Р Е Ш
Е Н И Е
№ ____63__
гр. Кубрат, 16.04.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на четвърти април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на
прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 401 по
описа за
Производство по предявени от ищцата обективно съединени искове с правно основание в чл.45 от Закон за задълженията и договорите и чл.86 от ЗЗД, и по предявен насрещно от ответника инцидентен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. ІІ – ро ГПК, във вр. с чл. 77, предл. І-во ЗС.
Ищцата - Р.А.К., ЕГН **********,***,
офис 11, чрез адв. Ем. С., като твърди, че: е собственик на недвижим имот,
съставляващ дворно място, находящо се в чертите на с.Йонково, ул."Абритус" №4, цялото от 1125 кв.м, а по кадастрална
основа 1115 кв.м, с неуредени
регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на
с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна
сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р.и Ю.А.И.;
на 28.03.2013 г. отв. М.А.К. е демонтирал покривните
конструкции и тухлени стени на двете жилищни сгради, гараж и второстепенна
сграда, застроени в имота, за което с влязла в сила Присъда №41 /05.11.2014 г.
по НОХД № 268 /2013г. на PC - Исперих е бил признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.323, ал.1 във вр. чл.26, ал.1
от НК, като са му били наложени и съответните наказания; в резултат на извършеното
от ответника деяние на практика били унищожени две жилищни сгради, гараж,
второстепенна сграда и цялостното обзавеждане в тях, тя останала без дом посред
зима, била принудена да изгради изцяло нови сгради, както и да купи ново
обзавеждане; непосредствената й загуба
от разрушаването на описаните сгради, ведно с обзавеждане в тях, описани по
пера в молба вх. № 2745/ 26.10.2017 г., възлизали на 11 300.00 лева, а за възстановяването им е вложила 10
619.95, поради което моли съда да постанови решение за осъждането на М.А.К.,
ЕГН ********** ***, да й заплати обезщетение за претърпените от нея имуществени
вреди в резултат от деянието на ответника, предмет на нохд
№ 268/
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – М.А.К.,
ЕГН ********** ***, представя писмен отговор, с които заявява становище за
недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Заявява възражение, че ищцата
никога не е била собственик на процесния увреден имот, нито на идеални части от
него. На второ място прави възражение, че двата титула за собственост, на които
се позовава ищцата, за да обоснове правото си на собственост - НА №113, том VI,
дело 1131/ 2010г., вх.рег. №1665 от 01.12.2010 г. по описа на СВ Исперих и НА №110, том V, дело № 895/
С обявено на страните определение от о.с.з. от 31.01.2018 г., съдът е обявил на страните, че в тежест на ищцата е да установи правото си на собственост върху претендираното имущество, както и стойността на непосредствено причинените щети и стойността употребена за възстановяване на имота, в състоянието му преди извършване на престъпното деяние, за което ищецът е осъден, както и че в тежест на ответника е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи заявени от него възражения срещу исковата претенция.
Заедно с писмения отговор ответникът
М.А.К., ЕГН ********** ***, е депозирал и насрещна искова молба, с която
предявява срещу ищцата Р.А.К., ЕГН **********, приет за разглеждане по гр.дело
№ 941/
Предявява и искане по реда на чл.
537 ал. 2 ГПК за отмяна на НА за собственост на поземлен недвижим имот по
давностно владение № 113, том VI, дело 1131/
В срока за писмен отговор ищцата – ответник по насрещния иск, депозира такъв, като заявява, че счита исковете за недопустими. Твърди, че същите са били предмет на гражданско дело по описа на PC - Исперих, без да посочва номер и година. Решението по това дело имало сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не можело да бъде пререшаван отново - чл.299 от ГПК. По същество, счита исковата претенция за неоснователна, тъй като изложените от ответника обстоятелства не отговаряли на истината. Твърди, че ответникът никога през годините не бил владял процесния имот.
Възраженията на ответницата по
насрещния иск за недопустимост на инцидентно предявения установителен иск,
съдът намира за неоснователни, тъй като относно същото не е налице влязло в
сила решение между страните, въпреки воденето на предходни гр.дела относно твърдяното
правото на собственост на отв. М.А.К. върху същия
недвижим имот и оспорваното право на собственост на праводателите й, последното
от които – арх. гр. дело № 259/
С обявено на страните определение от о.с.з. от 31.01.2018 г., съдът е обявил на страните, че в тежест на насрещния ищец е да установи правата си на собственост по отношение на процесния недвижим имот, а в тежест на ответницата по насрещния иск е да установи правата на праводателите си, включително и упражняването от праводателя давностене по отношение на недвижимия имот.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С
Присъда № 41/ 06.11.2014 год. по нохд № 268
/2013г. на PC – Исперих – л. 5 и сл. гр.дело № 941/
С приложените
към исковата молба писмени доказателства – договори за строителство от
02.04.2013 г. и от 05.04. същата година, сключени между Р.К., в качеството на
възложител и „Строител” – ЕАД – гр. Разград, в качеството на изпълнител;
количествено стойностни сметки към същите; фактури и платежни нареждания, - л.9
до л. 23, вкл. от гр.дело № 941/
Видно от
приложеният като доказателство по настоящото НА за продажба № 70, том І, рег. №
453, н.д. № 57/
В съответствие
с удостовереното в Скица изх. № 577/ 01.12.2010 г. на Община – Исперих – л.12
от гр. дело № 477/
От събраните
по делото по инициатива на отв. М.К. гласни
доказателства – показанията на свидетелите Ф.И.Ч., Х. К. Х. и Н.С.П., всички
без родство и отношения със страните, се установява, че по същото време М. К.
трайно е живял и упражнявал селскостопанска дейност в село Старо селище, общ.
Исперих, въпреки че е родом от съседното с. Йонково. Тъй като къщата на
родителите му – А. *** се руши от високи подпочвени води и не е годна да бъде
обитавана, по инициатива и настояване на майка си М. К. купил процесния имот
през 2000 година, платил изцяло със свои и заети от приятели парични средства
цената за него, за да може да ги настани да живеят там, когато пребивават
в Р България. Първата, работила на
надник в стопанството на М. К. в периода 1998 –
От показанията
на св. Н. Петров се установява, че именно по инициатива на Р.К., заблуден от
нея, че става въпрос за старата, наводнена, къща на А. и А. З., находяща се в
с. Йонково на улица „Дунав” № 4, той е бил заведен през
Независимо от
отказа на св. Н. Петров да подпише показанията си, дадени пред нотариус, от заверените за вярност
фото-копия на документите, съставляващи нотариално дело № 1000/
Разпитаните в нотариалното производство трима свидетели – Кадир А.К. – на 66 години, Дончо Белчев Донев – на 56 години, и Станьо Недев Стоянов – на 76 години, свидетелстват еднозначно, че познават имотите – предишната къща на баба А., която къща се наводнявала, и тази на улица „Абритус” № 4; знаели, че преди 10-11 и повече години тя купила новата къща от А. Идризова; от тогава, заедно с мъжа си живеела в къщата на улица „Абритус”; свидетелстват, че синът й М. повече от 30 години – според св. К. К., а според св. Ст. Стоянов – със сигурност от 10-11 години, не живее в с. Йонково, а живее в Р Турция; от бабата знаели, че няма никаква връзка с него, нито са се чували, нито са се виждали с него; нямали спорове с никого за имота.
Видно от подадената за образуване на нотариалното дело Молба – декларация – л. 72, стр. втора, изх. № АОУ – 423/ 24.11.2010 г.на Община – Исперих, за свидетели, които могат да бъдат призовани и разпитани при извършването на обстоятелствената проверка са посочени: 1. Н.С.П. – разпитан по настоящото дело като свидетел и дал подробни обяснения относно разпита си пред нотариуса, който е останал непротоколиран, и явно заменен с показанията на св. К. К., и останалите двама, чийто разпит е протоколиран.
