Р Е Ш Е Н И
Е
№ / .02.2018г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Мариана ХРИСТОВА
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря Галина СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от съдия Н.НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №2382/2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е след
отмяна на решение №1574/08.12.2016 на ВОС по гр. дело №1480/2016 и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС за изпълнение на дадените
указания в решение №246 от 07.11.2017 г., постановено по гр. дело №1356/2017 по
описа на ВКС.
Образувано
е по въззивна жалба вх. №26669/25.05.2016 г. на А. Ал. П. срещу решение
№1606/25.04.2016г., постановено по гр. дело №10156/2015 г. по описа на ВРС, с
което е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключеният между А.Д.А.,
ЕГН ********** и А.А.П., ЕГН ********** договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 196, том
ІV, нотариално дело № 1851/1981г., по силата на който А.Д.А. е прехвърлил на А.А.П.
собствения си недвижим имот, представляващ
556 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, кв. Галата,
ул. ”Крайбрежна” №51, цялото от 956 кв.м., съставляващо парцел І-711 от кв. 6,
заедно с втория етаж на построената жилищна сграда и ½ ид.ч. от избата,
срещу задължението на приобретателката да гледа прехвърлителя и съпругата му Т.
К. А., до края на живота им, като им осигури спокоен и нормален такъв, какъвто
са водили до момента, при запазено от прехвърлителя и съпругата
му право на пожизнено и безвъзмездно ползване на югоизточната стая от етажа на
така прехвърления имот до края на живота им. Според жалбоподателката, решението
е незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Счита, че съдът се е
произнесъл при липса на доказателства за твърдяното неизпълнение на договора,
като не ѝ е дал възможност да се защити. Твърди, че съдът не е задължил
ищците да уточнят твърдяния период на неизпълнение от страна на ответницата.
Счита, че са необосновани изводите за наличие на пълно неизпълнение от двамата
ответници, както и че неизпълнението не е незначително. Твърди, че вторият
ответник не е канен да изпълни от ищците. Моли обжалваното решение да бъде
отменено изцяло. В о.с.з. жалбата се поддържа лично и чрез пълномощник.
Въззиваемият
А.Д.А. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ГПК. В о.с.з. чрез своя
пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Счита, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че ответницата П. не е изпълнявала задълженията си въпреки
отправената ѝ покана.
Необжалвалият другар И.П. не е
депозирал писмено становище в предоставения му срок, но в о.с.з. изразява
становище за неоснователност на жалбата,
като твърди, че въззивницата не изпълнява задължението за полагане на грижи към
своите родители, което е поела с договора. Моли решението на ВРС да бъде
оставено в сила. Излага, че ответницата П.
не е изпълнявала задълженията си, а самият той също не ги е изпълнявал, а е
имал към родителите на бившата си съпруга чисто човешко отношение като им е
помагал, както и те са му помагали когато той е имал нужда.
Настоящото
производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което настоящият
съд следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството е
образувано по иск с правно основание чл.87,
ал.3 от ГПК, предявен от А.Д.А. ЕГН **********
срещу А.А.П. ЕГН ********** и И.А.П. ЕГН ********** за разваляне поради виновното неизпълнение от
страна на ответниците на договор за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
кв.Галата, ул.”КРАЙБРЕЖНА” №51, представляващ: жилище на целия втори етаж на
жилищната сграда, ведно със само 556/956 ид.части от дворното място, в което
същата е построена, цялото с площ от 956 кв.метра, представляващо при сделката
парцел 1-711, в кв.6 по плана на кв.Галата, както и ½ идеална част от избения етаж на сградата, обективиран
в нот.акт № 196, том IV, нот.дело №1851/25.05.1981г., срещу поето от приобритателката задължение той и съпругата му Т. К.А. да бъдат
гледани и издържани до края на живота им, като им се осигури спокоен и нормален
живот, какъвто са водили и до момента на сделката. Ищецът твърди, че в
продължение на дълги години дъщеря им заедно със съпруга си изпълнявали поетите
задължения, но от известно време ответницата се дезинтересирала,
като не само не осигурявала ежедневните им нужди и разходи за лекарства и
лекарска помощ във връзка със здравословното им състояние, но не им давала и
издръжка. Предвид неизпълнението от страна двамата ответници на поетите с
договора задължения, ищецът моли да бъде развален договора за прехвърляне
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. С допълнителна молба,
депозирана пред настоящата инстанция, ищецът уточнява, че неизпълнението на
задължението от страна на ответницата е от момента на възникване на конфликтни
отношения между двамата ответници, като е имало епизодично съдействие в издръжката и гледането до пролетта на
2015г., но от 01.06.2015г., когато започнало делото за развод между двамата ответници,
е налице пълно неизпълнение на договорните им задължения.
Ответницата
А.А.П., чрез депозирания в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор
излага, че до преди една година
е изпълнявала стриктно задълженията си по договора, като причина за
прекратяване на грижите било поведението на самия ищец, който я изгонил от дома
си, употребявайки грубо физическо отношение, придружено с нанасяне на обиди към
нея. Твърди, че вторият ответник и приобретател по договора - съпругът ѝ И.А.П. не е преставал до
полага грижи за ищеца и съпругата му. Излага, че той изпълнявал договорните
задължения по вид, обем и размер, съответен на обективните нужди на
прехвърлителите като не само ги обгрижвал, той им помагал финансово, водил ги
по лекари и здравни заведения и им осигурявал необходимите грижи. Твърди също,
че прехвърлителят и съпругата му са обгрижвани и обслужвани и от техните внуци
/деца на ответниците/ -А. и Ангелина. Ответницата не оспорва, че ищците са с
влошено здравословно състояние и с тежки заболявания. Излага, че тя също е със
силно увредено здравословно състояние, като едва се движи и трудно обслужва дори себе си. Сочи, че е в процес на развод със съпруга си,
след нанесен побой на 29.07.2015г. от него,
като оттогава е в пълна изолация от цялата фамилия. Моли да се има предвид, че задължението на
ответниците, като приобретатели, е неделимо, произтичащо от намерението на
договарящите, а при неделимите задължения и по силата на закона /чл. 129 ЗЗД/,
дължимата престация трябва да се предаде общо на всички кредитори и всеки от
тях може да иска обезпечаването за сметка на останалите. С оглед на това моли
да се съобрази, че когато издръжката и гледането е задължение на две и повече
лица, длъжниците са солидарно
отговорни пред всички правоимащи да ги получат.
Счита, че дори да се установи евентуално
изпълнение, то същото следва да се квалифицира като частично неизпълнение,
което по същество е неточно изпълнение на договора, в който случай и съобразявайки разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД, при незначителност на интереса на кредитора, поискал развалянето на
договора изцяло или частично, такова
не следва да бъде допуснато.
Твърди, че няма вина за
реалното неизпълнение
на договора, като единствено виновен за това е ищецът А.А., който отказва да
приеме грижите за гледането и храната,
които тя отв. П. е предлагала на ищеца и съпругата му. По изложените
съображения моли така предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. В
условие на евентуалност- ако съдът приеме за основателна исковата претенция и
развали договора, моли на основание чл. 87, ал.З от ЗЗД, и чл.88, ал.1 от ЗЗД,
съдът да се произнесе за връщане на разменените престации по двустранния
договор, по смисъла на Тълкувателно решение № 122/01.12.1986г.ОСГК на ВС. Тъй
като развалянето има обратно
действие, то страните следва да върнат това, което са си разменили. Моли и за присъждане направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК, чрез постъпилия писмен отговор, ответникът И.А.П. излага, че признава основателността на иска,
като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли
да бъде развален договора без да бъде
осъждан да заплаща разноски по делото. Не оспорва, че в момента той и съпругата
му са в конфликтни отношения, като тя е в такива и със своите родители от
няколко години, при което отказва да се грижи за тях, а същевременно не била
съгласна и той самия да се грижа за тях, въпреки че доколкото може се старае да
им помага. Ответникът счита, че не е справедливо процесният имот да остане в собственост на него и съпругата му, поради
което и тъй като наистина от доста време те двамата не се грижат за родителите
на съпругата му, правилно е този договор да бъде развален. Предвид изложеното
моли съдът да постанови решението си в този смисъл.
Съставът при ВОС, след като
съобрази представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата на страните и нормативната уредба,
регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, съобрази следното:
Между
страните е безспорно, че с договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран
в нот. акт №196,
том.ІV, нот. дело №1851/1981г., на 25.05.1981г. А. Т. А. прехвърля на дъщеря си А.А.П. 556кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в
гр.Варна, кв. Галата, ул.”Крайбрежна”№51, цялото от 956кв.м., съставляващо
парцел І-711 от кв.6, заедно с втория етаж на построената жилищна сграда и
½ ид.ч. от избата, заключаваща се в северната част на сградата срещу
задължението на приобретателката да гледа прехвърлителя и съпругата му Т. К. А. до края на живота им, като им осигури спокоен
и нормален такъв, какъвто са водили, при условията на т.2 при запазено от
прехвърлителя и съпругата му право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху
югоизточната стая от етажа на така прехвърления имот до края на живота им.
Между
страните липсва спор, че първата ответница А.А.П. е дъщеря на ищеца, както и,
че към момента на изповядване на сделката – 25.05.1981г. тя се е намирала в
брак, сключен с втория ответник И.П.. От представеното удостоверение за гр.
брак се установява, че А.А. и Т. К. са сключили граждански брак на 02.08.1961г.
От
приетите писмени доказателства се установява, че А. Д. А. е на 94г., страда от
Паркинсонова болест, средно тежка форма и получава пенсия в размер на 278.35 лв. Т. К.- също на
94 г. страда от злокачествено
новообразувание на ректосигмоидалната област и получава пенсия в размер на
188.55 лв. .
В о.с.з., проведено на
24.01.2018г. са изслушани свидетелите ЦВ. Т. С. и И. Н. Й. Свидетелката Стефанова е
уредник в пенсионерски клуб в район Аспарухово. Познава родителите на А.,
защото тя няколко пъти ги е водила в клуба, в който също така и майка ѝ
празнувала юбилея си преди около две години. Били събрани към тридесетина
човека, като А. организирала всичко. Свидетелката знае, че А. и съпругът
ѝ полагат грижи за родителите ѝ. Свидетелката лично е виждала
–миналата година, след юбилея, Ив. П. да ги води на лекар в поликлиниката на
Марешки, и А. също е виждала с ищците в поликлиниката. Тези впечатления са от
периода след юбилея. Спомня си, че още преди юбилея А. понякога ѝ
споделяла, че има ангажименти с родителите си тъй като се налага да ги води на
лекар или на ТЕЛК за определяне на
група. От миналата или
по-миналата година А. започнала да ѝ споделя, че има проблеми с тях, защото им
предлагала услугите си, а те не искали да ги приемат; никакви услуги на искали
от нея. Не искали грижи, защото имали някакви вътрешни техни проблеми. Един ден
преди около 2 години А. дошла разплакана при свидетелката като ѝ казала,
че баща ѝ я блъснал и едва не си е разбила главата.
Свидетелката
Й. знае, че родителите на А. живеят в същия двор, в допълнителна постройка. От
нея е чувала, че те са ѝ прехвърлили някакъв етаж с клауза за гледане.
Впечатленията на свидетелката са, че А. продължително време била в много добри
отношения с родителите си, но след като тя подала молбата за развод, изведнъж
родителите ѝ отказали нейната подкрепа и нейната помощ. Всичко това -че
родителите ѝ не я пускат да влиза в тяхната пристройка, А. ѝ споделила
отдавна - може би преди около две години, а през м. август дошла да ѝ се
оплаква, че баща ѝ я е ударил два пъти с бастун по тялото, на двора,
защото си разменили някакви реплики. Свидетелката много често е виждала А. с
родителите си, и най – вече с майка си да ходи по доктори, тъй като майка
ѝ имала някакви здравословни проблеми. Виждала ги е заедно в
поликлиниката. Свидетелката се е качвала в тяхната кола когато А. я е карала и
вътре е виждала майка ѝ, а понякога и
баща ѝ. Виждала е и И.П. с една червена кола също да ги води
някъде – и това е било, след като ответницата ѝ казала, че те отказват
нейните грижи. Последно видяла ищците в колата на И. през ноември или декември,
като от А. знае, че отношенията на съпруга ѝ с родителите ѝ са
много добри, и не са влошени. Според свидетелката отношенията между нея и
родителите ѝ се влошили, защото тя поискала да се разведе, и тогава те
застанали на страната на съпруга ѝ, защото не искали да имат разведена
дъщеря.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Предявен е конститутивен иск по чл. 87, ал. 3,
изр. 1 от ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане поради
неизпълнение.
С
оглед характера на договора –двустранен, възмезден и алеаторен, и доколкото същият е сключен по
време на брака между приобритателите, то
задължението да се предоставят грижи следва да се изпълнява солидарно от
двамата ответници –приобретателката П. е поела това задължение лично,
сключвайки договора, а ответникът П.- тъй като се е намирал в брак с нея към
този момент. Съгласно съдържанието на договора, право да получават издръжка и
гледане е уговорено в полза на прехвърлителя и неговата съпруга –като бенефициер, като същият не е бил
оспорен от нея в качеството ѝ на неучаствал съпруг в законния срок.
Първоначалната искова молба е подадена само от ищеца А.А.. В последствие, в
изпълнение указанията на съда, е уточнено, че искът се предявя и от съпругата
му Т. А.. Липсва изричен акт на съда за нейното конституиране като ищец.
Производството пред първоинстанционния съд е приключило без нейното надлежно
призоваване и участие, но твърдения за допуснато в тази връзка процесуално
нарушение във въззивната жалба не са изложени. Доколкото всеки от правоимащите
по договора за издръжка и гледане може да предяви иск за развалянето му досежно
своята част, съдът намира, че двамата съпрузи не са задължителни необходими
другари, предвид което не се налага служебното конституиране на Т. А. пред
настоящата инстанция поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение.
При
така предявеният иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието
на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а в
тежест на ответниците е да докажат пълното и точно изпълнение на поетите с
договора задължения, т.е. да докажат, че са
престирали непрекъснато и ежедневно грижи и гледане на прехвърлителя по
сделката и неговата съпруга, до завеждане на иска.
Съдържанието
на насрещните престации по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане се определя от конкретното постигнато съгласие между страните
по договора. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в
обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и
всички необходими грижи. Поемането на други задължения, напр. да се живее в
общо домакинство, не може да се предполага, но е възможно да бъде изведено от
обстоятелствата, при които е сключен той. Ако в договора задължението на
приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло
храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя (без
оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам.
С
оглед посоченото в първоначалната искова молба и уточненията, направени пред
настоящата инстанция с молба от 04.12.2017г., съдът приема, че е сезиран с иск
за разваляне на договора поради частично неизпълнение от страна на ответницата П.,
датиращо от 01.06.2015г.
За
да е налице точно изпълнение на този договор от страна на длъжника, последният
следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на
кредитора, в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна,
отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни
нужди, като доказателствената тежест да установи изпълнение на задължението си
за гледане и издръжка на ищеца, чрез осигуряване на спокоен и нормален живот, е
за ответниците по делото. Специфичната крайна социална цел при алеаторния
договор е да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот, изразяващ се
в ежедневно, редовно и в пълен обем покриване на потребностите му, докогато е
необходимо.
По отношение наличието на изпълнение на договора, от сключването
му на 25.05.1981г. до 11.06.2015г. липсва спор. Сам ищецът в исковата си молба
/на стр. 2-ра/ посочва, че в продължение
на дълги години дъщеря му, задно със
съпруга си изпълнявали своите задължения. В тази насока са и показанията
на разпитаните свидетелки, според които до преди 2 години /до юбилея на Т. К. А.,
родена на ***г./ А. и И. нямали проблеми, разбирали се добре и се грижили за родителите ѝ, включително
като го водили по доктори.
От
съвкупната преценка на всички гласни доказателства по делото, съдът приема за
установено, че след тази дата ответницата П. е престанала да изпълнява
задълженията да осигурява грижи и издръжка на прехвърлителите. От показанията
на разпитаните свидетели може да се направи извод, че причина за това са
влошените отношения между вече бившите съпрузи, и липса на съдействие от страна
на родителите, които изпаднали в конфликт с дъщеря си и започнали да отказват
помощ от нея. Това разбира се не я освобождава от изпълнение, като в такъв случай
е следвало да поиска от съда да трансформира задължението, поето по договора в
парично. Влошеното ѝ здравословно състояние и ниската пенсия, която
получава също не са обстоятелства, релеванти да обусловят обективна
невъзможност за изпълнение на поетите задължения нито да доведат до
освобождаване от тях.
Въпреки
горния извод на съда обаче, искът се явява неоснователен по следните
съображения:
На
първо място, настоящият състав намира, че неизпълнението от страна на
ответницата П. е незначително, тъй като се отнася за много кратък период, а
именно според твърденията на самия ищец е започнало от 01.06.2015г., а исковата
молба е предявена в съда на 18.08.2015г. Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал.
4 ЗЗД, разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената часът е
незначителна с оглед интереса на кредитора. В настоящия случай, както беше
посочено по-горе за периода от сключването на договора на 25.05.1981г. до този
момент, т.е. за период продължил около 34 години задълженията по него са били изпълнявали,
предвид което наличието на 3 месечно неизпълнение не е основание за развалянето
му, тъй като не е в интерес на кредитора, с оглед социалното предназначение и
алеаторния характер на този договора. Евентуално неизпълнение и след този
период е ирелевантно, тъй като в предвидения в ГПК преклузивен срок не е
поискано изменение на иска чрез добавянето на нов период на неизпълнение.
На
следващо място трябва да се отбележи, че дори през този кратък период,
прехвърлителите не са останали без грижи, тъй като такива са били полагани от
втория ответник И.П.. В тази насока са и показанията на свидетелките С. и Й.,
които са го виждали заедно в колата и да ги води в поликлиниката.
Съобразно
разясненията, съдържащи се в ТР 6/15.05.2012г. на ВКС, ако недвижим имот е прехвърлен на две лица срещу
задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник
като на кредитора се предоставят грижи и издръжка в пълния уговорен обем,
неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на
основание чл.87, ал.3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия,
тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо
неделимото такова за издръжка и гледане, на основание чл.129, ал.2 ЗЗД.
Предвид
горното, настоящият съд намира, че не са налице основания за разваляне на
договора, тъй като солидарно отговорният длъжник И.П. е продължавал да престира
на прехвърлителите на дължимите грижи и
в релевантния период.
По
изложените съображения, така предявеният иск за разваляна на сключения договор
поради неизпълнение на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид
несъвпадащите изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго в посочения по-горе
смисъл.
При този
изход на спора, и предвид основателността на въззивната жалба, въззиваемата страна
следва да заплати на въззивницата направените по делото разноски. Съдът като
съобрази, че А.П. е освободена от заплащането на такси и разноски по делото,
намира, че на адв. Майа Ф. в качеството ѝ на служебно назначен от съда
адвокат с определение от 08.01.2016г. на осн. чл. 95 вр. чл. 78, ал.8 ГПК
следва да бъде определено възнаграждение в размер на 700.00 лв., за
представителството пред всички инстанции,
на осн. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което да
ѝ бъде изплатено чрез Националното бюро.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №1606/25.04.2016 г., постановено по гр. дело №10156/2015
г. по описа на ВРС, 33-ти състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Д.А. ЕГН **********, адрес: ***
срещу А.А.П. ЕГН ********** и И.А.П. ЕГН **********, адрес: ***, за разваляне
на сключения по между им договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължението за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт №196, том.ІV,
нот. дело №1851/1981г., по силата на който А.Д.А.
ЕГН ********** прехвърля на А.А.П.
ЕГН ********** собствения си недвижим имот, представляващ 556кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в
гр.Варна, кв.Галата, ул.”Крайбрежна”№51, цялото от 956кв.м., съставляващо парцел І-711 от кв.6, заедно с
втория етаж на построената жилищна сграда и ½ ид.ч. от избата, заключаваща
се в северната част на сградата срещу задължението на приобретателката да гледа
прехвърлителя и съпругата му Т. К. А. ЕГН ********** до края
на живота им, като им осигури спокоен и нормален такъв, какъвто са водили, при
условията на т.2 при запазено от прехвърлителя и съпругата ми право на
пожизненно и безвъзмездно ползване върху югоизточната стая от етажа на така
прехвърления имот до края на живота им, поради претендирано неизпълнение в
периода от 01.06.2015г. до датата на депозиране на исковата молба-
18.08.2015г., на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.А. ЕГН **********, адрес: *** да заплати в полза на Националното
бюрото за правна помощ, адрес: гр. София, ул. „Развигор” №1 сумата от 700.00
/седемстотин/ лв., за осъществено от
адв. М. Фичева представителство на А.А.П. пред всички инстанции, на осн. чл. 25
от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от датата на обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: