Присъда по дело №315/2020 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 4
Дата: 21 март 2022 г.
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20203120200315
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 4
гр. Девня, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
СъдебниАНГЕЛ СТОИЛОВ ЙОРДАНОВ

заседатели:НИКОЛИНА И.А КАРАДЖОВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. В.А
и прокурора Бр. Й. Ст.Бр. Й. Ст.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20203120200315 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ХР. П. М., ЛНЧ: **********, роден на 20.10.1996 г. в
гр. Е., Р. А., живущ в гр. Д., обл. В., арменски гражданин със статут на
временно пребиваващ в РБ, средно образование, неженен, работи, осъждан за
ВИНОВЕН в това, че:

1. На 05.05.2019 г. в гр. Д., обл. Варна причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на тялото й в
дясно и на лявото й рамо, избиване на седми долен десен зъб,
обусловили трайно затруднение във функциите на дъвченето и
говоренето за период от около 2 месеца на Т. М. П., поради което и на
основание чл. 129 ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА
1
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА,
изпълнението на което, на основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
2. На 05.05.2019 г. в гр. Д., обл. Варна се заканил с убийство на Т. М. П. и
това заканване би могло да възбуди основателен страх у заплашения за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал. З вр. ал. 1
вр. чл. 54 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което, на основание чл. 66
ал. 1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.

ГРУПИРА така наложените наказания на подсъдимия, като му
ОПРЕДЕЛЯ едно общо най – тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което, на основание чл. 66 ал. 1
от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила, на основание чл. 23 ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА ХР. П. М., ЛНЧ: **********, роден на 20.10.1996 г. в ДА
ЗАПЛАТИ на Т. М. П., ЕГН: ********** сумата от 2 000 лева /две хиляди
лв. 00 ст./, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди вследствие на извършеното деянието по чл. 129 ал. 1 от НК, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от нанесените му телесни увреждания,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на причиняване
на увреждането – 05.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска за разликата над присъдените 2 000 лева до претендираните
20 000 лева като неоснователен, на основание чл. 45 ал.1 вр. чл. 52 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ХР. П. М., ЛНЧ: **********, роден на 20.10.1996 г. в ДА
ЗАПЛАТИ на адв. В.Ж. Ш. от ВАК сумата от 1 000 лева /хиляда лв./,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на гр. ищец и частен обвинител Т. М. П. по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от
Закона за адвокатурата, определено съобразно чл. 13 ал. 1 т. 3 от Наредба №1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
2
основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА подс. ХР. П. М., ЛНЧ: **********, роден на 20.10.1996 г.
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ДРС
сумата от 990 лева /деветстотин и деветдесет лв., 00 ст./, от която 910 лева
направени по делото разноски за възнаграждение на вещи лица и 80 лева
държавна такса върху уважения размер на гражданския иска, както и сумата
от 100, 80 лева /сто лв. и 80 ст./ по сметка на ОД на МВР – Варна,
представляваща направени в хода на ДП разноски, на основание чл. 189 ал. 3
от НПК.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от
днес пред Окръжен съд - Варна.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъдата по НОХД N315/2020 г. по описа на РС - Девня,
четвърти състав

Варненския районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу: Х.
П. М. , ЛНЧ: ********** за това, че:
1. На 05.05.2019 г. в гр. Девня, обл. Варна причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в областта на тялото й
вдясно и на лявото й рамо, избиване на седми долен десен зъб, обусловили
трайно затруднение във функциите на дъвченето и говоренето за период от
около 2 месеца на Т. М. П. - престъпление по чл. 129 ал.2 вр ал. 1 от НК и
2. На 05.05.2019 г. в гр. Девня, обл. Варна се заканил на Т. М. П. с
убийство и с това заканване е възбудил основателен страх у заплашения за
осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. З вр. ал. 1 от НК.
В разпоредителното заседание по делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от пострадалото лице Т. М. П., ЕГН:
********** против подсъдимия за заплащане на сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесени му телесни
повреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта - 05.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и пострадалия
е конституиран като частен обвинител в процеса.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението,
като счита същото за безспорно доказано въз основа на показанията на
пострадалото лице, подкрепени напълно от показанията на свидетелите –
очевидци А. Т. П. и Г. Я. Х., както и от заключението на СМЕ. Счита
показанията на свид. И. В. М., депозирани пред съда за недостоверни и моли
същите да не се кредитират, а съдът да кредитира първоначалните му
показания, дадени в хода на досъдебното производство, които са приобщени
по реда на чл. 281 от НПК. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да
му наложи предвидените в специалната част на НК наказания за двете деяния
за срок към минималния, които да групира, и да отложи изтърпяването на
общото наказание с минимален изпитателен срок. По отношение на
гражданския иск предоставя на съда.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител поддържа
предявения граждански иск и моли същия да бъде уважен в размера, в който е
предявен. Намира обвинението за доказано, а предложените от прокурора
наказания за справедливи.
Разпитан в хода на съдебното следствие, подсъдимият дава
подробни обяснения, в които отрича описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактическа обстановка досежно нанесения удар на
1
гражданския ищец и отправените му заплахи. Не отрича, че двамата са се
срещали на инкриминираната дата и на посочените в обвинителния акт места,
но настоятелно твърди, че между тях конфликт не е имало, че са разговаряли
съвсем спокойно, както и че не го е удрял, нито заплашвал. Не се признава за
виновен по възведените срещу него обвинения и напълно отрича твърдението
да е нанесъл телесни увреждания на пострадалото лице или да му е отправял
заплахи с убийство.
Защитникът на подсъдимия не приема описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка за безспорно установена и като изцяло я отрича.
Изтъква, че няма доказателства, за това, че подсъдимият е автор на деянието
извън твърденията на пострадалото лице и неговата дъщеря, които намира за
недостоверни, позовавайки се и на заключението на СППЕ, назначена по
инициатива на съда. Деянието по чл. 144 ал. 3 от НК намира за
несъставомерно. Настоява за признаването на подсъдимия за невиновен и за
отхвърляне на гражданския иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подс. Х. П. М. е арменски гражданин, със статут на временно
пребиваващ чужденец в РБългария. От няколко години той се е устроил и
живее в гр. Девня, обл. Варна, заедно със своите родители. Видно от приетата
по делото справка относно характеристичните му данни, изготвена от
полицейски служител при РУ МВР – Девня е, че сред съгражданите си
подсъдимият не се ползва с добро име, по характер е буен и агресивен и често
влиза в конфликти. Сред приятелите и съкварталците си подс. М. бил
известен като „Рачо“. През 2019 г. Той нямал постоянна работа, но работел
като доброволец във фондация “Лъки хънт“ в гр. Девня, която се грижела за
бездомни кучета.
На 05.05.2019 г. в ранния следобед подс. М. отивал на работа заедно
със свой колега – свид. И. В. М. с прякор „Б.“. Двамата били със служебен
автомобил на фондацията , който се управлявал от свид. М.. Минавайки
покрай хранителен магазин в кв. «Повеляново» на гр. Девня те решили да
спрат, за да си купят нещо. На една маса встрани от входа на магазина бил
седнал гражданския ищец и частен обвинител – свид. Т. М. П. по прякор „П.“
заедно със свои колеги от строителна бригада, работеща на обект в с. К.
/неустановени по делото, а С. М. Т. – ненамерен за разпит в хода на съдебното
следствие/, които решили да се почерпят след работа.
Като видял свид. П., подсъдимият се приближил към него и го
попитал какво е правил в с. К.. Подсъдимият задал този въпрос на
гражданския ищец, тъй като майка му се била оплакала, че бригадата в с.
Крумово й създават проблеми. Разговора им бил краткотраен, след което
подс. М. и свид. М. потеглили с автомобила към един от обектите на
фондацията, в която работили. Гражданския ищец и частен обвинител пък
2
отишъл в дома на майка си – свид. Б. Т. М., находящ се в в гр. Девня, бул.
«***» бл. *, в близост до магазин „***“.
Няколко часа по - късно подс. М. се обадил по телефона на
гражданския ищец, попитал го къде е и поискал да се срещнат и да поговорят.
Двамата се уговорили да се срещнат пред блока след около пет минути, като
подсъдимият казал на свид. М. накъде да кара. По същото време свид. П.
имал лична работа и излязъл от блока на майка си, заедно с дъщеря си – свид.
А. Т. П. – тогава на 12 години. Когато слезли пред блока, на улицата спрял лек
автомобил, управляван от св. М.. От него слязъл само подсъдимия,
приближил се до свид. П. и му казал да отидат малко встрани, за да му каже
нещо. В ръката си държал нож, който свид. П. възприел и го попитал защо
носи този нож. Тогава, без да каже нищо, подс. М. нанесъл силен удар с
юмрук в областта на лицето на пострадалия - в долната челюст вдясно. В този
момент неговата дъщеря била на метри от тях, видяла всичко и се уплашила
много. От удара свид. П. усетил силна болка, при което му паднала зъбната
протеза и от устата му потекла кръв. Хванал устата си с ръка и дръпнал
дъщеря си към входа, за да я предпази. Стискайки ножа в едната си ръка подс.
М. отправил следните закани към пострадалия: “Ще те убия, и те ще убия и
дъщеря ти ще убия!» Свид. П. не отвърнал по никакъв начин на агресията,
проявена към него, хванал детето си за ръка и го повел към входа, а
подсъдимият се качил в автомобила, управляван от свид. М. и двамата
потеглили. Случаен свидетел на всичко това станала свид. Г. Я. Х., живуща в
блок №*, която по същото време изхвърляла боклука си и наблюдавала
действията на подсъдимия и пострадалия на разстояние от около 15 метра.
След като се качил в дома на майка си пострадалия П. й разказал
какво се е случило и кой го е ударил. Непосредствено след това двамата
отишли до РУ МВР – Девня, където пострадалия подал жалба срещу
подсъдимия. След това посетил болнично заведение, където му било оказана
първа помощ, а на следващия ден и съдебна медицина, където бил
освидетелстван от съдебен лекар. На следващия ден гражданския ищец се
срещнал със своя работодател по това време – свид. А. Д. В., на когото също
разказал за случилото се. От проведения разговор свд. А. В. разбрал кое е
лицето, причинило нараняванията му, когото свидетелят познавал като
«арменеца». Свид. А. П.а също разказала на своята баба за случилото се, като
била много разстроена и уплашена. Свид. Б. М. също разбрала кое е лицето,
нанесло удари и заплашило сина й, като известно време след това нейната
внучка й го показала в кв. «Повеляново» на гр. Девня, където го срещнали
случайно.
В хода на досъдебното производство е назначената съдебно -
медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че гр. Ищец и
частен обвинител Т. П. е получил следните травматични увреждания:
счупване на долната челюст в областта на тялото й вдясно и на лявото й рамо;
избиване на седми долен зъб, който е и мостодържач; частично счупване на
коронката на осми горен ляв зъб; подкожен хематом по долна челюст в
3
областта на 4 - 7 десни зъби; кръвонасяване по лигавичната повърхност на
дясната буза. Описаните травматични увреждания са резултати на удар с или
върху твърд, тъп предмет, реализиран в дясната половина на долната челюст
и биха могли да да се получат по време и по начина съобщени в материалите
по досъдебното производство, в това число и с един удар. Фрактурите в
областта на тялото на долната челюст вдясно и на лявото й рамо обуславят
трайно затруднение във функциите на дъвченето и говореното за период от
около 2 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес и в
този смисъл обуславят счупване на челюст. От своя страна избиването на
седми долен десен зъб самостоятелно също затруднява функциите на
дъвченето и говоренето, тъй като се явява мостодържач. В своята съвкупност
останалите описали травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В хода на съдебното следствие е назначена и извършена комплексна
съдебно психиатрично и психологична експертиза с оглед свидетелската
годност на свид. А.П.а, предвид възрастта й към момента на извършване на
деянието и безспорната й заинтересованост от изхода на делото като дъщеря
на пострадалия.
Експертизата установява следното: Психичното състояние на
непълнолетната свидетелка позволява да възприема правилно фактите от
обективната действителност, т. е. същата е годна да свидетелства по делото.
Предвид преживяния внезапен травматичен стрес - свидетел на заплаха за
живота на баща й и за нея самата и изминалия период от повече от две години
нормалпсихологично е да е изтласкала от съзнанието си детайлите от
психотравмената ситуация и защитно да променя детайли в показанията си, т.
е. на моменти да не ги възпроизвежда обективно. Девойката е емоционално
свързана и зависима от баща си и баба си по бащина линия, която нарича
«майка», тъй като рождената й майка е починала в ранната й детска възраст.
Тя приема всяко тяхно твърдения и идея безусловно. Поради това тя би могла
несъзнавано да се идентифицира с жертвата и да изкривява истината. От
гледна точка на възрастовите особености непълнолетното момиче е
податливо на внушения и манипулации, като в случая тази възможност се
подсилва от зависимата връзка с нейния баща и с нейната баба, които са
„всичко за нея”.
Съдът кредитира заключенията на приетите по делото експертизи,
доколкото същите са изготвени от компетентни лица в кръга на съответната
област, дават обосновани отговори на поставените им въпроси и не поражда
съменния за тяхната правилност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена
след съвкупен анализ и внимателна преценка на всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства и заключения на вещи лица, описани по –
горе и кредитирани от съда като обективно и компетентно изготвени.
Гласните доказателства относно случилото се на 05.05.2019 г. пред
4
бл. * на бул. „***“ в гр. Девня са противоречиви, като от една страна са
твърденията на пострадалото лице, неговата непълнолетна дъщеря /малолетна
по време на инцидента/ и свид. Г.Х., косвено подкрепени от показанията на
свидетелите Б.М., Д.Д. и А.В.. От друга страна са твърденията на подсъдимия
и свид. И. В. М., депозирани в хода на съдебното следствие. По делото е
разпитан и свид. А. В. С., който не установява факти от значение за делото,
доколкото не може да се установи връзка между случая, за който той
разказва, а именно, че е видял пострадалия с наранявания и кръв в областта на
устата в с. К. и събитията, описани в обвинителният, развили се в гр. Девня.
Разпитаните в хода на досъдебното производство лица С. М. Т. и И. Т. И.,
въпреки усилията на съда, не можаха да бъдат открити за разпит. Поради
липса на процесуална възможност за приобщаване на показанията им, дадени
пред орган на досъдебното производство, тези лица бяха заличени от списъка
на свидетелите, посочен от обвинението и показанията им дадени в хода на
разследването не могат да се ползват.
В анализа си на гласните доказателства по делото, съдът на първо
място следва отново да отбележи, че не споделя тезата на защитата за
процесуална непригодност полицейския служител Д.Д. да свидетелства по
делото, доколкото този свидетел не е извършвал действия по разследване по
смисъла на чл. 118 ал. 2 от НПК. Като служител на РУ на МВР – Девня той е
извършил единствено предварителната проверка, отпочната по повод на
постъпилата жалба от пострадалото лице. Доколкото в кориците на делото
няма проведени от него като полицейски орган процесуално - следствени
действия на разследване и изготвени протоколи за подобни действия по чл.
194 ал. 4 от НПК, то липсва процесуална забрана той да предоставя
информация за фактите и обстоятелствата, които лично е възприел, а именно
състоянието на пострадалия непосредствено след деянието, както и да
пресъздаде чутото от него. А свид. Д. Д. го пресъздава по начин, идентичен с
този на пострадалия, неговата дъщеря, свид. Г.Х., майка му – свид. Б. М. и
свид. А.В., с когото пострадалия също е споделил за инцидента ден по –
късно. И пострадалия, и свидетелите, които твърдят да са очевидци на
нанесения удар от страна на подс. М. и отправените заплахи с убийство
спрямо свид. П., а така също и тези, на които той е разказал за случилото се
непосредствено след това – свидетелите Д., М. и В., пресъздават по напълно
идентичен начин събитията пред входа на бл. 2. Техните показания
противоречат напълно на твърденията на подсъдимия и на заявеното от свид.
Ив. М. пред съда на 17.02.2021 г., че между двамата не се е случило нищо, а са
разговаряли съвсем спокойно. Съдът не кредитира показанията на свид. Ив.
М., депозирани в хода н асъдебното следствие и ги изключва от
доказателствения материал по делото, най – малкото защото се констатират
съществени противоречия между тях и показанията му, дадени в хода на
досъдебното производството – пред разследващ орган на 16.09.2019 г. Само
няколко месеца след деянието този свидетел е заявил, че не е видял нищо от
случилото се между подсъдимия и свид. П., тъй като от мястото където е бил
5
спрял автомобила те не са се виждали. Две години по – късно пред съда той
твърди, че е имал прекрасна видимост към двамата и през цялото време е
наблюдавал как си говорят спокойно, като не е имало никакви удари, нито
словесна агресия между подсъдимия и пострадалия. Очевидно е, че тези
показания са депозирани пред съда единствено и само, за да обслужат
защитната теза на подсъдимия, доколкото напълно съвпадат с нея и коренно
противоречат на твърденията на пострадалия и свидетелите, което ги
подкрепят, в това число и напълно независим свидетел, каквато е свид. Г.Х..
Затова съдът не кредитира показанията на този свидетел, като приема същите
за недобросъвестни.
Свид. Г.Х. няма нито родствена, нито дори приятелска връзка с
пострадалия или с неговото семейство. Намира се единствено в нормални
съседски отношения с неговата майка, с която живеят в един блок, поради
което съдът я намира за напълно незаинтересован и непредубеден свидетел.
Под страх от наказателна отговорност тази свидетелка разказа пред съда как
ясно е видяла как едно младо момче, средно на ръст, слаб е нанесъл удар с
юмрук в областта на лицето на свид. П. в присъствието на неговата малолетна
тогава дъщеря – А.. Свидетелката твърди също, че добре е чула как същото
това момче отправя заплаха към пострадалия, казвайки му: „Ще ви убия!“.
Свид. Х. заявява всичко това с известна категоричност и то въпреки опитите
на защитника да я обърка и разколебае. Със същата категоричност тя посочва
подс. М. като „момчето, ударило Т.“, когото добре е запомнила. Факта, че тя е
дошла в с.з. с автомобила на гражданския ищец П. не идва непременно да
значи, че е ангажирана от него, за да даде неверни показания пред съда в
полза на неговата версия. Обстоятелството, че пред съдебната сграда на нейн
въпрос към пострадалия „Ще дойде ли момчето?“ той й е отговорил: „Той
вече дойде“ и е посочил към подсъдимия, също не разколебава
категоричността в показанията на тази свидетелка относно самоличността на
автора на деянието, на което е станала неволен свидетел. Свидетелката твърдо
заяви пред съда, че добре е запомнила „момчето” и може да го разпознае.
Вярно е, че е налице известно несъответствие във заявеното от тази
свидетелка, че тя се е обадила по телефона на майката на пострадалия и й е
съобщила за случилото се и показанията на самата свид. Б.М.. Последната
заявява, че е узнала за случилото се от сина си и внучката си, когато те са се
качили в апартамента и са й разказали какво е станало. Това противоречие,
според съда е несъществено и не касае основния, подлежащ на доказване факт
по делото – начина на извършване на деянието и неговия автор, по които
факти свид. Х. няма нито колебания, нито противоречия с останалите
свидетели - очевидци.
Съдът внимателно анализира показанията и на самия пострадал,
доколкото те са дадени от лице, което безспорно е заинтересовано от изхода
на делото и прецени, че следва да им даде вяра изцяло поради следните
съображения:
Процесуалното поведение на пострадалия е последователно,
6
еднозначно и безпротиворечиво. Твърденията му ясни, категорични и
логични, както относно автора на извършеното спрямо него престъпно
посегателство, така и относно начина на неговото извършване. Показанията
му са и добросъвестни и не създават съмнения за опит за въвеждане в
заблуждение на съда. В тях съдът съзира стремеж единствено да се
санкционира виновния и да се овъзмездят донякъде причинените му болки и
страдания, а и психичната травма, причинена на неговата невръстна тогава
дъщеря, в чието присъствие е извършено посегателството срещу неговата
личност.
Твърденията на пострадалото лице намират пълна подкрепа и в
обективно доказателство по делото, каквото е СМЕ. Описаните в СМЕ
увреждания на пострадалия съответстват напълно на начина и механизма на
причиняването им описан от него. Показанията на пострадалото лице намират
пълна подкрепа и в останалата доказателствена съвкупност. Писмените
доказателства, потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка
са приобщените по реда на чл. 283 от НК документи: жалба, депозирана в РУ
на МВР – Девня същия ден – часове след деянието; медицинско
удостоверение №386/2019 г., издадено на следващия ден; епикриза от
МБАЛ“Света Марина“ЕАД – Варна, удостоверяваща болничен престой и
лечение на пострадалия за времето от 08.05.2019 г. до 10.05.2019 г. Фактите
относно случилото се пред входа на бл. 2 в кв. Девня между пострадалия и
подс. М. са безспорно установени, тъй като има преки очевидци на случилото
се в лицата на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А. П.а и
Г. Х.. Подкрепят се напълно и еднозначно и от показанията на свидетелите,
които са възприели и състоянието на пострадалия непосредствено след
случилото се и на които пострадалия е разказал как и от кого е бил наранен и
заплашен.
На последно място, съдът безспорно следва да подложи на обстоен
анализ и показанията на непълнолетната свидетелка А. П.а, предвид нейната
възраст и близката й родствена връзка със страна по делото и заключението
на СППЕ. Вещите лица са категорични в заключението си, че непълнолетната
свидетелка е годна да участва в процеса в това процесуално качество. Като
всяко дете обаче, тя е податлива на внушения и манипулации, като при нея
тази възможност се подсилва от силната й връзка с нейния баща, като
единствения й родител и нейната баба, която е я осиновила /детето е загубило
своята майка, когато е било едва на една година и два месеца/. В този смисъл
е възможно, според вещите лица, на моменти свидетелката да изкривява
истината и да променя детайли в показанията си. Всичко това обаче е на
несъзнавано ниво, при което индивидът като защитна реакция се предпазва да
преживее същия ужас и поради тази причина изкривява спомена и променя
детайли в показанията си. Именно в този смисъл вещите лица са дали
заключението си за нейната слаба свидетелска годност, която касае детайлите
на спомена за ситуацията, но като цяло и най – общо споменът за случилото
се е един и същ и свидетелката го пресъздава по един и същ начин относно
7
главните факти. Според съдът, заключението на СППЕ съвсем не
дискредитира свидетелската годност на непълнолетната А. П.а, а напротив –
вещите лица обясняват „склонността на свидетелката да променя някой
детайли от случилото се” единствено с нейната възраст и с подсъзнателното
изтласкване на спомена от психотравмената за нея ситуация.
И не на последно място твърденията на непълнолетната свидетелка
кореспондират напълно с показанията на нейния баща относно начина на
извършване на деянията и с тези на свид. Г. Х. относно възприетите от
последната факти от изпълнителното деяние. Въпреки крехката й възраст,
показанията на свид. А. П.а относно главните, подлежащи на доказване факти
– авторството на деянието и начина на неговото извършване са еднозначни и
безпротиворечиви от самото начало на процеса, чак до неговия край, поради
което съдът ги кредитира като достоверни.
С оглед на това съдът прие, че отричайки да е удрял и заплашвал
пострадалия, подс. Х.М. цели единствено да се защити и да избегне
наказателната отговорност, а свид. Ив. М. цели да подкрепи неговата защитна
позиция. Други доказателства дискредитиращи твърденията на пострадалия,
неговата дъщеря и свид. Г. Х. по делото липсват. Затова и съдът намери
обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин въз основа на
техните показания.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
С действията си, извършени на 05.05.2019 г. пред бл. * в гр. Девня,
обл. Варна подс. М. е осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК, като умишлено е причинил на
Т.П. средна телесна повреда по смисъла на ал. 2 на същата разпоредба,
изразяваща се в трайно затруднение във функцията на дъвченето и
говоренето за период от около два месеца, поради което съдът го призна за
виновен. Всъщност, причинените на пострадалия от подсъдимия телесни
увреждания съставляват две отделни средни телесни повреди по смисъла на
чл. 129 ал. 2 от НК, предвид заключението на вещото лице, че избиването на
макар и един зъб самостоятелно е довело до затруднение във функцията на
дъвченето. Прокурорът обаче е счел, че счупването на челюстта и избиването
на зъб в съвкупност са довели до трайно затруднение във функцията на
дъвченето и говоренето за период от около два месеца и е възвел обвинение
срещу подсъдимия за причиняването само на една средна телесна повреда.
Доколкото не е налице изменение на обвинението и тъй щото съдът не може
да излиза извън рамките на обвинението, възведено от прокуратурата, то
подс. М. беше признат за виновен в причиняването на една средна телесна
повреда. Никъде в обвинителния акт не се твърди, че на пострадалия са
причинени две отделни средни телесни повреди, поради което съдът приема,
че не е налице несъответствие между неговата обстоятелствена и
заключителна част, което да е довело до нарушаване на правото на защита на
8
обвиняемото лице. Такова възражение не направи и защитата в проведеното
по делото разпоредително заседание, при което процесът срещу подсъдимия
бе проведен и приключен по първото обвинение за умишлено причиняване на
една средна телесна повреда.
От субективна страна това престъпление е извършено при пряк
умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено опасни последици.
Нанасянето на целенасочен удар с юмрук директно в областта на лицето на
пострадалия служи като основание на съдебния състав да приеме за налична
тази форма на вина.
С деянието си, осъществено на 05.05.2019 г. пред бл. 2 в гр. Девня,
обл. Варна, подс. М. е консумирал състава и на престъпление по чл. 144 ал. 3
от НК, като е отправил закана с убийство спрямо гр. ищец Т. П., изричайки
думите: "Ще те убия, и теб и дъщеря ти ще убия“. Без съмнение тази закана
не е била отправена на шега от подсъдимия, а съвсем сериозно и със
заплашителен тон, а по своето естество и съдържание отправената закана би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Налице са всички
изискуеми признаци на съставомерно деяние по чл. 144 ал. 3 от НК. Тук
отново съдът констатира известна непрецизност на обвинението, което
твърди, че заканването на подсъдимия е възбудило основателен страх за
осъществяването му у заплашения. Дали това е така или не е без правно
значение, доколкото за съставомерността на престъплението по чл. 144 ал. 3
от НК е достатъчно единствено заплахата по естеството си да е в състояние да
възбуди такъв страх. Не се изисква този страх у пострадалия реално да е
настъпил. Безспорно се установиха цитираните по – горе заплашителни
реплики, възприети лично от пострадалия, а и от неговата дъщеря. Тяхното
съдържание и факта, че в ръката си подсъдимия е държал нож мотивират
настоящия състав да приеме, че заканата с убийство е била напълно в
състояние да възбуди основателен страх от осъществяването й у пострадалия.
Наличието на нож у подсъдимия съдът намира за безспорно установено въз
основа на кредитираните показания на пострадалия и неговата дъщеря,
намираща се в непосредствена близост. Но дори и подсъдимият да не
държеше нож в ръката си, отправените от него към пострадалия
заплашителни думи, сами по себе си са в състояние да предизвикат
основателен страх у този, към когото са отправени, още повече, че в случая с
убийство е било заплашено и неговото дете.
От субективна страна за съставомерността на деянието по чл. 144 ал.
3 от НК следва да е налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалия
заплаха с убийство, както и това, че тя се възприема от него. И това
престъпление е извършено от подс. М. с пряк умисъл, като в случая той е
съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици, разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, не е бил в
състояние на физиологичен или патологичен афект, тъй като не е бил
предизвикан по никакъв начин от пострадалия. Обстоятелството, че заканите
9
не са реализирани или пък че подсъдимият не е имал намерение да ги
реализира по никакъв начин не означава, че пострадалия не ги е възприел
напълно сериозно, нито правят извършените действия несъставомерни по
смисъла на чл. 144 ал. 3 от НК.
Причините за извършване на престъплението съдът намира в
емоционалната невъздържаност на подсъдимия, в слабите му морално –
волеви задръжки, в игнориране от негова страна на общоприетите норми на
поведение в обществото не за първи път, в незачитане на неприкосновеността
на личността, за което говорят и характеристичните му данни и данните за
неговата съдимост.
При определяне на наказанието съдът съобрази следните
обстоятелства:
И за двете деяния, за които съдът призна за виновен подсъдимия,
законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Отговорността на подс. М. се смекчава единствено от факта, че към
момента на извършване на деянията той се счита за неосъждан, доколкото
към този момент има наложена само санкция по реда на чл. 78а от НК –
отново за престъпление срещу телесната неприкосновеност на личността.
Към отегчаващите отговорността му обстоятелства съдът причисли
използването на хладно оръжие – нож при отправянето на закани спрямо
пострадалия, факта, че деянията са извършени пред очите на неговото
малолетно дете, негативните характеристични данни за извършителя,
описващи го като общественоопасна личност, която с поведението си е
застрашавала и други лица и други обществени отношения.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства,
съдът прие, че наказанието за всяко едно от деянията, което следва да се
отмери за подсъдимия би трябвало да бъде ориентирано поне към средния
размер, предвиден в закона. Въпреки това, съдебният състав прецени, че не
следва да проявява такава строгост към подсъдимия, отчитайки изминалия
дълъг период от време от момента на извършване на деянията до момента на
реализиране на наказателната отговорност - три години. Съдът прие, че нито
подсъдимия, нито обществото имат нужда от една дотолкова закъсняла
репресия, затова намали наказанията, полагащи се на подс. М. в размер към
минималния, а именно - от по една година за всяко едно от извършените от
него деяния.
В случая съдът не намери основания за индивидуализиране на
наказанието на подсъдимата при условията на чл. 55 от НК, тъй като по
делото не се установи наличието нито на многобройни, нито на изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват несъразмерност
между извършените престъпления и най - лекото предвидено в закона
наказание за него.
При наличието на основания за приложението на разпоредбата на
10
чл. 23 ал. 1 от НК, съдът групира така наложените му наказания, като му
определи общо наказание за двете деяния, а именно - лишаване от свобода за
срок от една година. Прецени, че не следва да увеличава същото на основание
чл. 24 от НК, отново предвид изминалия дълъг период от време.
Съдът прие, че за постигане на целите на наказанието не е
необходимо подсъдимия да изтърпи ефективно наказанието си, поради което
и при наличието на основанията, визирани в разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от
НК, отложи изтърпяването му с изпитателен срок в минимален размер от три
години. Съдът прецени, че следва да се даде възможност при предпоставките
на условно осъждане подсъдимия да се превъзпита за в бъдеще към спазване
на закона и добрите нрави. Счете, че ще се постигнат и целите на генералната
превенция на закона - да се въздейства възпитателно и предупредително не
само върху извършителя, но и върху другите членове на обществото.
Прилагайки разпоредбата на чл. 66 НК, регламентираща обсъждания
институт, съдът отдаде преимуществено значение на личната превенция, без
да пренебрегва генералните възпитателни и предупредителни правни
последици на наказателната санкция. Така определеното наказание съдът
намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на извършените престъпления. Според съда
така определеното наказание е необходимо, за да изиграе своя поправителен
и превъзпитателен ефект. Не на последно място при определяне на вида и
размера на наказанието съдът съобрази и целта на генералната превенция, а
именно да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
членове на обществото и прецени, че наказание в по – нисък размер не би
обезпечило постигането на тази цел. Съдът счете, че това именно наказание е
достатъчно по размер, за да изпълни целите, предвидени в чл. 36 от НК и то
най – вече на личната превенция - да поправи и превъзпита осъденият към
спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху
него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, а така
също и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По гражданския иск:
Съблюдавайки института на непозволеното увреждане, съгласно
който всеки е длъжен да поправи вредите, които чрез действията си виновно е
причинил другиму, съдът намери предявения граждански иск от
пострадалото лице за доказан по основание. Гражданския ищец претендира
обезщетение за неимуществени вреди в резултат единствено на деянието по
чл. 129 ал. 1 от НК в размер на 20 000 лева. Безспорно е, че в резултат на това
престъпление той е претърпял вреди от неимуществен характер, за които
подсъдимият дължи съответно обезщетение съгласно нормата на чл. 45 от
ЗЗД. Същите се изразяват в болки и страдания, стрес, уплаха, смушение,
притеснение, неспокойство, унижение. Претендираните морални вреди са
неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение,
се определят на принципа на справедливостта. При определянето на размера
11
на обезщетението съдът взе предвид характера, интензитета и начина на
причиняване на телесните увреждания. От една страна счупването на
челюстта е със сериозни последствия, изискващо и оперативна интервенция,
в резултат на което пострадалия е бил лишен от възможността да се храни
нормално, но от друга причинените му увреждания са отшумели сравнително
бързо и без последствия – за период от около 2 месеца.
Като съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдебният състав
намери, че сума в размер на 2 000 лева е справедлив и достатъчен паричен
еквивалент за репариране на претърпените от пострадалия неимуществени
вреди в резултат на престъплението по чл. 129 ал. 1 от НК, каквато е
претенцията на гражданския ищец. За разликата над тази сума иска бе
отхвърлен като неоснователен и недоказан и крайно завишен.
При този изход на делото, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия да заплати направените в хода на съдебното и досъдебното
производство разноски.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен, направеното
искане по чл. 38 ал. 2 изр. 1 от Закона за адвокатурата, заявеното в гр. иск, че
правната помощ на гр. ищец и частен обвинител се осъществява от неговия
повереник безплатно при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА и липсата на
данни, които да го опровергават, съдът осъди подсъдимия да заплати на адв.
В.Ш. от АК – Варна минимално адвокатско възнаграждение в размер,
определен съгласно нормата на чл. 38 ал. 2 изр. 2 от ЗА вр. чл. 13 ал. 1 т. 3 от
Наредба № 1/01.06.2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения. /В същия смисъл Определение № 543 от 28.06.2018 г. по ч.
н. д. № 689/2018 г. на Окръжен съд – Варна/.
Подсъдимият беше осъден да заплати и 80 лева държавна такса в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на ДРС съгласно чл. 1 от
Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по реда на
ГПК.
При тези мотиви и съображения настоящият съдебен състав
единодушно постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


12
Съобщи за изтекли лични данни