Делото
е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия И.К.Г.,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, безработен, разведен, неосъждан, с ЕГН: **********
за това, че на 10.12.2012г. в град Видин в съучастие като подбудил умишлено
склонил извършителя Ж.Б.Т. *** в качеството на свидетел по гр.дело № 1101/2011
г. по опис на РС-Видин устно съзнателно да потвърди неистина, че земеделски
земи, собственост на С. Г. Г. от село Сланотрън са замърсени с Г., мазут и строителни
отпадъци от „Г. К." - АД през 2001г., 2004г. и през 2007г. –
престъплението по чл. 290, ал.1 във връзка с чл.20, ал.3 от НК.
Представителят на РП - Видин заявил в
с.з че поддържа обвинението,
така, както е внесено с обвинителния акт.
Подсъдимият И.Г. се явява лично, заявил е, че разбира
обвинението и не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и е дал
подробни обяснения.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
по делото:
Ж.Б.Т. и подсъдимият И.К.Г. се познавали визуално, но
преди около десет години се срещнали случайно в град Видин и оттогава започнали
да подържат приятелски отношения. Заговорили се и Г. споделил, че се занимава със земеделие.
Отглеждал зеленчуци мужду с. К. и с. Сланотрън. Казал на Т., че земята му се
намирала до оградата на мина К..
Известно
време след този разговор в началото на месец декември 2012г. Г. казал на Т., че иска от него да се яви в
Съда в гр.Видин за да свидетелства и му обяснил че води дело срещу мина К.. Т.
го попитал какво трябва каже в Съда.Подсъдимият Г. му обяснил, че води дело с Мината
и трябвало да каже, че земята му е била замърсена с мазут, Г. и строителни
отпадъци. Т. никога не бил ходил на
място и не бил виждал земята, обработвана и ползвана от Г.. Дори не знаел как изглеждали петна от
мазут. Не бил ходил да набива колчета в имотите му, които граничат с оградата
на мината. Никога не бил виждал камиони или фадроми да изсипват отпадъци в
земята на Г., тъй като не бил минавал
оттам. Т. се съгласил да свидетелства в полза на подсъдимия.
На
10.12.2012г. в град Видин по гр.дело 1101 /2011г. по опис на РС-Видин в съдебно
заседание като свидетел по същото заявил, че земеделски земи, собственост на С.
Г. Г. от село Сланотрън - майка на подсъдимия Г. са замърсени с Г., мазут и
строителни отпадъци от „Г. К." - АД през 2001г., 2004г. и през 2007г.
По делото са разпитани свидетелите – В.П., П.Ц.,П.В.,Ц.К., Е.А. и Ж.Т..
От свидетелските показания на свидетелите- В.П., П.Ц.,П.В.,Е.А.
и Ж.Т. се установява установената по-горе фактическа обстановка.
Свидетелят В.П. ***.Същият дава показания, че от шест
години живее в селото, а познава подсъдимия от дълги години, тъй като са
съученици.Дава показания, че И. не се занимава със земеделие и не се е
занимавал с такова.Категоричен е че е щял да знае ако И. развива такава
дейност.Заявява, че дори двора на къщата му е „буренясал“, както и че не го е
виждал с мотика.Дава показания, че пред него Г. никога не е депозирал жалби
срещу мина К. за замърсяване на негови земи.
В съд. Заседание свидетелят П.Ц. дава показания, че се
занимава със земеделие и е арендатор.Заявява, че обработвал земи в съседство с
тези на И., като неговите никога не е обработвал, както и че не знае
подсъдимият да се е занимавал със земеделие.Заявява, че не е виждал отпадъци в
земите на И..
На основание чл. 281, ал.4 във вр. с ал.1,т.1 и т.2 са
прочетени показанията на този свидетел , дадени пред орган на досъдебното
производство.Там свидетелят е категоричен, че
подсъдимият не притежава и не разполага със земеделска техника , за да
развива зеленчуко -производство в крупни количества, както и че пред него И. никога
не е споделял, че мина К. му пречи да развива земеделие, или че земите му били
замърсени от тях.Заявява също, че в двора му не е виждал оранжерии с разсад,
който да се използва впоследствие за засаждане.
Свидетелят П.В. е изп.директор на „Г.“ АД К..Същият
дава показания, че дружеството подържа
три стандарта, които ежегодно се проверяват-качество, екология и
безопасност.Обяснява, че два пъти в годината се прави мониторинг точно по тези
три показатели и никога не е установявано нарушение, на който и да е от тях.Работят по тези стандарти минимум
от осем-девет години.Заявява, че обекта разполага с 54 бр. камери, които
работят денонощно и ако е имало бетонни
блокчета извън оградата на предприятието, както и ако същите са били премествани
това би се видяло от камерите.
Свидетелят Е.А. е полицейският служител, който е
работил по преписката и е снемала сведение
от свидетеля Ж.Т..Същата дава показания, че пред нея Т. е заявил,че И.
го завел и му показал земеделските земи, като му казал, че били оградени с
колчета, но свидетелят такива колчета не е видял.И. му казал , че трябва да
свидетелства пред съда, че земите са замърсени и че в тях отглеждал домати и
лук, но свидетелят на място не видял такива насъждения , нито някакво
замърсяване.
Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй
като съдържат важна информация, касаеща
главния факт, подлежащ на доказване, а именно каква е била действителната
обстановка в земите на подсъдимия, респ. на майка му –С. Г. и какви показания е
дал свидетелят Ж.Т. по гражданското дело, склонен от подсъдимия Г..Освен това
показанията на тези свидетели са логични ,житейски обясними, допринасят за
попълване на цялостната картина на установената фактическа обстановка.Същите се
явяват и незаинтеросавани от изхода на делото.Тяхната връзка с подсъдимия е
пряко свързана с изпълнение на служебните им задължения.Единственият
заинетеросаван свидетел е изпълнителния директор на Г. АД-К., доколкото
решението по гражданското дело, по което е дал показания свидетеля Ж.Т. касае
материален интерес свързан с патримониума на дружеството.Но видно от
показанията на този свидетел е, че същият свидетелства за факти и
обстоятелства, които са проверими, доказауми и които обективно съществуват-като
извършваните проверки, наличието на камери в обекта, провеждания мониторинг по
трите показатели в дружеството, а именно- екология , качество и безопасност.Ето
защо съдът дава вяра и кредитира и неговите показания, освен това те са
подкрепят и от показанията на останалите свидетели и от съдържащите се по
делото писмени доказателства.
Свидетелят Ж.Т. дава показания, че И. го накарал да
каже, че там в нивите на И. имало колчета,че е засято с лук, домати, както и че
нивата е обградена с колчета.заявява, че е ходил на нивата.Там имало само една
изорана земя, незасята ,нямало колчета,нямало боклуци, нямало фадроми и каквато
и да било друга техника.Обяснява, че по делото , по което дал показания било за
това да каже, че нивите на И. били засети, че са били замърсени.Заявява, че дал
неверните показания, тъй като с И. били приятели и искал да му направи
услуга.Заявява, че се е признал за виновен и е сключил споразумение с
прокуратурата.Заявява, че от три години работи в мина К., за което му
съдействал негов комшия, който му казал, че търсят шофьор и монтьор, както и че
не ползва никакви облаги, получава единствено полагащата му се заплата.
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй
като същите са последователни , логични, житейски обясними, отговарят на
социалния му статус и житейски опит.Същите се потвърждават и от показанията на
предходните свидетели, на които съдът е дал вяра.Имайки предвид социалната
среда на свидетеля, житейския му опит, напълно логично и житейски обясними са
показанията му, че е излъгал по гражданското дело , за да помогне на И., който
му е бил приятел без да си дава пълна и ясна сметка за сериозността на тези
показания и до техните последици, въпреки, че е бил длъжен да ги предвиди.Освен
това показанията , които е дал в съд. Заседание се припокриват с показанията,
дадени пред органа на досъдебното производство и от разпита пред съдия на
досъдебното производство относно главния факт на доказване,а именно имало ли ли
не колчета, имало ли е или не фадроми в нивите, имало ли е или не замърсяване
на същите.
Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на
свидетеля Ц.К..Самият той заявява, че с И.
са приятели от 30 години,който факт сам по себе си го прави заинтересован
свидетел.Неговите показания изцяло противоречат на останалите свидетелски
показания и писмени доказателства , не напират упора в събраната
доказателствена маса.
По делото към доказателствения материал са приобщени и
събраните писмени доказателства на основание чл. 283 от НПК, а именно: препис
от протокол от с.з. на 10.12.2012 г. по ГД №1101/2011г. по описа на
ВРС,множество съдебни решения по граждански дела на ВРС, ВОС, АС-С., ВКС,
наказателни постановления, констативни протоколи с предписания, справка за
съдимост на подсъдимия.
Видно от представения препис от протокол от с.з. на
10.12.2012 г. по ГД №1101/2011г. по описа на ВРС е, че свидетелят Т. е дал
лъжливи показания, въпреки, че му е била напомнена отговорността по чл. 290 от НК.
Подсъдимият Г. се е възползвал от правото си да не
дава обяснения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението
е доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква
нормата на чл.303 от НПК, поради което подсъдимият –И.Г. ще следва да бъде признат за виновен и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъден
за престъпление по чл. 290, ал.1 във връзка с чл.20, ал.3 от НК
От обективна страна на деянието.
Подсъдимият Г. *** в съучастие като
подбудил умишлено склонил извършителя Ж.Б.Т. *** в качеството на свидетел по
гр.дело № 1101/2011 г. по опис на РС-Видин устно съзнателно да потвърди
неистина, че земеделски земи, собственост на С. Г. Г. от село Сланотрън са
замърсени с Г., мазут и строителни отпадъци от „Г. К." - АД през 2001г.,
2004г. и през 2007г.
Безспорно от установената по-горе
фактическа обстановка е, че деянието е извършено при условията на
подбудителство съгл. чл. 20, ал.3 от НК.Подсъдимият Г. като подбудител е
склонил свидетеля Ж.Т. да даде неверни показания
От
субективна страна на деянието.
Деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, т.е. подсъдимият –Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца
преди и по време на извършване на деянието.Г. е съзнавал, че обстоятелствата,
за които е подбудил да свидетелства Т. не съществуват в обективната
действителност, че същите са лъжливи и въпреки това с активни действия с цел да
спечели спора по граж. Дело №1101/11г. по описа на ВРС е накарал приятеля си Ж.Т.
да даде лъжливи показания.
Всички тези обективно
установени факти от действителността сочат единствено и само, че подсъдимият е
целял настъпилия вредоносен резултат, като е осъществил същия с преки свои
съзнателни действия.
Подсъдимият Г. е неосъждан,
което обстоятелство следва да се отчете, като смегчаващо такова.
Отегчаващи вината
обстоятелства на подсъдимия съдът не отчете.
С оглед постигане
целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, съдът счита, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК при превез на
смегчаващите отговорността обстоятелства подсъдимия, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ТРИ МЕСЕЦА.
На основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание следва да бъде
отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът намира, че целите
на наказанието ще бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на така
наложеното наказание.Касае се за човек на възраст, който към момента на
деянието е бил на 52 години.Досъдебното производство е отпочнато през
2015г.Касае се за период от три години, който сам по себе си е изиграл роля за
превъзпитанието на подсъдимия.Определеният три годишен изпитателен срок се
явява гаранция за въздържане на подсъдимия от каквито и да било противообществени
прояви.
Водим от горното, на основание закона
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: