РЕШЕНИЕ
№ 9137
гр. София, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110173290 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от фирма, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес,
представлявано от AА., с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответницика СП. ХР. Н., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, че същия дължи на ищеца
следните суми:: сумата от 818,72 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ
се на адрес: АДРЕС, отчитан под абонатен № ХХХХХ, ведно със законна лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –15.06.2021г.
до окончателното плащане на дължимото, сумата от 93,10 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода 15.09.2019г. до 19.05.2021 г., сумата от 46,67 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на
8,91 лв. за периода от 01.07.2018г. до 19.05.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем сървисис” ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
1
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с
ищцовото дружество и прави възрaжение за погасителна давност на задължението.
С определение от 11.05.2022 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца ФИРМА.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Л., който поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представя списък.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 34156/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 818,72 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020
г. за имот, находящ се на адрес: АДРЕС, инсталация **********/аб. № 219053, ведно със
законна лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 93,10 лв. за
периода от 15.09.2019г. до 19.05.2021 г., сумата от 46,67 лв. , представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 8,91
лв. за периода от 01.07.2018г. до 19.05.2021 г. С възражение от 05.11.2021 г. ответника е
оспорил вземането без мотив.
Съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.06.2006г. на ДСИ,
влязло в сила на 21.10.2006г. и удостоверение от 28.02.2012г. на СО, район С., ответника е
придобил пртавото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ ап. №1,
находящ се в АДРЕС.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ФИРМА на клиентите в гр. С., публикувани във вестник
Монитор на 11.07.2016 г., се установява съдържанието на правоотношението, възникващо
между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на
топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени протокол от ОС на ЕС от АДРЕС, ведно със списък на
етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в
сградата да бъде извършвано от ФИРМА и със същото да се сключи договор. Такъв е
сключен на 29.10.2002г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение
и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.
По делото са приети главни отчети и изравнителни сметки, представени от
ФИРМА за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил фактура №**********/31.07.2020г. и съобщение към фактура № ХХХХХ . за
процесния период и извлечение за задължения на абонат № **********.
Представени са писмо до ответника изх. №2926/19.04.2012г., ведно с известие за
доставяне, заявление-декларация от ответника за откриване на партида, молба от ответника
до ищеца от 26.10.2017г.,
Ответника е ангажирал като доказателства молба до ищеца рег. №Г-
15594/26.08.2016г., молба вх.№2887/20.05.2016г., заявелние от 20.05.2016г., писмо на ищеца
рег. №СИ-604/06.04.2016г., молба от 24.03.2016г.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
2
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от
23.06.2006г. на ДСИ, влязло в сила на 21.10.2006г. и удостоверение от 28.02.2012г. на СО,
район Студентски, се установява по категоричен начин, че за процесния период ответника е
бил собственик на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е
доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на него е налице пасивна
материална легитимация по иска съобразно дефиницията на респ. чл.153 ЗЕ, като
собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР. Доводите в
противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля
като неоснователни.
В ал. 3 на чл.150 ЗЕ е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което
съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
Ангажираните от ответника в тази насока писмени доказателства (л.52 и л. 53 от делото) са
неотносими, доколкото същите са с дата предхождаща датата на влизане в сила на ОУ
(10.07.2016г.).
Посочените Общи условия ( в сила от 10.07.2016г.) уреждат взаимоотношенията
между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото
дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия,
наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. София и са издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на
енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се
изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № 147683, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са
оспорени от ответниците, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на
предявените искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2018г. до 30.04.2020 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 837,10 лв. /съобразно отразеното във фактура № ХХХХХХХ, на
стойност 386,02 лв. със срок за плащане 14.09.2019г. и фактура №ХХХХХХХХ. на стойност
451,08 лв. със срок за плащане 14.09.2020г., приложени на л.27-28 от делото/. От тази сума
ищеца е претендирал 818,72 лв., поради което иска следва да бъде уважен изцяло.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за неоснователно. Предявеният иск е за период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 15.06.2021
3
г. С оглед на това и на предвидените в ОУ срокове за плащане, а и а именно 45-дни срок
след изтичане на периода, за който се отнасят / чл.33, ал.1/, следва да се приеме, че с
подаване на заявлението на 15.06.2021 г. и с предявяване на иска по чл. 422 ГПК., ищецът е
прекъснал течащата погасителна давност, като погасени по давност са всички негови
вземания за преди м.04.2018 г., а сумата по първата фактура № ХХХХХХХ., касаеща
отчетен период 01.05.18г.-30.04.19г., находяща се на л. 28 от делото е със срок за плащане
14.09.2019 г. По арг. на чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от момента, в който вземането
е станало изискуемо, а това в случая е крайния момент на срока за плащане за начислените
суми - 14.09.2019 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за главницата се явява
основателен и доказан, поради което същия следва да бъде уважен изцяло.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня посочен, като краен срок за заплащане на фактурата. Предвид
своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за
забава също се явява доказан за периода от 15.09.2019 г. /след датата на срока за плащане по
фактура №ХХХХХХдо 19.05.2021 г., която сума, съобразно служебните изчисления на съда
възлиза на сума в размер на 96,68 лв., (или сумата от 65,73 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 15.09.19г.-19.05.21г. върху дължимата по фактура
№**********/31.07.2019г. главница от 386,02 лв. и сумата от 30,95 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.20г.- 19.05.21г. върху дължимата по фактура
№**********/31.07.2020г. главница от 451,08 лв..). От тази сума- 96,68 лв. ищеца е
претендирал 93,10 лв., поради което иска следва да бъде уважен изцяло.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се
отбележи, че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Техем
сървисис” ООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална
легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на
него за извършена от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради
което и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 34156/2021 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 175,00 лв., от които сумата от 100,00
лв. за внесена държавна такса и 75 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ответникът
следва да заплати на адв. Н. ИЛЧ. ИЛЧ. сумата от 180,00 лв. – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СП. ХР. Н., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „Дървеница“, бл.15, вх.А, ет.1, ап.1, че дължи на ФИРМА ЕАД, с
ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от AА., сумата от
818,72 лв. /осемстотин и осемнадесет лева и 72 стотинки/, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., за
имот, находящ се на адрес: АДРЕС, ведно със законна лихва върху главницата от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 15.06.2021 г.
4
до окончателното плащане на дължимото и сумата от 93,10 лв. /деветдесет и три лева и 10
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 19.05.2021
г., за които суми е издадена Заповед №2678/21.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 34156/2021 г. на СРС, 159 състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ФИРМА, с ЕИК номер, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, представлявано от AА., за признаване за усатновено по отношение на
ответника СП. ХР. Н., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, че дължи на ищеца суми за дялово
разпределение на имот, находящ се на адрес: АДРЕС , както следва: сумата от 46,67 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020
г., сумата 8,91 лв. лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 19.05.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 15.06.2021г. до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА СП. ХР. Н., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на ФИРМА, с
ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от AА., сумата от
175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 34156/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА ФИРМА с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: АДРЕС
представлявано от AА., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Н. ИЛЧ. ИЛЧ.,
ЕГН **********, сумата от 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/, представляваща направени
по делото разноски за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника СП. ХР. Н..
Решението е поставено при участието на третото лице помагач ФИРМА.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 34156/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5