№ 345
гр. Варна, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900002 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявени са субективно и обективно съединени искове от Г. Д. АТ.,
ЕГН ********** и Д. К. АТ., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Шабла,
обл. Добрич, ул. "Дунав" N 13, и В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
местн. "Боровец-Север-1“ 890, срещу ЗК "Лев инс" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район "Лозенец", бул.
"Черни връх" 51Д, с правно основание чл. 432 от КЗ, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищците Г. Д. АТ. и Д. К. АТ. по 200 000
(двеста хиляди) лева и на ищцата В. Д. Б. – 120 000 (сто и двадесет хиляди)
лева застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди от смъртта на К. Д. К. – син на първите двама и брат на третата –
причинена в резултат от пътнотранспортно произшествие настъпило на
17.08.2018 г. в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил "***", ДК №
*******, П. В. П., отговорността на който е покрита от застраховка
„Гражданска отговорност“ съгласно застрахователна полица №
BG/22/118000394499, издадена от ответното дружество, както и законната
лихва върху претендираните суми считано от 30.10.2020 г. до окончателното
им изплащане. Претендират се и сторените в процеса разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.08.2018 г. около 17:15 ч. в гр.
Варна, по бул "8-ми приморски полк", в района на хипермаркет "Кауфланд",
П. В. П. управлявайки собствения на Н. И. П.а лек автомобил "***", ДК № *
1
**** **, нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което предизвикал
ПТП и причинил смъртта на К. Д. К., бивш жител на гр. Шабла, обл. Добрич.
Ищците излагат, че ****-ът се движел от кв. Виница към центъра на града
като на отбивката при магазин "Кауфланд" водачът на автомобила предприел
маневра завой на ляво като в същото време на около 23 метра след него се
движел мотоциклет "*****", ДК № *******, управляван от К. К., който
изпреварвал колоната от автомобили. Участъкът на съседното (дясно) пътно
платно, преди и в зоната на отбивката за магазин "Кауфланд" бил в ремонт и
този, по който са се движели процесните МПС бил обозначен с временни
пътни знаци, че организацията на движение е двупосочна. Докато л.а. "***"
бил в процес на завиване на ляво и бил под ъгъл около 90° спрямо посоката на
движение, разположен почти изцяло върху временната лява пътна лента,
мотоциклетът се уД.л с предното си колело в лява странична част на
автомобила в зоната на средна лява колонка като се завъртял и последвал удар
с дясна странична част в левите врати на автомобила. При сблъсъка
мотоциклетистът получил тежки травми по главата, горните крайници и
торса, както и по цялата дължина на десният крак, в резултат на които
починал.
С Присъда № 53/30.09.2020 г. по НОХД № 895/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, влязла в законна сила на 16.10.2020 г., подсъдимият П.
В. П. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б
"б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Вследствие на настъпилото ПТП, при което загинал техният син и брат
К., на ищците били причинени огромни неимуществени вреди. Преди
катастрофата загиналият бил здрав, активен, постоянно трудещ се и
работоспособен мъж на 33 години. Ищците изключително тежко преживяли
смъртта на своя син и брат, между тях съществувала много силна връзка и
взаимна привързаност, чувство на обич, уважение и подкрепа. Поддържали са
отлични отношения помежду си, грижили са се един за друг и взаимно са си
помагали. Смъртта на К. довела до неизмерима и непреходна скръб. Ищците
възлагали големи надежди на сина си К., включително да им бъде опора в
живота, като разчитали на него да им помага на старини. Преживяната загуба
се отразявала изключително тежко и на здравословното им и емоционално
състояние. Сочат, че търпят много болки и страдания във връзка с
причинената смърт. Независимо от изминалото време болката от загубата не
утихвала и ищците продължавали да страдат и сърбят постоянно.
Към момента на настъпване на събитието, гражданската отговорност на
виновният водач била застрахована в ответното дружество съгласно
застрахователна полица № BG/22/118000394499 със срок на покритие от
27.01.2018 г. до 26.01.2019 г. Ищците отправили до застрахователя писмена
застрахователна претенция на 29.10.2020 г. по пощата, по която при
застрахователя била образувана преписка по щета № 0000-1000-01-20-7266.
2
Ищците представили всички необходими документи, но застрахователят не
извършил дължимото плащане. Сочат, че ответникът дължи и законна лихва
върху претендираните суми, считано от датата на уведомяване – от 30.10.2020
г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗК "Лев инс" АД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Прави възражение за неподсъдност на делото
на съда в гр. Варна.
Недопустимостта се извежда от неизпълнение на задължението на
увредените лица да представят банкови сметки, по които да бъде извършено
плащане на застрахователно обезщетение.
Неоснователността на исковете се извежда от възражения за превес на
вината на мотоциклетиста. Наред с това се прави възражение за
съпричиняване поради неспазване на правилата за движение по пътищата –
движение над разрешената скорост и неправомерно навлизане в лентата за
насрещно движение, неизползване на каска и защитно облекло. Оспорва
всички изложени в исковата молба факти отнасящи се до търпените от
ищците болки и страдания и отношенията между тях и загиналия техен
родственик, както и наличие на предпоставки за възникване на правото на
ищцата В.Б. да претендира обезщетение за смъртта на брат си. Оспорва
изцяло претенцията за лихва за забава. Излага подробна аргументация с
позоваване на съдебна практика. Претендира сторените по делото разноски.
В допълнителната искова молба се оспорват възраженията за липса на
вина на водача на лекия автомобил и за съпричиняване. Твърди се, че
загиналият е носел каска и защитно облекло. Възразява се, че не всяко
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия е
релевантно, а само това, което се намира в причинна връзка с вредоносния
резултат. Във връзка с твърдяния от ответника процент на съпричиняване (90
%) излага, че застрахователят сам е предложил на родителите на загиналия
мотоциклетист обезщетения в размер на 80 000 лева, намалени с 60 % за
съпричиняване. Посочва банкови сметки на ищците.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът не е подал допълнителен отговор.
В съдебно заседание и представена писмена защита ищците, чрез
процесуален представител, поддържат основателност и доказаност на
исковете в предявените размери като сочат, че претендираните обезщетения
за неимуществени вреди се явяват адекватни на претърпените от ищците
болки и страдания. Молят за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
Ответното дружество поддържа неоснователност на исковете,
евентуално възразява срещу размера на исковите претенции като поддържа и
3
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 17.08.2018 г. около 17:15 ч. в гр. Варна, по
бул "8-ми приморски полк", в района на хипермаркет "Кауфланд", е
настъпило ПТП между лек автомобил "***", ДК № * **** **, управляван от
П. В. П., и мотоциклет "*****", ДК № *******, управляван от К. Д. К., в
резултат на което последният е загинал.
Видно от представената по делото присъда № 53/30.09.2020 г. по НОХД
№ 895/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, подсъдимият П. В. П. бил
признат за виновен в това, че на 17.08.2018 г. в гр. Варна при управление па
МПС – лек автомобил „***", с рег. № * **** **, нарушил правилата за
движение но пътищата – чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост е причинил смъртта на К. Д. К., с ЕГН **********, като е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б "б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в", във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК.
Не е спорно наличието към момента на посоченото ПТП на договор за
застраховка „гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил автомобил
„***", рег. № * **** **, съгласно застрахователна полица №
BG/22/118000399499, със срок на действие от 27.01.2018 г. до 26.01.2019 г. По
делото са приети като доказателства системен бон на „Български пощи“ ЕАД
от 29.10.2020 г. и електронно писмо от 20.01.2021 г. от ЗК „Лев Инс" АД, от
които е видно, че ищците са отправили до застрахователя писмена
застрахователна претенция, която е била получена от ответника на 03.11.2020
г.
От приетото по делото заключение на назначената САТМЕ, неоспорено
от страните и прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се
установява, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието,
без данни за лоши метереологични условия, при движение по бул. „Осми
приморски полк” – посока от кв. Виница към центъра на града, в участък с
временна организация на движението (ВОД) при ремонтни работи на пътя,
при двупосочно движение в източното пътно платно и с временна вертикална
маркировка. Временната организация на движение по южното пътно платно в
началото на участъка е била обозначена с пътен знак „А23 – Участък от пътя
в ремонт”, поставен вдясно от десния ръб на пътното платно. Следващият
пътен знак е бил „Ж15 – Край на пътна лента” указващ на водачите на МПС,
че движението в указаната след знака посока ще бъде извършвано само в една
лента и само в лявото пътно платно /южно/. Следващият поставен пътен знак
4
е бил „В26 – Забранено е движението със скорост по-висока от означената, в
случая 30 км/час. Следващият знак съгласно ВОД е „В24 – Забранено е
изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош“. Южното пътно платно и дясната пътна лента, при
създадената ВОД, в посоката на движение на процесните л.а.”***” и
мотоциклет „С.“, в лявата си страна е била ограничена от обособената
временна лява пътна лента с последователни и в редица по една вертикални
стойки „С26”, върху които за идващите от кв. Виница ППС е бил монтиран
знак „Г9 - Преминаване отдясно на знака“. Обособените ленти са били с
предназначение – лява за движение на МПС-та към кв. Виница и дясна с
посока от кв. Виница към центъра на гр. Варна. Значението на групата знаци
последователно разположени в редица е предоставяне информация и указание
на водачите, които се движат в посока от кв. Виница към центъра, че е
необходимо задължителното придвижване от дясно на вертикалните стойки
„С26”. Вертикалните стойки се поставят на не повече от 10 м. според
изискванията в Наредба № 3 за временна организация на движението при
СМР.
Процесните МПС-та – автомобил и мотоциклет – са се движели по
южното пътно платно на бул.”Осми приморски полк” от кв. Виница към
центъра на града. Водачът на лекия автомобил „***” ДК № *******,
достигайки до отбивката за магазин „Кауфланд” е предприел маневра „завой
на ляво” и при липса на движещи се МПС-та в насрещната лента е навлязъл в
нея. В същото време в лентата за движение на автомобила попътно към
центъра на гр.Варна се е движел мотоциклетът управляван от К. Д. К., който
предприел изпреварване на колоната от автомобили, навлязъл в насрещната
лента за движение в нейната дясна част, след което последвал удар с
предприелия маневра „завой на ляво” автомобил. По времето и на мястото на
маневра „завой на ляво” на процесния автомобил *** е осъществен сблъсъкът
на двете МПС-та – мотоциклетът се е уД.л в лявата странична част на
автомобила с предното си колело, при което мотоциклетистът получил
травми с летален изход. Скоростта на процесния мотоциклет „С.”
непосредствено преди удара е била 86,12 км/час. Скоростта на лекия
автомобил непосредствено преди удара е била 10,62 км/час.
Както бе посочено по-горе, в района на настъпилото ПТП, към датата на
настъпването му 17.08.2018 г. е била въведена временна организация на
движението. Ограничението на скоростта в района на настъпилото ПТП, към
датата на настъпването му – 17.08.2018 г. е било до 30 км/час. Опасната зона
за спиране на мотоциклета при установената скорост на движение е 73.02
метра. При движение със скорост 30 км/час, съгласно въведеното
ограничение, опасната зона е 14.29 метра. Водачът на мотоциклета е имал
видимост към лекия автомобил „***“ над 23.03 метра. Мотоциклетистът е
могъл да избегне процесното ПТП от 17.08.2018 г. при спазване
ограничението на скоростта на движение при временната организация на
5
движение в зоната на ПТП – 30 км/ч.
Според вещото лице д-р Д., в резултат на процесното ПТП
мотоциклетистът К. Д. К. е получил тежка травма в областта на гръдния кош
със счупване на леви и десни ребра, счупване на телата и дъгите на трети,
четвърти и пети гръдни прешлени с пълно прекъсване на гръбначния мозък,
разкъсване на десен бял дроб, контузия на белите дробове, вдишана кръв в
белите дробове, излив на кръв и навлизане на въздух в двете плеврални
кухини. С оглед установените тежки травми в областта на гръдния кош,
същите биха се реализирани както с поставено, така и без поставено
предпазно облекло. С оглед механизма на настъпване на уврежданията,
пострадалото лице е било с поставена предпазна каска и защитно облекло, но
смъртта е била непредотвратима.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищците
болки и страдания в резултат от претърпяното ПТП са допуснати гласни
доказателствени средства.
От показанията на свидетеля Р. Т. Г., първи братовчед на ищеца Д.А., се
установява, че смъртта на К. се е отразила много зле („меко казано ужасно“)
на неговите родители. Те били бедно семейство, скромни хора и поддържали
отлични взаимоотношения. Според свидетеля трагедията на родителите и
сестрата в последните 3 години се засилвала поради това, че в последните
години снахата и загиналият били в лоши отношения. Загиналият споделял,
че е готов да се раздели с нея. Най-голямата трагедия в момента била, че от
три години бабата и дядото, тоест родителите, и сестрата не можели да
виждат внучетата. Снахата нито ги допускала да контактуват, нито да ги
виждат. Свидетелят излага, че след 2005 г. на К. му било трудно да си намери
работа и да се издържа. Бил готов да напусне Варна и да се върне в Шабла.
Свидетелят му осигурил подслон и храна. След около година си намерил
работа като волнонаемен служител и нещата потръгнали. Давал наряди 24
часа и 3 дена бил свободен. Свободното си време прекарвал в Шабла при
родителите си, тъй като със съпругата си не се разбирал, искал да се премести
да работи в Шабла. Това говорело за сплотеността на семейството. Запознал
сестра си със свой приятел също волнонаемен и тя се омъжила за него. През
цялото време били неразделни. Заедно давали наряди, заедно били през
свободното си време, заедно имали и лодка на Шабла. Всяка свободна минута
прекарвали там на море и при родителите му. Сестра му също ходела с тях.
Това според свидетеля били просто едни нормални човешки
взаимоотношения. Сестра му работела в Община Варна. Много тежко
преживяла трагедията. Развила болест на щитовидната жлеза и била станала
40-50 кг. Двамата били неразделни. Заедно учили във Велико Търново.
Свидетелят заявява, че живее постоянно в Монтана, където работи като
директор на „Булстрад“. Имал жилище във Варна. Родителите на К. живеели
в Шабла. Сестра му до 18 г. заедно с К. и с родители си живеела в Шабла.
6
След това била студентка във Велико Търново. После се омъжила и живеела
във Варна в „Боровец“.
От показанията на свидетеля Б. А. Б., съпруг на сестрата на починалия
К., се установява, че от 2006 г., когато заедно постъпили на служба,
свидетелят и К. били неразделни. През 2012 г. свидетелят сключил брак с
ищцата В. Б., с която го запознал загиналият. Оттогава поддържали връзка и с
родителите му. Постоянно ходели на Шабла. Там прекарвали доста време
заедно. Понеже давали 24-часови дежурства, един ден били във Варна и три
дни на Шабла, където ходели за риба и рапани и оставали у тях. Майка му,
баща му и сестра му приели тежко смъртта на К.. Баща му в началото ходел
всяка вечер до морето и плачел. Бил много зле психически. Сестра му и тя го
преживяла тежко, даже ходили да и леят куршум. Била много стресирана и
́
уплашена. При всяка възможност били в Шабла, ходели за риба, спяли и
ядяли у тях. К. бил в много добри отношения с родителите си. Със сестра му
редовно си ходели на гости, за да можели и децата да се виждат, защото на
свидетеля децата и тези на загиналия били връстници. Сестра му в
продължение на една година била като неадекватна. Тежко приела смъртта на
брат си.
Свидетелката С. А. К.а излага, че с К. се познавали от края на 2011 г.
Имали две деца – момиче на 5 години и момче на 9 години. С ищците се
запознала няколко месеца, след като се запознала със съпруга си – през 2012
г. К. и сестра му имали добри отношения, разбирали се и си помагали.
Заявява, че с майка си и баща си К. никога не е имал дълбока, емоционална
връзка. Това се дължало на събития още от детството на загиналия, поради
които К. не поддържал добри и емоционални отношения с майка си и баща
си. Когато К. бил малък, майка му взела сестра му и го изоставила с баща му.
След това се върнала вкъщи с дъщеря си и имало деление и неприятно
отношение към К., когато е бил дете. Вследствие на всичко това, баща му Д.
започнал да пие. До много скоро преди К. да почине, баща му бил алкохолик
и се отнасял зле със семейството на сина си. Заявява, че те никога не са били
близки. Майка му също никога не била показвала някакво привързано
отношение към семейството на К., пренебрегвала ги за сметка на семейството
на сестра му. Също, когато К. и Б. ходели да пренощуват, се случвало да им
искат пари за ток, вода и храна. Ищците финансово не им помагали. След
като К. починал, единствено сестра му се интересувала от децата.
Погребението на К. било организирано от свидетелката, а парите били
покрити от поделението, от колегите на загиналия. Свидетелката
организирала и всички ритуали по повод смъртта и след погребението му.
Родителите му не били предлагали помощ и не търсели контакт с тях. Със
сестра му поддържали отношения по празници по телефон, но майка му и
баща му в рамките на тези 3 години, откакто К. починал, не били търсили
абсолютно никакъв контакт. Едва в последните 2-3 месеца започнали много
да ги търсят. Свидетелката излага, че е подписала споразумение с ответното
7
дружество „Лев Инс“ и е получила обезщетение. В къщата на Д. и Г. ходели в
годината 3-4 пъти с децата, заедно с покойния й съпруг. След смъртта на К.
изрично не била забранявала на роднините му да виждат децата, но никой не
ги бил търсил. Със сестра му никога не било имало някакъв проблем, но
майка му и баща му никога до този момент не били търсили контакт с децата.
Според свидетелката отношенията между нея и родителите на загиналия били
неутрални – нито се били карали, нито са били в някакви много близки
отношения. Предлагали няколко пъти на Д. да се съберат по празници, но той
им отказвал. През летните месеци К. работел повече в Шабла, но зимата си
бил вкъщи. Всеки ден седем дни в седмицата той си бил вкъщи, с изключение
на нарядите, които давал в поделението. Всичко, което свидетелката знаела за
случилото се с К. и сестра му, докато са били деца, й било разказано от него.
Разказвал й например, когато майка им се е върнала обратно, как са искали
двамата да играят заедно, но били заключвани в отделни стаи, намирали
начин да се съберат и майка им хващала В. за косата, дърпала я и я затваряла,
а К. е бил бит. Сестра му и К. били в добри отношения. И като деца се
търсели, и като възрастни хора със семейство – пак се търсели.
Правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл.
432 от ГПК е функционално обусловена от отговорността на застрахования
по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно
превозно средство. Отговорността на водача е за непозволено увреждане и
фактическият и състав включва действие или бездействие, което е
́
противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са настъпили
вреди.
Противоправността на деянието и вината на дееца П. В. П. са
установени с влязла в сила присъда на наказателния съд. Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото производство е изключена
преценката на доказателства относно елементите от фактическия състав на
престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач, и същите
следва да се приемат за установени по висящия спор относно гражданските
последици от деянието – извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на водача.
Причинната връзка между противоправното поведение на делинквента
и причинените вреди се установява по несъмнен начин.
Към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска
отговорност” покриваща отговорността на водача на лек автомобил „***",
рег. № *******, което обуславя пасивната материалноправна легитимация на
ответника по иска и възникване на задължение на застрахователя за
обезщетяване на претърпените от материалноправно легитимираните лица
8
вреди от деликта, в случай че същите бъдат доказани.
Съдът приема за установено от събраните по делото гласни
доказателствени средства, че всеки от ищците е претърпял и търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания и
негативни емоционални преживявания, вследствие на смъртта на К. Д. К. при
процесното ПТП.
Ищците Г. Д. АТ. и Д. К. АТ. са родители на загиналия К. и като такива
попадат в кръга на лицата, които са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Що се отнася до ищцата В. Д. Б., същата е сестра на загиналия К. К. и
съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1/2016 от
21 юни 2018 год на ОСНГТК на ВКС на РБ има право на обезщетение по
изключение в случай, че се установи, че е създала трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и
съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС №
4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва
да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки
конкретен случай. При определяне на справедливо обезщетение за
неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на
увредения, общественото му положение, действителните отношения между
пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело. В създадената по
реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС се приема, че за справедливото
възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди, е
необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за
всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране
за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане
на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за
последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането.
В момента на извършване на деликта починалият К. Д. К. е бил на 33
години, т.е. в активна трудоспособна възраст. От събраните по делото
свидетелски показания се установяват добри отношения между К. и
родителите му, но свидетелските показания не установяват отношения на
9
дълбока и силна обич и емоционална близост. Свидетелите Г. и Б. не изнасят
конкретни сведения за отношенията между К. и родителите му приживе.
Според свидетеля Р. Г. смъртта на К. се е отразила „меко казано ужасно“ на
родителите му. Сочи, че поддържали отлични взаимоотношения, описва ги
като едни нормални човешки взаимоотношения, но показанията му по-скоро
описват конфликтни отношения между тях и снаха им (свидетелката К.а) след
смъртта на К., в това число неразбирателтва относно контактите с децата на
К., които засилвали трагедията, отколкото да съдържат конкретни данни за
преживяванията, болките и страданията на родителите. Установява се от
показанията на двамата свидетели, че загиналият често е посещавал дома на
родителите си в гр. Шабла, но това е било по-скоро във връзка с риболов и
вадене на рапани, които К. извършвал с приятеля и зет си – свидетеля Б..
Следва да се отбележи и обстоятелството, че свидетелят Г. живее в Монтана
и не се установява да е имал непосредствени наблюдения върху отношенията
между родителите и К.. Според него К. прекарвал свободното си време в
Шабла при родителите си по простата причина, че не се разбирал със
съпругата си. Свидетелят Б. съобщава, че майката, бащата и сестрата са
приели тежко смъртта на К.. По-конкретно изнася сведения за мъката на баща
му и сестра му. За ищцата Г.А. не се изнасят конкретни данни.
Същевременно, според показанията на свидетелката К.а – съпруга на
загиналия и снаха на ищците, които съдът кредитира като подробни,
непротиворечиви и достоверни като изнесени от човека, с когото след 2011 г.
загиналият е споделял живота си, отношенията между К. и родителите му не
са били близки. Свидетелката изнася факти за силно влошени отношения
между ищцата Г.А. и К. докато е бил в детска възраст, както и за редки
контакти между родителите и сина им и незаинтересованост в годините преди
смъртта му.
Въз основа на така установените факти съдът намира претенциите на
ищците Г. Д. АТ. и Д. К. АТ. – родители на починалия, за частично
основателни. Загубата на син или дъщеря е едно от най-трагичните събития,
които могат да се случат в живота на човека, и в случая несъмнено е довела
до дълбоки душевни болки и страдания. Безспорно ищците А.и са преживели
тежко загубата на К. и независимо от обстоятелството, че не се установяват
по категоричен начин особено близки отношения със сина им приживе,
техните болки и страдания е справедливо да бъдат обезщетени.
Съдът, като съобразява установените по делото факти, приема, че
адекватната обезвреда при приложение на обществения критерий за
справедливост за ищците Г. Д. АТ. и Д. К. АТ. е сума в размер на 120 000 лева
за всеки от тях.
По отношение на ищцата В.Б., съвкупната преценка на показанията на
тримата свидетели води до извод за наличие на трайна и дълбока
емоционална връзка между нея и починалия К.. Двамата са били близки по
10
възраст – К. е бил с три години по-голям. Израснали са в бедно семейство, в
което не е царял дух на любов и разбирателство. Имали са трудно детство,
през което майка им се е опитвала да ги раздели. След като семейството
отново се е събрало, братът и сестрата са се стремели да бъдат задно, въпреки
че майка им е забранявала това и ги е малтретирала по тази причина. Въпреки
нееднаквото отношение на майката към двете деца, К. не се е настроил зле
към сестра си и двамата са останали силно привързани един към друг. В
годините след завършване на училище братът и сестрата са били заедно като
студенти във Велико Търново. Свидетелство за голямото доверие, което В. е
имала в брат си, е фактът, че се е омъжила за неговия най-близък приятел, с
когото К. я е запознал. Логично след това са поддържали много близки
семейни отношения. Установява се, че най-близките хора на К. са били сестра
му и нейния съпруг. Нееднаквото отношение на майката, дори след като
двамата вече са имали собствени семейства, отново не е попречило на тяхната
близост и не е повлияло негативно върху техните взаимоотношения, което
също свидетелства за особено трайна и дълбока емоционална връзка между
тях. Според свидетелката К.а К. е бил в много по-добри отношения със сестра
си отколкото с родителите си. Очевидно нито едно житейско препятствие не е
могло да ги раздели и да попречи на тяхната близост. След смъртта на К. В.
не е спряла да се интересува от децата му. Огромната мъка и стресът които е
преживяла В. при загубата на брат си неминуемо са допринесли за
отключването на тежки заболявания.
Според разясненията дадени в ТР № 1/2016 от 21 юни 2018 год. на
ОСНГТК на ВКС на РБ обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
В настоящия случай са налице особени и конкретно установени
житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност между
брат и сестра, която може обективно да причини морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. По тези съображения съдът намира, че има
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61г. и № 5/69г. на Пленума на ВС и претенцията на
ищцата В.Б. следва частично да се уважи.
Съдът, като съобразява установените по делото факти, приема, че
адекватната обезвреда при приложение на обществения критерий за
справедливост за ищцата В. Д. Б. е сума в размер на 40 000,00 лева.
По възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат.
11
Възражението намира правното си основание в разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Същото е своевременно релевирано – с отговора на исковата
молба, и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество възражението е основателно.
Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по
реда на чл. 290 от ГПК решения № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г.
на II т.о. и № 98 от 08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о., принос за
настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е
допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на
тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице
съпричиняване. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
това му поведение трябва да води до настъпване, или да улеснява
настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя.
За да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на
правилата за движение по пътищата следва да се установи при условията на
пълно доказване от страна на ответника, както факта на извършено
нарушение, така и факта, че в конкретната хипотеза вредите не биха
настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем, ако не беше извършено
съответното нарушения.
В случая загиналият мотоциклетист е извършил съществени нарушения
на правилата за движение по пътищата, които се намират в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. Най-напред К. К. е предприел
неправилно изпреварване на колоната от МПС-та, движещи се в посока към
центъра на града като неправомерно е преминал от лявата страна на
поставените бализи и е навлязъл в лентата за насрещното движение, с което е
нарушил поставените пътни знаци. Това му е позволило да излезе от колоната
ППС и да развие скорост несъобразена с пътната обстановка като значително
е превишил установената с пътен знак В26 забрана за движение със скорост
по-висока от 30 км/час. Тези противоправни действия са допринесли за
настъпване на процесното ПТП. При движение със скорост в рамките на
разрешената, водачът на мотоциклета със сигурност би могъл да предотврати
произшествието, тъй като извършващия маневра завой на ляво автомобил не
би попаднал в опасната зона за спиране.
Не се доказа твърдението на ответника, че мотоциклетистът е бил без
предпазна каска и защитно облекло. Същевременно, според заключението на
вещите лица получените травматични увреждания биха довели до летален
изход независимо от използването на предпазна каска и защитно облекло.
Съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
12
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели
до настъпване на вредоносния резултат (Решение № 117 от 8.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 3540/2013 г., I т. о., ТК).
Анализът на правнорелевантните факти в конкретния случай
обосновава заключение, че неправомерното поведение на водача на лекия
автомобил, който не е изпълнил задължението си преди да започне маневрата
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, е допринесло за настъпване на произшествието в същата степен, в
която е допринесло и поведението на мотоциклетиста, който не е имал право
да изпреварва в лентата за насрещно движение и е надвишил почти трикратно
разрешената скорост като в момента на сблъсъка се е движел със скорост
86,12 км/ч при разрешена скорост от 30 км/ч.
При съпоставяне на приноса на двамата участници, настоящият състав
намира, че релевантният каузален принос на увредения следва да се определи
на 50 %. Следва да се отбележи, че водачът на лекия автомобил подготвяйки
се за маневрата завой наляво естествено е насочил вниманието си към идващи
срещу него МПС, които е длъжен да пропусне, докато поради наложените при
създадената временна организация на движението забрани не е очаквал друго
моторно превозно средство да се приближи зад него в лентата за насрещно
движение, още по-малко със скорост над 80 км/ч.
С оглед на гореизложеното исковете на Г. Д. АТ. и Д. К. АТ. се явяват
основателни до размер на 60 000 лева за всеки от тях и ще бъдат уважени до
този размер, а този на В. Д. Б. – до размер на 20 000,00 лева.
Относно претенцията за присъждане на законна лихва за забава.
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на уведомяването на застрахователя –
30.10.2020 г.
Настоящият съдебен състав споделя разбирането, изложено в Решение
№ 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК, според което
в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя.
Видно от представеното електронно писмо от ответника до
процесуалния представител на ищците, ответното дружество признава, че е
13
получило писмената застрахователна претенция на 03.11.2020 г. Други
доказателства за датата на получаване на искането за обезщетение или за
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие по
делото не са представени.
С оглед на гореизложеното, основателна се явява акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 04.11.2020 г. За периода от
30.10.2020 г. до 03.11.2020 г. претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
Отговорност за разноски.
Видно от представения списък с разноски и доказателства за
извършването им ищците претендират присъждане на адвокатски хонорар в
размера на установения с Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимум на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. С оглед размера на предявените
искове на ищците Г. Д. АТ. и Д. К. АТ., установеният от Наредба № 1/2004 г.
минимум е в размер на 5 530,00 лева за всеки иск. По иска на В. Д. Б.
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3 930,00 лева. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
съразмерно на уважената част от исковете съдебно-деловодни разноски в
размер на 1 659,00 лева за всеки от първите двама и 655,00 лева за третата
ищца или общо сумата 3 973,50 лева.
Ответникът е представил списък на разноските с искане за присъждане
на заплатен адвокатски хонорар в размер на 1500 лева, депозит за вещо лице в
размер на 500 лева и държавна такса в размер на 5,00 лева или общо 2 005,00
лева. Съдът приема, че сторените разноски се отнасят поравно за всеки от
предявените искове. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците Г. Д. АТ. и Д. К.
АТ. следва да заплатят на ответното дружество съразмерно на отхвърлената
част от исковете съдебно-деловодни разноски в размер на 467,83 лева всеки
или общо 935,66 лева. Ищцата В. Д. Б. следва да заплати сумата от 556,94
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "Лев инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район "Лозенец", бул. "Черни връх" 51Д, да
заплати на Г. Д. АТ., ЕГН ********** и Д. К. АТ., ЕГН **********, двамата
с адрес: гр. Шабла, обл. Добрич, ул. "Дунав" N 13, по 60 000,00 (шестдесет
хиляди) лева на всеки от тях, и на В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, местн. "Боровец-Север-1“ 890, сумата 20 000,00 (двадесет хиляди)
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
14
болки и страдания вследствие смъртта на техния син, съответно брат, К. Д. К.,
причинена в резултат от пътнотранспортно произшествие настъпило на
17.08.2018 г. в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил "***", ДК №
*******, П. В. П., отговорността на който е покрита от застраховка
„Гражданска отговорност“ съгласно застрахователна полица №
BG/22/118000394499, издадена от ответното дружество, ведно със законната
лихва върху присъдените суми, считано от 04.11.2020 г. до окончателното им
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл.
429 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като отхвърля исковете срещу първите двама
за разликата над 60 000,00 лева до предявените размери от 200 000 лева за
всеки от тях, и срещу третата за разликата над 20 000,00 лева до предявения
размер от 120 000,00 лева, ведно със законната лихва върху тези суми за
периода от 30.10.2020 г. до окончателно погасяване на задължението, както и
за заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения за периода от
30.10.2020 г. до 03.11.2020 г., като неоснователни.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следните банкови
сметки на ищците:
IBAN – BG92IABG74951000319601, BIC – IABGBGSF, титуляр – Г. Д.
АТ.;
IBAN – BG30IABG74951000327701, BIC – IABGBGSF, титуляр – Д. К.
АТ.;
IBAN – BG36STSA93001525803428, BIC – STSABGSF, титуляр – В. Д.
Б..
ОСЪЖДА ЗК "Лев инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район "Лозенец", бул. "Черни връх" 51Д, да
заплати на адвокат Т. П. Б., АК – Пловдив, адрес гр. Пловдив, ул. „Марица“
№ 93, сумата от 3 973,00 лева съразмерно на уважената част от искове, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА Г. Д. АТ., ЕГН ********** и Д. К. АТ., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Шабла, обл. Добрич, ул. "Дунав" N 13, да заплатят на ЗК
"Лев инс" АД, ЕИК *********, сумата от 935,66 лева, представляващи
сторени по делото съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местн.
"Боровец-Север-1“ 890, да заплати на ЗК "Лев инс" АД, ЕИК *********,
сумата от 556,94 лева, представляващи сторени по делото съдебно-деловодни
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК "Лев инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, район "Лозенец", бул. "Черни връх" 51Д, да
15
заплати по сметка на Варненски окръжен съд в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 5 600,00 лева, представляваща дължима по
делото държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16