Р Е Ш Е Н И Е № 260103
гр.Пловдив,
19.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при
секретаря Цветелина Бакалова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 623 по описа за 2020 година, намери за установено
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
И.В.К. ***, съдебен адрес:****** – адв. С.Я., твърди,
че на 04.02.2018 г. при управление на лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ***,
била ударена от полицейски автомобил „Опел Астра“, с рег. № ***. Твърди също,
че в следствие на удара, ударила силно главата си, получила счупване на дясна
ябълчна кост с разместване на фрагментите, което наложило оперативна намеса за
наместването им и болничен престой от 04.02. до 06.02.2018 г. Впоследствие било
извършено ново изследване, което установило, че от катастрофата била пострадала
и лявата очна ябълка. Ищцата твърди, че вследствие на така причинените й
травми, получила увреждане на зрението и „двойно виждане“, търпяла болки и
страдания, не могла да дъвче и се храни нормално, страдала от постоянен глад.
Според ищцата, вина за настъпилото ПТП има водачът на
лекия автомобил „Опел Астра“ като образуваната прокурорска преписка била
прекратена по нейно настояване и без претенции към него. Тъй като при извършена
проверка първоначално се установило, че този водачът на този автомобил не е
застрахован, тя отправила претенция за изплащане застрахователно обезщетение
към „Гаранционен фонд“, който определил и изплатил по посочена от нея банкова
сметка ***обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, болки и страдания,
в размер на 15 000 лв.
В хода на настоящото производство, след установяване
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за водача на полицейски автомобил „Опел Астра“, с рег. № *** със
застрахователно дружество „Бул инс“ АД – град София, бул. Дж. Баучер 87, същото
е конституирано като ответник.
Ищцата счита така изплатения размер на обезщетение за
неимуществени вреди за нереално нисък и претендира допълнително обезщетение в
размер на 30 000 лв., извън заплатените й преди образуване на настоящото дело
15 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП до
окончателното изплащане на сумата.
Ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД оспорва иска като
недопустим, тъй като пред дружеството не е предявена от ищцата писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Оспорва иска по основание и
размер. Оспорва вината на водача Б.А.. Твърди, че вината за настъпване на
процесното ПТП е на ищцата, която въпреки, че процесния автомобил е бил с
включена звукова и светлинна сигнализация със специален режим, не е осигурила
преминаването му и е нарушила ЗДвП. Твърди, че с посоченото ищцата е
съпричинила настъпването на вредоносния резултат. Оспорва претендираните от
ищцата телесни увреждания като твърди, че част от тях са установени на много
по-късен етап и липсват доказателства да са причинени от процесното ПТП. На
последно място, счита изплатеното обезщетение в размер на 15 000 лв. за
справедливо, а предявената претенция за заплащане на допълнително обезщетение в
размер на 30 000 лева за прекомерна. Ангажира писмени и гласни
доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По възражението за допустимост:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало гражданската отговорност на
виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В процесният случай, ищцата, в качеството си на
увредено лице от процесното ПТП, е предявило претенция пред Гаранционен фонд –
София, по повод на което последният е образувал преписка щета за претендирани
неимуществени вреди № 210003-02/16.04.2019 г. и преписка щета за претендирани
имуществени вреди № 110029/16.04.2019 г.
Основание за предявяване на посочените претенции
именно пред Гаранционен Фонд са разпоредбите на чл. 572 и сл. от КЗ. Съгласно чл. 572, ал.1 от КЗ: Гаранционният фонд е длъжен да
предостави на увредените лица, както и на всички лица, участвали в пътнотранспортно
произшествие, причинено от моторно превозно средство, във връзка с което има
сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
следната информация: 1. наименованието, седалището и адреса на управление на
застрахователя; 2. номера на застрахователния договор; 3. името и адреса,
съответно наименованието, седалището и адреса на управление на представителя за
уреждане на претенции в държавата членка по пребиваване на увреденото лице.
Съгласно чл. 574, ал.12 от КЗ: “Данните от Информационния
център /на ГФ/ – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя,
номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама
(шаси) на моторното превозно средство.
По
делото е представена от ответното застрахователно дружество справка, издадена
от Информационния център на ГФ за това, че „към 04.02.2018 г. МПС с ДКН ***
няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ „/л.64/. Посоченото
доказателство не е оспорено от ищцата и всъщност потвърждава изложеното от нея,
чрез процесуалния си представител, че на основание същите данни, тя е
адресирала претенцията си за заплащане на обезщетение именно пред ГФ – София,
тъй като съгласно чл. 557, ал.1, т.1, б.“а“ от КЗ: „Гаранционният фонд изплаща
на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, каквито са били данните в Информационния център.
Казаното
означава, че в случай, че пред ГФ се предяви претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от пострадал от ПТП, причинено виновно от водач на
автомобил, за който се установи, че е налице договор за застраховка на водача
„Гражданска отговорност“, на първо място, Фондът не е пасивно легитимиран да
отговаря по такава претенция, и на второ място, е задължен на основание чл.572,
ал.1 от КЗ, да предостави на увреденото лице вярна информация относно сключения
застрахователен договор за посочения автомобил.
Ищцата,
нито е получила отказ за изплащане на обезщетение, нито е уведомена да е налице
застрахователен договор за процесния автомобил, което да изключи отговорността
на ГФ. Нещо повече – макар напълно коректно да е уведомен от МВР, Дирекция
„Управление на собствеността и социалните дейности“ с писмо вх.№
24-01-246/14.05.2019 г., че: „лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК №
*** е включен в застрахователен договор рег. № УРИ 5785-опд-189/28.12.2017 г. –
„Гражданска отговорност“, сключен между същата дирекция и ЗД „Бул инс“ АД
/л.8/, ГФ не уведомява за посочените данни пострадалото лице. И не само, че не
я уведомява за посоченото, а две седмици по-късно с писмо изх. №
24-01-246/30.05.2019 г. й съобщава, че одобрява сума в размер на 15 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за счупване на дясна
скулна кост, лекувана оперативно, с трайно възстановяване за период от 1,5-2
месеца, без очаквана асиметрия на двете лицеви половини в скулна област, както
и без очаквани промени в дейността на околните мимически мускули и други. Със
същото се отказва изплащане на законна лихва, тъй като „не е налице хипотезата
на чл. 497 КЗ, ал.1 от КЗ.“ /л.19 от делото/. Между страните не се спори, че
ищцата е получила така определеното й обезщетение в размер на 15 000 лв.
за неимуществени вреди.
С
писмо изх.№ 24-01-245/13.06.2019 г. ищцата е уведомена, че по имуществена щета
№ 110029-02/16.04.2019 г. й е определено обезщетение в размер на 1610 лв., за
което също няма спор, че е изплатено.
По
делото е приет като доказателство цитирания застрахователен договор, ведно с
приложенията към него, от които се установява, че действително за описания
автомобил, към датата на настъпване на произшествието, е налице валидно
сключена застрахователна полица „Гражданска отговорност“. Договорът не е
оспорен от ответното дружество, поради което съдът приема, че същото е пасивно
легитимирано да отговаря по така предявения иск.
Въпросът
е, може ли в процесния случай дружеството да се позове на разпоредбата на чл.
498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ, тъй като пред него не се е развило
т.нар. рекламационно производство, а както се установява, то по посочените
причини, е образувано пред ГФ?
За да
се отговори на този въпрос, следва да се посочи, на първо място, каква е целта
на това производство. Няма спор, то е предвидено и за да се даде възможност на
застрахователя да изплати определено от него обезщетение, с което да се
предотврати или намали за себе си по възможност бъдещи съдебни разноски по
съдебни производства. Едва, ако застрахователят откаже, или увреденото лице, не
е съгласно с размера на обезщетението и при изтичане на тримесечния срок от
уведомяване на застрахователя, за пострадалото лице възниква правото да предяви
иск пред съда.
Съдът
намира, че от доказателствата по делото се установява, че ответното
застрахователно дружество не е научило за предявената претенция от момента на
конституирането му по делото. Напротив. Представено е банково извлечение за
движението по сметка на ГФ в УниКредит Булбанк – София /л.108 от делото/, от
което се установява, че на 19.07.2019 г. ЗД „Бул Инс“ е превело на ГФ по
образувана преписка щета № 210003-02/16.04.2019 г., сумата 15 042.20 лв.
Посоченото доказателство не е оспорено от ответника. Така същото безспорно
установява, че към посочената дата, дружество е било уведомено, както за ПТП,
така и за това, че от него има пострадало лице, което е предявило претенция за
изплащане на обезщетение. Застрахователят не е отказал изплащане на посочената
сума на платилия без основание ГФ. Напротив, възстановил е същата в пълния й
размер, с което е признал както основанието за ангажиране на отговорността му,
на основание сключения застрахователен договор, така и обезщетението за
неимуществени вреди до изплатения размер.
Ето
защо, съдът приема, че ответното застрахователно дружество е било редовно
уведомено за предявената претенция на увреденото лице за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, по която е извършило плащане в размер на
15 000 лв. Настоящото производство
е образувано на 05.11.2019 г., поради което се налага извод, че в тримесечния
срок от уведомяване на застрахователя, е налице изплащане на обезщетение в
посочения размер, с който размер това лице не е съгласно. Налице са
предпоставките на чл. 498, ал. 3 КЗ, поради което така предявения иск е
допустим.
По
основателността:
Не се
спори между страните, че на 04.02.2018 г. в град Пловдив, на кръстовището на
ул. „Бранислав Велешки“ и бул. „Освобождение“ в ЖР „Тракия“ в град Пловдив, е
настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Рено Лагуна“, с
рег. № ***, управляван от ищцата, и полицейски автомобил „Опел Астра“, с рег. №
***, управляван от водача Б.С.А..
По делото е приложена като доказателство прокурорска
преписка № 1155/2018 г. по описа на РП – Пловдив, съдържаща материалите по
следствено дело № 32/2018 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, образувано по
повод процесното ПТП.
Въз основа на данните от констативния
протокол /л.178 от приложената пр.преписка/, протокол за оглед на
местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с досъдебното
производство № 1/2018 г. по описа на РУП - Хисаря, както и от заключението на
изслушаната в настоящето производство, комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, и показанията на водача на автомобила, събрани в настоящето
производство, се установява следния най-вероятен механизъм на
пътнотранспортното произшествие:
Б.С.А. управлявал лек автомобил „Опел
Астра” в гр. Пловдив по северната пътна лента на южното платно за движение на
бул. „Освобождение“ с посока от запад на изток при специален режим на движение.
По същото време водачът И.В.К. е управлявал лек автомобил „Рено Лагуна” по
източната пътна лента на ул. „Бранислав Велешки“ с посока от юг на север, след
което е спрял и е потеглил на зелен сигнал, подаван от светофарната уредба.
Водачът на лек автомобил „Рено Лагуна” - И.В.К., при наличие на ограничена
видимост от неизвестен автомобил не възприела движещия се при специален режим
на движение лек автомобил „Опел Астра” и навлязла на южното платно за движение
на бул. „Освобождение“. Водачът на лек
автомобил „Опел Астра” задействал спираната система на автомобила, но в
резултат на пресичане на траектории и скорости последвал удар. Ударът настъпил
в предната дясна част на лек автомобил „Опел Астра” и в лявата предна част на
лек автомобил „Рено Лагуна”.
След удара лек автомобил „Рено Лагуна”
достигнал в позицията, отразена в Протокола за оглед и видна във фотоалбума, а
лек автомобил „Опел Астра” преминал през северното платно за движение на бул.
„Освобождение“, излязъл от него и се ударил с предната си част в дърво, след
което достигнал в позицията, отразена в Протокола за оглед и видна във
фотоалбума.
Установява се от изслушаната експертиза, че скоростта
на движение на лек автомобил "Опел Астра" в момента на удара е била
около 53 км/ч, а преди въздействие на спирачната система е била около 70 км/ч.
Лек автомобил „Рено Лагуна“ е потеглил от място – 0 км/ч,
при навлизане на платното за движение на бул. „Освобождение“ скоростта му е
била около 25,60 км/ч, към момент за технически възможната видимост на водача
към л.а. „Опел Астра“ - около 32,07 км/ч, а в момента на удара - около 44 км/ч.
От техническа гледна точка основна причина за
настъпване на изследваното ПТП е, че водачът на движещия се при специален режим
на движение лек автомобил „Опел Астра” - Б.С.А., е навлязъл в кръстовището по
начин, който не е бил безопасен, а именно не е съобразил скоростта на
автомобила със скоростта и траекторията на лек автомобил „Рено Лагуна“.
Съгласно заключението на експертизата, водачът на л.а.
„Опел Астра” е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото
на удар от момент на потегляне на л.а. „Рено Лагуна“, но е нямал техническата
възможност да установи автомобила от момент на навлизане на л.а. „Рено Лагуна“
на платното за движение на бул. „Освобождение“.
Водачът на л.а. „Рено Лагуна“ - И.В.К., е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удар от момент на
технически възможната видимост на водача към лек автомобил „Опел Астра“.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“, който е навлезнал в
зоната на кръстовището с несъобразена с пътната обстановка скорост от 70 км/ч.
В този меродавен за произшествието момент, посоченият водач е имал
възможност техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удар от момент на потегляне на л.а. „Рено
Лагуна“. Обратно, ищцата, в качеството си на водач на л.а. „Рено Лагуна“ е нямала техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удар от момент на технически възможната видимост на водача към
лек автомобил „Опел Астра“. Посочените изводи не се променят от факта, че лек
автомобил „Опел Астра“ е полицейски и с включена светлинна сигнализация в
момента на навлизането му в кръстовището. От една страна, включената светлинна
сигнализация, не изключва отговорността на водача на такъв автомобил да намали
скоростта при навлизане в кръстовище като се съобрази с пътната обстановка и
участниците в нея, както и от друга страна да избегне ПТП като управлява
автомобила със съобразена скорост. В процесният случай, автомобилът е навлезнал
в кръстовището с несъобразена скорост от 70 км./ч., при дъждовно време и мокра
настилка, като водачът на лекия автомобил „Рено Лагуна“ е потеглил от спряло
положение и зелен светофар без да има каквато и да е техническа възможност да
възприеме движещия се с такава скорост полицейски автомобил.
Посочените изводи бяха оспорени от ответното
дружество, по чието искане бе изслушан като свидетел водачът на полицейския
автомобил Б.А.. Показанията му нямат каквато и да е конкретика и реално не
съдържат никакъв спомен за произшествието. Така възраженията на ответника,
както за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от ищцата, така и
относно механизма на настъпване на произшествието, не се подкрепиха от каквито
и да е доказателства.
Съдът намира изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза за
компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по делото писмени
и гласни доказателства, поради което я кредитира изцяло.
Предвид така посочените доказателства, съдът намира,
че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.
Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира
за доказани.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие на ищцата е била причинено счупване на дясната ябълчна кост с разместване на фрагментите, което затруднява отварянето на устата. Същото е наложило извършване на оперативно лечение за връщане тази кост на обичайното място и за възстановяване на нормалните движения на долната челюст спрямо горната. Посоченото е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
Описаното травматично увреждане е причинено по директен механизъм от удар със или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин да се получи така както се посочва в исковата молба, а именно травма в купето на лек автомобил, получена при ПТП, като водачка на лек автомобил блъсната в предната лява част на автомобила от друг автомобил.
Полученото травматично увреждане от ищцата е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП на 04.02.2018 год. в гр. Пловдив.
Според експерта, непосредствено след ПТП пострадалата е търпяла умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителният процес постепенно са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване.
Оздравителният процес е траел 2-3 месеца при благоприятен ход и липсата на усложнения, които да са настъпили в него, за каквито липсват писмени и гласни доказателства в кориците на делото.
Към момента на изготвяне на експертизата пострадалата е напълно възстановена, поради липсата на писмени и гласни доказателства за настъпили усложнения в оздравителният процес.
Възрастта на пострадалата, а именно 41 години, се е отразила благоприятно за нейното по-бързо възстановяване.
В исковата молба са изложени твърдения и за други неимуществени вреди на ищцата, причинени от процесното ПТП.
Твърди се, че на 07.07.2018 г. й е направено образно-диагностично изследване, което установило, че при катастрофата е пострадала и лявата очна ябълка, но без разместване на фрагменти, поради което зараснала „от само себе си“ без лекарска намеса, но посоченото също представлява средна телесна повреда. В заключението на изслушаната КСМАТЕ, което се основава само на съставената болнична документация, не се съдържат данни за такова увреждане. При изслушването му експертът д-р Б. е посочил, че е констатирал данните за такова увреждане, но тъй като то е установено по-късно, не може да бъде категоричен, че е във връзка с процесното ПТП. Тъй като не са налице други доказателства във връзка с така твърдяната травма, съдът намира, че не може да се направи обоснован извод, че така констатираната по-късно травма е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ето защо, претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на такава травма, са неоснователни и недоказани.
Твърди се също, че след ПТП ищцата е получила „двойно виждане“, което пречило, както на зрението й, така и на възможността да възприема правилно обкръжаващата я действителност и да се ориентира в нея бързо и правилно, а това понижило качеството й на живот.
В открито съдебно заседание, проведено на 27.09.2021 г. свид. К., сестра на ищцата, заявява, че е посетила сестра си в болницата на следващия ден, след настъпване на катастрофата. Тя била цялата обезобразена, подута, „не приличаше на себе си“. Окото й е било притворено, синьо с отоци и „доста време й трябваше да се възстанови - повече от половин година, за да минат отоците, болките. Не вижда, както трябва. И все още не вижда както трябва. Като седнем да пием кафе, тя се наглася да ме види както трябва. Вижда ме раздвоена. Това е следствие на този удар.“ Посочената травма, според свидетелката наложила последващи прегледи при офталмолог, от които се установила нуждата да носи специални призматични очила. Заявява: „За тези три години, които са минали от случая, подобрения няма. Напротив, влошава се, нагажда се, за да види правилно с окото, което вижда. Оттам и главоболие има. Като повече напряга очите, съответно и главата я боли. С тези очила не може постоянно да гледа, защото започва главата да я боли. Като е седнала вижда, ако е надолу трябва да гледа – вижда. Като изправи главата или завърти надясно и да ме види, вижда размазано.“
В същото съдебно заседание, е изслушана и свидетелката Г.М., дъщеря на ищцата. Тя заявява: „Беше подута. Окото беше почти затворено. Първият месец беше много трудно подвижна. Не се справяше с нищо. Ние трябваше да й помагаме. Постоянно трябваше да се грижим за нея, защото не можеше да се грижи сама. После шест месеца от произшествието окото почна да спада и започнаха да избиват синини по лицето, явно вътрешни кръвоизливи. След това ходихме на лекар. Виждаше се окото видимо, че е доста пропаднало. Усещаше се раздвояване. Това я удряше в главата допълнително. Трудно се движи. Нагажда се, за да не вижда 2 броя очи, 2 броя уста. Казаха да си направи призматични очила, с които да й е по-лесно да ходи, да се придвижва. Евентуално да работи. Всяка година да се правят, тъй като се променя мястото и в момента все още й е раздвоено. Трябва да се нагажда. Работи и се изморява погледа. Много тежко и все още, в периода, който във възрастта се влошава и е доста притеснително.
Свидетелката заявява също: „Потърсихме консултация от лекар. Единият вариант беше операция. Потърсихме помощ лятото на миналата година. Първо направихме консултация, преглед дали може да се направят някакъв вид очила, лятото. Преди това направихме консултация като спадна отока, може би след месец и половина, веднага се консултирахме, нямаше как да не се консултираме. Оказа се, че може да се направи такава операция, но не в България.“…“ Постоянно носи слънчеви очила, защото светлината й пречи. Видимо си личи как е пропаднало окото. Тези призматични очила са от хиляда лева и нагоре“.
Според съда, посочените показания установяват, от една страна, че в резултат на процесното ПТП, ищцата е претърпяла и увреждане на очите, изразяващо се в двойно възприемане на образи, което налага използване на специални призматични очила. Причинно-следствената връзка между такава травма и ПТП е потвърдена и от в.л. д-р Б. при изслушването му в открито съдебно заседание, в което същият потвърждава, че зигоматичната кост е част от долния орбитален ръб, в резултат на което е възможна травма в окото, която се установява известен период след ПТП. Не се събраха други доказателства, които да оборват както посочените свидетелски показания, така и наличието на посоченото увреждане.
От друга страна, свидетелите установяват, че в продължителен период от време след настъпване на ПТП, ищцата е била с множество оттоци, невъзможност да дъвче и говори, почти затворено око, с намалена видимост и практическа невъзможност да се обслужва напълно сама. Посоченото се е отразило и е променило начина й на живот, както и на нейните близки. В продължителен период от време същата не е могла да извършва трудова дейност, а според свидетелите, това се е отразило и ограничило социалните й контакти.
Съдът кредитира така цитираните
свидетелски показания, независимо от пряката родствена
връзка на свидетелите с ищцата, както и вероятната заинтересованост от изхода на делото. Същите
почиват на преки и непосредствени възприятия от случилото се и не противоречат
с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира за житейски
обоснован факта именно посочените свидетели да са били най-било до пострадалата
след настъпване на произшествието, поради което и показанията им да са в
резултат на преки впечатления.
Всички тези негативни последици и
вреди, съдът приема, че са пряко и непосредствено вследствие от настъпилото
ПТП.
При това положение е налице
фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на причинителя им.
Както се
посочи подробно по-горе, гражданската отговорност на водача на автомобила, е
била застрахована при ответното застрахователно дружество. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че същото е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявеня иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Съдът намира за недоказани възраженията за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението на ищцата,
направени от ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.
Намаляването на обезщетението
за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие
на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Ответното дружество е направило възражение
за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат с поведението на пострадалата,
която не спряла движението на автомобила и не пропуснала движещия се с включена
звукова и светлинна сигнализация автомобил. Тежестта за доказване на
възражението е на страната, която го е направила. Това възражение остана
недоказано, по мотиви подробно изложени по-горе. Не бе оборен по какъвто и да е
начин основния извод, че ищцата не е имала каквато и да е техническа възможност
да възприеме движещия се полицейски автомобил, а твърдението за включена както
светлинна, така и звукова сигнализация, в крайна сметка е недоказано, предвид
липсата на каквато и да е конкретика в показанията на водача му, изслушан като
свидетел в настоящото производство. Дори да се приеме, че такава сигнализация е
била включена, тя не е могла да бъде възприета от ищцата като водач на
автомобил, потеглящ на зелен светофар, поради неоспорения по делото извод, за
наличие на друг, неизвестен автомобил, който е препятствал възприемане на
полицейския. Обратно, установи се по безспорен начин, че водачът на този
полицейски автомобил е могъл да възприеме автомобила на ищцата, движел се е със
скорост от 70 км/ч., при мокър терен и дъжд като не е съобразил тази скорост с
пътната обстановка и участниците в нея.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са
налице достатъчно доказателства, за да се направи категоричен извод, че ищцата
е могла да възприеме полицейския автомобил, да спре и с това да предотврати
процесното ПТП, поради което възражението за съпричиняване, е недоказано. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем.
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано всякога с преценка на обективно
съществуващите конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Следователно,
справедливо обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват живота му
за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищцата физически травми, както и интензитета на причинените й
болки и страдания и тяхната продължителност.
Ищцата е претърпяла посоченото счупване на челюст,
наложило и оперативна интервенция и свързан с това болничен престой. Претърпяла
е и повреда в зрението, подробно посочена по-горе като тези травми са променили
начина й на живот за предължителен период от време, а увредата в окото налага
трайно носене на специализирани очила.
Посочените травми са били
съпътствани с обичайно високи с интензитета си физически болки и страдания. Съдът
приема, че болките и страданията са били интензивни в началото на периода
непосредствено след произшествието, продължили са в обичайни за посочените
травми граници след всеки оперативен период и се характеризират с нормална
продължителност до пълното възстановяване на пострадалата, с изключение на
увредата в зрението.
Съдът приема също, че освен
претърпените физически болки и страдания, в пряка причинно следствена връзка с
процесното ПТП, на ищцата са причинени и фактически, ежедневни неудобства, свързани
с характера на описаните травми и промяната на начина на живот, наложена за
протичане на възстановителния процес.
Същевременно, следва да се отчете, че по делото не се ангажираха доказателства за по-голям от обичайния интензитет на болки и страдания, свързани с такива травми. Съдът взема предвид, че към момента на увреждането ищцата е била на 41 години, която е способствала за нормалното й възстановяване без усложнения, извън посочените в зрението.
При така установените болки и страдания на ищцата във връзка с причинените й при процесното ПТП телесни увреди, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 30 000 лева, от които на ищцата са изплатени 15 000 лв. Ето защо, с настоящото решение, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати допълнително 15 000 лв., като в останалата му част до пълния предявен размер от допълнителни 30 000 лева, освен заплатените й преди завеждане на делото 15 000 лв., съдът намира иска за неоснователен и недоказан.
Така определените суми следва се присъдят ведно със законната лихва. Съобразно създадената нова законодателна уредба с Кодекса на застраховането, действащ от 01.01.2016 г., с разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съгласно чл. 497, ал.1 от КЗ, Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Ищцата е предявила претенцията си първоначално пред ГФ, като по мотиви подробно изложени по-горе относно допустимостта, както и извършеното от ответника частично плащане, съдът приема, че това предявяване го обвързва напълно. Същото е станало на 01.04.2019 г., поради което тримесечния срок за произнасяне, съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, е изтекъл на 30.06.2019 г. Съобразно изложеното, задължението на застрахователя да обезщети и с дължимата законна лихва, възниква от 01.07.2019 г., а не от момента на настъпване на ПТП, каквато е претенцията на ищцата.
Страните претендират присъждане на направените по делото разноски.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът намира искането на ищцата за основателно. Установява се, че същата е направила разноски в размер на 1200 лв. дължима държавна такса по делото, както и 2 000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на последното е направено възражение от страна на ответника за прекомерност. Съдът намира, че с оглед цената на предявения иск, както и фактическата и правна сложност на спора това възражение е неоснователно. Съобразно уважената част от иска, на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 1600 лв.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, искането за присъждане на разноски от ответника е основателно, съобразно отхвърлената част от иска и представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в размер на 1090 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град София, бул. Джеймс Баучер 87,
да заплати на И.В.К. ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***. *** – адв. С.Я., допълнително сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, обезщетение за
неимуществени вреди, болки и страдания, от счупване на дясна ябълчна кост с разместване на фрагментите, както и увреждане
на зрението, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.02.2018
г. в град Пловдив, на кръстовището на ул. „Бранислав
Велешки“ и бул. „Освобождение“ в ЖР „Тракия“ между лек автомобил „Рено Лагуна“,
с рег. № ***, управляван от И.В.К., и полицейски автомобил „Опел Астра“, с рег.
№ ***, управляван от Б.С.А., по вина на водача Б.С.А., за който автомобил,
между МВР- София, Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“
и ЗД „Бул инс“ АД, е сключен застрахователен договор рег. № УРИ
5785-опд-189/28.12.2017 г. – „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху посочената главницата, считано от 01.07.2019 г.
до окончателното й плащане, както и деловодни разноски в размер на 1600 лева, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска в останалата му част до пълния
предявен размер за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени
вреди от 30 000 лева.
ОСЪЖДА И.В.К. ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***. ***
– адв. С.Я.,***“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София,
бул. Джеймс Баучер 87, деловодни разноски в размер на 1090 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: