Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 04.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на девети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И................
………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 05219 по описа
за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД със седалище и адрес на
управление: град София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********,
представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов и Александър Чавдаров Димитров,
срещу С.В.М., ЕГН ********** ***, за установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи по заповед № 711 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 30.03.2018г., издадена по ч.гр.дело №
01309/2018г. по описа на ДРС, сумите: 1 224,52 лева, представляваща неиздължена главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 03.08.2017г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 27.03.2018г., до окончателното изплащане; 191,85
лева, представляваща договорна лихва за периода 05.10.2017г. – 06.12.2017г.;
85,10 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 05.10.2017г. – 15.03.2018г. При условия на
евентуалност се иска осъждане на С.В.М., ЕГН ********** ***, в качеството на
кредитополучател по договор за потребителски кредит № ********** от
03.08.2017г., да заплати на ищеца сумите: 1 224,52 лева, представляваща неиздължена главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 03.08.2017г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 27.03.2018г., до окончателното изплащане; 191,85
лева, представляваща договорна лихва за периода 05.10.2017г. – 06.12.2017г.;
79,56 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 05.10.2017г. – 19.12.2018г. Претендират се
разноските в двете производства.
В исковата молба се навеждат твърдения, че страните по делото са
сключили договор за потребителски кредит на 03.08.2018г. в размер на 1 000
лева при съответните условия, предложени от кредитора, включваща и застраховки
- „Живот” и „Безработица”. Погасителният план предвижда 14 месечни вноски,
включващи главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащането на 3
вноски в периода 05.10.2017г. – 05.12.2017г., а кредиторът се е възползвал от
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е изпратено
уведомление на адреса по договора. Към датата на подаване на исковата молба
кредитът е изцяло падежирал.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба
чрез назначения особен представител. В отговора се заявява, че искът е
допустим, но неоснователен. Липсват доказателства за уведомяване за
предсрочната изискуемост, както и че заповедта е издадена по процесуалните
правила.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Със заповед № 711 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 30.03.2018г. по ч.гр.дело № 01309/2018г.
по описа на ДРС длъжникът С.В.М., ЕГН ********** ***, в качеството на кредитополучател/длъжник, е осъден да заплати на
кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София,
ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********, представлявано от Александър
Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов, ищец в настоящото производство, следните суми: 1 224,52 лева,
представляваща неиздължена главница по договор за потребителски кредит № **********
от 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.03.2018г. до
окончателното плащане; 191,85 лева, представляваща договорна лихва за периода 05.10.2017г.
– 06.12.2017г.; 85,10 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.10.2017г.
– 15.03.2018г.; 30,03 лева – заплатена държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
а с искова молба с вх.№ 24624 от 21.12.2018г., по която е образувано гр.дело №
05219/2018г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на
вземането си, а при условия на евентуалност – осъдителен иск срещу длъжника.
По делото е приложен Договор за потребителски кредит № **********
от 03.08.2017г. с погасителен план; Искане-декларация за потребителски кредит;
Рамков договор за платежни услуги за физически лица от 03.08.2017г.; Искане за
откриване на банкова сметка ***; Декларация за запознаване с ОУ и начин на
уведомление; Застрахователно удостоверение № 70003021302017; Уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост с документи за връчване.
По делото е допусната ССчЕ,
заключението по която не е оспорено от
страните и се кредитира изцяло от съда като професионално идготвено и
обективно. Според вещото лице няма никакви плащания по процесния договор за
кредит – както към датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК, така и към
момента на изготвяне на заключението. Били са предвидени 14 броя месечни
погасителни вноски, включващи 1 224,52 лева главница и 191,85 лева договорна
лихва. Обезщетението за забава за периода 05.10.2017г. до 29.03.2018г. е в
размер на 29,73 лева. По откритата сметка на кредитополучателя на на
03.08.2017г. е преведена сумата от 1 224,52 лева, като на същата дата са
осчетоводени в полза на „Уника живот”АД сумите: 46,20 лева за застраховка
„Живот” и 47,12 лева за застраховка „Безработица”, преведени впоследствие с
общи платежни нареждания, а 131,20 лева с основание такса за
отпускане/усвояване/одобрение са осчетоводени по дебита на сметката. Остатъкът
от 1 000 лева е изплатен на каса в брой на кредитополучателя. От датата на
сключване на договора до датата на обявяване на предсрочната изискуемост
договорната лихва е в размер на 68,95 лева, а според счетоводното извлечение
датата на предсрочната изискуемост е 06.12.2017г. Размерът на мораторната лихва
към 06.12.2017г. е в размер на 3,27 лева, а към 28.03.2018г. – в размер на
15,57 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От данните по делото и становищата на страните съдът приема за безспорно сключване на процесния договор за кредит, като не се оспорва от ответника погасяването по давност на претендираното вземане и наличие на неравноправни клаузи в договора по отношение на уговорената лихва и цената на услугата, който въпрос съдът служебно изследва.
Предвид изложеното и с оглед
доказателствената тежест в процеса съдът намира, че ищецът следва да докаже
действията по предоставения потребителски кредит вр. разпоредбите на чл.9 и сл. ЗПК, а именно: сключване и форма на договора, съдържание, информация за
придобитата стока или услуга както и нейната цена, условия за придобиването й,
изпълнение по договора, изискуемост, размер на претендираното вземане. Ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че не дължи претендираните суми, като в тази връзка съдът е указал, че
не са представени никакви доказателства.
Съгласно чл.417, т.2 от ГПК заявителят може
да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането се основава на
документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на
банките. Според чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции когато кредитът
или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане,
както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. В случая според представения препис-извлечение от 15.03.2018г. по ч.гр.дело № 1309/2018г. по описа на ДРС длъжникът е изпаднал в забава – просрочени са три вноски в периода 05.10.2017г. до 05.12.2017г., а по силата на чл.16.2
от договора предсрочната изискуемост е обявена, считано от 06.12.2017г. с уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, която
пратка не е връчена лично на длъжника.
Съгласно съдебната практика -
Определение № 656 от 14.07.2016г.по т.д.№ 2609/2015г. на ВКС, I т.о. и др., уведомлението
за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено в
същата степен, както и извлечението от сметка. Налице е постоянна практика на
съдилищата, съгласно която извлечението от счетоводните книги, въз
основа на което кредиторът-банка претендира вземане от длъжника, следва да
съдържа достатъчно информация за това вземане - данни за длъжника и кредитора,
за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения
и усвоен кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на
кредита-главница и лихви, респективно за непогасения остатък от него, за датата на настъпилата
предсрочна изискуемост, за причината за предсрочната изискуемост,
като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при
какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от счетоводните
книги следва да се преценяват във връзка с твърдението кога са
спрели плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя
договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост. В преписката към заявлението, по което е
образувано ч.гр.дело № 1309/2018г. по описа на ДРС, в представеното уведомление, за която кредиторът твърди,
че е изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, считано от 06.12.2017г. – дата, на която кредита е обявен
за предсрочно изискуем, се сочи единствено номера на договора, дата на
сключване, както и трите неиздължени вноски на съответните дати. Не се сочи размера на отпуснатия кредит,
никакви данни относно размера на непогасените задължения, конкретизирани по
отделни пера. Липсва информация, която реално и обективно да отразява
фактическото състояние на задължението. Така направеното в уведомлението изявление не възпроизвежда
реално съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които може да се
проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило
основанието за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем, т.е. налице ли е
неиздължаване и на кои конкретно месечни вноски от кредитополучателя, датите на
техните падежи, както и действителния размер на вземането. Всичко изложено
обосновава извода, че банката не е доказала преди подаване на заявлението да е
връчила на длъжника по договора уведомлението, с което е упражнила правото си
да направи кредита изцяло предсрочно изискуем. С оглед разрешенията в т.18 от
ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., ОСГТК,
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да се
счита за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, доколкото на същия
не се изпраща препис от заявлението. Банката-кредитор не е упражнила надлежно
правото си да направи кредита предсрочно изискуемост, поради което към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК – 29.03.2018г., не е налице изискуемост на цялата
заявена сума в размер на 1 224,52 лева по отношение на главницата, а само на
падежиралите 6 броя вноски в общ размер на 607,02 лева.
