№ 190
гр. гр.Несебър, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Административно
наказателно дело № 20232150200414 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П. К. Г. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Р., ул. „Т.“ №**, вх.*, ет.*, ап. **, подадена чрез адв. З. Н.
от БАК, срещу Наказателно постановление № 23-0304-000382 от 07.06.2023 г.
на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание
чл.174, ал. 3, пр.2 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на
чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е
наложено наказание „глоба” в размер на 2000,00 (две хиляди) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се излагат подробни доводи, както за процесуална, така и
за материална незаконосъобразност на атакуваното постановление. Твърди се,
че в издадения акт за установяване на административно нарушение,
посоченият като единен граждански номер не отговаря на единния
граждански номер на жалбоподателя. Това нарушение и погрешното
изписване на ЕГН на нарушителя съставлявало явен недостатък, който не
може да бъде отстранен чрез тълкуване или в процедурата по обжалване на
наказателното постановление. Налице било противоречие с разпоредбата на
чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН, както и неизпълнение на наказващият орган по
чл.52, ал.4 от ЗАНН. Също така се сочи, че в посоченият АУАН не е отразено
в какво качество са посочените свидетели по акта, дали се касае за очевидец
или за свидетел по акта в съответствие с разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН. За единия от свидетелите – Стойко Дойчев били посочени и двете
хипотези, а същите са дадени в условията на алтернативност. С това било
1
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, с което
съществено било нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Излага доводи, че в АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП. В тази алинея се съдържат две деяния, като
административният орган не е конкретизирал кое от тях приема за нарушено,
което също не давало възможност на жалбоподателя да разбере в цялост
вмененото му нарушение. По този начин били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на
жалбоподателя. В НП наказващият орган е посочил само санкционната норма,
но не и нарушената норма.
Оспорват се констатациите, че жалбоподателят е извършил деянието
при изложената в НП и АУАН фактическа обстановка. Не били налице
предпоставките по чл.5, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Посочва, че не му е връчен
екземпляр от талона за медицинско изследване, както и че не бил придружен
от полицейски служители, поради което било невъзможно да даде кръвна
проба.
В съдебно заседание жалбоподателят П. Г., редовно призован, не се
явява, за него се явява процесуалния му представител. Поддържат се
изложените в жалбата доводи и аргументи, като се моли за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
За въззиваемата страна - Началник сектор в ОД на МВР, РУ Несебър,
редовно призована, не се явява представител.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по
делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно
законовите разпоредби, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Представеният по делото акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 486671 от 27.05.2023 г. е съставен за това, че на същата
дата, около 09: 30 ч., в гр. Несебър на ул. „Дюни“ в близост до дом №9 срещу
сладкарница „Захаро“ посока хотел „Мариета Палас“, жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № Р 6455 КН, негова
собственост, като при проверката същият отказал да бъде тестван с
техническо средство „Дръг тест 5000“, № ARJJ 0041 за установяване
употребата на наркотични вещества и техните аналози, както и да даде кръв и
урина за анализ. Издаден бил талон за медицинско изследване № 103207. С
това си деяние жалбоподателят бил нарушил нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел,
че деянието е извършено виновно и издал наказателното постановление с
което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
2
административно наказание „глоба“ в размер от 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МВП за срок от 24 месеца.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за
издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от
ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява
императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от
жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административно-
наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 40 от
ЗАНН.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че в АУАН не е посочено в какво качество били свидетелите
по акта. Принципът регламентиран от чл.40 от ЗАНН в тези случаи е, че
АУАН се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. По отношение на броя на
свидетелите това означава, че може да е както един, така и например трима
свидетели, в зависимост от това колко свидетели е имало в момента на
извършване на нарушението, респ. в момента на установяването му. В
конкретния случай, съгласно посоченото в АУАН, нарушението е извършено
и констатирано в 09:30ч. Към този момент на мястото на нарушението се е
намирало наказаното лице, както и двамата служители на МВР, които са
посочени като свидетели по акта. Те са спрели за проверка жалбоподателя,
което се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел –
актосъставителя З. Д..
Изключението от това правило, регламентирано в ал.3 на чл. 40
урежда хипотезата, при която няма свидетели, както на извършването, така и
на установяването на нарушението. Само в тези случаи законът изисква
АУАН да се състави в присъствието на други двама свидетели, които
удостоверяват единствено съставянето на АУАН. Целта на законодателя е по
този начин да се обезпечи законосъобразността на производството, като се
ограничи възможността на лице със съответните правомощия да злоупотреби
с тях и да инициира такова производство, без да са налице основания.
Именно за това законът в този частен случай изисква свидетелите да са двама
/Така Решение № 985 от 18.05.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
544/2018 г./. Процесният случай не е такъв. Както беше посочено по-горе
свидетелите, чиито данни са описани в акта, са присъствали, както на
3
извършване на нарушението, така и на неговото установяване, т.е. при
хипотезата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е описано подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото
извършване, датата и мястото на извършването му, както и съответната
правна квалификация. С факта на издаване на процесното наказателно
постановление, наказващият орган ясно и несъмнено е обективирал своята
воля относно реализирано в обективната действителност деяние, за което
следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на
която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция,
както и конкретно е ангажиран размер, в този смисъл са изпълнени правните
предписания на чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че в АУАН е извършена поправка в ЕГН-то на
нарушителя, но то съвпада с посоченото в наказателното постановление, като
същото е коректно, с оглед посочването му и от жалбоподателя. Не
съществува пречка от такава корекция, извършена в присъствието на
жалбоподателя, доколкото останалата част от данните му са коректни, като
актът за установяване на административно нарушение му е връчен лично на
посочената дата и час, което обстоятелство не се оспорва от него, като
жалбоподателят изрично е посочил, че няма възражения срещу същия. С
връчването на АУАН на жалбоподателя след съставянето му, както и с
коректното отразяване на личните му данни не би могло да са нарушени по
какъвто и да е начин неговите процесуални права, а правото му на защита е
гарантирано в пълен обем.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е едновременно сакционна и
предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от същата
норма, тя предвижда две алтернативни предложения, които са отказ от
извършване на проверка с техническо средство или неизпълнение на
предписание за медицинско изследване. Поради това не следва да бъдат
споделени и възраженията, че в наказателното постановление
административнонаказващият орган не е посочил нарушената норма, а
единствено санкционната – тази на чл.174, ал.3 от ЗДвП
По отношение на твърдението за това, че в АУАН не било посочено
точно кое деяние от посочените в чл.174, ал.3 от ЗДвП е нарушено, съдът
намира това възражение за неоснователно. Следва да се посочи, че съгласно
4
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН наказващият орган издава наказателно
постановление, с което налага на нарушителя съответно административно
наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното
нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина,
ако не са налице основания за прекратяване на производството. В ал.2 на
същия член е посочено, че наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. В конкретния случай в АУАН действително цифрово не е изписано
предложение второ, но нарушението безспорно се установява от описанието
му и обстоятелствата, при които същото е извършено. В този смисъл
жалбоподателят е бил в състояние да разбере повдигнатото му обвинение,
като не е нарушено правото му на защита.
Също така, както вече се посочи, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП
регламентира състав на административно нарушение, чието изпълнително
деяние е отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техните аналози. Обратно на твърдението в жалбата, в
посочената разпоредба не са уредени две или повече изпълнителни деяния,
респ. няма повече от едно нарушение /Така Решение № 985 от 18.05.2018 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 544/2018 г., Решение № 582 от 2.06.2023 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 27/2023 г. и др./. Дали проверката за наличието
на наркотични вещества ще се извърши посредством техническо средство или
чрез анализ на кръвна проба, не определя броят на визираните нарушения.
Различните начини за установяване на наркотични средства са просто
различни средства за проверка наличието на такива вещества у водача, но
изпълнителното деяние е само едно и то е отказ.
Предвид изложеното, посочения АУАН и НП са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят
отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание,
каквито са и отправените с жалбата срещу НП възражения.
Съдът намира, че е налице фактическият състав на административно
нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление, което
е и достатъчно основание, за да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя. В тази връзка, съдът не намира за основателни твърденията,
че талона за медицинско изследване не бил връчен на жалбоподателя. Това не
се установява от представените по делото доказателства. Видно от
приложения по делото талон за медицинско изследване №103207, същият е
бил връчен на водача на автомобила, понастоящем жалбоподател, което е
надлежно отразено с подпис от същия, като той не се оспорва от страна на
жалбоподателя. Отразено е, че талонът е връчен на 27.05.2023 г. в 09, 45 ч.
Актосъставителят в съдебно заседание заявява, че не си спомня дали е връчил
талона на лицето, но предвид наличието на писмени доказателства за това,
при това удостоверени с подписа на лицето, съдът намира, че талонът е
връчен на лицето.
На следващо място, съдът намира, че присъствието на полицейски
служители за вземане на кръвна проба в медицинското заведение не е
5
задължителна предпоставка за вземане на пробата. В този смисъл, тяхното
отсъствие не е било пречка за лицето при негово желание да даде кръвна
проба за това. В разпоредбите на чл.7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози са предвидени хипотезите на
придружаване на проверяваните лица от полицейски служители. Така в ал.2 е
предвидено, че когато с тест е установено наличие на наркотични вещества
или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за
извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване. Това е хипотезата /касаеща
установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози/,
при която полицейските служители са длъжни да придружат лицето. Това е
логично и с оглед нуждата лицето да се придвижи своевременно до мястото
за даване на проба, предвид вероятно наличие на забранени вещества в кръвта
му. Не е предвидена такава хипотеза при отказ на лицето, още повече и при
отказ от даване на кръвна проба, за което са налице данни, видно от
отразеното в талона за медицинско изследване. Следва да се посочи, че
съгласно чл.12, ал.3 от Наредбата в случаите, когато лицето не се придружава
от служители на МВР и липсва документ за самоличност, медицинско
изследване не се извършва и не се вземат проби за химическо или химико-
токсикологично лабораторно изследване. Предвидената хипотеза касае
единствено едновременно липсата на документ за самоличност и на
полицейски служители. Аргумент за това обаче, че не във всеки случай
лицата се придружават от полицейски служители се съдържа в ал.4 на чл.12
от наредбата, където е предвидено, че в случаите по ал. 3 се приемат
показанията на техническото средство или теста, с което е установена
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, тоест тук се касае до хипотезата, посочена в
чл.7, ал.1 и 2 от Наредбата, като единствените предвидени, в които
присъствието на полицейски служители е задължително.
По отношение на възраженията на жалбоподателя, че не били
предпоставките на чл.5, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, съдът намира същите за
неоснователни. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) изисква извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества с тест или медицинско
изследване, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС, но не ограничава възможността за извършване на такава
проверка само в посочените хипотези. Също така за съставомерността на
нарушението няма правно значение какво е провокирало проверката, а
единствено е важно какъв е резултатът от нея. Същият, както се посочи по-
горе, е реализирането на състава по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /В този смисъл
Решение № 1127 от 18.10.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1527/2022
г., Решение № 1979 от 5.11.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1974/2018
6
г./.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, Районен съд -
Несебър,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0304-000382 от
07.06.2023 г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което
на П. К. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. „Т.“ №**, вх.*,
ет.*, ап. **, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени наказания
глоба в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право“ да управлява МПС за 24
месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7