№ 993
гр. П***, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103944 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 95 и следващите от ЗСУ.
Образувано е по молба на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. П*** с искане да бъде настанен поставеният под пълно
запрещение М. ЕМ. Д. в Защитено жилище за лица с умствена изостаналост –
гр. П***, ул. „Г*** Р***“ № ***, тъй като са изчерпани всички възможности
за полагане на грижи за лицето в домашна среда и за ползване на социални
услуги в общността.
Приложени са писмени доказателства в подкрепа на искането.
В съдебно заседание молителят Дирекция „Социално подпомагане“ –
П*** се представлява от социалния работник В*** Г***, която поддържа
молбата.
Заинтересованата страна М. ЕМ. Д. се явява лично в съдебно заседание.
Въпреки направените от страна на съда и на настойника опити да бъде
осъществена пълноценна вербална комуникация с поставения под
запрещение, такава не се осъществи. Същият не говори, комуникира с
жестове и мимики. На въпроса дали се грижат добре за него в защитеното
жилище и дали иска да остане в него, същият отговори положително. На
въпрос на настойника дали обича да танцува и да мие чинии също отговори
положително. Показа как танцува и как мие чинии.
Явява се настойникът на поставеното под пълно запрещение лице – Т.
П. Л., която намира молбата за основателна и моли да бъде уважена.
1
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства намира за установено следното:
М. ЕМ. Д. е роден на 09.06.1985 г.
С експертно решение на ТЕЛК № 1219/103 от 29.09.2004 г. е
преосвидетелстван пожизнено. Определени са 91 % загубена
работоспособност без чужда помощ. Водеща диагноза: Друга уточнена
олигофрения.
Поставен е под пълно запрещение с решение от 12.03.2004 г.,
постановено по гр.д. № 1164/2003 г. по описа на Окръжен съд – Р***.
За настойник на поставеното под запрещение лице е назначена Т. П. Л..
В становище до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
П*** настойникът на поставеното под пълно запрещение лице е декларирал,
че няма възможност да полага грижи за него в домашна среда, тъй като е
служебен настойник, а поставеният под запрещение се нуждае от
непрекъснато наблюдение и грижи.
От изготвената предварителна оценка на потребностите от социални
услуги се установява, че поставеният под пълно запрещение е неженен. С
увреждане от раждането. Израснал е в институции. През 1988 г. е настанен в
ДДМУИ „С*** П***“ в с. М***. От 2007 г. до момента пребивава в Защитено
жилище за лица с умствена изостаналост в гр. П***, ул. „Г*** Р***“ № ***.
Има родители, но още от ранно детство те са се отказали да полагат грижи за
него. Няма собствен дом, нито близки и роднини, на които може да разчита.
Има изградени социални и битови умения, но не може да се справя
самостоятелно, нуждае се от подкрепа. При придвижването извън социалната
услуга има нужда от придружител. Ориентиран е в позната обстановка.
Осъществява невербална комуникация с жестове и мимики. С данни за проява
на автоагресия. Включва се в дейностите, организирани от персонала на
Защитеното жилище. Не може сам да задоволява основните си жизнени
потребности. Емоционално-волево неустойчив. Поради трайното
интелектуално разстройство не е в състояние да възприема обективно
околната действителност. Нуждае се от специализирани грижи, съобразени
със специфичните му потребности, наблюдение и контрол при спазване на
назначената му медицинска терапия. Има необходимост от оказване на
подкрепа за организиране на бита и ежедневието си, придобиване на
социални умения, дисциплинираност, осигуряване на спокойна среда с
необходимите за нормален живот битови условия.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Според чл. 95, ал. 1 от ЗСУ (обн. ДВ бр. 24 от 22.03.2019 г., в сила от
01.07.2020 г.) настаняването в социална услуга за резидентна грижа на
пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, се извършва от районния
съд по настоящия адрес на лицето. Предвидено е съдът задължително да
изследва волята на лицето, чието настаняване е поискано, включително чрез
2
участие на вещи лица – чл. 97, ал. 2 от ЗСУ.
Пред съда с помощта на настойника поставеното под запрещение лице
изрази желание да пребивава в защитеното жилище и заяви, че там добре се
грижат за него.
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и
преките впечатления на съда от поставеното под пълно запрещение лице
сочат, че лицето е в тежко здравословно състояние, с увреждания от
раждането си, инвалидизирано пожизнено и се нуждае от непрекъснати
специализирани грижи. Установи се невъзможност за полагане на грижи и
осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността, тъй като
липсват близки и роднини, които да поемат грижата за него, а настойникът му
е длъжностно лице, няма роднински връзки с него и няма възможност да
полага грижи за лицето извън специализираната институция.
При тези факти съдът намира, че в най-добър интерес за поставеното
под запрещение лице е същото да бъде настанено в социална услуга за
резидентна грижа. Там ще му бъдат осигурени добри условия на живот в
среда, близка до семейната. Ще бъде обгрижвано от квалифициран персонал
и ще му бъде гарантирана адекватна медицинска помощ във връзка със
заболяванията му. Ще му бъде оказвана подкрепа за организиране на бита и
ежедневието, придобиване на социални умения и дисциплинираност и ще му
бъде осигурена спокойна среда с необходимите за нормален живот битови
условия.
В Защитеното жилище в гр. П***, ул. „Г*** Р***“ № *** М*** се е
адаптирал добре. Участва активно в домакинството и в заниманията,
организирани от персонала. Забавлява се. Полага труд според възможностите
си. Поради това следва да бъде постановено решение, с което същият да бъде
настанен в социалната услуга.
На основание чл. 98, ал. 3 от ЗСУ с решението си съдът следва да
определи срок за прилагане на услугата, който не може да е по-дълъг от три
години. С оглед особеностите на случая и установената по делото пожизнена
инвалидизация на поставеното под пълно запрещение лице, както и липсата
на близки и роднини, които да поемат грижата за лицето, съдът намира, че в
случая подходящ за настаняване е максималният срок от три години.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
НАСТАНЯВА М. ЕМ. Д., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. П***,
ул. „Г*** Р***“ № *** в Защитено жилище за лица с умствена изостаналост,
находящо се в гр. П***, ул. „Г*** Р***“ № ***, за срок от три години.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – П*** в седемдневен
3
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4