РЕШЕНИЕ
№ 13125
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110135640 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Е. М. Б. (аб. № ****), с която са предявени претенции за осъждане на
ответницата да заплати на дружеството следните суми – 617,95 лева – цена за
доставена за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с
адрес С., ж.к. „С.“, ул. „П.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.07.2022 г., до окончателното плащане; 139,33 лева – лихва за забава за
плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2019 г. – 25.05.2022 г.;
14,13 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.07.2022 г., до окончателното плащане, и 3,42 лева – законна лихва за забава
за плащане на последната описана сума за периода 30.06.2019 г. – 25.05.2022 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата била „клиент на
топлинна енергия“, тъй като била собственик или титуляр на вещно право на
ползване на топлоснабдения имот, и била длъжна да заплаща доставената до
имота й топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в
публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали
задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и
водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че в общите
условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на
45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен
1
прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на
всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни
изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо
услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е
„Директ“ ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като
трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на
ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Е. М. Б.
(аб. № ****), чрез особения представител, който предявеният иск се оспорва
като неоснователен, като се прави възражение за изтичане на погасителна
давност.
Третото лице – помагач – „Директ“ ЕООД, не изпраща представител и не
изразява становище по съществото на делото.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска и претендира разноски.
Ответницата го оспорва.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С протоколно определение от 02.04.2025 г. (на лист 131 от делото) съдът
е отделил за безспорен факта, че процесният имот се намира в сграда в режим
на етажна собственост, както и за служебно известни Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ[1]1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “19 минути” и във вестник
„Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.
Съгласно представен на лист 19-20 от делото Нотариален акт за
собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК № ***, том
******, дело № ****/**** г. на Е. Д. – нотариус при Софийска нотариална
служба при Втори районен съд, на 12.07.1991 г. Я. Н. Д. и Е. М. Б. са
придобили правото на собственост върху апартамент № **, находящ се в гр.
С., ж.к. „Г. М.“, бл. ***, вх. *, ет. *.
Съгласно представен на лист 21-22 по делото Нотариален акт за
продажба на недвимиж имот № ***, том ***, дело № ****/**** г. на В. А. –
нотариус при Нотариална служба на Софийски райноне съд, на 05.02.1996 г.
Я. Н. Д. е прехвърлила чрез покупко-продажба правото на собственост върху
1/2 идеална част от апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Г. М.“, бл. ***,
вх. *, ет. * на М. С. С., като си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото
на ползване върху тази част.
Съгласно представена на лист 23 по делото Декларация за отказ от
вещно право на ползване, с нечетлив номер на вписване в Слежбата по
вписвнания, Я. Н. Д. се е отказала от учреденото вещно право на ползване
върху ½ идеална част от апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Г. М.“, бл.
***, вх. *, ет. *.
Съгласно представено на лист 62 по делото удостоверение за
2
наследници, изх. № РСЛ22-ДИ11-485/15.11.2022 г., издадено от Столична
община, район „С.“, М. С. С. е починал на **** г. и е оставил за свои
наследник по закон майка си – ответницата. Няма доказателства последната да
е приела наследството, като съдът изрично е указал с доклада си по делото (на
лист 86), че ищецът не сочи доказателства за това.
Съгласно представени на лист 103 – 104 от делото от третото лице –
помагач протоколи, на 18.05.2019 г.,27.05.2019 г., 09.06.2020 г. и 20.06.2020 г.
не е осигурен достъп за отчет на уредите в апартамент № 30, находящ се в гр.
С., ж.к. „Г. М.“, бл. ***, вх. *, ет. *.
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 02.04.2025 г. (на лист 131 от делото), а в
писмен вид – на лист 120 – 126 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, в имота на
ответницата радиаторите са демонтирани и няма индивидуални
разпределители на топлинна енергия, има една щранг лира в коридора, за
която служебно се изчислява топлинна енергия, не се потребява топла вода, а
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се изчислява по т. 6.1.3
от методиката. Дяловото разпределение е в съответствие с нормативната
уредба и се установява потребление за периода от месец май 2018 г. до месец
април 2019 г. за 356,68 лева, и за периода от месец май 2019 г. до месец април
2020 г. – 261,26 лева, или общо 617,94 лева.
Съгласно извършени от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления с
лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция, за
периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. – 25.05.2022 г.
законната лихва върху сумата от 59,45 лева е 15,80 лева, а върху сумата от
261,26 лева за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г. е 44,85 лева, а сборът
между двете задължения за лихва е 60,65 лева.
Съгласно представено на лист 41 от делото извлечение от
счетоводството на ищеца за месец май 2019 г. е начислена сумата от 1,15 лева
като цена за услугата „дялово разпределение“, а за месец юни 2019 г. - април
2020 г. е начислявана по 1,18 лева на месец.
Съгласно представени на лист 45 – 46 от делото Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат
месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от
същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от
издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените
разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат
чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия
при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за
забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
3
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ; чл. 140 ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Ответницата излага възражения за погасяване на задълженията по
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответницата е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия, като доколкото се
твърди, че ответницата е придобила собственост на основание наследяване по
закон, следва да се докаже и приемане на наследството; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията. Въпреки това искът ще се отхвърли, ако се установи, че е
предявен повече от 3 години след падежа на задълженията.
С определението за насрочване на делото в открито заседание на ищеца
е указано да докаже, че ответницата е приела наследството на сина си, който е
бил собственик на процесния апартамент. Това е така, тъй като съгласно чл. 49
ЗН наследството преминава върху наследника с приемането му, и
следователно до изричното или конклудентно приемане на едно наследство
същото се явява вакантно и призваните към наследяване нито могат да
придобият правата по него, нито да носят наследствените задължения – в този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение №
95/09.07.2024 г. по търговско дело № 1515/2023 г., II ТО. В същото се
разглежда хипотеза, при която може да се обезпечи провеждане на процес
спрямо незаетото наследство, като съдът служебно назначи особен
представител, но настоящият съдебен състав намира, че в случая това е
неприложимо, тъй като ищецът дори не е направил опит да поиска определяне
на срок за ответницата да приеме наследството, както е предвидено в
практиката на ВКС – Решение № 101/08.10.2019 г. по гр. дело № 2260/2018 г.,
IV ГО. Няма доказателства да е отправена такава преди образуване на
делото, поради което всички искове следва да се отхвърлят изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответницата на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответницата не е доказал разноски и не следва да
се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1
ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. М. Б., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. С., ул. „П.“, бл. ***, вх. *, ет.*, ап. **, да плати на „Топлофикация
4
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“ № 23б,
сумите от 617,95 лева (шестстотин и седемнадесет лева и 95 стотинки) – цена
за доставена за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с
адрес С., ж.к. „С.“, ул. „П.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
01.07.2022 г., до окончателното плащане; 139,33 лева (сто тридесет и девет
лева и 33 стотинки) – лихва за забава за плащане на последната посочена сума
за периода 15.09.2019 г. – 25.05.2022 г.; 14,13 лева (четиринадесет лева и 13
стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., и
3,42 лева (три лева и 42 стотинки) – мораторна лихва върху цената на
услугата „дялово разпределение“ – лихва за забава за плащане на последната
посочена сума за периода 30.06.2019 г. – 25.05.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач –
„Директ“ ЕООД, с ЕИК: *********, на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5