№ 670
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет
и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20221100500883 по описа за 2022 година
Производство по чл. 435, ал.2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на „О.“ ЕООД и „П. СД“ ЕООД гр.София - длъжници по
изп. д. № 20168630402828 по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, против
постановление на съдебния изпълнител от 13.10.2021г. за отказ да прекрати
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Жалбоподателят счита, че прекратяването на изпълнителното дело е настъпило
по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради бездействието на взискателя Д.Р.Д. да
поиска извършването на изпълнителни действия от образуване на делото на
29.09.2016г. до настоящия момент. В този период взискателят подавал единствено
молби, които не следва да се квалифицират като извършване на изпълнителни
действия.
Взискателят Д.Р.Д. не е подал становище в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
В мотивите си съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, а по същество
за неоснователна, тъй като след образуване на изпълнителното дело взискателят
регулярно искал извършване на различни изпълнителни действия, поради което делото
не е прекратено по закон.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК/,
поради което е процесуално допустима.
Изпълнителното дело е образувано на 29.09.2016г. по молба на Д.Р.Д., към която
е представен изпълнителен лист от 02.08.2016 г., издаден по гр. д. № 24303/2014г. на
СРС, 124 състав, с който „О.“ ЕООД и „П. СД“ ЕООД са осъдени да заплатят
1
солидарно сумата от 2170 евро, представляваща неустойка за забава по сключен между
страните предварителен договор от 21.04.2009г. С молбата за образуване взискателят
поискал налагането на възбрана върху собствен на длъжниците недвижим имот /склад
№ 1/, както и възложил по чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да определи начина на
изпълнението.
С постановление от 25.10.2016г. съдебният изпълнител наложил възбрана върху
посочения имот, вписана в Службата по вписванията при СРС на 04.11.2016г. /стр.38/.
С разпореждания от 18.11.2016г. на основание чл.458 ГПК държавата е
присъединена като взискател въз основа на удостоверения от НАП с вх. №
141434/18.11.2016г. и вх.№ 141435/18.11.2016г. /стр. 39-43/.
С молба от 23.03.2018 г. взискателят поискал ЧСИ да извърши справка за
наличие на банкови сметки на длъжниците и да наложи запори върху тях /стр.55/.
Установени са сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, като запорните съобщения
до банката са получени и запорите наложени на 12.04.2018г. /стр. 60-61/.
С молба от 20.03.2020г. взискателят поискал налагане възбрана върху друг имот
на длъжниците /гараж № 3/, наложена с постановление от 05.01.2021г. и вписана в
Службата по вписванията при СРС на 08.01.2021г. /стр.68 и стр. 98-99/.
С молба от 28.07.2021г. взискателят поискал присъединяване към
изпълнителното дело на вземанията на С.И.Д. срещу длъжниците по изпълнителен
лист от 24.02.2016г., издаден по гр.д.№ 15125/2013г. на СРС, 14 състав, прехвърлени
му с договор за цесия от 23.07.2021г. /стр. 101/. С молбата е поискано насрочване на
опис и извършване на публична продан на възбранените по изпълнителното дело
имоти-склад и гараж.
На 20.09.2021г. всеки от длъжниците подал молба за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с постановено от ЧСИ отказ,
предмет на обжалване в настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
неоснователна.
Основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело е
налице, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Срокът е преклузивен и започва да тече от последното
изпълнително действие. С изтичането му производството по принудително изпълнение
се прекратява, която правна последица настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване
/т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Перемпцията предполага бездействие на взискателя. Обратно, всяко искане за
изпълнителни действия прекъсва течението на установения в закона срок и прегражда
възможността за прекратяване на изпълнителното производство.
В случая от приложеното изпълнително дело е видно, че от образуването му на
29.09.2016г. периодично и в рамките на срок по-кратък от две години са били
извършвани изпълнителни действия по искане на взискателя-възбрани върху
недвижими имоти, запор върху банкови сметки, присъединяване на държавата по
чл.458 ГПК, насрочване опис и публична продан на имотите. Всяко от тях съставлява
изпълнително действие насочено към принудително удовлетворение /ТР № 2/2013г./ и
с предприемането им последователно във времето е прекъсван преклузивния срок.
Това означава, че не е настъпила предвидената в закона перемпция, поради което и не е
2
налице основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „О.“ ЕООД, ЕИК ****, и „П. СД“ ЕООД,
ЕИК ****, двете със седалище и адрес на управление гр.София, ул.****-длъжници по
изп. д. № 20168630402828 по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, против
постановление от 13.10.2021г. за отказ за прекратяване на изпълнителното дело по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3