жилище, находящо се на адрес: гр. ***104 и е дадено съгласие за продажбата му,
и на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 47, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОС, чл. 35 и чл. 36 от НРУУРОЖ е дадено съгласие жилището да се продаде на
правоимащото лице – Л.Г.Л. – наемател, по пазарна цена – 29400 лв.;
- Заповед № 2038/14.12.2018 г., издадена от кмета на
община П.***, с която е наредено да се продаде на Л.Г.Л. апартамент № 104, ет.
1 – самостоятелен обект в сграда, който съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК е с идестификатор ***, с адрес: гр. ***1 и
- Заповед № 206/13.02.2019 г., издадена от кмета на
община П.***, с която е наредено да се отпише от актовите книги за общинска
собственост Акт за общинска собственост № 6885/06.04.2012 г., вписан в Служба
по вписвания с вх. № 1175/23.04.2012 г.
С Определение № 1/06.01.2020 г. съдът е оставил
протеста без разглеждане като процесуално недопустим и е прекратил
производството по делото. След обжалване, същото е отменено с Определение №
2546/18.02.2020 г., по адм.дело № 1575/2020 г. по описа на Върховния административен
съд на Република България, в частта, с която е оставен без разглеждане протеста
с искане за обявяване на нищожни на Решение № 994/22.11.2018 г. на Общински
съвет – П.*** и Заповед № 2038/14.12.2018 г. на кмета на община П.***, и делото
е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част
Определение № 1/06.01.2020 г. е оставено в сила.
Протестът на прокурор Страшимиров от Районна
прокуратура – П.*** е мотивиран с твърдението, че оспорените актове са
постановени в нарушение на материалния закон, тъй като са нарушени разпоредбите
на чл.38, ал.1, т.1, във вр. с чл.5, ал.2, т.7 от Наредба за реда и условията
на управление и разпореждане с общински жилища на територията на община П.***.
Изложено е, че продажбата на общинско жилище на Л.Г.Л. е извършена без
последният да е имал право на това, тъй като не е отговарял на едно от
кумулативно изискуемите условия – една четвърт от общият годишен доход на
семейството му да не може да покрие разхода за средна пазарна наемна цена за
жилище, съответстващо на нуждите на семейството по чл.19 от Наредбата /чл.5,
ал.2, т.7 от Наредбата/. Посочено е, че ответните административни органи са
приели, че това условие е налице, тъй като заявителят Л.Г.Л. е подал декларация
по чл.6, ал.2, във вр. с чл.39 от Наредбата за реда и условията на управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община П.***, в която е вписал
невярно обстоятелство – че годишният доход на семейството му е 20 469,19
лв., вместо действителният такъв - надвишаващ 27 000 лв. Наведено е твърдение,
че не е деклариран доходът на един от членовете на семейството – Диана
Любомирова Г., която е представила декларация, че няма трудови доходи и не
притежава трудова книжка. Не се сочи, нито се ангажират доказателства,
описаното в протеста невярно деклариране да установено с влязла в сила присъда.
Ответникът Общински съвет – П.***, представляван от
председателя, излага становището си в Писмо изх. № ДС-110-9 от 05.12.2019 г.
/л.129/ и счита, че протестът е неоснователен, тъй като оспореното Решение № 994/22.11.2018 г. на
Общински съвет – П.*** е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на
чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, в предвидената от закона писмена форма, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно
приложение на материалния закон по Закона за общинската собственост /ЗОС/ и
Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на община П.*** /НРУУРОЖ – Наредбата/.
В съдебно заседание същият се представлява
от адв. М.А., която в подробни писмени бележки излага становището си, че Решение № 994/22.11.2018 г. на
Общински съвет – П.*** не страда от пороци, които да водят до неговата нищожност.
Същото е издадено от компетентен орган, който е взел решението си след поименно
гласуване, проведено на редовно свикана и проведена сесия, при спазване на
всички законоустановени изисквания откъм кворум, мнозинство, начин на
гласуване. Същото е обективирано в изискуемата от закона писмена форма.
Издадено е при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на материалния закон по ЗОС и НРУУРОЖ. На
следващо място се сочи, извършването на продажба на жилища – частна общинска
собственост на наематели, настанени по административен ред в тях е сложен
фактически състав, включващ в себе си административно и гражданско
правоотношение между кандидата за покупка и съответния общински съвет.
