№ 363
гр. П., 24.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско
дело № 20245200100086 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът А. Д. не се явява. За него се явява адв. В. О. от САК редовно
упълномощен.
За ОД на МВР – П. се явява гл. юрисконсулт К. П. редовно
упълномощена.
Страните са редовно призовани.
Адв. О.: – Да се даде ход на делото.
Гл. юрк. П.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. О.: - Поддържам ИМ, както и всички доказателствени искания.
Получили сме отговора на ответника. Навсякъде в него се акцентира, че
доверителят ми се е самонаранил и в тази връзка не виждам какво влага
ответника. При получаване на травматичната уврежда в областта на коляното
няма външни фактори т.е. в конкретния случай доверителят ми не е действал
умишлено, няма умисъл в неговите действия, за да достигне този резултат,
още повече същият е бил на работа. Същият е психически годен и
1
уравновесен човек и едва ли би вложил умисъл в това самонараняване където
се изтъква навсякъде. Във връзка с представеното заявление от 2.11.2023г.
моля, да бъде изключено от доказателствения материал, тъй това заявление не
се изисква на базата на някакъв нормативен акт и не съдържа факти, които
биха били от значение за делото. Твърдя, че последващото постъпване на
доверителят ми в болницата на 27.02.23г., когато е изписан на 1.03.2023г.
оперативна интервенция е извършена във връзка със старата операция и е в
резултат на първоначалната травма. Аз към 6.02.2024г. твърдя, че доверителят
ми не се е възстановил. В рамките на 5 години може да бъде прясно скъсване
на минискус. За това вещото лице трябва да каже каква е давността. Двете
оперативни интервенции са в резултат на трудовата злополука. Аз твърдя в
ИМ, че към момента на подаване на ИМ 6.02.2024г. доверителят ми не се е
възстановил. Епикризата, която е приложена е от 27.03.2023 г. и е от
последващо постъпване в болница, което е в резултат на първоначалната
травма. Твърдим, че не травмите не са две, а втората е продължение на
първата травма.
Гл. юрк. П. : - Поддържам отговора на ИМ. Нямам възражение по така
изготвения доклад. Моля да бъде прието приложено заявление от 2.11.2023г.,
като доказателство. Считам, че същото е относимо към предмета на спора.
Съдът при условията на чл. 146 от ГПК след провеждане на процедурата
по чл. 143 от ГПК пристъпи към доклад по делото.
Настоящото дело е образувано по повод исковата молба на А. Н. Д.,
ЕГН **********, от с.Г., обл. П., ул. „С.К.“ №10, чрез пълномощника адв. В.
О. (САК) против Областна дирекция на МВР-П., ЕИК *********, със
седалище и адрес гр. П., пл. „С“, №3.
В ИМ са изложени твърдения, че през м.С. 2017г. ищецът бил назначен
за държавен служител в МВР, като от 2021 г. бил в служебно
правоотношение с ответника и към настоящия момент също продължавал да
служи в тази структура. На основание Заповед № 312з-2398/27.07.2022 г. на
директора на ОД МВР-П. бил командирован за времето от 28.07.2022 г. до
10.08.2022 г. в РД „Гранична полиция“- Елхово.
На 04.08.2022 г. ищецът бил на работа с работно време от 19:00 ч. до
07:00ч. на 04/05.08.2022 г. Твърди се, че при застъпване на смяната, на
2
04.08.2022г., около 19:40 ч., в РДГП-Елхово, по-конкретно, с.Резово,
обл.Бургас, слизайки от служебния автомобил, усукал дясното си коляно, като
е усетил силна и рязка болка в тази област. Имал чувството, че дясното му
коляно в този момент е „блокирало“ и не му позволявало да свие крака си,
нито да върви. За случилото се уведомил незабавно началника на ГОП към
РПУ-С. при ОДМВР-П..
Веднага след злополуката, още същата вечер, той бил транспортиран по
спешност от свой колега до болницата в гр.Ц., откъдето след извършен
преглед бил пренасочен и към Медицински институт (МИ) на МВР - София.
Било установено, че не може да продължи да изпълнява служебните си
задължения, поради което бил откомандирован.
На 05.08.2022 г. посетил МИ на МВР - София, където след преглед му
била поставена диагноза: „Distorsio gen. dex. Laesio 1/g collaterale genus dex“.
Медицинският специалист (д-р Лазов) дал указания на ищеца за
имобилизация на дясното коляно - предписал му имобилизираща шина за
обездвижване на дясната колянна става и спазване двигателен режим. На
ищецът бил издаден болничен лист №Е20222535181 с диагноза по МКБ ,
£83.4-изкълчване, навяхване и разтягане на външна/вътрешна колатерална
ставна връзка на коляното“, при режим домашен-амбулаторен, за период от
14 дни - от 04.08.2022г. до 17.08.2022г.
Тъй като болковият синдром в областта на дясно коляно не намалял, а
напротив - засилил се и станал нетърпим, на 09.08.2022 г. на ищеца било
извършено МРТ изследване в Отделение по „Образна диагностика“ към
УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД в гр. София, от заключението на което се
установили данни за малък ставен излив, за руптура на задния рог на
медиалния и предния рог на латералния менискус.
На 11.08.2022 г. поради нестихващи болки ищецът потърсил помощ в
УМБАЛ „Пълмед“ ООД-Клон МС „Здраве“ гр. П., където след запознаване с
резултатите от проведеното МРТ изследване от 09.08.2022г. и извършен
личен преглед, по отношение на ищеца била поставена основна диагноза:
МКБ „S83.2 - прясно скъсване на мениска“. В същия ден му била извършена
артроскопия на дясно коляно, както и проведена медикаментозна терапия.
На 13.08.2022г. бил изписан с предписание да не натоварва оперирания
долен десен крайник и отбременяването му с патерици. Били му назначени
3
контролни прегледи и издадени болничен лист № Е20222276250/16.08.2022 г.
при режим „болничен“ - 3 дни, домашен-амбулаторен - 30 дни, за период от
общо 33 дни - от 11.08.2022 г. до 12.09.2022 г., както и болничен лист №
Е20223051762/14.09.2022 г. при режим „домашен-амбулаторен“, за период от
30 дни - от 13.09.2022 г. до 12.10.2022 г.
Твърди се, че на 30.08.2022 г. поради болезнени и ограничени движения
в областта на десен долен крайник ищецът бил прегледан от специалист по
физикална и рехабилитационна медицина, който му поставил диагноза:
„Последици от травма на мускул и сухожилие на долен крайник “ и
предписал терапия за провеждане на рехабилитационни процедури. С оглед
недостатъчния ефект от проведените процедури и продължаващият нетърпим
болков синдром в областта на десен долен крайник, ищецът бил насочен за
рехабилитационно лечение.
На 09.09.2022 г. бил приет и настанен за лечение в Отделение по
„Физикална и рехабилитационна медицина“ към „СБР-Вита“ ЕООД -
Велинград с цел овладяване на болковия синдром и подобрение на
подвижността на долните крайници. Към този момент ищецът бил с отток и
болезненост в дясна коленна става. Била му поставена окончателна диагноза:
“Лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури. Последици
от травма на мускул и сухожилие на долен крайник“ и извършени множество
рехабилитациони процедури, като на 16.09.2022 г. бил освободен с дадени
препоръки за ХДР и ДЕЖ, и при необходимост - за последваща
рехабилитация в рамките на една година, както и за продължаване на същата
в домашни условия.
Пояснено е, че за претърпяната от ищеца злополука от 04.08.2022 г.
била издадена декларация за трудова злополука с вх.№ 5101 -12-
36/26.08.2022г. на ТП на НОИ - П., както и влязло в сила Разпореждане
№29/08.09.2022г. на ТП на НОИ - П., с което декларираната злополука била
призната за трудова на основание чл.60, ал.1 КСО.
На 24.10.2023 г. ЦЕЛК при МИ-МВР-София издала на ищеца
Медицинско удостоверение №180/1, в което определя травмата му, получена
вследствие на трудова злополука от 04.08.2022г., като средна телесна повреда
по смисъла чл.129, ал.2 НК.
Изложени са твърдения, че в пряка причинно-следствена връзка с
4
трудовата злополука в средата на м.февруари 2023 г., седейки на стол, ищецът
изпънал оперирания си десен долен крайник, при което отново усетил силна
болка в областта на дясно коляно, което „блокирало“. Почувствал същата
нетърпима болка, както по време на трудовата злополука от 04.08.2022г., и
невъзможност да свие десен долен крайник, нито да го изправи и да ходи.
На 17.02.2023 г. поради нестихващата болка в травмираната област му
било извършено МРТ изследване на дясно коляно-нативно в Отделение по
„Образна диагностика“ към УМБАЛ „Св.Анна“ гр. София, при което се
установило увреждане на страничния мениск - третиран хирургично;
реактивни синовит/бурсит.
На 23.02.2023г. бил прегледан от специалист по ортопедия и
травматология, който установил умерено изразен вътреставен излив в
областта на дясна колянна става; палпаторна болка откъм латерално, както и
клинични данни за реруптура на латералния мениск на дясно коляно и му
била поставена диагноза: МКБ „S83.2 - прясно скъсване на мениска“, като бил
насочен за оперативно лечение.
На 27.02.2023г. повторно бил хоспитализиран в Отделение по
„Ортопедия и травматология“ към УМБАЛ „Пълмед“ ООД-Клон Медицинска
структура „Здраве“-П., с поставена окончателна диагноза: МКБ „S83.2 -
прясно скъсване на мениска“. В същия ден му била извършена втора
оперативна интервенция на десен долен крайник - артроскопия на дясно
коляно и назначена медикаментозна терапия, а на 01.03.2023 г. бил
дехоспитализиран с предписание да ползва помощно средство при
придвижване - патерици и са назначени контролни прегледи.
И двете оперативни интервенции се твърди, че са в резултат на
трудовата злополука. Към момента на подаване на ИМ- 6.02.2024г. ищецът не
се е възстановил и последващото постъпване в болница на 27.02.2023г. е в
резултат на първоначалната травма. Твърди се, че травмите не са две, а
втората е продължение на първата травма.
Твърди се, че във връзка с усложненията, настъпили през м.февруари
2023 г. следствие претърпяната трудова злополука от 04.08.2022г., той бил
временно нетрудоспособен за общо 47 дни, за което били издадени болничен
лист № Е20222535486, за периода от 13.02.2023г. -26.02.2023г., (при режим
„домашен амбулаторен“ - 14 дни), както и болничен лист №
5
Е20230241923/01.03.2023г., за периода от 27.02.2023г. - 31.03.2023г. (при
режим „болничен“- 3 дни и режим „домашен амбулаторен“ - 30 дни.)
Сочи се, че на 20.03.2023г. поради нестихваща силна болезненост в
повторно оперирания десен долен крайник, ищецът бил прегледан от -
специалист по физикална и рехабилитационна медицина, който установил
оточна дясна става, хипотрофична бедрена мускулатура, ограничени
движения в дясно коляна и поставил основна диагноза: „Т93.3 - последици от
изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник“. Била му предписана
последваща рехабилитация, като в изпълнение на предписанията ищецът
постъпил в Медицински център „Асклепий“ - Велинград за провеждане на
такава.
Изложени са съображения, че след претърпяната трудова злополука от
04.08.2022 г., както и усложненията, настъпили следствие на нея ищецът бил
в тежко физическо състояние, като причинената му травма водела до силни и
продължителни болки в областта на десния долен крайник. По време на двата
му болнични престоя в Отделение по „Ортопедия и травматология“ към
УМБАЛ „Пълмед“ ООД - Клон Медицинска структура „Здраве“-П. същият не
можел да се обслужва сам и имал нужда от придружител, който да му помага.
Състоянието му изисквало и грижи от негови близки по време на домашното
му лечение. Изпитвал затруднения и неудобство при придвижването с
патерици, както и при носенето на имобилизираща шина. Всичко това
отключило у него чувство за непълноценност и обща потиснатост.
Сочи се, че причинената травма имала за свои негативни последици
невъзможността да полага труд за период повече от 3 месеца, което от своя
страна довело до безпокойство и тревожни мисли относно способността му в
бъдеще да изпълнява служебните си задължения, тъй като е баща на две
малолетни деца, които разчитали на неговата материална опора. Ищецът
станал раздразнителен и изнервен, тъй като трудно приемал ситуацията, че е в
невъзможност да взема и води на детска градина/училище, да ходят заедно на
разходки в гората, да играят заедно футбол на игрището, и изобщо да
прекарват време както преди.
Обобщено е, че болките и страданията му били свързани с причиненото
травматично увреждане, претърпяното продължително лечение, извършените
две оперативни интервенции, имобилизацията и отбременяването на
6
увредения крайник. Наблюдавали се болезнени и ограничени движения в
увреденото място, което водело до бърза уморяемост и непълноценност.
Процесът на възстановяване бил съпроводен от непрестанни болки в
травмираната област, с продължителни физически страдания, слабост, лесна
раздразнителност, избухливост, безпокойство, притеснение, невъзможност да
спи спокойно, срив на самочувствието му и тежък психически шок.
Оздравителният процес при него бил дълъг и възстановяването настъпвало
много бавно и към настоящият момент продължавал да изпитва периодично
болков синдром в областта на дясно коляно, особено при натоварване и
промени във времето.
Посочено е, че през м.декември 2023г. по банковата сметка на ищеца
било преведено обезщетение по реда на чл.238, ал.1 от ЗМВР в размер на
9200 лв. Твърди се, че с оглед вида и интензитета на претърпените болки,
страдания и стрес, извънсъдебно платеното му обезщетение не съответствало
и не можело да репарира в максимална степен причинените неимуществените
вреди.
Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати сумата от 30800
лв., предявен като частичен иск за сумата от 40000 лв., представляваща
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди - претърпените
от него болки, страдания и стрес от претърпяна на 04.08.2022 г. трудова
злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване
на трудовата злополука (04.08.2022 г.), до окончателното й изплащане, както
и направените разноски по делото, които да бъдат преведени по следната
банкова сметка: IBAN BG68 UNCR 7000 1522 2930 81; BIC UNCRBGSF;
Титуляр: А. Н. Д.; Банка: УниКредит Булбанк АД.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника Областна дирекция на МВР-
П., чрез пълномощника гл. юрисконсулт К. П., е постъпил писмен отговор, в
който се излагат съображения, че искът е допустим, но изцяло неоснователен.
Не се спори, че ищецът бил преназначен в ОДМВР- П. на длъжността
„полицай“ (водач на патрулен автомобил) в група „Охранителна полиция“
към РУ-С. при ОДМВР-П. на основание заповед № 312з-1029/07.04.2021 г.; че
със заповед № 312з-3851/05.10.2023г. е бил преназначен на длъжността
„полицай“ в група „Охранителна полиция” към РУ-Велинград при ОДМВР-
П.; както и че по време на настъпване на твърдяната злополука е бил
7
държавен служител на МВР, по чл. 142, ал.1,т.1 от ЗМВР.
Не се спори, че е бил командирован със заповед № 312з-
2398/27.07.2022г. за участие с специализирана операция по границата на
Република България с Т. за времето от 28.07.2022г. до 10.08.2022г. в РДГП-
Елхово.
Не се спори и относно обстоятелството, че на 04.08.2022 г. около 19.40
ч, след застъпване на смяна, слизайки от служебният автомобил ищецът е
усукал дясното си коляно, като е почувствал силна болка и потърсил спешна
помощ в болницата в гр. Ц..
Не се спори, че с влязло в сила Разпореждане №29/08.09.2022г. на НОИ
ТП-П., декларираната от работодателя, злополука от 04.08.2022 г. е приета за
трудова по реда на чл.55, ал.1 от КСО.
Не е спорно, че с Медицинско удостоверение № 180/1 от 24.10.2023
година ЦЕЛК МВР е дадено заключение, че станалата злополука на
04.08.2022 г. е довела до „трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник, което съответства на квалификацията на средна телесна повреда,
съгласно текста на чл. 129, ал. 2 от НК.
Уточнено е и не се спори и за това, че след оздравяването и
завръщането си на работа, ищецът е подал Заявление УРИ 312р-
28229/02.11.2023г до директора на ОДМВР-П., с което е поискал да му бъде
изплатено полагащото му се обезщетение по чл.238,ал.1 от ЗМВР, както и че
след влизане в сила на медицинското удостоверение е издадена заповед
№312з-14413/17.11.2023г. на директора на ОДМВР П. да му бъде изплатено
еднократно парично обезщетение в размер на 6 брутни месечни
възнаграждения за претърпяна средна телесна повреда при изпълнение на
служебните задължения - размер на 9185,76 лева, съгласно справка рег.
№312р- 30386/01.12.2023 г. и изплатени на ищеца по ведомост през м.
декември 2023 г.
В отговора на ИМ са изложени подробни правни съображения във
връзка с приложението на чл. 238 от ЗМВР, като е посочено, че с изплащане
на посоченото обезщетение, ищецът бил възмезден от страна на работодателя
за така претърпените от него имуществени и неимуществени вреди следствие
на злополуката.
8
Направено е възражение, че от претендираното обезщетение от страна
на ищеца, на основание чл. 200, ал.3 КТ, следвало да се приспадне
полученото от него обезщетение за временна нетрудоспособност, за което е
направено доказателствено искане да се изиска информация от ТП НОИ.
Цитира се практика на ВКС. Излагат се и доводи, че по отношение
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, законодателят предвидил да
се сключва „застраховка на личния състав на МВР и курсантите редовно
обучение в АМВР“ и застрахователят, при настъпване на определени
обстоятелства заплащал обезщетение на държавните служители в МВР.
Направено е и и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, с твърдения, че в конкретния случай той действал при
груба небрежност, нарушавайки нормативно установени правила.
Анализирани са разпоредбите на чл. 201, ал.2 КТ и чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди се,
че според заключението на ЦЕЛК-МВР, навяхването на ищеца било
вследствие на самонараняване. Сочи се, че при изпълнение на работата, за
която е назначен, ищецът не е спазил правилата за ЗБУТ, както и не е
изпълнил своите задължения, произтичащи от нормативни актове, свързани с
характера на работата му, съгласно длъжностната характеристика, ЗБУТ и
Наредба №7 от 23.09.1999 г., като между неизпълнените/неспазени
изисквания и настъпилата трудова злополука била налице пряка причинно-
следствена връзка. Изтъква се, че трудовата злополука възникнала поради
проявено невнимание от негова страна при слизане от служебния автомобил,
без да е спазил правилата за личната си безопасност. Не положил грижата,
необходима за опазване на собственото си здраве, надценил своите лични и
професионални възможности, като подценил и риска от настъпване на
злополуката. Всички тези обстоятелства сочели за неговата самонадеяност,
която следвало се приравнява на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2
КТ, поради което и отговорността на работодателя - да бъде намалена.
Възразява се, че не са налице твърдяните неимуществени вреди,
вследствие на настъпило повторно усукване на коляното през м.февруари
2023 г. Изтъква се в тази връзка, че в представената медицинска
документация, било записано „злополука - не трудова“, а в Епикриза от
16.09.2022г. на „СБР-ВИТА“ ЕООД за анамнеза било записано: „след
падане“; в Епикриза от 27.02.2023г. на УМБАЛ „ПЪЛМЕД” ОО№-клон МС
9
„Здраве“ за анамнеза било записано „при битов инцидент“; и в представените
болнични листове за този период било установено от здравните органи:
„Прясно скъсване на миникса“. Не била налице твърдяната причинно
следствена връзка между трудовата злополука на 04.08.2022 г. и търпените в
последствие болки и страдания, като била налице изключителна вина на
ищеца.
Иска се от съда отхвърляне на претенцията.
Съобразно изложеното от страните съдът приема, че е сезиран с
предявени искове с правното основание разпоредбите на чл.238, ал.1 от
ЗМВР - за главния иск и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за акцесорната претенция за
лихва.
Указва на ищецът при условията на пълно и главно доказване, че ще
следва да установи правопораждащите за него факти и обстоятелства -
наличието на служебно правоотношение; настъпване на злополука при или по
повод изпълнение на служебните задължения, приета за трудова по
установения ред; причинена телесна повреда в следствие злополуката, довела
до временна неработоспособност; настъпването, вида и интензитета на
твърдените изживени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена
последица от злополуката.
Ответната страна ще следва да установи правопогасяващите факти и
обстоятелства, сочени от нея.
С Определение №271 от 20.05.2024г. съдът е съобщил на страните
проекта за доклад по делото, който бе допълнен в днешното съдебно
заседание, като се е произнесъл и по доказателствените им искания.
Предоставя възможност на страните да изложат становище по
доклада по делото.
Адв. О.: - Нямам възражения по доклада.
Гл. юрк. П.: - Нямам възражение по доклада.
По доказателствата:
Адв. О.: - Изплатено е обезщетение в размер на 9 185.76 лв., което
считаме, че е частично плащане. Не се спори, че е изплатено обезщетението.
Нямаме искова молба за имуществени вреди, само за неимуществени вреди.
10
Гл. юрк. П. :- Моля да приемете за безспорно, че няма спор, че на
4.08.2022г., че ищецът е претърпял злополука. Няма спор и относно това на
каква длъжност е бил ищецът към 4.08.2022г., и че към момента на
злополуката той е бил на работа, изпълнявал е задълженията си съобразно
длъжността си. Моля да се приеме, за безспорно, че тази злополука е приета
за трудова по съответният административен ред по НОИ, злополуката е
довела до крайно затруднение на движенията на десния крайник и е съответно
е такава с квалификация на средна телесна повреда съгласно текста на чл. 129
ал. 2 от НК. Няма спор, че след злополуката и съответно периода на
възстановяване ищецът се е върнал на работа на същата длъжност и че му е
заплатено обезщетение по чл. 238 от ЗМВР.
Адв. О.: - Не възразявам да се приемат за безспорно посочените факти.
Съобразно изразеното становище от страните в д.с.з. съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за безспорно по делото, че на 4.08.2022г., ищецът е
претърпял злополука.
ПРИЕМА за безспорно по делото на каква длъжност е бил ищецът към
4.08.2022г., и че към момента на злополуката той е бил на работа, изпълнявал
е задълженията си съобразно длъжността си.
ПРИЕМА за безспорно по делото, че злополука е приета за трудова по
съответният административен ред по НОИ, и че злополуката е довела до
крайно затруднение на движенията на десния крайник и е с квалификация на
„средна телесна повреда“ съгласно текста на чл. 129 ал. 2 от НК.
ПРИЕМА за безспорно по делото, че след злополуката и съответно
периода на възстановяване ищецът се е върнал на работа на същата длъжност,
както й че му е заплатено обезщетение по чл. 238 ал.1 ЗМВР.
Адв. О.: - Поддържаме искането за допускане на Съдебно медицинска
експертиза. Ние твърдим, че към настъпването на инцидента доверителят ми е
бил клинично здрав и травматичната увредата не се дължи на дегенеративно
изменение и в крайна сметка може да бъде съпоставено неговото лечение с
представените от нас доказателства и документи съобразно тази със справка
от НЗОК за извършени прегледи хоспитализация преди инцидента и след
11
инцидента за период от 5 години назад. Исканите документи касаещи
здравословното състояние на доверителят ми ги искаме с цел изготвяне на
СМЕ и те са относими към зададените от мен въпроси, включително период
на възстановяване, какви увреди е получил, неговото лечение. Ако ответника
признае и го отделим за безспорно, че моят доверител към датата на
трудовото злополука е бил клинично здрав и уврежданията, които е получил
не са в следствие на дегенеративни изменения, то тогава аз се отказвам от
тези доказателства. Защото ако се появи вещото лице и твърди, че се касае за
дегенеративно изменение в това коляно естествено ще бъде от значение какво
е било здравословното му състояние преди злополуката.
Гл.юрк. П. : - Не признаваме за безспорно обстоятелство по делото, че
състоянието на ищеца преди злополуката е бил клинично здрав.
Адв. О.: - Относно искането за издаване на съдебно удостоверение,
което да ни послужи пред ТП на НОИ е защото там има документи в тази
преписка, които доверителят ми е представил в оригинал и искаме да се
ползваме от тях. Не мога да ги уточня днес, кои са тези документи. Всички
болнични листове се предоставени в оригинал и не разполагаме с тях. От
Медицински център „Асклепи“ сме поискали, за да установим какво лечение
е проведено, надявам се вещото лице да вникне за всеки един медикамент,
който му е вливан, какви странични реакции има. Там е описано ден по ден
какво е лекуван. Има оспорване от ответника, че в една от епикризите е
записано, че е „битова злополука“ и аз бих помолил вещото лице да отговори
да определи давността на травмата довела до втората операция, то тогава на
базата и на историята на заболяването бих Ви помолил да бъдат разпитани
всички участващи в лечението на моя доверител включително лекарите
специалисти и медицински сестри, дори ако се наложи и санитарите да
разпитаме. В крайна сметка моят доверител е заявил, че травмата датира
именно от трудова злополука, а неправилно е записано в документите, че е
„битова злополука“. Това се твърди в отговора на ответника.
Гл.юрк. П.: - Да, твърдим го, пише „битов инцидент“. Това е официален
документ признат от НОИ, изплатен и Вие сега оспорвате истинността на
официален документ.
Адв.О.: - В отговора твърдите, че се касае за „битова злополука“, но не
е „битова злополука“. Относно искането за съд.удостоверение от СБР „Вита“,
12
е за да се снабдим с всички медицински документи за проведено лечение и да
установим, че е в резултат от трудовата злополука. Твърдим, че не са две
травмите, като твърдим, че втората е продължение на първата травма. Моят
доверител не е казал, че е „битова злополука“, така е записано като анамнеза в
епикризата. Епикризата се пише от медицинските сестри.
Гл.юрк. П. : - Вие я представяте като документ и Епикризата се
подписва от лекар.
Адв. О.: - За мен няма значение анамнезата и МКБ-то което са приели,
след като има оперативен протокол 1880.26 „артроскопия“, има видеозапис,
които отразява обективното медицинското състояние на коляното на моя
доверител. Аз твърдя, че тази оперативна интервенция е във връзка с
продължаващото лечение от претърпяната злополука. Няма битова злополука.
Извършвани са манипулации във връзка с предишната операция. Има въпрос
към вещото лице какъв е периода за възстановяването и какво лечение е
предприето? Вещото лице трябва да каже кога се е възстановил доверителрят
ми. Има видеозапис и протокол. Направили сме искане за прилагане на
Личното кадрово досие. По искането за допускане на гл. доказателства, има
поискани такива от ответната страна и моля да ни допуснете свидетели
относно информацията, която ще заявят тук, и тази която са дали към деня на
трудовата злополука.
Гл.юрк. П. : - Не възразявам по искането за допускане на СМЕ. Освен
епикризата има представен болничен лист, в който също пише „злополука
нетрудова“, как ще бъде доказано с оперативен протокол. Оперативният
протокол на момента се преценява здравословното състояние. Не възразявам
относно исканите доказателства. Относими са към възложената СМЕ, защото
вещото лице трябва да се запознае с всички медицински доказателства.
Личните кадрови дела не са като трудовите дела по КТ, там се съдържат
всички отпуски. Болничните листове са във финансовите досиета.
Медицински документи не се сдържат, а само трудовата злополука и е
изпратено към ТЕЛК на МВР.
Адв. О.: - Оттеглям искането за прилагане като доказателство по делото
на кадровото досие.
Гл.юрк. П.: - Оттеглям искането за издаване на съдебно удостоверение,
което да ни послужи пред ТП на НОИ за снабдяване с информация какви
13
обезщетения е получил ищецът. Поддържам искането за издаване на съдебно
удостоверение, което да ни послужи пред „Животозастрахователен институт“
АД, за да се снабдим с данни, че ищецът е получил такова от застрахователя.
Тази застраховка е на служители по ЗМВР. Това, че е обезщетен за болки и
страдания поне размера, защото един път му е изплатено обезщетението, за
което твърдим, че болките и страданията вследствие на трудовата злополука
са обезщетени с обезщетение по чл. 238 и допълнително претърпяна телесна
повреда от застрахователя. Поддържаме искането си за двама свидетели.
Нямаме други доказателствени искания. Свидетелите са за установяване
болките и страданията по време на изпълняване на служебните задължения
след трудовата злополука. Моля да се допълни експертизата към СМЕ с
въпрос към вещото лице: Дефиниране на диагнозата прясно скъсване на
минискус?
Адв. О.: - Нямам възражения по тези искания, като въпросът към
вещото лице да е Дефиниране на диагнозата прясно скъсване на минискус и
дали е установено такова прясно скъсване на минискус в епикриза от
27.02.2023 г. с история на заболяване № 1958/2023г.
Съдът намира, че следа да бъдат допуснати исканите доказателства,
като относими към предмета на делото, за това
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушване на съдебно медицинска експертиза със задача
формулирана в ИМ в т. 1 раздел Доказателствени искания, както и да даде
отговор на въпроса - Дефиниране на диагнозата прясно скъсване на минискус
и дали е установено такова прясно скъсване в епикриза от 27.02.2023 г. с
история на заболяване № 1958/2023г.?
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р П. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500лв. вносим от ищеца в три дневен
срок от днес по сметка на ПОС.
След внасяне на депозита и доказателства за внасянето му задачата да
се съобщи на вещото лице д-р П. М..
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца исканите от него съдебни удостоверения в
раздел 2,3,4,5,6,7,8 от ИМ.
14
ДАСЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на ответника, което да послужи
пред Застрахователната компания т. 9 от док. Искания.
ДОПУСКА до разпит исканите от страните свидетели при режим на
довеждане от ищеца и ответника.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 23.09.2024г. от 9.30 ч . за която дата
и час страните уведомени. Свидетелите при довеждане.
Да се призове вещото лице д-р П. М. след внасяне на депозита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.38
часа.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
15