Видно от
протокола за извършената обстоятелствена проверка, в който е снета
самоличността на посочените свидетели – л. 73 от гр. дело № 477/
Въпреки наличието на представени по нотариалното дело Скица на имота, удостоверяваща, че той е регистриран по разписен списък като собствен с посочен изрично титул за собственост – НА, на името на М.А.К. към 22.11.2010 г. – л. 78, и противоречащото удостоверяване с Удостоверение за данъчна оценка № 1587/ 23.11.2010 г., съгласно което имота е деклариран едва на същата дата – 23.11.2010 г., като собствен на 100 % - „1/1”, на А. Сали З., не са събирани гласни и писмени доказателства за началния момент на установяване на фактическа власт; за начина или повода на установяването й; единствено тя ли я упражнява; как е заявила завладяването на имота на регистрирания предходен собственик – М.К.; налице ли е и от кога писмено или устно съглашение между нея и регистрирания предходен собственик за предаване/ отстъпване на владението.
При наличието на писмени доказателства, удостоверяващи регистриран собственик на недвижимия имот - М.К., и липса на доказателства за това той да е предал владението върху имота на молителката А. Сали З. или тя да е афиширала по отношение на него завладяването му, с намерение за своене, единствено въз основа на показанията на доведените от молителката свидетели – без да е протоколиран разпит на посочения предварително, и видно от показанията му действително разпитан, свидетел – Н.С.П., чийто показания са заменени с тези на св. К. К. – син на молителката, относно което обстоятелство е затаена истина, нотариусът Радомир Александров приел за установено, че молителката е придобила процесния имот, цитирам: „ преди 10 години и от тогава насам го владее като свой непрекъснато, необезпокоявано, неоспорвано и явно”. По посочения начин били осъществени изискванията на чл. 79 ЗС и тя е придобила процесния имот по давностно владение.
От показанията на разпитаните по инициатива на ищц. Р.К. свидетели – А.Х.Х. и А.М. Идриз, съдът приема за установени безспорните за страните обстоятелства по делото: 1/ че в процесният жилищен имот се е ползвал по предназначение от баба А. и дядо К. до последно, преди да заминат за Турция; 2/ че страните по делото – брата М. и сестрата Р., са имали проблеми – наказателно преследваните самоуправни действия на М.К. по отношение на сградите в имота, наложили да се извърши ремонт; и / че възстановителните и ремонтни работи в имота са извършени от Р.К..
Относно придобиването на имота св.
А. Х., в качеството си на бивш секретар на Кметство – с. Йонково, свидетелства,
без да е сигурна за точна дата и година, че през 1994 –
Оспорвайки достоверността на
показанията на св. А. Х., отв., насрещен ищец, М.К.
представя фото-копие на подписаното именно в негова полза Пълномощно рег. № 70/
10.07.1998 г. с нотариална заверка на подписите, извършена от кмета на Кметство
– с. Йонково, цитирано и в издадения за продажбата НА № 70, том І, рег. № 453,
н.д. № 57/
Относно придобиването на имота св. А. Идриз не знае конкретни обстоятелства, но споделя със съда съждението си: „щом бабата живее там, значи къщата е нейна” . Лично е възприел извършените от М.К. самоуправни действия по демонтаж, съставляващ разрушаване, на части от застроените в имота сгради, за които, видно от писмените доказателства по делото, той е осъден. Също лично е възприел, че разрушенията в имота са възстановени и ремонтирани от Р.К..
Преценявайки с оглед на всички
други данни по делото показанията на св.
А. Х. и А. Идриз, чиято достоверност е оспорена от отв.,
насрещен ищец, М.К., в частта им относно твърденията, че процесния имот е купен
от покойната му майка – А. З., съдът не дава вяра на същите, защото, на първо
място, св. А. Идриз няма непосредствени впечатления и нему не е известно нищо
конкретно във връзка с договорните – по продажба, и извън договорни отношения
между бивши собственици на имота и лица от спорещите да са придобили права по
продажба/давност, поради което излага собствените си съждения: „щом бабата
живее там, значи къщата е нейна”, а, на
второ място, показанията на св. А. Х. относно сключена фактически – с предаване
на пари от А. З. на Разие, която е снаха на дядо
Идриз, е в очевидно противоречие с приетите по делото писмени доказателства
- НА за продажба № 70, том І, рег. №
453, н.д. № 57/
От представеното по в.гр.дело № 221/
Видно от НА №
103, том ІV, рег. № 4233, дело № 558/
От приложените
по настоящото арх.гр. дело № 860/
Производството
по това дело е приключило, след: 1/ обезсилване на постановеното по него
Решение № 12/ 03.05.2012 г., постановено по гр. дело № 860/
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като границите на отговорността на причинителя на вредата се определят в съответствие с разпореденото с чл. 51 ЗЗД - обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От събраните по инициатива на ищцата Р.А.К. писмени доказателства, приети заключение по първоначална и допълнителна СТОЕ, свидетелски показания, неоспорени от ответника М.А.К., се установи по несъмнен начин наличието на факти и обстоятелства, съставляващи елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както следва: 1/ налице е деяние - отв. М.А.К. е признат за виновен в това, че в периода 24.03.-28.03.2013 г. в село Йонково, област Разградска, при условията на продължавано престъпление, чрез демонтиране на покривни конструкции и тухлени стени на две жилищни сгради, гараж и второстепенна сграда, самоволно не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от А.К. З., Р.А.К. и Кадир А. ***, свое предполагаемо право на собственост на парцел ІІІ – 521 в кв. 52 по регулационния план на село Йонково, област Разградска, ул. „Абритус” № 4, ведно с построените в него жилище от 43 кв.м., жилище от 12 кв.м., гараж от 16 кв.м. и второстепенна сграда от 9 кв.м.;
2/ същото несъмнено е противоправно - деянието е немаловажен случай, и с
извършването му отв. М.А.К. е осъществил от обективна
и субективна страна съставът на престъпление по чл. 323, ал. 1, във вр. с чл. 36, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 36
и чл. 54 НК с Присъда № 41/ 06.11.2014 год. по нохд №
268 /2013г. на PC – Исперих – л. 5 и сл. гр.дело № 941/
3/ обективирана
е вреда - демонтирането на покривни
конструкции и тухлени стени на две жилищни сгради, гараж и второстепенна сграда,
несъмнено са действия по увреждане на цитираните жилищни сгради и допълващо
застрояване, препятстващо ползването им по предназначение – за задоволяване на
жилищни и обслужващи ги стопански нужди, като стойността на твърдяните преки
щети - увреденото или липсващото имущество в процесния недвижим имот в периода
24.03.2013 г. - 28.03.2013 г., състоящо се от две жилищни сгради, гараж и
второстепенна сграда в парцел VII1-521 в кв. 52 по плана на с. Йонково, ул. Абритус № 4, включително движими вещи в тях, съгласно
допълнителното заключение на вещото лице, е в размер на 13 048.68 лв., по СМР, описани в приложение, както следва: демонтирана
покривна конструкция, изградена от цигли тип "Марсилски" с площ от
По делото не са събрани годни – писмени и/или гласни доказателства, установяващи наличие в имота и унищожаване на собствени на ищцата движими вещи на стойност 2 500 лв., поради което съдът приема, че стойността на преките щети от увреждането възлиза на сумата 13 048.68 лв., намалена с посочената стойност на унищожени движими вещи в размер на 2 500.00 лева, т.е. 10 548.68 лева, при заявени за присъждане 11 300.00 лева.
За отстраняването на последиците от разрушаването и за възстановяване на сградите в предишното им състояние ищцата е направила разходи за ремонт на двете жилищни сгради, гараж и второстепенната сграда, застроени в имота, възлизащ съгласно първоначалното заключение на вещото лице на 5 251.35 лева за първата, 11 878.56 лева – втората, 55.56 лева – за гаража, 2 119.85 лева – за второстепенната сграда, или общо 19 305.32 лева, при заявени за присъждане 10 619.95 лева.
По делото не са събрани годни – писмени и/или гласни доказателства, установяващи унищожаване на налична ограда в имота, поради което не следва да се включва в разхода на ищцата стойност в размер на 85.20 лева – за ограда.
4/ несъмнено е налице и причинно – следствена връзка между деянието и вредите.
Преюдициален
или обуславящ спорното право е въпроса чия собственост е увреденото недвижимо
имущество, който не е и не може да бъде разрешен между страните в
производството по приключилото срещу ответника М.К. нохд
№ 268 /2013г. на PC – Исперих; който спор не е разрешен и в производството по
приложеното по настоящото арх.гр. дело № 860/
За разрешаването на този преюдициален по отношение на спорното право въпрос ответникът
М.А.К., ЕГН ********** ***, предявява с насрещна искова молба, инцидентен
установителен иск срещу ищцата Р.А.К., ЕГН **********, приет за разглеждане по
гр.дело № 941/
Искът е
допустим – наличието на издаден в полза на общите им наследодатели А. и А. З.
по обстоятелствена проверка НА за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 28, том VІІ, рег. № 7863, н.д. № 1000/
По същество е основателен и доказан.
М.А.К. се легитимира като собственик
на процесния недвижим имот с Нотариален акт № 70, том І, рег. № 453, н.д. № 57/
В случая и ответницата по насрещния иск притежава документи,
удостоверяващи правата й в съсобствеността, тъй като правата на собственост на
праводателите и са удостоверени с цитирания по – горе констативен НА, а за
продажбата в нейна полза на 5/8 ид. части е сключен
НА № 103, том ІV, рег. № 4233, дело № 558/
Поради това всяка от страните носи тежест да установи правата си на собственост, придобити на твърдяното от тях правно основание.
Насрещният ищец, отричайки правата на собственост на Р.К., по несъмнен начин установява своите права върху процесния имот, придобит от него по договор за продажба от 24.02.2000 г., сключен в писмена форма с нотариален акт с безспорните между страните предходни собственици - посочени като наследниците на А. ***, както следва М.А. Иляз – преживял съпруг, и трите й деца - О. М.А., Р.М.А. ***, и Илхан Мехмедов Ахмедов от село Йонково, на основание чл. 77, предл. І – во ЗС – чрез правна сделка.
Закона за собствеността допуска възможността правото на собственост да
се придобива по давност, съгласно разпоредбата на чл.79, и това да доведе до
изгубването му от предишните собственици – в случая М.К., съгласно разпоредбата
на чл.99, но от събраните по делото по инициатива на насрещния ищец доказателства
се установява, че общите на страните наследодатели, респ. праводатели
на насрещната ответница, – А. и А. З., не са придобили правото на собственост
по отношение на процесния недвижим имот, описан подробно в обстоятелствената
част и от петитума на исковата молба и идентично в
издадения в полза на първата от тях констативен НА за собственост, по давност,
защото на тях от действителния собственик М.К. – техен син, е отстъпено не
владението, а ползването, т.е. държането по см. на чл. 68, ал. 2 ЗС, на същия
имот, с цел да бъдат задоволени жилищните им нужди по време на престоите им в Р
България, с. Йонково, и защото не се установява с годни – писмени и/или гласни
доказателства, те в който и да било момент от
Всеки един от доведените от наср.ищец свидетели, без родство и отношения със страните, предполагащи заинтересованост в негова полза или във вреда на сестра му Р.К., е категоричен и изчерпателен в показанията си: ищецът е купил имота в с. Йонково, за да го предостави за ползване на възрастните си родители, тъй като техния собствен не е годен за обитаване, а не за да им го, напр., дари; отношенията между него и родителите му били добри, докато той не узнал, че те са се снабдили с констативен НА за собственост по отношение на същия, негова собственост, недвижим имот.
Нъсъмнено, видно от исковата молба,
образувана в арх.гр. дело № 860/
Тези несъмнено установени факти по делото изключват верността на
твърдяното от А. Сали З. с Молба декларация от 24.11.2010 г., послужила за
образуване на нотариално дело № 1000/
По отношение на насрещния ищец, ответницата по предявения иск за собственост не установи, както не го е направила и покойната й майка в инициираното от нея нотариално производство, при условията на пълно и пряко доказване, с годни доказателствени средства – свидетелски показания или писмени изявления, изходящи от А. и А. З., относно намеренията им за своене на имота, които да са достигнали до предходния собственик – М.К., за времето от 24.02.2000 г. – когато той е придобил на договорно основание правото на собственост по отношение на имота, владението върху който му е отстъпено от продавачите, и към който момент той несъмнено е отстъпил на родителите си държането на имота, допускайки ги да живеят в него, до датата на издаване на констативния нотариален акт.
Едва след вписването му, М. К. е могъл да узнае и е действително узнал за владелческите и собственически претенции на праводателите на ответницата по отношение на това негова частна собственост имущество.
Издадения в полза на А. З. констативен НА от
Нотариусът необосновано и невярно, е приел, че молителката А. З. е придобила посочения от нея в молба – декларация имот по давност.
За всеки един от свидетелите по нот. дело е протоколирано изявление, че владението било спокойно, явно, непрекъснато, без спорове и съдебни дела, но не и изявления за осъществяване на факти, от които нотариуса, или съответно съда, може да направи изводи за наличието на владение по см. на чл.68, ал.1 от ЗС - че тя и съпругът й са упражнявали фактическа власт върху имота, държейки го като свой, както и че са противопоставили намеренията си да своят същия на действителния собственик. Твърдението, че фактическата им власт е била непрекъсната и необезпокоявана, няма отношение към въпроса за нейната явност и несъмнителност. Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно още това владение да е несъмнително, т.е. осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя, и явно - намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собственика; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като такова да е достигнало до него. В същия смисъл и Решение от 9.05.2000 г. на СГС по гр. д. № 2083/1999 г. ГК, IV-то "Б" ГО: „За да се придобие правото на собственост по давност, не е достатъчно само съставяне на нотариален акт, който да удостоверява това обстоятелство и то по реда на извършена обстоятелствена проверка. Следва да се докаже явно, необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота, с намерението да бъде придобита собствеността. По давност право на собственост може да бъде придобито, само ако фактическата власт и намерението за своене са били противопоставени на лицето, което е притежавало преди това собствеността, и то без неговото противопоставяне.”
Точно тези признаци на владението на праводателите си отв. по насрещния иск, които носи тежестта да докаже, чрез пълно главно доказване, не установи.
Обратното се
установява от всички събрани по делото писмени доказателства, съставляващи
архивни гр. дела, приложени към арх.гр. дело № 860/
Съгласно глава Първа „Основни начала”, чл. 17 от Конституцията на РБ, правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона, и частната собственост е неприкосновена. В ХХІ век, в условията на правова държава – чл. 4 от Конституцията, съдът, в настоящия си състав, счита приложното поле на придобивната давност – оригинерен способ за придобиване на право на собственост, чрез завладяване на чужда такава, при първоначална липса на основание – акт на отчуждаване, изходящ от собственика, макар и не съответен на изискуемата нотариална форма, за ограничено и недопустимо, при липса на писмени доказателства(или начало на писмено доказателство), установяващи предаване на фактическата власт върху имот или ид. части от него от собственик на владелец.
Сключеният след смъртта на А. З., и по време на висящност
на производството по арх.гр. дело № 860/
В случая не става въпрос за недействителност, основаваща се на закон – нищожност и унищожаемост, по см. на чл. 26 и чл. 27 ЗЗД, а за недействителност, основана на правен принцип, който несъмнено е източник на правото, видно от разпоредбите на чл. 5, изр. ІІ-ро ГПК и чл. 46, ал. 2 от Закон за нормативните актове. Договорът може и да е действителен по см. на чл. 26 ЗЗД за страните по него, във вр. с чл. 189 и сл. ЗЗД, но е недействителен по отношение на действителните собственици, която недействителност следва от наличието на цитирания по – горе основен принцип на гражданското право, в частност на вещното такова, и посочването на последицата - че той няма вещно прехвърлителен ефект, не съставлява обяснение за причината за това, т.е. със следствието не можеш да обясниш, а още по – малко да изчерпиш, причината.
Като последица на
недействителността по право, договорът не е предизвикал целения от страните по
него транслативен вещноправен
ефект, тъй като продавача изобщо не притежава права на собственост върху имота. Продавачът, който
не е собственик на продадените чужди права на собственост, като страна по
облигационното правоотношение, отговарят спрямо купувача – отв.
по насрещния иск Р. К., по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД, което е извън предмета на настоящия процес. На отмяна по реда на чл. 537, ал.2 ГПК
подлежат само констативни нотариални актове, но не и нотариалните актове,
удостоверяващи сделки, в който смисъл са разясненията на ТР № 3/
Предвид изложеното, съдът приема насрещно предявения от М.К. срещу Р.К. инцидентен установителен иск за собственост по отношение на процесния недвижим имот за основателен и доказан.
Уважаването на
насрещно предявения установителен иск, съставляващо отричане материалното право
на собственост на наследодателите на ответницата, съобразно правилото на
чл.537, ал.2 от ГПК, влече като последица отмяна на съставения на 01.12.2010 г. НА за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 28, том VІІ,
рег. № 7863, н.д. № 1000/
Предвид установяването, че самоуправното увреждане осъществено от ответника в периода 24.03.-28.03.2013 г. е извършено по отношение на негова частна собственост недвижим имот, на предявеното от ищцата правно основание исковата претенция за присъждане на обезщетение за вредите от непозволено увреждане на същия имот, който не е нейна собственост, както и акцесорната такава – за присъждане на законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, искането на ищцата за присъждана на разноските й по делото в тежест на ответника, на основание чл.78, ал.1 ГПК, е неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 1 – относно предявения насрещно установителен иск, и ал. 3 ГПК, Р. Керимова следва да бъде осъдена да заплати на М. Керимов направените от него разноски по водене на делото в размер на 1 552.00 лева, от които 52.00 лева, платена държ.такса за завеждане на делото, и 1 500.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.А.К., ЕГН **********,***,
офис 11, чрез адв. Ем. С., на основание чл. 45 ЗЗД, срещу М.А.К., ЕГН **********
***, иск за осъждането му да и заплати, в качеството й на собственик на 6/ 8 ид. части от недвижим имот, съставляващ дворно място,
находящо се в чертите на с.Йонково, ул."Абритус"
№4, цялото от 1125 кв.м, а по кадастрална основа 1115 кв.м, с неуредени регулационни отношения,
съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на с.Йонково, заедно с
построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, стопански
постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р.и Ю.А.И., обезщетение
за претърпените от нея имуществени вреди в резултат от престъпно деяние на
ответника, предмет на нохд № 268/
УВАЖАВА
предявеният насрещно от М.А.К., ЕГН ********** ***, срещу Р.А.К., ЕГН **********,***,
офис 11, чрез адв. Ем. С., иск с правно
основание чл. 124, ал.1, предл. ІІ ГПК, във вр. с чл. 77, предл. първо ЗС,
и ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.К., ЕГН **********, че М.А.К., ЕГН **********,
е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /Дворно място/, находящо се в чертите на
с.Йонково, ул."Абритус" № 4, цялото от 1 125
(хиляда сто двадесет и пет) кв.м, а по кадастрална основа 1 115 (хиляда
сто и петнадесет) кв.м, с неуредени
регулационни отношения, съставляващо парцел VIII-521 в кв. 52 по плана на
с.Йонково, заедно с построените в имота жилищна сграда, паянтова жилищна
сграда, стопански постройки, гараж и подобрения, при съседи: улица, С.Н.Р.и Ю.А.И.,
като купувач по договор за продажба с НА
№ 70, том І, рег. № 453, н.д. № 57/
ОСЪЖДА Р.А.К., ЕГН **********,***, офис 11, чрез адв. Ем. С., да заплати на М.А.К., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 – относно предявения насрещно установителен иск, и ал. 3 ГПК, за разноски по делото сумата 1 552.00 (хиляда петстотин петдесет и два) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.
Дава, на основание чл. 115 ЗС, шестмесечен срок, считано от влизането в сила на решението, на М.А.К., ЕГН ********** ***, да отбележи влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията при Районен съд – Исперих.
Районен съдия: