Р Е Ш
Е Н И Е № 300
гр.Стара Загора, 12.08.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело
№339 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 – 178 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Г.И.Й. ***,
подадена чрез процесуалния му представител адв.Л.Д., срещу Заповед № 764/11.05.2018г.,
издадена от Заместник Кмета на Община Казанлък на основание чл.225а, ал.1, вр.
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. В жалбата се сочи, че административният акт е издаден
в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е
необоснован. С допълнителна молба се моли се съда да обезсили оспорената
заповед или алтернативно – да я отмени като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с адв.Д., който заявява, че по делото не се е доказало, че е
имало валидно предвидено преустройство на сградата, съгласно книжата,
предоставени от Община Казанлък. Обосновава, че след като преустройството не е
валидно от административноправна гледна точка, то няма как да бъде
законосъобразна и заповедта, издадена от Заместник Кмета на Община Казанлък. Излага
доводи, че оспореният административен акт не съдържа всички реквизити, липсва
адресат и не ставало ясно при неизпълнение на същия кой ще понесе последиците
от това.
В съдебно заседание жалбоподателят Й. заявява, че собствения му имот е
закупен от него в състоянието, в което се намира в момента, като посоченото в
оспорената заповед преустройство е извършено седем години преди той да закупи
имота. Моли се съда да отмени процесната заповед. Претендират се направените по
делото разноски.
Ответникът – Кмета на Община Казанлък, чрез
процесуалния си представител – юриск.Б., оспорва жалбата като неоснователна.
Сочи, че в хода на производството са събрани доказателства, от които се доказва
по безспорен начин, че Кметът на Община Казанлък, в качеството си на
компетентен орган по ЗУТ, е издал правилен и законосъобразен административен
акт, който разпорежда да се възстанови нарушението по отношение на изпълнено,
но неразрешено строителство в рамките на процесната сграда. Излагат се доводи,
че в хода на производството не са установени факти и обстоятелства, които да
разколебават както описаното от длъжностните лица в техния констативен акт,
така и приетото в оспорения административен акт. Претендира направените по
делото разноски.
Заинтересованата страна Д.Й.М. – редовно
и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и
не взема становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Жалбоподателят
Г.И.Й. е съсобственик на самостоятелни обекти (магазини) в сграда с
идентификатор 35167.502.3434 по Кадастралната карта и кадастралния регистър на
гр.Казанлък, в УПИ III-3434, в кв.169 по плана на гр.Казанлък, с адрес на
имота: гр.Казанлък, ул.Отец Паисий Хилендарски №6, видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти №19, том II, рег.№4367, дело №281/2016г.
(л.14-17).
По
жалба вх.№194-Г-3327-1/15.11.2016г., подадена от Г. И.Р. – собственик на
самостоятелен обект в същата сграда с идентификатор 35167.502.3434.1.16
(л.32-33), в Община Казанлък е образувано административно производство във
връзка с ограничаване на свободното преминаване през общите части на сградата.
На
27.01.2017г. комисия от служители на Община Казанлък е извършила проверка по
документи и на място, за което е съставен констативен протокол (л.25). До Г.Й.
е изпратено писмо изх.№194-Г-3309-1/02.02.2017г., с което на основание чл.34 от АПК му е предоставена възможност да участва в административното производство
(л.24). По делото няма данни писмото да е връчено или получено от Й.. На
20.02.2017г. комисия от служители на Община Казанлък отново е извършила
проверка по документи и на място, за което е съставен констативен протокол
(л.22), в който е посочено, че са налице нарушения по смисъла на чл.225, ал.2 и
ще се предприемат законосъобразни действия във връзка с чл.225а от ЗУТ.
С
констативен акт № 112 от 24.07.2017г. (л.19-21), съставен от длъжностни лица
при Община Казанлък – инж.М.О.М.и архитект Ц.Н. И., и двамата на длъжност
старши експерт отдел „ТИКС“ при Община Казанлък, е установено, че в жилищна
сграда с магазини, находящи се в ПИ с идентификатор 35167.502.3434 по
Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Казанлък е извършен следния
строеж: „Лека преградна стена и преустройство на санитарен възел“. Строежът е
изпълнен върху комуникационните площи, предвидени за ползване от всички
самостоятелни обекти – магазини на ниво, на кота: -2,45м, които площи са част
от общите части и представлява „лека преградна стена с вратопрозорец“,
разположена успоредно и по външния западен контур на стълбищното рамо на
стълбата, осигуряваща необходимия достъп от горните нива до съответния подземен
етаж, като по този начин части от общите части като санитарния възел и
предверие към него остават недостъпни за останалите съсобственици на общите
части. Премахнати са преградните стени, които трябва да разделят търговските
площи и комуникационните площи от санитарния възел, който се явява обща
тоалетна за нуждите на всички самостоятелни обекти на това ниво и представлява
част от общите части. Чрез премахването на гореописаните преградни стени, част
от площта на санитарния възел е приобщена към площта на най-близката търговска
площ. В констативния акт е отразено, че за леката преградна стена с
вратопрозорец, няма строителни книжа, няма одобрен проект и разрешение за
строителство, като е извършено преустройство на санитарен възел в общата част
на кота -2,45 на същата сграда, без одобрен проект, разрешение за строеж и
решение на общото събрание на съсобствениците и съгласие на всички собственици,
изразено с нотариална заверка на подписите.
В
констативния акт е посочено, че документът е „получен“ на 31.07.2017г., без да
посочено от кого и без да е положен подпис срещу получаването му (л.21).
Срещу
акта е постъпило Възражение вх. № 194-Г-3327-1/01.08.2018г. от Г.И.Й., в което
се изразява становище, че леката стена и вратопрозорец са изградени от наемател
на предишния собственик на закупените от Й. имоти.
Въз
основа на констативния акт е издадена Заповед № 764/11.05.2018г. от Заместник
Кмета на Община Казанлък, с която на основание чл.225а, ал.1,
вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на лека
преградна стена, изградена върху комуникационните площи, предвидени за ползване
от всички самостоятелни обекти – магазини на кота -2.45м. - собственост на Г.И.Й.
и Д.Й.М., в „Жилищна сграда с магазини“ с идентификатор 35167.502.3434, УПИ
III-3434, кв.169 по плана на гр.Казанлък, с административен адрес: гр.Казанлък,
ул. „Отец Паисий Хилендарски“ № 6. Със заповедта е определен 30/тридесет/
дневен срок от влизане на заповедта в сила за премахване на строежа, както и
почистване на строителните и битови отпадъци, които да се извозят на
определените за целта места при спазване на общите разпоредби на ЗУТ и нормативните
актове по него. Изложени са мотиви, че върху комуникационните площи, предвидени
за използване от всички самостоятелни обекти - магазини на кота -2,45, които
части са част от общите части на сградата е изпълнена лека преградна стена с
вратопрозорец, разположена успоредно на по външния западен контур на
стълбищното рамо на стълбата, която осигурява необходимия достъп от горните
нива до съответния подземен етаж. По този начин част от общите части (санитарен
възел и предверие към него) остават недостъпни за останалите собственици на
самостоятелните обекти в сградата. Премахнати са преградни стени, които трябва
да разделят търговските площи и комуникационните площи от санитарния възел.
Същият се явява обща тоалетна на всички самостоятелни обекти на това ниво и
представлява част от общите части. Прието е, че изложените до тук факти налагат
извода, че в случая е осъществен строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Строежът е извършен без разрешение за строеж. За извършването на нов строеж е
необходимо издаването на строително разрешение, съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „г“ от ЗУТ строежът е V категория.
Изложени са и съображения, че в хода на проверката
служители за контрол по строителството при Община Казанлък са съставили Констативен
акт № 112/24.07.2017г. Същият е връчен на собствениците лично на 31.07.2017г. В
законоустановения срок е постъпило възражение от един от собствениците - Г.И.Й.
с вх.№ 194-Г-3327-1#20/01.08.2017г. Постъпил е и Протокол от Общото събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост,
находяща се в гр.Казанлък, ул. „Отец Паисий Хилендарски” № 6, проведено на
06.03.2018г. Със същото е взето решение за отказване от ползване на идеалните
им части от общите части на сградата в 6-те самостоятелни обекта- собственост
на Г.И.Й. и Д.Й.М.. Съгласно чл.185 от ЗУТ не се иска съгласието на останалите
собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти,
помещения или на части от тях, когато не се отнемат общи помещения и площи или
части от тях и не се променя предназначението им. С извършеното преустройство
са завзети общи части от сградата. От представения Протокол на Общото събрание
е видно, че със същия не е изразено изрично съгласието на всички собственици на самостоятелни обекти в
сградата, с което е нарушено изискването на чл.185, ал.2 от ЗУТ.
Заповедта е съобщена чрез залепване
на строежа на 22.06.2018г. (л.7).
На основание чл.193 от ГПК по искане на процесуалния представител
на жалбоподателя е открито производство по оспорване на истинността на документ
по отношение на автентичността на подписите в Част Архитектурна от Технически
проект на „Преустройство и надстройка на жилищна сграда с магазини в парцел III-3434“
по плана на ЦГЧ на гр.Казанлък (л.66). Макар
Техническият проект да не съдържа писмено изявление, на същия са положени
подписи, оглед на което оспорването му по реда на чл.193 от ГПК е допустимо. Касае
се за документ, който в едната си част е официален – по отношение на подписа, положен
от главния архитект, с който е утвърден проекта, а в другата си част е частен –
по отношение на подписите на проектанта – В.Б. и лицето, осъществяващо
качествен технически контрол – С.Б.. Според процесуалния
представител на жалбоподателя в Община Казанлък не е наличен оригинал на
такъв проект, поради което въпросният документ следвало да бъде изключен от
материалите по делото. Но противно на това твърдение нито в ЗУТ, нито в
Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (отм.),
действащ към момента на одобряване на въпросния технически проект –
09.10.1998г., не е предвидено одобряването на техническите проекти да се
извършва само след представяне на техен оригинал. Напротив, разпоредбата на
чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ предвижда при одобрение на инвестиционен проект (част
от които е техническия проект) да се представят две копия от него, а
разпоредбата на чл.220, ал.2, т.3 от ППЗТСУ – да се представят три копия от техническия
архитектурен проект. Следователно довода за изключване на Част Архитектурна от Технически проект на „Преустройство и надстройка
на жилищна сграда с магазини в парцел III-3434“ по плана на ЦГЧ на гр.Казанлък от
материалите по делото, поради липса на негов оригинал в Община Казанлък, се
явява неоснователно.
Въпреки
гореизложеното в хода на съдебното дирене е открито производство и е назначена съдебно-графологична експертиза. От
заключението й се установява, че подписа изображение в оригинал на част архитектурна
от технически проект Разпределение, Кота -2,45 с проектант арх. В.
Б. е положен от В.Г. Б.. Изображенията на
подписи в конкретния документ представляват ксероксно изображение на оригинален
подпис. Според вещото лице е допустимо да се прави експертиза за идентичност на
подпис, представен като копие при условие, че копието е добро/ ясно четаемо,
има нужната заверка „вярно с оригинала“ и липсват признаци / следи от
допълнителни дописвания с различни мастила по цвят и други подправки, направени
по физически или цифров път. Подписа изображение, положен от името на арх. В. Б.,
действително е положен от лицето, посочено в представения документ. Вещото
лице сочи, че не са намерени свободни образци от подписи изпълнени саморъчно от С.Б. и
поради тази причина, не е извършено изследване на изображението подпис в
представения технически проект, срещу изписаното име „С.Б.“. В
заключението е посочено също, че третия подпис – този в син цвят, представлява оригинален подпис,
текстът на правоъгълния щемпел при третия подпис е: „УТВЪРЖДАВАМ“ 199...г.,
ОБЩ. КАЗАНЛЪК“, при облия щемпел, частично във външния кръг се чете-
„КАЗАНЛЪК“.
При
тези данни се налага извода, че в случая не се установи неавтентичност на
оспорения документ, поради което следва да се приеме, на основание чл.194, ал.3
във вр. с ал.2 от ГПК,
вр. с чл.144 от АПК,
че оспорването истинността на този документ не е
доказано, с оглед на което оспорения документ не следва да бъде изключван от
доказателствата по делото. Положеният подпис, с който проектът е утвърден е в
оригинал, положен е върху ксероксно копие на проекта, а положения от проектанта
подпис, положен от името на арх. В. Б., действително е положен от
лицето посочено в представения документ.
По
делото е назначена и комплексна съдебно-техническа експертиза, заключението на
която е прието без оспорване от страните. От него се установява, че извършените
преустройства в обект: Жилищна сграда с магазини в ПИ с идентификатор №
35167.502.3434 в УПИ 111-3434 в кв.169 по плана на град Казанлък, с административен
адрес: град Казанлък, ул. „Отец Паисий” № 6, касаещи самостоятелни обекти с
идентификатори №№: 35167.502.3434.1.33, 35167.502.3434.1.34,
35167.502.3434.1.35. 35167.502.3434.1.36 и 35167.502.3434.1.37 представляват
строително- монтажни работи. Извършените СМР се изразяват в следното:
премахване на преградни стени, разделящи търговските площи от санитарния възел
и монтирането на преградна стена с вратопрозорец. Установените и описани в
Заповед № 764 от 11.05.2018г. на Заместник Кмета на Община Казанлък, извършени
строително-монтажни работи съответстват на установените на място СМР по
отношение на преградената стена зид и монтиране на врата, всички изградени по
продължение на западния контур на стълбищното рамо на стълбите водещи до кота
-2.45 м. Достъп до санитарният възел не е осъществен. С извършените
строително-монтажни работи не е засегната строителната конструкция на сградата,
не са засегнати носещи елементи на части от сградата като колони, греди,
земетръсни шайби, носещи тухлени зидове и между етажни плочи. Засягат се обаче
общи части от сутеренния етаж на кота -2.45 м. от процесната сграда. Съгласно
одобреният проект в част: Архитектура, Разпределение на кота -2.45 м. Магазини
№ 1 и № 2, както и Обяснителна записка на проектанта в част Архитектура-арх.В.Г.
Б., предвиденият санитарен възел е ситуиран в североизточната част на Магазин №
1 и трябва да обслужва всички търговски площи описани в чертежа-разпределение
на кота -2.45 м, магазини №№ 1.1, 1.2, 1.3, 1.4, 1.5, 1.6 и 1.7. В заключението
е посочено, че ясно се вижда в легендата към чертежа-разпределение на кота
-2.45 м., че с пунктирана линия са означени границите на търговските площи с
общите части. Извършването на СМР се изразява в изграждане на стена-зид и
монтиране на врата, всички изградени по продължение на западния контур на
стълбищното рамо на стълбите водещи до кота -2.45 м. В описанието на
констативен акт № 112 на Община Казанлък е констатирано, че с премахване на
преградните стени на санитарния възел същият е приобщен към площта на близката
търговска площ. При проверката на място от вещите лица, достъп до приобщения
санитарен възел не е осъществен. Новомонтираната врата е заключена и достъпът е
ограничен. Действителното състояние към датата на огледа на сутеренния етаж на
кота -2.45 м. не съответства на одобрения архитектурен проект, прегледаната
строителна документация за строежа в Община Казанлък по отношение на издадените
строителни разрешения за обект: Жилищна сграда с магазини построена в УПИ
1П-3434, кв.169, съответстващ на поземлен имот с идентификатор № 35167.502.3434
по КККР на гр.Казанлък. В заключението е посочено, че строителството не може да
бъде установено към коя дата е извършено, тъй като няма издадени необходимите
строителни книжа, с които да се удостовери започване на строителството на
процесния строеж. При направената справка в Дирекция „Строителство“ при Община
Казанлък не са открити одобрени строителни книжа или одобрени отделни части на
одобрен инвестиционен проект за извършеното преустройство описано в констативни
протоколи от 27.01.2017г. и 20.02.2017г., както и констативен акт № 112 от
24.07.2017г. Не е установено наличието на издадено разрешение за строеж на
такъв обект. Не са установени одобрени строителни книжа, както и открита
строителна площадка, заверена заповедна книга за строежа. Не е издавано
удостоверение за въвеждане в експлоатация за обекта. Строежът описан в констативен
акт № 112 от 24.07.2017г. на Община Казанлък е допустим по действащите подробни
устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършване на строителството съгласно Закона за устройство на територията и
Наредба № 7 от 2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони. В съдебно заседание вещото лице П.В.
сочи, че всички обекти, които се намират в една сграда, са от категорията на
самата сграда, като характеристиките на процесния обект са смесени сгради със
средно застрояване. Последното обуславя категоризирането на имота като строеж IV категория
по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗУТ.
Съдът възприема представените заключения като компетентни
и обективни, тъй като вещите лица са отговорили подробно и пълно на поставените
задачи, включително и по отношение на извършената от комплексната
съдебно-техническа експертиза категоризация на имота, а именно, че същият е IV
категория.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните изводи:
Жалбата против процесната заповед е допустима, като подадена в
законоустановения 14-дневен срок от лице с правен интерес, за което
административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта, предмет на съдебен контрол, е постановена от материално и
териториално компетентен орган по чл.225а от ЗУТ - Кмета на Община Казанлък, в условията на заместване, видно от
Заповед № 736 от 08.05.2018г. на Кмета на Община Казанлък (л.10), който
разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от
четвърта до шеста категория или на части от тях. В тази връзка неправилното категоризиране на строежа (V категория),
извършено от административния орган не води до опорочаване на акта, нито съставлява
нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, тъй като е налице
достатъчно ясна конкретизация на предмета на премахване. Заповедта е издадена
в предписаната от закона писмена форма като са изложени мотиви от фактическо и
правно естество. В нея са посочени фактическите (извършено строителство на лека
преградна стена с вратопрозорец и премахване на преградни стени без разрешение
за строеж) и правни основания (чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ) за постановяването й, които кореспондират помежду си. В
заповедта се съдържа описание на характеристиките и местонахождението на
строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране. Съдът счита, че
процесната заповед е достатъчно мотивирана, като в нея подробно, ясно и точно
са посочени всички факти от значение за настоящия спор – строежът, неговата
категория и неговата незаконност. Също така описаните в оспорената заповед СМР съответстват
на установените на място от вещите лица такива по отношение на преградната
стена зид и монтиране на врата.
При
издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съгласно чл.225а, ал.2 от ЗУТ заповедта
се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по
строителството. В настоящия случай тази процедура е спазена – издаденият
констативен акт № 112 от 24.07.2017г. от служители към община Казанлък е
послужил за основа за издаване на оспорената заповед. Жалбоподателят очевидно е
запознат с констативния акт и е подал мотивирано възражение срещу него, с което
е взел реално участие в развилото се административно производство. Следователно
предвидената по закон процедура е изпълнена и не е налице съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Заповед
№ 764/11.05.2018г., издадена от Заместник Кмета на Община Казанлък е
постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Правомощието на ответника по чл.225а, ал.1
от ЗУТ да разпореди премахване на незаконен строеж се упражнява
законосъобразно само при наличието на три кумулативно изискуеми предпоставки:
1.Извършен строеж; 2.Строежът или част от него да представлява незаконен такъв
по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2
от ЗУТ; 3.Извършеният строеж да не е търпим по смисъла на § 16, ал.1
– ал.3 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
От
събраните по делото и неоспорени доказателства, включително заключението на
съдебно-техническата експертиза, категорично се установява наличието на строеж
по смисъла на § 5, т.38 от
ДР на ЗУТ, от четвърта категория, който е извършен без строителни
книжа, включително без разрешение за строеж. Съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно
този закон, като липсата на издадени строителни книжа прави извършения строеж
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.
Но
законосъобразното издаване на заповед за премахване на незаконен строеж е
обусловено от наличието на още едно нормативно регламентирано условие, а именно
строежът да не е търпим по смисъла на § 16, ал.1 – ал.3 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване
и забрана за ползване, „търпимостта“ на строежа се явява правоизключващо
обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл.225а, ал.1
от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.
Съгласно § 16, ал.1 ПР на ЗУТ „строежи, изградени до
7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими“. Според ал.2 от същият параграф „Незаконни строежи, започнати в
периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на
този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците
им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г.“. Според текста на ал.3 от
този параграф „Незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени
до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон“. Съгласно § 127 от ЗИД
на ЗУТ „строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване“.
С
оглед тази нормативна уредба, за строежи, изградени след визираната крайна дата
– 31.03.2001г., не се изследва търпимост, тъй като тези строежи не попадат в
обхвата на посочената законовата регламентация на режима на търпимост.
В
разглеждания случай от заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че не може да бъде установено към коя дата е
извършено строителството, тъй като няма издадени необходимите строителни книжа,
с които да се удостовери започване на строителството на процесния строеж. Но от
приложеното по делото възражение на жалбоподателя срещу издадения констативен
акт (л.11), както и от изявлението му в съдебно заседание (л.153) се
установява, че процесния строеж е извършен 7 години преди жалбоподателя да
закупи имота на 16.09.2016г., т.е. много след 31.03.2001г. С оглед на това
следва да се приеме, че процесния строеж не попада в обхвата на законовата
регламентация на режима на търпимост.
Съдът приема за безспорно, че жалбоподателят Г.И.Й. е съсобственик
на имота, в който се намира строежа, чието премахване е разпоредено с
процесната заповед, доколкото няма спор, че строежът обслужва жилищната сграда,
съсобственост на същия. Противно на изложеното в съдебно заседание от процесуалния
му представител, същият е надлежен адресат на задължението за премахването на
незаконния строеж. Дори и да не е извършител на процесното строителство, то
жалбоподателят като съсобственик на най-близката търговска площ, към която е
приобщена площта на санитарния възел посредством премахването на преградните
стени, е длъжен да премахне строежа, предвид невъзможността същия да бъде
узаконен. Според § 3, ал.1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на ДНСК,
„адресат/адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат
да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят
на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж със заповедта по чл.225, ал.1 или ал.2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение.
Оспорената в настоящото производство заповед е издадена и в съответствие с
целта на закона, която недвусмислено се изразява в недопускане и отстраняване
на незаконно строителство.
Представените по делото 2 бр. декларации от собственици
на обекти в процесната сграда с нотариална заверка на подписите (л.54 и л.55),
както протокол от общо събрание на собственици на самостоятелни обекти в същата
сграда (л.52), с които е разпределено ползването на общите части на сградата
съдът намира за ирелевантни към разглеждания спор. Това е така, защото в случая
с извършения строеж са засегнати общи части от сутеренния етаж на процесната
сграда, а съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗУТ когато се завземат общи части е необходимо съгласието на всички
собственици, изразено с нотариална заверка на подписите, каквото в случая не е
налице. Протоколът не съдържа нотариална заверка, а двете нотариално заверени декларации
са подписани само от две лица – И.К. (декларация на л.54) и Г.Й. (декларация на
л.55).
По отношение на искането на
жалбоподателя за обезсилване на процесната заповед следва да се отбележи, че
административните актове не могат да бъдат обезсилвани. На обезсилване подлежат
единствено съдебните решения, когато същите са недопустими, докато
административни актове могат да бъдат обявени за нищожни или отменени като
неправилни. Обезсилване на административен акт е предвидено единствено при
сключване на споразумение пред съда по чл.178 и сл. от АПК, какъвто
разглеждания случай не е.
В
заключение следва да се отбележи, че в жалбата се сочи също, че оспореният
административен акт е необоснован. Необосноваността е порок, който би могъл да касае издаденото съдебното решение, поради което е
и предвидена като касационно основание за негово обжалване. Но необосноваността
не е сред посочените в чл.146 АПК основания за оспорване на
административния акт,
следователно това възражение не следва да бъде обсъждано от настоящия съдебен
състав.
Предвид
изложените мотиви, правният извод на съда е, че оспорената заповед е
законосъобразна – издадена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, постановена в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и
е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
ответника направените по делото разноски за изготвяне на съдебно-почеркова
експертиза в размер на 546 лева (л.85 и л.124-гръб) и за
комплексна-съдебно-техническа експертиза в размер на 800 лева (л.124 и л.155). С оглед разпоредбата на
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010г. по
т.д. №5/2009г. на ВАС, основателни са претенциите на процесуалния представител
на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
платимо от жалбоподателя. Но разпоредбата на чл.143 АПК
не съдържа регламентация досежно определянето на размера на юрисконсултското
възнаграждение. С оглед на това и в съответствие с чл.144 АПК,
приложение следва да намери съответната разпоредба на ГПК, т.е. чл.78, ал.8
и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно
последната разпоредба размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да
бъде от 100 до 200 лв. В случая спорът не е фактически и правно сложен, но
разглеждането на делото е продължило в шест съдебни заседание. По тази причина
съдът счита, че са налице основания да бъде присъдено максималното предвиденото
възнаграждение в чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно 200
лева. Или общата сума, представляваща разноски по делото, която жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника е в размер на 1 546 лева.
Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно АПК
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Й. ***, срещу Заповед № 764/11.05.2018г.,
издадена от Заместник Кмета на Община Казанлък на основание чл.225а, ал.1, вр.
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ., с която на основание чл.225а,
ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на лека
преградна стена, изградена върху комуникационните площи, предвидени за ползване
от всички самостоятелни обекти – магазини на кота -2.45м. - собственост на Г.И.Й.
и Д.Й.М., в „Жилищна сграда с магазини“ с идентификатор 35167.502.3434, УПИ
III-3434, кв.169 по плана на гр.Казанлък, с административен адрес: гр.Казанлък,
ул. „Отец Паисий Хилендарски“ № 6, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Г.И.Й. ЕГН:**********,***, сумата 1 546
(хиляда петстотин четиридесет и шест) лева
– разноски по делото.
Решението може да се обжалва по касационен ред чрез
Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: