Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 906
гр.
Пловдив, 13.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХXIV н.с., в публичното заседание на двадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
АНД №1035/2019 г. по описа на ПРС, ХXIV н.с., за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 18-1030-010132 от 11.12.2018 г. на М.В.М.– Началник
Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на Б.С.С., ЕГН **********
са били наложени следните административни наказания : глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С
жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно
и незаконосъобразно, сочи се че са допуснати съществени процесуални нарушения,
оспорват се приетите в АУАН и НП фактически положения.
Жалбоподателят
Б.С., редовно и своевременно призован не
се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Л.К.. Последният излага
мотиви за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна – Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът
като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
На
22.11.2018 г. в около 18.00 часа жалбоподателят Б.С. управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф” с рег. №** в гр.Пловдив, като около 18.00 часа бил спрян за
проверка на ул. „Полковник Бонев”, №7 от ** при ** при ОД на МВР Пловдив Д.Б. и
П.К.. ** поискали да тестват жалбоподателят за употреба на алкохол с техническо
средство, но същият отказал. Той отказал да бъде тестван и за употреба на
наркотични вещества с техническо средство. За тези откази му били съставени 2
броя АУАН за нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП с бл. №809060 за отказа да бъде изпробван за употреба на алкохол и
бл. №809125 за отказа да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и
техни аналози. АУАН с бл. №809060 бил съставен от полицейския служител П.К.. На
водачът бил издаден един талон за медицинско изследване с бл. №0015001, който
бил съставен от ** Д.Б.. В последствие жалбоподателят С. бил откаран в УМБАЛ
„Свети Георги” ЕАД, където отказал да даде кръв за алкохол и кръв за опиати и
урина.
Въз
основа на съставения АУАН с бл. №809060 било издадено процесното НП.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства –
НП, АУАН с бл. №809060, талон за медицинско изследване, НП 18-1030-011062 и
АУАН с бл. №809125, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или
наркотични вещества или техни аналози, извлечение от медицинския журнал, триажен лист, оправомощителна заповед, както
и от свидетелските показания на свидетелите Д.Б. и П.К., които съдът кредитира
с доверие.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта,
на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената
фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът
намира, че е безспорно доказано от страна на жалбоподателя да е осъществено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно да е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол и е отказал да изпълни предписание
за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества.
Същевременно обаче в хода на административното
производство не може да се счита, че е било допуснато съществено процесуално
нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя
със съставянето на един талон за медицинско изследване. Това е така, доколкото
лицето е било отведено в сградата на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, където изрично
отказал да даде кръв и урина за изследване, както за опиати, така и за алкохол.
Съставянето на талона за медицинско изследване действително е част от
процедурата по установяване дали даден водач е употребил алкохол или наркотични
вещества и има съществено значение за преценката относно правото на защита на
водача. Талонът обаче има за цел да информира водачът до кой момент и в кое
лечебно заведение следва да се яви, за да даде кръвна проба за изследване ако
желае. Доколкото по делото се установява, че жалбоподателят е бил закаран до
лечебното заведение в срок, то същият е имал възможността да даде кръвна проба
за изследване за алкохол. С оглед на това и съдът счита, че несъставянето на втори талон за
медицинско изследване е процесуално нарушение, но в конкретния случай то е
несъществено, доколкото не е засегнало правото на защита на нарушителя в
степен, в която да се счита, че същото е било значително ограничено.
От доказателствата по делото пък е безспорно
установено, че Б.С. е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол както с
техническо средство, така и е отказал да даде кръвна проба за изследване. С
това действително е осъществено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
По отношение на наложената санкция, то същата е
определена в твърд размер в закона и наказващият орган не е имал възможност за
индивидуализация на същата, поради което и тя се явява законосъобразна.
Не може да се приеме случаят за маловажен по смисълът
на чл.28 от ЗАНН, доколкото се установява, че по отношение на нарушителят има
множество налагани наказания по ЗДвП, а същевременно при проверката е
осъществено повече от едно нарушение. От друга страна самото нарушение, за което
е санкциониран с процесното НП нарушителят е с висока степен на обществена
опасност, а и в конкретния случай няма доказателства, които да водят на
изводът, че то се явява със значително по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на такива нарушения.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-1030-010132 от 11.12.2018 г. на М.В.М.– Началник
Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на Б.С.С., ЕГН **********
са били наложени следните административни наказания : глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.