РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Исперих, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско
дело № 20213310100569 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 1330/ 28.07.2021г. от адвокат Н. Ш., като
пълномощник на „Т Б” ЕАД град С, ЕИК – .........против Р. Е. С. от град И,
ул.”М к” № .., с която моли да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на дружеството сумата 257.48лв. представляваща
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ............., неплатена месечна
абонаментна такса, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер.............., законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането, както и претендират разноските по заповедното и настоящото
исково производство. В исковата молба се разказва, че страните са ъбили в
договорни отношения по силата на сключени два договора за мобилни услуги
съответно с предпочетени номера.................. и .............. По първият договор
ответника не изпълнил задължения за плащане на абонаментни такси и
потребени услуги в размер на 57.12лв., като във връзка с това му била
начислена и неустойка в размер на 42.48лв. Тези задължения са
индивидуализирани в три фактури, като първата се претендира за сума
18.08лв., втората за сума 39.04лв. и третата за сума 42.48лв. По вторият
договор ответникът С. не изпълнил задължение за плащане на абонамент и
потребление в размер на 16.72лв., като във връзка с това е начислена и
неустойка в размер на 42.48лв. По този договор на Р. С. е предоставено и
устройство марка HUAWEI Telenor 4G MiFi като за това устройство с оглед
неизпълнението на договора С. дължи и сума в размер на 98.68лв. Трите
1
описани задължения били обективирани в две издадени фактури съответно от
05.08.2019г. и 05.10.2019г. С оглед неизпълнението от страна на ответника,
кредитора потърсил защита на своите права по съдебен ред, като било
образувано чгрдело № 359/ 2021г. по описа на РС – И.., като в това
производство срещу ответника е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.05.2021г. за описаните по-горе
суми. Длъжникът не е бил открит на известните адреси в страната, като
уведомяването му за издадената заповед е извършено по чл.47, ал.1 от ГПК, с
оглед на което на кредитора е указано предяваване на иск за установяване на
вземането, което той сторил в настоящото производство.
Ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат
допуснати и приети, както и да се приобщи чгрдело № 359/ 2021г. по описа
на РС – И..
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Р.
Е. С. при редовно призоваване.
В съдебно заседание страните не се явяват.
Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка :
Страните се намират в договорни отношения по силата на сключени между
тях: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ............ от 10.04.2019г.,
който е бил със срок 12 месеца, като По този договор месечният абонамент е
бил в размер на 16.99лв. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
................. от 31.05.2019г., който е бил със срок 24 месеца, като По този
договор месечният абонамент е бил в размер на 16.99лв.
По първия договор Р. С. не изпълнил задълженията си за заплащане на
месечната такса и ползвани услуги за отчетен период 15.05.2019г. до
14.07.2019г. в общ размер на сума 57.12лв.
По втория договор Р. С. не изпълнил задълженията си за заплащане на
месечната такса и ползвани услуги за отчетен период 05.07.2019г. до
04.08.2019г. в общ размер на сума 16.72лв.
Предвид незаплащането на дължимите суми за потребителска такса и
ползвани услуги на лицето били начислени неустойки, както следва – по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер................. – сумата 42.48лв.,
а по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер .....................– сумата
42.48лв.
На лицето била начислена и сумата 98.68лв. - съразмерна част от
направена отстъпка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер.................... във връзка с предоставено устройство марка HUAWEI
Telenor 4G MiFi.
Описаните суми били отразени в издадени по отношение на ответника
пет броя фактури, както следва : Фактура № **********/ 15.06.2019г.;
Фактура № **********/ 15.07.2019г.; Фактура № **********/ 15.09.2019г.;
Фактура № **********/ 05.08.2019г.; Фактура № **********/ 05.10.2019г.
Поради неизпълнението от страна на длъжника на поетите задължения по
двата Договора за мобилни услуги ищецът – кредитор подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като във връзка с него
било образувано ч.гр.дело № 359/ 2021г. по описа на РС – И, по което е
издадена Заповед за изпълнение срещу ответника за описаните по-горе суми
на 21.05.2021г.
2
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава
заключение, че задълженията на ответника Р. Е. С. по двата Договора за
мобилни услуги са следните : Задълженията за период от 15.05.2019г. до
14.07.2019г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* са в общ размер на сума 57.12лв. Те са отразени в две
фактури – Фактура № **********/ 15.06.2019г. за периода от 15.05.2019г. до
14.06.2019г. на стойност 23.65лв. с ДДС. По тази фактура има частично
заплащане и така задължението по нея е останало в размер на 18.08лв. с ДДС.
и Фактура № **********/ 15.07.2019г. на стойност 39.04лв. с ДДС, така по
двете фактури общото задължение е в размер на 57.12лв.
Неустойката по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
..................била начислена съгласно чл.11 от договора и била три стандартни
месечни такси без ДДС – 14.16лв. х 3 = 42.48лв., като била начислена във
Фактура № **********/ 15.09.2019г.
Задълженията за отчетен период 05.07.2019г. до 04.08.2019г. по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +3598998490041 били в общ размер
на сума 16.99лв., като тази сума била отразена във Фактура № **********/
05.08.2019г. по фактурата имало частично плащане на 0.27лв. и така
задължението ъпо тази фактура възлизало на 16.72лв.
Неустойката по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+3598998490041 била начислена съгласно чл.11 от договора и била три
стандартни месечни такси без ДДС – 14.16лв. х 3 = 42.48лв., като била
начислена във Фактура № **********/ 05.10.2019г.
Дължимата сума за мобилно устройство марка „HUAWEI Telenor 4G
MiFi“ съгласно Фактура № **********/ 05.10.2019г. била 98.68лв. Тази сума
представлявала част от разликата между стандартната цена на устройството,
съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и
заплатената от потребителя при предоставянето му, каквато съответствала на
оставащия срок на договора.
Всички задължения на ответника по двата сключени договора и
издадените пет броя фактури възлизали на общата сума от 257.48лв.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен.
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с
мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и
сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже,
както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне
на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.
По делото не е спорно, а и от представените договори за мобилни услуги,
се установяват възникналите облигационни правоотношения между страните.
Съдът приема, че представените издадени данъчни фактури, макар и
едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, при условие,
че не са оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и
претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за
заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги за
мобилни номера за отчетен период (негова е доказателствената тежест),
поради което съдът приема за установено съществуването на вземането на
3
ищеца в този размер.
Безспорно по делото се доказа, че страните са се намирали в договорни
отношения, като ответника е поел задължение да заплаща на ищцовото
дружество ежемесечна абонаментна такса за ползване на мобилен номер
++359********* и мобилен номер +3598998490041, както и стойността на
провежданите разговори. Не е изпълнил това свое задължение за отчетни
периоди съответно: от 15.05.2019г. до 14.06.2019г. и от 05.07.2019г. до
04.08.2019г.
По тази причина за ползването на мобилен номер ................. дължи сума
в размер на 57.12лв., а за ползването на мобилен номер .................. дължи сума
в размер на 16.72лв.
Съгласно чл.11 от Договорите при неизпълнение на задълженията за
заплащане на месечните абонаментни такси и стойността на проведените
разговори, потребителя дължи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, но не повече от трикратният размер на стандартните месечни
абонаменти. В случая са налице два периода на неизпълнение на
задълженията за плащане по всеки един от договорите, поради което и
съгласно условията на договора се дължат и двете претендирани от оператора
суми за неустойки - всяка в размер на 42.48лв., тъй като те не надвишават
трикратният размер на месечния абонамент.
Относно претенцията за заплащане на сумата от 98.68лв. съдът намира,
че след като потребителят не е изпълнил задължението си за заплащане на
месечните абонаментни такси и нито е върнал устройството, нито е заплатил
в пълен размер лизинговите вноски, то се явява без основание тази
значителна отстъпка от пазарната цена на устройството, поради което и
претендираната разлика в цената не е неравноправна клауза по смисъла на
чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП и следва да бъде възстановена на кредитора.
Безспорно по делото с оглед заключението на вещото лице се установява,
че претендираната за установяване сума в размер на 257.48лв. е сбор от
сумите присъдени в заповедната процедура по чгрдело № 359/ 2021г. по
описа на РС – Исперих.
С оглед изхода на делото на ищцовото дружество на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК се следват сторените по делото разноски в размер на 675.00лв.
включващи: заплатена държавна такса за исковото производство в размер на
175.00лв., адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. и възнаграждение
за вещо лице в размер на 200.00лв. Следват се също така и разноските по
заповедната процедура - сумата 25.00 лв. - заплатена държавна такса за
образуване на делото и 360.00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Е. С. ЕГН –
********** от град Исперих, ул.”Милин камък” № 16, че същата дължи на
„Теленор България“ ЕАД град София адрес град София, район Младост, жк
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адвокат В. Н.
сумата 257.48лв. включваща следните суми : сумата 57.12 /петдесет и седем
4
лева и дванадесет стотинки/ представляваща незаплатени абонаментни такси
и използвани услуги за отчетен период 15.05.2019г. – 14.07.2019г. по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
сумата 42.48 /четиридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/
представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********;
сумата 16.72 /шестнадесет лева и седемдесет и две стотинки/
представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период от
05.07.2019г. до 04.08.2019г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********;
сумата 42.48 /четиридесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/
представляваща неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********;
сумата 98.68 /деветдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ -
съразмерна част от направена отстъпка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* във връзка с предоставено устройство
марка HUAWEI Telenor 4G MiFi, законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 21.05.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 359/ 2021г. по описа на РС -
Исперих в съда – 21.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА Р. Е. С. ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор
България“ ЕАД град София чрез пълномощник адвокат В. Н. за разноски по
ч.гр.дело № 305/ 2019г. по описа на РС – Исперих сумата 25.00 /двадесет и
пет лева/ - заплатена държавна такса за образуване на делото и 360.00 /триста
и шестдесет лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Р. Е. С. ЕГН – ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД град София чрез пълномощник
адвокат В. Н. за разноски по настоящото исково производство сумата 675.00
/шестстотин седемдесет и пет лева/ включваща заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5