Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.10.2019г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански
състав
на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско
дело № 430 по описа на РС-Харманли
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл.439
от ГПК.
Подадена е искова молба oт П.К.И., ЕГН:********** *** против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК:2........., със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „България” №.,
представлявано от управителя П.Р., в която се твърди, че на 03.05.2019г. ищцата получила
съобщение по ИД № 2019874...по описа на ЧСИ .. за сумата от 1026,70
лв.-главница, 1200.94 лв. - лихви и 286 лв. разноски по ИД, както и таксата по
т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 636,20
лв., както и други суми дължими към този момент /НАП/ в общ размер на 4283,99 лв., или общо сумата в размер на
7433,83 лв.
След извършена справка в деловодството на ЧСИ установила следното: въз
основа на молба с вх.№ 3263/28.03.2019г. „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД поискало
образуването на изп.дело, тъй като на осн чл. 404 и сл. от ГПК в полза на „ТИ
БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД /с настоящо наименование „ТРАНЗАКТ ЮРЪП” ЕАД/ бил издаден
изп.лист срещу нея. На 23.02.2015г. бил сключен договор за цесия между
„ТРАНЗАКТ ЮРЪП” ЕАД в качеството на цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД в
качеството си на цесионер. Съгласно така сключения договор последното дружество
придобило вземането срещу ищцата, ведно с всички привилегии и обезпечения в
състоянието, в което се намирало към момента на сключването на договора за
цесия.
В молбата се молило да се
образува ИД срещу ищцата по перемираното при ЧСИ ИД №324/2008г. и при липса на
доброволно изпълнение да се пристъпи към принудително изпълнение, като се моли
за налагането на запор върху трудовото й възнаграждение. По делото било
изпратено запорно съобщение и същото било получено от работодателя на
17.04.2019г., от която дата се считал и наложен поисканият запор.
Въз основа на молба с вх.№ 2947/16.07.2008г. било образувано изп.дело №
324/2008г. въз основа на изп.лист от 28.02.2007г. по гр.д.№ 2632/2007г. на осн.
чл. 237 б."Е" и чл. 242-249 от ГПК/отм./, с който ищцата била осъдена
да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД сумата от 1026.70 лв. на осн. чл. 237
б."е" от ГПК въз основа за запис на заповед от 11.09.2006г., ведно
със законната лихва, считано от 09.02.2007г. до окончателното изплащане, да
заплатя сумата от 20,53 лв. на осн. чл. 64 ал.1 от ГПК, както и сумата от 51,30
лв. на осн. чл. 64 ал.5 от ГПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение. С
тази молба било поискано извършването на изп.действия - да бъде насочено
изпълнението върху вземанията на трети лица, както и да бъде извършено опис на
движими вещи, както и да бъде предприето извършването на всички изискуеми от
закона действия за удовлетворяване на вземането.
По ИД № 324/2008г. била изпратена ПДИ, която била получена на
11.08.2008г. по ИД № 324/2008г., с платежно нареждане на 19.08.2008г. била
изплатена сумата от 261.94 лв., сумата от 31,72 лв. на ЧСИ и сумата от 6,34 лв.
- ДДС, като по ИД № 324/2008г. не били извършвани каквито и да е било
изп.действия за удовлетворяване на вземането. Това, че в молбата било поискано
извършването на опис не прекъсвало давността, тъй като такъв нито бил насрочен,
нито бил извършен. С протокол от 28.03.2019г. на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК
поради това, че в продължение на две изтекли години, считано от последното
изп.действие, не били извършвани каквито и да е било изп.действия, изп.дело №
324/2008г. било прекратено.
Счита, че към настоящия момент вземането на взискателя „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ООД било погасено по давност, поради което и било недължимо.
Твърди също, че на осн. чл. 117 ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност всякога е пет години. В случая обаче
вземането било установено с определение въз основа на издадена запис за
заповед, поради което и погасителната давност на вземането била 3 години / чл.
531 ал.1 вр. с чл. 537 от ТЗ/, считано от датата на издаване на издаване на
определението /Решение № 94/27.07.2010г. по т.д.№ 943/2009г.
на ВКС/.
Съгласно постановената съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК /
решение № 401 от 18.12.2013г., по гр.д.№ 3552/2013г. по описа на ВКС/ на осн.
чл. 116 б."в" от ЗЗД давността се прекъсвала с предприемане на
действия за принудително изпълнение и от този момент започвала да тече нова
давност, чийто срок всякога бил пет години, ако вземането е установено със
съдебно решение- 117, ал.2 от ЗЗД, и срок равен на срока за погасяване на
вземането в зависимост от основанието му, ако вземането било установено с определение.
Задължението на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД било признато с определение на осн. чл.
237 б. „е” от ГПК (отм.) въз основа на запис на заповед, поради което и
вземането се погасявало с 3 годишен период, който започвал да тече от
20.02.2007г. /датата на постановяване на определението/. Съгласно т.10 от TP
2/2013г. на ОСГТК на ВКС молбата за образуване на изп.дело не прекъсвала
давността, поради което и подадената на 16.07.2008г. молба за образуване на ИД
№ 324/2008г. не прекъсвала давността. По това ИД № 324/2008г. не били извършени
никакви действия от категорията на посочените в TP № 2/2013г. на ВКС, които да
имат характер на такива, които да прекъснат давността. Не прекъсвало давността
и частичното изплащане на задължението.
Именно поради горното счита, че вземането по издадения ИЛ от
28.02.2007г. било погасено по давност на 20.02.2010г. /считано от датата на
издаване на определението за признаване на вземането 20.02.2007г./. Даже и да
се приемело, че се касаело за 5 годишна давност за погасяване на вземането, то
същото било погасено на 20.02.2012г. Това, че протоколът за прекратяване на ИД
№ 324/2008г. бил издаден едва на 28.03.2019г. нямало правно значение, доколкото
давността не била прекъсната. На осн. т.10 от TP № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС прекратяването
на изп.дело на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК настъпвало по право, като било без
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изп.производство настъпвало по право като новата давност започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Именно
поради това прекратяването на изп.дело настъпило на 16.07.2010г. /считано 2
години от датата на подаване на молбата за образуване на изп.дело
/16.07.2008г./, тъй като по него не били извършвани каквито и да е било
изп.действия. Именно поради горното към момента на образуване на изп.дело №
197/2019г. въз основа на ИЛ от 28.02.2007г., издаден по гр.д.№ 2632/2007г.,
посоченото в него вземането било погасено по давност, поради което и недължимо.
Предвид това, че давността не се прилагала служебно за ищцата възниквал
правен интерес да предявя иск по чл. 439 от ГПК против взискателя по изп.дело и
да оспори чрез иск изпълнението.
Предвид горното моли да се установи спрямо ответника, че ищцата не дължи
сумата от 1026,70лв. -главница, 1200,94
лв. - лихви, 268 лв. разноски по ИД, таксата по т.26 от ТТР по
ЗЧСИ в размер на 636.20 лв., поради това, че същите са погасени по давност,
както и да се осъди ответника да й заплати направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД.
Ищецът по делото чрез пълномощника си адв.К. в съдебно заседание заявява,
че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по
реда на чл.238 от ГПК, което е допуснато от съда с определение, постановено в съдебно заседание на 18.09.2019г.
Ответникът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, редовно призован, в
съдебно заседание не изпраща представител. Не депозира становище по делото и не
прави искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че
ответникът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД е редовно
призован, не е представил отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, не
изпраща представител в съдебно заседание, като не е направил и искане за
разглеждането му в негово отсъствие, и ищецът П.К.И. чрез пълномощника си адв.К.
е поискала постановяване на неприсъствено
решение, както и че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание и че
предявеният отрицателен установителен иск по чл.439
от ГПК за установяване недължимост на сумите от 1026,70лв. – главница по запис на
заповед от 11.09.2006г. и 1200,94 лв. – лихви за забава е вероятно
основателен предвид изложените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства (изпълнителен
лист от 28.02.2007г. по гр.д.
№2632/2007г. по описа на СРС, споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на
вземания от 23.02.2015г., сключено между „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД и „Транзакт Юръп” ЕАД, изп.д. №2.......7 и изп.д. №20088.......... по описа на ЧСИ С.Пеев, с рег. №874 и район на
действие ОС-Хасково), намира, че в случая са налице предпоставките
на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника за горепосочените суми. Това следва и от
предвиденото в т.10. от ТР N2/26.06.2015г. по т.д. N2/2015г. на ВКС и съгл.
чл.531 ал.1, вр. чл.537 от ТЗ.
Недопустим се явява искът по чл.439 ГПК в частта за установяване недължимост на сумите от 268 лв. – разноски по изпл.дело и 636.20 лв. –
такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ, доколкото по дължимостта
на същите
следва да се произнесе съдебният изпълнител по реда на
чл. 79 от ГПК. Предвид това в тази му част искът следва да се остави
без разглеждане като недопустим, като частично се прекрати и производството по
делото.
Гореизложеното обуславя частичното
уважаване
на така предявения
иск по чл.439 от ГПК и съответно признаване
за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите от 1026,70лв. – главница и 1200,94
лв. – лихви за забава, поради
погасяването им по давност. В останалата му част
производството по делото следва да се прекрати като недопустимо.
На основание чл.239, ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено
решение.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва
да
се присъдят направените по делото разноски в настоящото производство в размер
на общо 766 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.238
и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, на
основание чл.439 от ГПК, по отношение на ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”
ООД, ЕИК:2........, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „България” .,
представлявано от управителя П.Р., че ищецът П.К.И., ЕГН:**********
*** не дължи на ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”
ООД сумите от 1026,70лв. –
главница по запис на
заповед от 11.09.2006г. и 1200,94 лв. – лихви за
забава, поради погасяването им по давност, за
които вземания е издаден изпълнителен лист от
28.02.2007г.
по гр.д.
№2632/2007г. по описа на СРС и е
образувано изпълнително дело
№20198740400197
по описа на ЧСИ Самуил
Пеев, с рег. №874 и район на
действие ОС-Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗЛЕЖДАНЕ като
недопустим предявения от ищеца П.К.И., ЕГН:**********
*** против ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК:..........., със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „България” №........., представлявано от управителя П.Р., иск
с правно основание по чл.439 от ГПК в
частта му за признаване за установено по оношение на ответника
„АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, че ищецът П.К.И. не дължи
на ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД сумите
от 268 лв. - разноски по изп.д. №20198740400197 по описа на ЧСИ С.Пеев, с рег. №874 и район на действие
ОС-Хасково и 636.20
лв. - такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ, като прекратява производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”
ООД, ЕИК:......., със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „България” №......, представлявано от управителя П.Р., на основание чл.78 ал.1
от ГПК, да заплати на ищеца П.К.И., ЕГН:**********
*** разноските по делото в размер на общо 766 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на отмяна от ОС-Хасково в едномесечен
срок от връчването му на ответника при наличието на предпоставките
на чл.240 от ГПК.
В прекратителната му част, имаща характер на
определение, решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково с частна жалба в
1-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|