Оспореното решение е част от сложен фактически състав, като на съдебен контрол
за законосъобразност пред административния съд подлежи само административното
правоотношение. По отношение на него не са налице основания за обявяването му
за нищожно, но дори и да се счете, че е издадено вследствие на грешка в
преценка на фактите, това би могло да доведе до унищожаемост на акта, което
оспорване е просрочено като предявено извън месечния преклузивен срок по
чл.149, ал.4 от АПК. По тези съображения се прави искане за оставяне на протеста
без разглеждане като недопустим, респ. прекратяване на производството по
делото. Претендират се разноски.
Кметът на община П.*** – ответник, се
представлява от старши юрисконсулт А.А.. В съдебно заседание изразява
становище, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. /двеста лева/.
Представя списък на разноските – л.214. Обосновава позицията си с това, че Заповед № 2038/14.12.2018 г. е
издадена от кмета на община П.*** в изпълнение на взетото Решение №
994/22.11.2018 г. на Общински съвет – П.***, и по този начин е спазена
законовата процедура.
Заинтересованите страни Л.Г.Л. и П.Г.Л. се
представляват от адв. К.. В писмено Становище вх. № 1799/26.06.2020 г. оспорват
протеста и считат, че същият е процесуално недопустим, поради което следва да
бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Излагат,
че Заповед № 2038/14.12.2018 г. няма характер на индивидуален административен
акт, тъй като съгласно чл.43 и чл.47 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община П.*** /НРУУРОЖ/ кметът
извършва продажбите след решение на общинския съвет със заповед и договор. Т.е.
процесната заповед представлява волеизявление, свързано с изпълнението на
Решение № 994/22.11.2018 г. на Общински съвет – П.***. Тя е издадена в
изпълнението на правомощието на кмета на общината по управление на общинската
собственост, в които отношения общината участва като гражданскоправен субект.
По силата на чл.21, ал.5 от АПК тя не е административен акт и не подлежи на
съдебен контрол по АПК.
В съдебно заседание процесуалният представител на
заинтересованите страни адв. К. заявява, че поддържа Становище вх. №
1799/26.06.2020 г. Счита, че протестът е неоснователен и като такъв следва да
бъде оставен без уважение. Моли, на доверителите й да бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административен съд П.***, въз основа на
събраните по делото доказателства и преценка на същите, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на протеста:
Протестът е подаден е от прокурор в Районна
прокуратура П.*** до съответния административен съд. С него се иска
прогласяване нищожността на Решение № 994/22.11.2018 г. на Общински съвет – П.*** и Заповед №
2038/14.12.2018 г., издадена от кмета на община П.***. И двата акта са издадени
във връзка с продажба на общински имот на Л.Г.Л. и представляват актове по
чл.8, ал.11 от Закона за общинската собственост. Съгласно посочената разпоредба
актовете
на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти
и вещи – общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани
по реда на чл.45 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, освен в случаите по Закона за
концесиите. Т.е. протестираните актове се явяват подлежащи на съдебен контрол.
Освен че е подаден от активно процесуално легитимиран орган по силата на
чл.147, ал.2 вр. чл.16, ал.3 от АПК, протестът отговаря на изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК. Същият касае обявяване на нищожност, поради което
предявяването не е скрепено със срок.
От изложеното следва, че протестът е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на протеста:
Заинтересованата страна Л.Г.Л. и
четиричленното му семейство били настанени в общинско жилище за отдаване под
наем, находящо се в гр. П.***, ул. ****, бл. 2, вх. А, ет. 1, ап.104, въз
основа на Заповед № 745/14.05.2004 г. и Заповед № 2399/18.12.2015 г., издадени
от кмета на община П.***.
На 02.07.2018 г. той подал в деловодството
на община П.*** Заявление с вх. № 18/ЖН-188/02.07.2018 г., с което поискал да
закупи общинското жилище, в което бил настанен. Към него приложил документите,
които се изисквали съгласно Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на община П.*** /НРУУРОЖ/, в т.ч. Декларация по същата
наредба с вх. № 18/ЖН-188/02.07.2018 г. В нея вписал имената на членовете на
семейството си. В раздел ІV. Доходи, срещу т.1 „общ годишен
доход на семейството/домакинството от трудово възнаграждение“ отбелязал сумата
20 469,19 лв.
Комисия по чл.40, ал.1 и чл. 41, ал. 1 от наредбата,
назначена със Заповед № 1611/14.09.2017 г. на кмета на община П.***, разгледала
заявлението на Л.Л. и проучила наличието или липсата на условията по чл.37 и
чл.38, ал.1, 3 и 4. Тя се произнесла се с решение, обективирано в Протокол №
4/10.09.2018 г. от заседание, проведено на същата дата.
В хода на производството бил представен Доклад за
пазарната стойност на имота, изготвен от „“ ЕООД - П.***, представлявано от В.
С. Г. въз основа на Възлагателно писмо изх. № 18/ЖН-188-1/08.11.2018 г. Според
доклада пазарната цена на имота била 29 400 лв.
На 12.11.2018 г. кметът на община П.*** изготвил
Докладна записка изх. № 18/ЖН-188-2/12.11.2018 г., и внесъл същата в Общински
съвет – П.*** с вх. № ОС-590/12.11.2018 г. Тя била разгледана като точка 11 от
дневния ред на заседание на общинския съвет, проведено на 22.11.2018 г. След
гласуване било взето Решение № 994, Протокол № 18, с което:
- на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.42, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗОС е изключено от общинските жилища за отдаване под наем
общинско жилище, находящо се на адрес: гр. ***104;
- на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.47, ал.1,
т.1 и т.3 от ЗОС, чл.35 и чл.36, ал.1 от НРУУРОЖ е дадено съгласие да се
продаде жилището на правоимащото лице – Л.Г.Л. – наемател, по пазарна цена – 29
400 лв.
На кмета на община П.*** е възложено да извърши
необходимите процедури и да сключи договор за покупко-продажба. Със своя Заповед
№ 2038/14.12.2018 г., същият наредил да се продаде на Л.Г.Л. апартамент № 104,
ет. 1 – самостоятелен обект в сграда, който съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД–18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК е с идентификатор ***, с адрес: гр. ***1. На 20.20.2018 г.,
между Община П.***, представлявана от кмета, и Л.Г.Л. бил сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, вписан в
Служба по вписванията – гр. П.*** с вх. рег. № 328/07.02.2019 г.
От правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство, с
искане за прогласяване на нищожност, са:
- Решение № 994/22.11.2018 г. на Общински съвет – П.***,
с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.42, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗОС е изключено от общинските жилища за отдаване под наем общинско жилище,
находящо се на адрес: гр. ***104 и е дадено съгласие за продажбата му, и на
основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и чл.47, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОС, чл.35 и
чл.36 от НРУУРОЖ е дадено съгласие жилището да се продаде на правоимащото лице
– Л.Г.Л. – наемател, по пазарна цена – 29400 лв. и
- Заповед № 2038/14.12.2018 г., издадена от кмета на
община П.***, с която е наредено да се продаде на Л.Г.Л. апартамент № 104, ет.
1 – самостоятелен обект в сграда, който съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК е с идентификатор ****, с адрес: гр. ***1.
В българското законодателство няма легална дефиниция
за понятието „нищожен административен акт“, а критериите за нищожност са
изградени както в правната теория, така и в съдебната практика на
административните съдилища /в т.ч. и ВАС/. Прието е, че те са идентични с основанията
за унищожаемост по чл. 146, т.1 – т.5 от АПК, но за да бъде един акт нищожен
трябва да е засегнат от толкова съществен порок, че да не е годен да породи
правно действие. Като такива критерии /за нищожност/ се посочват липсата на
компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма
на акта и особено тежки нарушения на материалния закон,
административнопроизводствените правила и целта на закона.
При осъществяване на контрола за законосъобразност
върху административните актове, съдът извършва преценка, дали са спазени всички
установени в чл.146 от АПК условия за действителност на административните
актове към момента на издаването им /чл.142, ал.1 от АПК/. Подходът за
разграничението между нищожните и унищожаемите административни актове е
конкретен при всеки отделен случай, в зависимост от допуснатото нарушение при
издаването на акта, което се отразява на съдържанието му и засяга
волеизявлението на административния орган. Нищожният административен акт не
поражда правни последици и не може да бъде саниран - той е засегнат от толкова
съществен порок, че не е годен да породи правно действие и затова съдебният
орган следва да обяви /прогласи/ неговата нищожност.
Липсата на компетентност на издателя на
административния акт винаги води до неговата нищожност. Неспазването на формата
обосновава нищожност, когато е налице пълно несъобразяване с нормата, която
предвижда начина на обективиране на акта или когато не са индивидуализирани
разпоредените права и/или задължения, което препятства установяване волята на
издателя. Противоречието на акта с материалния закон е основание за нищожността
му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия
ред и по никакъв начин не биха могли да бъдат признати. Грешки в преценката на
фактите и приложението на закона не са основание за нищожност, а за
унищожаемост на акта /Решение № 8035 от 01.07.2008 г. на ВАС по адм. д. №
3988/2008 г./. Критерият за нищожност на административния акт при порока
материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния
закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма.
Съществените изисквания могат да бъдат относими както до правното основание за
издаване на акта, така и до съществените елементи или изисквания за приложение
на съответната норма. Преценката за същественост, както се посочи по-горе, е
конкретна и касае отделния случай.
В настоящия казус прокурорът обосновава нищожността с
отсъствието на една от предпоставките за издаване на оспорените актове, а
именно – лицето заявило желание да закупи наетото от него общинско жилище не
отговаря на изискването на чл.38, ал.1, т.1, във вр. с чл.5, ал.2, т.7 от
Наредба за реда и условията на управление и разпореждане с общински жилища на
територията на община П.***.
Наредба за реда и условията на управление и
разпореждане с общински жилища на територията на община П.*** е приета от
Общински съвет – П.*** въз основа на законовата делегация на чл.47, ал.3, във
вр. с чл.45а, ал.1 от ЗОС. Съгласно цитираните норми условията и реда за
установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и за продажбата
на общински жилища се определят от общинския съвет в наредба. Въз основа на
законовата делегация в чл.38, ал.1, т.1 от Наредбата, като една от предпоставките
за възникване правото за наемателя да закупи общинското жилище е предвидено той
да отговаря на условията за настаняване в общинско жилище, съгласно същата
Наредба. Те са уредени в чл.5, ал.2 от Наредбата, а в т.7 като такова е
посочено изискването една четвърт от общия годишен доход на
семейството/домакинството му да не може да покрие разхода за средна пазарна
наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите на семейството/домакинството,
съгласно нормите по чл.19 от Наредбата.
Видът на нормативния акт, с който са уредени, сочените
в протеста като нарушени правила, и характера на самото нарушение – издаването
на административен акт, без да е налице едно от предвидените в наредба на
общински съвет условия за това, не може да обоснове довод за нищожност на
административния акт.
От доказателствената съвкупност по делото не се
установява при постановяването на двата оспорени акта да са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила, а още по-малко особено съществени
такива, че да са довели до липса на волеизявления. Не се установяват и
нарушения на материалния закон, които по правило касаят правилността на
административните актове, а не тяхната валидност, поради което един
административен акт би бил нищожен на това основание само ако е изцяло лишен от
законова опора и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. До
нищожност на акта на посоченото основание би довела пълната липса на
предпоставките за издаването му, предвидени в приложимата материалноправна
норма.
Както Решение № 994/22.11.2018 г., така и Заповед №
2038/14.12.2018 г. са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените
им правомощия.
Решение № 994/22.11.2018 г. е взето на редовно свикано
заседание на Общински съвет – П.***, при необходимия за това кворум, с
мнозинство на гласувалите „за“ и при спазен начин на гласуване - поименно.
Следователно, решението е взето при спазване на изискванията по ЗМСМА. Същото е
обективирано в писмена форма, като е разписано от председателя на Общински
съвет – П.***.
Заповед № 2038/14.12.2018 г., с която е наредено да се
продаде на Л.Г.Л. недвижимият имот общинска собственост, е издадена от кмета на
община П.***, действащ в изпълнение на възложените му от общинския съвет
правомощия. Кметът е органът, който изпълнява волята на общинския съвет, а
последният е единственият орган, от чиято компетентност е да взема решения във
връзка с придобиването, управлението и разпореждането с имоти – общинска
собственост /арг. чл.8 от ЗОС, вр. чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА/.
Заповед №
2038/14.12.2018 г. е постановена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити – наименование на органа, който я издава,
наименование на акта и неговия адресат, фактически и правни основания за
издаването, разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията и
т.н. С нея и след сключването на договора за продажба между община П.*** и
правоимащото лице, е финализирана процедурата по продажбата на общинското
жилище.
Не се установи при издаването на оспорените актове да
са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на
материалния закон, още по-малко съществени такива. Извършването на продажба на
жилища – частна общинска собственост на наематели, настанени в тях по
административен ред, е сложен фактически състав, включващ административно и
гражданско правоотношение между кандидата за покупка и съответния общински
съвет. Административноправният елемент от смесения фактически състав на
продажбата по чл.47 от ЗОС се изчерпва с признаване, съответно непризнаване, на
правото на правоимащото лице по чл.47, ал.1 от ЗОС да закупи общински имот. Въз
основа на депозираната в Общински съвет – П.*** Докладна записка вх. №
ОС-590/12.11.2018 г., изготвена от кмета на община П.***, е прието, че
заинтересованата страна Л.Л. – наемател, към момента на подаването на
заявлението за закупуване на общинското жилище, е отговарял на изискванията на
чл.38, ал.1 от Наредбата да бъде определен за купувач на наетия от него имот, в
който е настанен по установения ред, както и че същият е отговарял на условията
по чл.5 от НРУУРОЖ и за него не са налице изключващите предпоставки по чл.37 от
същата наредба. Самата докладна записка се базира на констатациите на комисията
по чл.40, ал.1 и чл.41, ал.1 от НРУУРОЖ и решението й, обективирано в Протокол
№ 4/10.09.2018 г., и на заключението на лицензирания оценител относно
определената пазарна цена на имота и съпоставката й с цената по данъчна оценка.
От изложеното по-горе следва, че при издаването на
двата акта е спазена процедурата, предвидена в НРУУРОЖ – подаденото заявление
за закупуване на общинско жилище е разгледано от комисия, назначена от кмета на
общината и същата е проучила наличието или липсата на условията по чл.37 и
чл.38, ал.1, ал.3 и ал.4 от Наредбата, след което е взела решението си и е
направила съответното предложение до кмета на общината. Последният, от своя
страна, е изготвил и внесъл докладна записка, която е била разгледана на
редовна сесия на общинския съвет, в резултат на което е взето процесното решение.
Последното е послужило като основание за издаване на кметска Заповед №
2038/14.12.2018 г., а после и за сключване на договор за покупко-продажба на
недвижимия имот – общинска собственост.
Предвид всичко изложено, Административен съд – П.***
намира, че не са налице основания за прогласяване нищожността на оспорените
административни актове, поради което протестът на Районна прокуратура – П.***
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед направения извод, следва да бъдат уважени
претенциите на ответниците и заинтересованите страни за присъждане на
направените по делото разноски, а именно: в полза на община П.*** - 200,00 лв.
/двеста лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение; и в полза на
заинтересованите страни Л.Г.Л. и П.Г.Л. *** - сумата от 200,00 лв. /двеста
лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – П.***
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен протеста на прокурор при
Районна прокуратура – П.*** с искане за обявяване на нищожност на:
- Решение № 994/22.11.2018 г. на Общински съвет – П.***,
с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 42, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от ЗОС е изключено от общинските жилища за отдаване под наем общинско
жилище, находящо се на адрес: гр. ***104 и е дадено съгласие за продажбата му,
и на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 47, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОС, чл. 35 и чл. 36 от НРУУРОЖ е дадено съгласие жилището да се продаде на
правоимащото лице – Л.Г.Л. – наемател, по пазарна цена – 29400 лв. и
- Заповед № 2038/14.12.2018 г., издадена от кмета на
община П.***, с която е наредено да се продаде на Л. Г. Л. апартамент № 104,
ет. 1 – самостоятелен обект в сграда, който съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-91/13.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК е с идентификатор ****, с адрес: гр. ***1.
ОСЪЖДА Районна прокуратура – П.*** да заплати на
община П.*** направените по делото разноски в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и на Л.Г.Л. и П.Г.Л.
***, сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14–дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ : /П/