О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 06.07.2020 г.
Административен съд -
Добрич, в закрито заседание на шести юли, две хиляди и двадесета година, І
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
като разгледа докладваното
от председателя адм. д. № 303 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „Ваканционно селище „Русалка”“
АД, със седалище и адрес на управление: град София, ЕИК *********,
представлявано от Н.П.И., подадена чрез адв. М.П., ДАК, срещу Заповед № 389 от 29.05.2020 г. на Кмета на Община Каварна, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 6, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено да бъдат премахнати от Ваканционно селище „Русалка“
АД, с управител Н.П.И., поставените преместваеми обекти, както следва:
като е определен
срок от един месец за доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на
процесната Заповед.
С жалбата се
настоява за отмяна на оспорената заповед.
Към жалбата е
направено ОСОБЕНО ИСКАНЕ на
основание чл. 166, ал. 1 АПК за спиране изпълнението на Заповедта, като се настоява,
че допуснатото премахване на спорните обекти ще причини значителни вреди на
жалбоподателя. Последният твърди, че поставените бариери са с цел защита
обектите от посегателства и мерките, които следва да се прилагат на територията
на обекта, са физически бариери, компоненти от средства и системи за контрол на
физическия достъп. Допълва, че определената зона за сигурност е съобразена,
както с характера на обекта, така и с местоположението на обектите на
територията на селището. Прави възражение, че премахнатите бариери ще създадат
реална опасност от злоупотреби и посегателства, които да доведат до отлив на
туристи, което от своя страна щяло да доведе до съществени загуби, както за
дружеството, така и за общината.
Ответникът по искането, Кмет на Община Каварна, в Писмен отговор оспорва
направеното Искане за спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на заповедта. Счита, че в Искането за спиране не са посочени фактически обстоятелства,
които да обосновават наличието на такава значителна вреда, нито се представени
доказателства за установяването ѝ по вид и размер, за да се направи
преценка за нейната значителност или непоправимост. Обръща внимание, че
селището в част (френската) е оградено от висока ограда, разположени са
охранителни камери, а до имота има само един достъп – път, местността е
скалиста и трудно проходима поради големия наклон, поради което е налице
възможност за използване на жива охрана. Позовава се на конкретна съдебна
практика на ВАС и моли да бъде оставено Искането без уважение.
Жалбата със
съдържащото се в нея ИСКАНЕ за спиране изпълнението на оспорената заповед е
подадена в срок. Искането е по реда на чл. 166 АПК, при наличие на висящо
производство срещу Заповедта, чието спиране се претендира, от засегнатото от Заповедта
лице, поради което се явява допустимо и подлежи на разглеждане.
Разгледано по
същество, Искането се явява неоснователно и необосновано по следните
съображения:
При извършена
проверка на място на 19.05.2020 г. от длъжностни лица от отдел „Устройство на
територията и инвестиции" при Община Каварна, съгласно правомощията им по
чл. 223 от ЗУТ и на основание Заповед № 327 / 13.05.2020 г. на Кмета на община
Каварна, е съставен Констативен акт по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ № 2/ 19.05.2020 г.
за премахване на незаконните обекти по реда на чл. 57а от ЗУТ поради факта, че
са поставени без разрешение за поставяне иса поставени в чужд поземлен имот без
знанието и съгласието на неговия собственик - Държавата.
В резултат с
обжалваната Заповед, на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 6, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е
наредено да бъдат премахнати от Ваканционно селище „Русалка“ АД, с управител Н.П.И.,
поставените преместваеми обекти, както следва:
- Контролно -
пропускателен пункт (КПП) и две автоматични бариери, по една за влизащите и
излизащите МПС, монтирани на входа на Bаканционно селище „Русалка", в
средата на улицата, представляваща част от имот с идентификатор 65543.31.92 по
КККР на с. Свети Никола, община Каварна, област Добрич, представляващ хорска
територия, собственост на Държавата, съгласно Акт за частна държавна
собственост № 4127/18.6.2007 г.
- КПП с една
автоматична бариера, монтирани след първото КПП и паркинга, на входа на бившата
„френска част" на комплекса, в същия имот с идентификатор 65543.31.92 по
КККР на с. Свети Никола, община Каварна, област Добрич
- Една автоматична
бариера, монтирана на около 100 м. след паркинга до рецепцията и входа на
комплекса, на улицата, водеща към бившата „българска част", в държавен
имот с идентификатор 65543.31.172 по КККР на с. Свети Никола, община Каварна,
област Добрич, представляващ горска територия.
Съгласно чл. 217,
ал. 1, т. 11 от ЗУТ обжалването на издадена заповед по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ
пред съда не спира изпълнението на заповедта, а съгласно ал. 2 на чл. 217 от ЗУТ, съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал. 1, с
изключение на тези по т. 2. Предвид препращащата норма на чл. 213, ал. 1 от ЗУТ
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, съгласно
която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, какъвто е настоящият случай, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на ал. 2 на чл. 166 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, съдът
може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 60, ал. 1 АПК.
От страна на
жалбоподателя са наведени доводи, че предварителното изпълнение на оспорената Заповед
ще причини на дружеството значителни и трудно поправими вреди, като премахнатите
бариери щели да създадат реална опасност от злоупотреби и посегателства, които
да доведат до отлив на туристи, което от своя страна щяло да доведе до
съществени загуби както за дружеството, така и за общината. Този довод на жалбоподателя не оборва
презумпцията, че допуснатото от специалния закон изключение от общото правило
на чл. 166, ал. 1 от АПК за заповеди, издадени на правно основание чл. 57а, ал.
3 от ЗУТ, защитава обществения интерес. Сами по себе си твърдените от жалбоподателя
имуществени вреди, които биха евентуално настъпили вследствие на премахването
на бариерите (както той сочи) не обосновават значим интерес за собственика,
закрилян с интензитет, равен или по-висок от защитения от закона обществен
интерес, тъй като дори и да се приеме, че горепосочената Заповед бъде отменена,
евентуалните вреди биха подлежали на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изложените доводи за последствия от премахването на конкретните обекти
са по – скоро такива по същество на спора, а не такива, обосноваващи значителни
и непоправими вреди от предварителното изпълнение на Заповедта. Основателно е
възражението на ответника в Писмения отговор, че липсва указание за конкретни
вреди и за техния размер.
С оглед горното, липсват
предпоставки, които да обосновават необходимост от спиране на изпълнението.
Допуснатото по закон с нормата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ предварително
изпълнение в случая не е свързано със значителна или трудно поправима, доказана
по безспорен начин, вреда, нито засяга особено важен интерес на жалбоподателя. Незабавното
изпълнение на Заповедта не може да причини такава вреда на оспорващия, която да
бъде противопоставена на презумираните предпоставки по 166, ал. 4 във връзка с
ал. 2, във връзка с чл. 60, ал. 1 от АПК. По делото не са представени конкретни
доказателства за настъпване на значителни вреди за жалбоподателя. Вредите,
които биха били причинени, не могат да бъдат възприети и като непоправими. Обектите
могат да бъдат възстановени, а евентуалните вреди имат имуществен характер и
подлежат на обезщетяване в случай на отмяна на заповедта като незаконосъобразна,
както бе посочено по - горе.
Допуснатото по
силата на специалния закон предварително изпълнение на акта охранява законово
презумираните предпоставки за предварително изпълнение, а именно да не се
допусне съществуването на преместваем обект, без да е налице валидно разрешение
за поставяне, издадено по съответния ред.
При така изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че дружеството не е доказало по
безспорен начин, че от предварителното изпълнение на оспорената Заповед ще произтекат
значителни или трудно поправими вреди за същото, поради което Искането за
спиране следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното и
на основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ,
във връзка с чл. 166, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСОБЕНОТО
ИСКАНЕ на „Ваканционно селище „Русалка”“ АД, със седалище и адрес на
управление: град София, ЕИК *********, представлявано от Н.П.И., за спиране
предварителното изпълнение на Заповед № 389 от 29.05.2020 г., издадена от Кмета
на Община Каварна.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България в
7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: