Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 07.04.2022 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви състав
в закрито заседание на седми април през 2022 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина
Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 247 по описа
на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по
жалба, подадена от длъжника С.О., ЕИК *******, срещу постановление за
разноските, изх. № 10478/18.12.2020 по изпълнително дело № 20208390400697 по
описа на ЧСИ И.М.К., с рег. № 839 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е
отказано да бъде намален размера на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуалния представител на взискателите от 3300 лева на 200
лева, като се правят и възражения относно размера на определените от съдебния
изпълнител пропорционални такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по
Закона за частните съдебни изпълнители. В жалбата се излагат подробни
съображения за пороците на посоченото постановление, както и за неправилно
определяне на посочената такса върху всички суми, приети за събиране в
изпълнителното производство, а не само върху материалния интерес, установен с
представения и послужил за образуване на изпълнителното производство
изпълнителен лист. Жалбоподателят излага и подробно мотивира оплакванията си.
Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да намали дължимото на
взискателите адвокатско възнаграждение от 3300 лева на 200 лева, като разпореди
на съдебния изпълнител да намали
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ съгласно материалния интерес,
удостоверен с посочения изпълнителен лист, като надвнесените суми се върнат на
длъжника. Претендира присъждане на сторените в настоящето производство
деловодни разноски в размер на общо 123 лева, от които 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, 25 лева държавна такса по жалбата, и 48 лева такси по ТТРЗЧСИ
за администрирането й от съдебния изпълнтител.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателите чрез процесуалтия
им представител – адвокат Г.С.от САК, в което е изразено становище за
неоснователност на депозираната от длъжника жалба. Счита доводите за
„кумулиране“ на възнагражденията по чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, като сочи, че става въпрос за
две различни възнаграждения – по т. 1 на чл. 10 от Наредбата – за образуване на
изпълнителното дело и по т. 2 на чл. 10 от Наредбата-за процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя за събиране на вземането му,
като същите били договорени в минимален размер (който размер надвишавали едва с
8,63 лева) и платени от взискателите при подписване на договор за правна защита
и съдействие. Сочи, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е погасил
доброволно вземанията на взискателите, което е наложило да направят чрез него
искане за принудителното им събиране, като посочили подходящия според тях
изпълнителен способ, а именно запор на сметките на длъжника. Сочи, че в случая
са налице реални искания и действия по удовлетворяване на паричното вземане на
взискателите, които не се свеждат единствено до подаване на молба за образуване
на изпълнителното дело. Предвид изложеното, моли съда да остави жалбата на
длъжника без уважение.
В приложените по
делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебния изпълнител счита
подадената жалба за неоснователна като излага доводи в тази насока. Заявява, че
длъжникът не е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение, а в
резултат на наложения запор върху банковите му сметки, а не чрез доброволно
плащане. Предвид това адвокатският хонорар се дължи освен за образуване на
делото и за процесуално представителство, защита и съдействие, като същият е
под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата. Моли съда да остави
жалбата на длъжника без уважение.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата в частта си относно разноските по изпълнението за адвокатско
възнаграждение на взискателите, е основателна
по следните съображения:
Производството
по изпълнително дело № 20208390400697 по описа на ЧСИ И.М.К., с рег. № 839 на
КЧСИ с район на действие СГС е образувано на 30.11.2020 г. по молба на двадесет
и седем взискатели, а именно – К. А.А., М.А.В., Г.И.А., В.И.А., Н.П.Т.-П., Ж.И.П.,
И.П.И., М.Й. Н.-Ц., В.Й.Н., И.М.П., И. А.А., Е. А. А., Л.И.Б., Л.К.Б., Л.В.М.,
Е.В.М., Л. И.Б., Р. Л. К., В. Д.М., Р.Р.М., Р.Р.М., Н. Л. М., Б. Л. Т., С. А.П.-В.и
М.А.П., всичките действащи чрез пълномощника си - адвокат Г.С.от САК, в
качеството си на взискатели срещу С.О., в качеството му на длъжник, въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 24.11.2020 г. от СГС, І ГО, 10 състав по
гражданско дело № 6336/2017 г. С посочената молба същите посочили сметките си и
направили искания във връзка с превода на суми по тях, като не направили
никакви искания по отношение на събиране на вземанията и не оправомощили
съдебния изпълнител с правата, произтичащи от разпоредбата на чл.18 ЗЧСИ.
В кориците на приложеното
изпълнително дело /листове 6-10/ се съдържат пълномощни и Договор за правна
защита и съдействие от 25.11.2020 г., с приложен към него списък, сключен между
адвокат Г.С.от САК и взискателите за оказване на правна помощ и съдействие,
изразяващи се в образуване на изпълнително дело и извършване на действия с цел събиране
на паричните вземания по изпълнителния лист, с уговорено възнаграждение в
размер на 3300 лева, за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой при
подписване на договора.
На 03.12.2020 г.
на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 9969/01.12.2020
г., в която е отразено, че цялото му задължение към 01.12.2020 г. по
изпълнителното дело възлиза на сумата от 405980,14 лева, от която: 14309,16
лева неолихвяема сума, 218828,55 лева – главница, 156080,98 лева лихви за
забава до 01.12.2020 г., както и 3300 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, 177 лева такси и разноски по изпълнителното дело, както и
13284,45 лева с включен ДДС такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ М.-К.като
след 01.12.2020 г. тези суми продължавали да се олихвят със сумата от 60,79
лева дневно.
В срока за
доброволно изпълнение на 17.12.2020 г., длъжникът С.О. възразил по отношение на
разноските сторени от взискателине за адвокатско възнаграждение прекомерни
предвид фактическата и правна сложност на делото. Счита, че адвокатският хонорар
следва да бъде намален до размера на минимума, предвиден за образуване на изпълнително
дело, без да бъде изчисляван такъв за водене на делото. Излага, че съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнителното дело, минималния
размер на възнаграждението е 200 лева. По отношение на начислените такси по т.
26 от ТТРЗЧСИ възразил, че не е съобразена нормата на чл. 27а от Тарифата,
според която максималния размер на пропорционалните такси не може да надвишава
една десета от вземането в случаите по
т. 20 и т. 26. Считал, че същите такси следва да бъдат определени върху размера
на вземането за главница от 218828,55 лева, както и че така определените такси
по т. 26 от Тарифата в размер на 13284,45 лева.
На 18.12.2020 г.
съдебния изпълнител постановила отказ по направеното възражение за намаляване
на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, както и за съответно
намаляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ за който отказ длъжника е уведомен на
18.12.2020 г.
С молба от
17.12.2020 г. взискателите направили искане за налагане на запор върху сметките
на длъжника, като такъв бил наложен в последния ден от срока за доброволно
изпълнение – на 17.12.2020 г.
В следствие на
наложения запор, на 23.12.2020 г. по сметката на съдебния изпълнител била
преведена сумата от 407317,42 лева., за което банката уведомила съдебния
изпълнител с изрично писмо, постъпило в деловодството на същия на 05.01.2021 г.
Съгласно разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Взискателите
по изпълнителното дело са упражнили надлежно правото си на разноски по
изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на
разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в
полза на адв. Г.С.от САК представителна власт. От представения договор за
правна защита и съдействие се установи, че договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в размер на сумата от 3300 лева, както и, че тези разноски са
действително направени от тях, доколкото с оглед съдържащото се в него
отбелязване за извършено плащане в брой, договорът имат характер на разписка,
удостоверяваща заплащането на уговорения хонорар /в този смисъл т. 1 от ТР от
6.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
В съответствие с
посочената норма съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника заявените
от взискателите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на посочената
по-горе сума.
Предвид
установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на
отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79
от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е
приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът
разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване
на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане
акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
Съобразно
правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да
определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не
допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско
възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да
бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с
такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от
Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли
такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането
на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена.
Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение
като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения /в редакцията й от 31.07.2020 г., обн. ДВ бр.68/ за
образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 200 лева. Едновременно с това, с разпоредбата на чл.
10, т. 2 от същата Наредба е предвидено за процесуално представителство, защита
и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лева – 200 лева и за вземания
над 1 000 лева – ½ от съответните възнаграждения предвидени в чл. 7, ал.
2, т. 2-7. В конкретният случай единствените фактически действия, които са
осъществени от процесуалния представител на взискателите - е подаването на
молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист,
както и посочването на способ за принудително изпълнение, в случая запор на
банковите сметки на длъжника. Следва да се отбележи, че същите действия
процесуалния представител на взискателите е могъл да извърши с молбата за
образуване на делото, като обстоятелството, че е направил това искане с
допълнителна молба в последния ден от срока за доброволно изпълнение, не
обуславя различни изводи. Не е без значение и факта, че длъжникът, неговото
имущественото състояние и сметки са публично известни. Поради изложеното
взискателите следва да се присъдят разноските, които е направил за адвокатско
възнаграждение от 200 лева за образуване на изпълнителното дело. След като от
представителя на взискателите не са извършвани други същински изпълнителни
действия и при съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност се налага извода, че
направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно и
следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско
възнаграждение от 3300 лева следва да бъдат намалени до минималния размер,
определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на
минималните размери на адвокатското възнаграждение, която предвижда за
образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение да е
именно до размера на сумата от 200 лева
По изложените
съображения, съдът намира, че обжалваното постановление от 18.12.2020 г., в
което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да намали разноските по
изпълнително дело № 20208390400697 за адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на взискателите е неправилен и следва да бъде отменен.
В останалата си
част, жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи. В случая
жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 27а от ТТРЗЧСИ, предвиждаща
ограничение до 1/10 на таксите по т. 26 от вземането. В случая, според
изложените твърдения, вземането е в размер на 218828,55 лева, респективно на
което 1/10 от същото е в размер на 21882,86 лева, а таксите по т. 26 от
Тарифата са определени в размер на 13307,79 с включен ДДС.
По разноските:
Претенция за
присъждане на сторените в настоящето производство разноски има само от страна
на жалбоподателя. Независимо от изхода на спора обаче претенцията му се явява
неоснователна. Тук следва да се подчертае спецификата на производството по
обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за
присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така,
защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията
и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на
отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за
обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче
не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на
такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител.
Така мотивиран, Софийският
градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника С.О., ЕИК *******,
срещу постановление от 18.12.2020 г.
по изпълнително дело № 20208390400697 по описа на ЧСИ И.М.К., с рег. № 839 на
КЧСИ, с район на действие СГС, с което е постановен отказ да бъде намален
размера на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателите
на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските за платено от взискателите по изпълнително дело № 20208390400697 по
описа на ЧСИ И.М.К., с рег. № 839 на КЧСИ, с район на действие СГС,
адвокатско възнаграждение от 3300 лева на
200 лева.
ОСТАВЯ без уважение жалбата на длъжника С.О., ЕИК *******, срещу постановление от 18.12.2020 г. по
изпълнително дело № 20208390400697 по описа на ЧСИ И.М.К., с рег. № 839 на КЧСИ,
с район на действие СГС, с което е постановен отказ да бъде намален размера на пропорционалните
такси по т. 26 по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително
дело № 20208390400697.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на жалбоподателя С.О., ЕИК *******, за
присъждане на сторените деловодни разноски като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Препис от
настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………. ЧЛЕНОВЕ : 1. …………….
2. …..………