С ТР № 8 от 02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г.,
ОСГТК на ВКС прие,
че от една страна е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да
бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. От друга, предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Същевременно
разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и в
исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба
и за уважаване на иска по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.
В настоящия случай, към момента
на устните състезания са падежирали всички 14 вноски по процесния договор, като
последната е била дължима на 05.11.2018г. С оглед приетото в посоченото тълкувателно
решение, искането за дължимите вземания по договора – главница и договорна
лихва, следва да бъде уважено. При положение, че размерът на предоставения
кредит е 1 000 лева, неоснователна и некоректна е претенцията на ищеца за главница
в размер на 1 224,52 лева. Исковата претенция следва да се уважи до
размера от 1 000 лева, като за горницата от присъдените 1 000 лева до
претендираните 1 224,52 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
Това е така, тъй като от тази сума следва да се приспадне т.нар. такса за
оценка на риска в размер на 131,20 лева, а платените застрахователни премии за
застраховка „Живот” в размер на 46,20 лева и застраховка „Безработица” в размер
на 47,12 лева са дължими, тъй като са платени от ищцовото дружество съгласно
заключението на вещото лице, но представляват вземане на друго основание.
Договорната лихва се претендира в
размер на 191,85 лева за периода 05.10.2017г. до 06.12.2017г. Според
заключението на вещото лице сумата е 68,95 лева, но тъй като е изчислявана върху
главница от 1 224,52 лева, съдът намира, че същата следва да се редуцира
до размера от 55,46 лева, която сума е изчислена върху главница от 1 000
лева по начина, използван от вещото лице за изготвяне на справка № 3 за размера
на договорната лихва. Именно до размера от 55,46 лева следва да се уважи
акцесорния иск за договорна лихва, като за горницата до претендираните 191,85
се отхвърли като неоснователен.
С оглед уважаване на главния иск
за неплатена главница по процесния договор, основателен е акцесорния иск за
законната лихва върху сумата от 1 000 лева, считано от 06.12.2017г. до
окончателното изплащане.
По отношение на акцесорния иск за
обезщетение за забава в размер на 85,10 лева за периода от 05.10.2017г. до
15.03.2018г., в заключението си вещото лице е установило, че същото е в размер
на 15,57 лева, поради което следва да се уважи до този размер, като за
горницата до претендираните 85,10 лева се отхвърли като неоснователно.
Съдът е длъжен служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът
има качеството на „потребител”, от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът
съответства на разпоредбите на ЗПК.
Защитата на правата на
потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл.19,
ал.2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на
Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на потребителите реципира
редица норми от европейското законодателство и в частност от Директива 93/13 за
неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 98/27/ЕО на ЕП и
Съвета за исковете за защита на потребителите.
Клаузите на общите
условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране
на потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е
необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите
условия не са неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл.143 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.146,
ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна съответната
договорна клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да бъде
неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на чл.143
ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи
неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена
във вреда на потребителя, т.е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на
потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
чл.143 от т.1 до т.19 ЗЗП са посочени 19 примера на неравноправни клаузи.
Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските договори, предвижда,
че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
на доставчика и потребителя, като поставя изпълнението на задълженията на
доставчика в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля /т. 3/ и налага на потребителя да изпълни свое задължение дори
ако търговецът или доставчикът не изпълни своите задължения /т. 14/.
Процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, представен е погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, размерите на застрахователните премии – „Комбо живот” и „Комбо безработица”. С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, като съобразно приетото в съдебната практика следва да се изследват отделните клаузи на този договор предвид възможната им нищожност и неравноправност във връзка с нормите на ЗЗП.
По отношение на сумата 131,20
лева, представляваща такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на
процесния договор, съдът намира, следното: Уговорката за такса за оценка на
риска е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.10а, ал.4 ЗПК.
Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в чл.7.1 от договора като
задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява
от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид
заявеното му желание в искането-декларация. Съдът счита, че посочената уговорка
не отговаря на разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като е неясна - не става
ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно
се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по
аргумент на чл.21, ал.1 ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото оценката на риска
предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на
кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл.16 ЗПК, която предвижда императивно
задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да
предостави кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка
на риска, на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената
нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора. От изложеното следва, че искането за такса за оценка
на риска в размер на 131,20 лева подлежи на отхвърляне.
Предвид разглеждане и уважаване
на главния иск и частично на акцесорните, съдът намира, че не следва да се разглежда
евентуален осъдителен иск.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца са дължими разноските
съобразно уважената част от иска в размер на общо 325,68 лева във връзка с
представения списък по чл.80 ГПК /69,97 лева държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение вр. чл.25 НЗПП, 150 лева за ССчЕ и 100 лева за
назначаване на особен представител на ответника/. На основание чл.78, ал.3 ГПК
на ответника са дължими разноските съобразно отхвърлената част от иска, но с
оглед липсата на такива, съдът не дължи произнасяне по въпроса. Съгласно т.12
от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя
разноски в заповедното производство в размер на 30,32 лева. Това е така с оглед
констатираната липса на предсрочна изискуемост на целия кредит и дължимостта
към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК само на шест падежирали
вноски.
Водим от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че С.В.М.,
ЕГН ********** ***, дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД със седалище и
адрес на управление: град София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК
*********, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Валентин Ангелов
Гълъбов, по заповед № 711 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 30.03.2018г., издадена по
ч.гр.дело № 01309/2018г. по описа на ДРС, сумите:
-1 000 лева /хиляда/, представляваща
неиздължена главница по договор за потребителски кредит № ********** от
03.08.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
27.03.2018г., до окончателното изплащане;
-55,46 лева /петдесет и пет лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода 05.10.2017г.
– 06.12.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 55,46 лева до претендираните 191,85
лева;
-93,32 лева /деветдесет и три лева и
тридесет и две стотинки/,
представляваща дължими
застрахователни премии, съответно за застраховка „Живот” на ЗК”Уника живот”АД в
размер на 46,20 лева и застраховка „Безработица” на ЗК”Уника живот”АД за трайна
пълна неработоспособност и временна пълна неработоспособност в размер на 47,12
лева, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 27.03.2018г., до окончателното
плащане;
-15,57 лева
/петнадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава за периода 05.10.2017г. до 15.03.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
от присъдените 15,57 лева до претендираните 85,10 лева.
ОТХВЪРЛЯ
искането за признаване за установено между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че С.В.М., ЕГН ********** ***, дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД със седалище и адрес на
управление: град София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********,
представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Валентин Ангелов Гълъбов, по заповед № 711 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 30.03.2018г., издадена по
ч.гр.дело № 01309/2018г. по описа на ДРС, сумата от 131,20 лева /сто тридесет и един лева и
двадесет стотинки/, представляваща дължима такса „оценка на риска”.
ОСЪЖДА С.В.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********, представлявано от Александър Чавдаров
Димитров и Валентин Ангелов Гълъбов, сумата от 325,68 лева /триста двадесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща разноските по гр.дело № 05219/2018г. по описа на ДРС съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.В.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********, представлявано от Александър Чавдаров
Димитров и Валентин Ангелов Гълъбов, сумата от 30,32 лева /тридесет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща разноските по ч.гр.дело № 01309/2018г.
по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :