Решение по дело №9737/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, ……….. г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV „Д” въззивен състав, в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                                       Мл. съдия:  БИЛЯНА КОЕВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр. дело № 9737  по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПК вр. чл. 273 ГПК

Oбразувано e по молба, подадена от „Ю.Б.“ АД от 30.04.2018г. В молбата се съдържа искане за допускане на поправка на явна фактическа грешка по отношение становището на съда, че дружеството-жалбоподател не е направило искане за присъждане на разноски по делото във въззивното производство. Твърди се, че такова искане е било направено още с въззивната жалба, като са представени и съответните доказателства за реално направени разноски.

В едноседмичния срок П.М. е подала отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата.

Софийският градски съд, след преценка на твърденията и доводите на страните,  намира следното:

 

Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е депозирана от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

С решение № 2431 от 18.04.2018 г. СГС,  IV „Д“ въззивен състав е отменил решението на СРС, 35 състав № 76840 от 29.03.2017 г., постановено по гр.дело № 17002/2015 г. в частта, с която е признато за установено по исковете, предявени от П. М. М. срещу "Ю.Б." АД , с правно основание чл. 26, ал.1,предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, че клаузата на чл. 3, ал.2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL24167 от 04.07.2007 г., сключен между страните е нищожна, извън частта на договорката за променлива лихва- след думата БЛП "валиден за съответния период за начисляване на лихвата" като вместо това е отхвърлен предявения от П. М. М., ЕГН ********** срещу "Ю.Б." АД , ЕИК: ********, иск с правно основание чл. 26, ал.1,предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с предмет- признаване нищожността на клаузата на чл. 3, ал.2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот HL24167 от 04.07.2007 г., сключен между страните, че същата е нищожна, извън частта на договорката за променлива лихва- след думата БЛП "валиден за съответния период за начисляване на лихвата". 

Решението на СРС, 35 състав № 76840 от 29.03.2017 г., постановено по гр.дело № 17002/2015 г. е потвърдено  в останалата част, с която е уважен предявения от въззиваемата П. М. М. иск, като са признати за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗДвъввръзка с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143 ЗЗП по предявените от П. М. М. искове против „Ю.Б.“ АД, клаузите на чл. 3, ал. 2, ал. 6, ал. 3 и чл. 12 от договор за кредит № HL 24167/04.07.2007 г. и ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 17130,44 лева, представляваща разликата от предварително договорените вноски и заплатените такива за периода от 20.02.2010 г. до 20.03.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 27.03.2015 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.

По смисъла на чл. 247, ал. 1 ГПК очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда, или отразеното е погрешно.

В настоящия случай не е налице  разминаване между действителната и обективирана в акта на съда воля. Съдебният състав е посочил, че право на разноски има въззиваемата страна, а именно П. М. М.. В диспозитива на решението не е налице допусната очевидна фактическа грешка, като такава не се и твърди. Редът по чл. 247 от ГПК намира приложение само в случаите, когато очевидните фактически грешки са допуснати в някои от елементите на съдебния акт посочени в чл. 236, ал. 1 ГПК, а не и в неговите мотиви.

Воден от горното, Софийски градски съд 

Р Е Ш И :

 

  ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******** с вх. № 59673 от 30.04.2018 г. за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 2431 от 18.04.2018 г. СГС,  IV „Д“ постановено по гр.д. №9737/2017.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:   1.                 

 

 

 

 

                                                                                               

     2.