Решение по дело №1117/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-260-2600/9241+5 от 29.09.2023 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на акта. УП било издадено при неспазване на установената писмена форма, тъй като не били посочени фактическите и правните основания, мотивирали органа при обективиране на отказа да бъде оторизирана и изплатена поисканата сума. Допуснати били съществени процесуални нарушения. Посочва, че към момента на подаване на заявлението не е било налице изискването животновъдният обект /ЖО/ да е регистриран по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, като допълва, че срокът за регистрация на такъв обект не бил изтекъл. Следователно, до 15.02.2021 г. съществуващите ЖО, които били вписани в ИИС на БАБХ, но нямали регистрация по чл. 137 ЗВД, имали същия статут като регистрираните. Животните, за които жалбоподателят кандидатства до 01.10.2020 г., се намирали в ЖО № 6533-0008, с. К., без регистрация по чл. 137 ЗВД, но вписан в ИИС на БАБХ, след което същите, без продадените, са преместени в друг негов ЖО № 6531-0154, с. М., регистриран на 24.07.2020 г. по чл. 137 ЗВД. Горното не представлявало неизпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ. Моли за отмяна на УП и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата и претендира разноски. В писмени бележки излага подробни съображения по съществото на спора. Не било ясно извършена ли е и каква проверка по чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. От представените по делото доказателствата ставало ясно, че животните са идентифицирани и регистрирани съгласно ЗВД. От друга страна, било посочено, че при административните проверки по чл. 37 ЗПЗП се следи дали заявените животни са в обекта, за който се изисква регистрация по чл. 137 ЗВД, като преди това било посочено, че „стопанството“ включва всички ЖО, регистрирани на земеделския стопанин по реда на ЗВД. Така не ставало ясно правното основанието за отказа, доколкото не било поставено изискване към ЖО, в който се намират животните. В Наръчника за кандидатстване „Директни плащания – кампания 2020“ и на интернет сайта на ДФ „Земеделие“ не било посочено като изискване регистрирането на ЖО по чл. 137 ЗВД. В нарушение на принципите на процеса било въведено от органа допълнително условие за отпускане на помощта, въз основа на което незаконосъобразно е отказано дължимото подпомагане. Моли УП да бъде отменено, а преписката – върната за ново произнасяне. Претендира разноски.

Ответникът Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Оспореният акт бил издаден в изпълнение на решение по адм. дело № 1115/2022 г. Посочва, че при разглеждане на заявлението се извършва проверка по номера на животновъдния обект, посочен от заявителя в заявлението му за периода на задържане на животните. Фактът, че животните били преместени в друг ЖО, притежаващ необходимото удостоверение, бил ирелевантен при разглеждане на заявлението. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.05.2020 г. „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, ЕИК *********, е подало заявление УИН 26/290520/01946 за кампания 2020 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМКЮ/.

На 14.05.2020 г. е стартирала автоматична проверка на въведените данни, резултатите от която са обективирани в „Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020“ за УРН 663157. Констатирано е несъответствие: „Заявили сте животни за подпомагане по схеми за обвързана подкрепа, намиращи се в животновъден обект, който не е регистриран по реда на чл. 137 от ЗВД“. Брой единици: 1. Детайли: „ЖО: ********** /6533-0008/“. Земеделският производител е декларирал, че е запознат с резултатите от извършените автоматични проверки и че те се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП.

С УП изх. № 02-260-2600/9241 от 15.11.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020, издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, дружеството е уведомено, че е оторизирана сума в размер на 0 лева, наложени са намаления в размер на 8 025 лева и санкции за бъдещ период в същия размер.

Цитираното УП е отменено като немотивирано, а преписката – изпратена за ново произнасяне от органа след изясняване на всички факти от значение за случая съгласно чл. 35 от АПК и конкретизиране на фактическите и правни основания, от които извежда изводите си съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, с влязло в сила Решение № 109 от 16.02.2023 г. по адм. д. № 1115/2022 г. на Административен съд – Хасково.

В изпълнение на влязлото в сила решение с оспореното УП изх. № 02-260-2600/9241+5 от 29.09.2023 г. на Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за кампания 2020 г. е оторизирана сума в размер на 0 лева, т.е. отказано е изплащането на поисканата сума в размер на 8 025 лева. Посочен е брой декларирани животни – 50 /съгласно Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления на схеми и мерки за директни плащания/, установени животни – 0 /чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и чл. 30 от Делегиран Регламент № 640/2014 и чл. 3 от Регламент № 1760/2000/; санкционирани животни – 50, оторизиран брой животни преди проверка за наличие преди реализация - 0. Посочено е, че стопанството на кандидата не отговаря на условията за допустимост на схемата съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 и § 1, т. 8 ДР от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Посочен е броят на допустимите за подпомагане животни преди проверка за реализация – 0, след прилагане на чл. 30 и чл. 31 от Делегиран Регламент № 640/2014, след спазване на изискванията на чл. 46, ал. 2 ЗПЗП във връзка с чл. 51, ал. 1 ЗВД, че животните подлежат на официална идентификация, а ЖО – на регистрация по чл. 137 ЗВД, вкл. и, че когато ЖО няма регистрация по чл. 137 ЗВД, броят на допустимите за подпомагане животни е 0. Посочено е, че съгласно чл. 46, ал. 2 ЗПЗП подпомагане се предоставя за животни, които са идентифицирани и регистрирани по ЗВД, а с извършването на административни проверки се следи дали заявените животни са в ЖО, посочен в заявлението, регистриран по чл. 137 ЗВД, която регистрация не е прекратена в периода на задържане на животните. Съгласно чл. 20 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. кандидатите следвало да продължат да отглеждат заявените месодайни крави и/или юници най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане /16.06.2020 г. – 03.09.2020 г./. За ЖО с № ********** /№ 6533-0008/ не било издадено удостоверение по чл. 137 ЗВД. Посочено е също, че животните не са в ЖО, регистриран по чл. 137 ЗВД. Като обяснения под колона 3 „Намаления“ на таблица 1 е посочено, че се отчитат намаления на субсидията след извършени административни проверки спрямо данните в СИРЖ на БАБХ към периода на задържане, като намалението е следствие липсата на регистрация по чл. 137 ЗВД, за което била извършена проверка във ВЕТИС към последния ден на подаване на заявления и към края на периода на задържане. Посочено е, че по заявлението не е извършвана проверка на място по смисъла на чл. 37, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП.

УП е получено на 04.10.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана пред съда на 11.10.2023 г.

Административен съд - Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК провери законосъобразността на административния акт, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт /ИАА/ по чл. 21, ал. 1 АПК, който го засяга неблагоприятно, и който акт подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, УП е издаден от компетентен административен орган - Заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК/, като ирелевантно е обстоятелството кое е физическото лице, избрано от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“, да бъде носител на административни правомощия в качеството му административен орган, конкретно – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /чл. 18, ал. 1, т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП; Протокол № 215 от заседанието на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 13.07.2023 г. и Заповед № 03-РД/3203/14.07.2023 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“; ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. Формира се извод, че не е налице основание за прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На второ място, по заявлението на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД е издадено и оспореното в настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни за сумите, които подлежат на оторизиране, и е отразено като суми, които са изплатени – 0 лева. Реално искането на заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова сметка. Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща. Крайният акт в административното производство намира външен израз във фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ „Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че самото УП обективира административния акт, постановен по съответното заявление. Поради това по отношение на УП се извършва преценка нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и съдържанието на ИАА.

В конкретния случай се констатира, че посредством опосредяването на данните по преписката в табличен вид и обясненията към тях, оспореното УП съдържа формално мотиви защо не е оторизирана поисканата сума и не е извършено изплащане /чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК/. В този смисъл и съобразявайки Решение № 6066 от 07.06.2023 г. по адм. д. № 10152/2022 г., V отд. на ВАС, се формира извод, че при издаване на оспореното в настоящото производство УП в изпълнение на влязло в сила Решение № 109/16.02.2023 г. по адм. дело № 1115/2022 г. на Административен съд – Хасково и предвид дадените със същото задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона административният орган е спазил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му.

На трето място, допуснати са нарушения на производствените правила, от категорията на съществените, изразяващи се в неспазване на разпоредбите на чл. 34 – чл. 36 АПК и принципите на процеса /чл. 7 - чл. 9 АПК/, което води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето заявител, препятства се и преценката на съда постановен ли е оспореният акт в съответствие с материалния закон и защо сумите, които са поискани, не са оторизирани и изплатени.

Съгласно чл. 20, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /Наредба № 3 от 17.02.2015 г./ „право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си пет и повече месодайни крави и/или юници с предназначение за производство на месо. Заявените за подпомагане животни по схемата трябва да: 1. са идентифицирани с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от БАБХ, с еднакъв идентификационен номер; 2. са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; 3. са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД; 4. имат индивидуални паспорти съгласно чл. 132, ал. 1, т. 9 ЗВД. Земеделските стопани, кандидати по схемата, трябва да продължат да отглеждат заявените месодайни крави и/или юници най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане“.

Понятието „стопанството“, по смисъла на § 1, т. 8 ДР на Наредба № 3 от 17.02.2015 г., включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин по реда на ЗВД. „Животновъден обект“, съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 36 ДР ЗВД, „е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории“. Видно от справките от Интегрираната информационна система /ИИС/ на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ и писмо от Директора на Областна дирекция по БХ – Хасково /всички от 23.12.2022 г./, представени от жалбоподателя, към дата 30.09.2020 г. животните, за които той е кандидатствал, са се намирали в ЖО № 6533-0008, находящ се в с. К., без регистрация по чл. 137 ЗВД, но вписан в ИИС на БАБХ, след което съгласно ветеринарномедицинско свидетелство от 01.10.2020 г. същите животни са преместени в друг негов ЖО № 6531-0154, находящ се в с. М., регистриран на 24.07.2020 г. по чл. 137 ЗВД. В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят има два животновъдни обекта, като за този, който е посочен в заявлението за подпомагане, не е издадено удостоверение по реда на чл. 137 ЗВД. Въпреки това следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. не въвежда изискването заявените за подпомагане животни да се намират в животновъдния обект, който притежава удостоверение по чл. 137 ЗВД, а въвежда изискването те да са вписани в регистъра на животните в ЖО съгласно чл. 132, ал. 1, т. 8 ЗВД, който член предвижда собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, да водят регистър на животните в животновъдния обект, в който вписват новородените, закланите, откраднатите, убитите, умрелите, продадените и придобитите животни.

Отделно от това, тълкувайки нормата на чл. 46, ал. 2 ЗПЗП се обуславя извод, че животните следва да бъдат идентифицирани и регистрирани съгласно ЗВД, чиято разпоредба на чл. 51, ал. 1 конкретизира всъщност, че животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл. 137 от с. з. Препятства се формирането на извод дали отказът да бъде оторизирана поисканата сума е обусловен от липсата на идентификация на животните или на регистрация на ЖО, вкл. и доколкото не е изяснено обстоятелството дали регистрирането на ЖО по чл. 137 ЗВД се приравнява на регистриране на животните по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗПЗП.

Независимо от горното, съдът съобрази, че с чл. 20, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. е поставено изискване земеделските стопани, кандидати по СМКЮ, реално да отглеждат заявените месодайни крави и/или юници най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, което изискване в конкретния случай се установи, че е спазено от земеделския стопанин в регламентирания от законодателя срок /така вж. постановеното по сходен казус Решение № 806 от 19.01.2018 г. по адм. д. № 136/2017 г., IV отд. на ВАС/. В оспореното УП в колона „Не е установено в СИРЖ на БАБХ в периода на задържане“ срещу всяко едно от заявените за подпомагане животни е вписано „Не“, от което се следва извод, че не е спорно установяването на заявените животни в СИРЖ на БАБХ в периода на задържане /така вж. Решение № 5644 от 11.05.2021 г. по адм. дело № 2944/2021 г., V отд. на ВАС /, след който период тези животни са преместени от един в друг ЖО на жалбоподателя.

Съгласно чл. 4, ал. 1, изречение Първо във вр. с чл. 1, т. 9 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба № 5 от 27.02.2009 г./ заявленията за подпомагане по схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Съгласно § 1и ПР /в сила от 07.04.2020 г./ на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. „през 2020 г.: 1. Срокът за подаване на заявления по чл. 4, ал. 1 е до 20 май. 2. Срокът по чл. 11, ал. 1 за извършване на промени в заявленията и в приложените документи, включително добавяне на допълнителни схеми и мерки, както и земеделски парцели и/или животни по заявените схеми и/или мерки, е до 5 юни“. В случая не е ясно защо е посочено от органа, че началото на срока кандидатът да продължи да отглежда животните се брои от 16.06.2020 г. като ден, следващ последния ден за подаване на заявленията. Приемайки, че периодът от 80 дни по чл. 20, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. е безспорно определен и, че в този период животните са били в ЖО без регистрация, съдът счита за основателно възражението на жалбоподателя, че към момента на подаване на заявлението не е било налице изискване ЖО да е регистриран по чл. 137 ЗВД, вкл. и доколкото срокът за регистрацията му не е бил изтекъл. Съгласно § 7 ЗР ЗИД ЗВД /обн. - ДВ, бр. 71 от 2020 г. – 11.08.2020 г./ „собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти - лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл. 137, ал. 6 и в които се отглеждат или са настанени животни, идентифицирани в системата по чл. 51, ал. 3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл. 137, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон“. В този смисъл в периода, който се сочи от органа 16.06.2020 г. – 03.09.2020 г., все още не е изтекъл срокът лицето да подаде заявление за регистрация на съответния ЖО.

Дори и да се приеме противното, че заявените за подпомагане животни следва да се намират в животновъден обект, който притежава удостоверение по чл. 137 във връзка с чл. 51, ал. 1 и ал. 2 ЗВД и е посочен в заявлението за подпомагане, на анализ подлежи разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. /в редакцията към датата на подаване на заявлението - в сила от 28.02.2017 г./, а именно, че „подпомагане по схемата по чл. 18, т. 4 /схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници/ се изплаща и когато кандидатите са преместили част или всички от заявените за подпомагане животни или животните, с които са ги заменили по реда на ал. 1, в животновъден обект - пасище, отговарящ на условията по съответната схема, регистриран на името на земеделския стопанин и това е отразено в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ. Към датата на издаване на процесното писмо чл. 25, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. има следната редакция „подпомагане по схемата по чл. 18, т. 4 /схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници/ се изплаща и когато кандидатите са преместили част или всички от заявените за подпомагане животни или животните, с които са ги заменили по реда на ал. 1, в животновъден обект - пасище, отговарящ на условията по съответната схема, регистриран на името на земеделския стопанин и точната дата на преместването е отразена в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ“. В конкретния случай по делото се съдържат данни, че заявените за подпомагане животни са преместени в регистрирания от жалбоподателя ЖО, находящ се в. М., на дата 01.10.2020 г. Тази информация се извлича от Интегрираната информационна система на БАБХ. Преместването от един в друг ЖО не би могло да се приеме като основание за отказ да бъде оторизирано и изплатено финансово подпомагане. Вж. Решение № 7214 от 28.05.2014 г. по адм. д. № 16553/2013 г., III отд. на ВАС, постановено по сходен казус.

От разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., в нито една от двете й редакции, не се поставя изискване, заявителят да уведоми разплащателната агенция за преместването на животните, вкл. и доколкото с писмото от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ от 05.05.2022 г., заявителят е уведомен, че служителите на БАБХ са отговорни за поддържането на Системата за идентификация и регистрация на животните /СИРЖ/, като в обосновани случаи отстраняват допуснатите грешки и коригират данните, след което актуализираните данни се изпращат до ДФ „Земеделие“ с официално писмо. Необходимо е да се отбележи, че в цитираното по-горе писмо се коментира възражение за неизплатени субсидии по СМКЮ за кампания 2021 г., а с оспореното в настоящото съдебно производство УП е постановен отказ за кампания 2020 г., като към писмото от 05.05.2022 г. е приложено писмо от 22.02.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което се уведомява заявителят, че за кампания 2020 заявлението за подпомагане преминава през всички административни проверки, предвидени по чл. 37 ЗПЗП, като все още не били приключили всички заложени проверки по администриране на заявлението за 2021 г. В случая не е спорно, че при проверката по даденото заявление и издаването на УП органът действа в условията на обвързана компетентност по отношение на данните, съдържащи се в СИРЖ. Следва да се има предвид обаче, че след като кандидатът е предоставил информация за ЖО от неговото стопанство и местонахождението на животните, за които се иска финансово подпомагане, то органът след изпращане на преписката за ново произнасяне е бил длъжен да съобрази представените доказателства и да изясни спорните факти и обстоятелства, наличието на чиято безспорност не се установява предвид гореизложеното, касаещо кореспонденцията между заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и жалбоподателя, вкл. органът е длъжен и да изиска информация от БАБХ относно неотразяването на релевантните данни по отношение на кандидата преди постановяване на отказа да се оторизира и изплати финансово подпомагане. От съществено значение е обстоятелството, че подаденото заявление от 26.01.2022 г., представляващо по съществото си възражение относно неполучени субсидии по СМКЮ за кампания 2020 г. и връщането на сума в размер на 8025 лева за кампания 2021 г., е формално обсъдено от заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в писмата от 22.02.2022 г. и от 05.05.2022 г., имащи уведомителен характер и с изходящ номер преди издаване на първото по заявлението УП – 15.11.2022 г., без да се съобрази и основното твърдение, което е изложено, че именно в периода на задържане е невъзможно преместването на животните от един в друг ЖО на заявителя.

Приложение намира разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, в съответствие с която органът е бил длъжен да съобрази обсъдените по горе факти, както при издаването на УП от 15.11.2022 г., така и впоследствие при издаването на оспореното в настоящото производство УП от 29.09.2023 г., конкретно - че животните се намират в друг ЖО на жалбоподателя, регистриран по чл. 137 ЗВД. Това означава, че установяването при проверка, която не е посочена като административна от законодателя, относно отглеждани животни в друг ЖО от стопанството на заявителя, който е регистриран по чл. 137 ЗВД, но различен от заявения за подпомагане, следва да бъде преценявано за съответствието си с материалноправните разпоредби не само към момента на извършването й, но и към момента на постановяване на акта, с който органът отказва, намалява или предоставя финансовата помощ. В този смисъл по сходни казуси вж. Решение № 7744 от 19.08.2022 г. по адм. д. № 2069/2022 г., V отд. на ВАС; Решение № 10637 от 23.11.2022 г. по адм. д. № 2165/2022 г., V отд. на ВАС.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че по делото не се съдържат данни да са извършени от разплащателната агенция проверки на място на ЖО, находящ се в с. К., съгласно чл. 37, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП, като в оспореното УП веднъж е посочено, че размерът на финансовото подпомагане се определя в резултат на извършените административни и/или проверки на място, а впоследствие изрично е записано, че проверки на място не са извършени съгласно чл. 37, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП. Посочва се в оспореното УП също, че са извършени административни проверки – към последния ден за подаване на заявления и към края на периода на задържане. Доказателства, че към дати 16.06.2020 г. и 03.09.2020 г. са извършени каквито и да е било проверки по подаденото заявление, липсват.

Дори и да се приеме, че подобни проверки в действителност са извършени, то следва да се анализира дали същите са административни по своя характер. Съгласно чл. 8 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. /в редакцията към датата на подаване на заявлението/ „животните, с които се кандидатства за подпомагане, трябва да са регистрирани в СИРЖ. Кандидатът получава от ОСЗ разпечатана „Таблица за отглежданите животни за кандидатстване по схема за преходна национална помощ, необвързана с производството“, попълнена с наличните в ИСАК данни за животните, за всички регистрирани в СИРЖ вписани говеда и биволи към съответната референтна дата в животновъдни обекти на името на кандидата. Кандидатът получава от ОСЗ разпечатана „Таблица за отглежданите животни за кандидатстване по схеми и мерки за подпомагане, обвързани с производството“, попълнена с наличните в ИСАК данни, за всички регистрирани в СИРЖ на името на кандидата животни /негова собственост или отглеждани в обект, регистриран на негово име/. Съгласно чл. 10а Наредба № 5 от 27.02.2009 г. служителите от ОСЗ, в която се подават заявленията, при въвеждане на данните по чл. 8 стартират проверки на въведените данни в СРКЗПЗП и визуализират резултата от тях, който визуализиран резултат показва типа на установените грешки и несъответствия, като изрично е посочено, че тези автоматични проверки се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК, част от която е системата за идентификация и регистрация на животните /чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП/ и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Видно от бланката „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г.“, като вид грешка по подаденото от жалбоподателя заявление е посочена, че са заявени животни за подпомагане по схеми за обвързана подкрепа, намиращи се в ЖО, който не е регистриран по реда на чл. 137 ЗВД, но в същата тази банка е посочени и, че автоматичните проверки се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. /така вж. Решение № 3788 от 10.04.2023 г. по адм. д. № 6798/2022 г., V отд. на ВАС/. При това не може да се приеме, че земеделският стопанин е уведомен за причините за отказаното подпомагане с оглед отразеното в бланката, както и, че същият е отговорен за съдържанието и обхвата на подаденото от него заявление – конкретно „Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2020“.

Отделно, в самото УП е конкретизирано, че проверката е извършена във ВЕТИС, без да е отразено от кого се поддържа тази система и част ли е тя от ИСАК, като съдът установява, че ВЕТИС /Интегрирана информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти/ се поддържа от БАБХ и е информационна система към тази агенция /чл. 51, ал. 3 ЗВД/. Тази проверка, извършена от ДФ „Земеделие“, обаче не може да се отъждестви на административна такава. Това е така, тъй като административна проверка на подадено заявление се извършва чрез интегрираната информационна система, а именно – чрез ИСАК, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите /чл. 37, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 30, ал. 5 ЗПЗП/, в които са и данните от СИРЖ, създадена и поддържана от БАБХ съгласно чл. 30, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 4, т. 3 ЗПЗП. В този смисъл и съобразявайки Решение № 1115 от 02.02.2015 г. по адм. д. № 6331/2014 г., ІІІ отд. на ВАС, се формира извод, че регистрираните в едната система /ВЕТИС/ данни следва да се отразяват и в другата /СИРЖ/, което в случая не е сторено, но не по зависещи от жалбоподателя причини. Едва след отразяването на данните е възможно извършване на административна проверка в ИСАК - СИРЖ.

Налице са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3-т. 4 от АПК основания за отмяна на ИАА.

На четвърто място, оспореният акт е постановен в несъответствие с целта на закона /чл. 146, т. 5 АПК/, конкретизирана в чл. 2 ЗПЗП - развитие на ефективни земеделски и горски стопанства и на конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост, развитие на производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики, стимулиране местното производство на висококачествена непреработена и преработена земеделска продукция и спазването на ветеринарни, фитосанитарни и хигиенни изисквания и други. След като заявителят е преместил животните си в друг ЖО, който отговаря на изискванията на ЗВД и за което преместване е уведомена БАБХ, и е продължил реално отглеждането им в този обект, то не следва само на основание липсата на регистрация по чл. 137 ЗВД на първоначално заявения ЖО да бъде обективиран отказ за оторизиране и изплащане на поисканата финансова помощ. Целта на държавното подпомагане в случая е да се стимулира производството на месо, за което предназначение земеделският стопанин отглежда в стопанството си месодайни крави и/или юници, поради което и законодателят е поставил изискване за минимален брой от този вид животни, които трябва да се отглеждат и които трябва да са реализирани на пазара /чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. Така вж. постановено по сходен казус Решение № 44 от 12.12.2014 г. по адм. д. № 233/2014 г. на Административен съд – Разград, оставено в сила с Решение № 339 от 13.01.2016 г. по адм. д. № 1892/2015 г., ІІІ отд. на ВАС.

Извод: съдът приема, че актът е издаден незаконосъобразно - от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД следва да бъде уважена като основателна, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, като се съобрази с гореизложеното относно спазването на административнопроизводствените правила при изясняване на действително осъществилите се факти и обстоятелства от значение за случая и въз основа на тях, прилагайки релевантния по време, място и лица закон, издаде акт по подаденото от жалбоподателя заявление за финансово подпомагане по СМКЮ за кампания 2020 г.

С оглед изхода от спора и чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. Преценявайки правната и фактическа сложност на делото, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намера за основателно възражението на ответника за прекомерност на уговореното и платено в брой адвокатско възнаграждение, поради което определя същото в размер на 800 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските в общ размер от 850 /осемстотин и петдесет/ лева следва да бъдат заплатени от Държавен фонд „Земеделие“ – юридическото лице, в структурата на което е органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт, по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд - Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/9241+5 от 29.09.2023 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, ЕИК *********, с УИН 26/290520/01946 за кампания 2020 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – гр. София, да заплати на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес – обл. Хасково, общ. Свиленград, с. К., представлявано от С. С. С., направените по делото разноски в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.

Съдия: