Решение по дело №2806/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2450
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20217180702806
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  2450

 

гр. Пловдив, 14. декември 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯВОР КОЛЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ                                                                                            

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа КАНД № 2806 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 1160 от 20.07.2021г., постановено по АНД № 1244/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV нак.състав е изменено Наказателно постановление № 21-0438-000051/25.01.2021г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив в частта, с която на Г.К.П., ЕГН ********** са наложени административни наказания – глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, като е намален размерът на глобата от 500лв. на 200 лв. и срокът на лишаването от право да управлява МПС от 12 месеца на 6 месеца.

 Наказателно постановление № 21-0438-000051/25.01.2021г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, в частта му, с която са наложени административни наказания - глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, на основание чл.185 от ЗДП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1, 2 от ЗДП е отменено със същото решение.

         Жалбата е срещу потвърдителната част на решението на ПРС. В нея се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното решение, в посочената част, при неправилно приложение на материалния закон и при недоказаност на административното обвинение. Иска се отмяна на решението, в обжалваната част, и постановяването на друго, с което да се отмени изцяло спорното НП. Претендират се разноски.    

 Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив- Трето РУ, редовно призован, с писмено становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата. Моли да се остави в сила решението на районния съд, в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.     

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното решение.

Настоящият съдебен състав приема, че  разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При постановяване на съдебния си акт, в обжалваната му част, районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до крайния си извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление в неговата т. 1. Обсъдени са всички възражения, посочени в жалбата, като са изложени подробни съображения за несъстоятелност на същите, които настоящият касационен състав възприема като свои на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което не намира за необходимо да преповтаря.

Правилно, с оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна страна. С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, в относимата редакция(Изм., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП пък е предвидена възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. І/първо/ от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. І/първо/ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото е безспорно установено, че касаторът Г.П., на посочената дата, в посоченото време и на посоченото място, е управлявал посоченото МПС – лек автомобил, марка "Ситроен Саксо", с рег. №***, поради което е имал качеството "водач" на МПС, а освен това, посоченото МПС е било негова собственост, факт, който не се оспорва, т. е. касаторът същевременно е имал и качеството "собственик" на управляваното от него МПС. Лекият автомобил на 13.01.2021г. безспорно е бил управляван от него по път, отворен за обществено ползване – в гр.Пловдив на бул. "Дунав" № 5, като това МПС, към датата на проверката е било с прекратена регистрация. В настоящия случай, регистрацията на този лек автомобил "Ситроен Саксо" е била служебно прекратена още на датата 04.12.2018 г., т. е. над две години преди датата на извършване на деянието, който факт също не се оспорва. Така, след като на датата 13.01.2021 г. Г.П. е управлявал това МПС по път, отворен за обществено ползване, т. е. освен качеството "собственик" на това МПС – лек автомобил, той, както бе отбелязано и по-горе, е имал и качеството на "водач" на същия автомобил и с това си изпълнително деяние е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно е бил санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, както правилно е приел и районният съд.

Настоящият състав намира за правилно приетото от ПРС, че наказанието следва да е наложено на минималните размери, предвидени от закона, понеже така се постигат целите на административното наказание. 

Несъстоятелен, на следващо място, е и доводът в касационната жалба, че административнонаказателната отговорност на касатора била ангажирана по неотносим текст на закона. Отговорността на касатора е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1/първо/ от ЗДвП, която норма, както бе посочено и по-горе, предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, като при така описаното деяние в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е повече от ясно, че именно това е относимата санкционна норма и съвсем правилно административните наказания са наложени на касатора на основание на тази норма от ЗДвП и в предвидените в същата предели на тези наказания.

Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че при извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на решението, в обжалваната част, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, настоящият състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна, поради което въззивното решение, в оспорената част, следва да се остави в сила.   

Основателно, при този изход на спора, е направеното от процесуалния представител на ответника, в приложеното по делото писмено становище, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което следва да бъде определено в размер на 80 лв.

Ето защо Пловдивски адми­ни­ст­ративен съд, ХХI к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК:

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ  В СИЛА Решение № 1160 от 20.07.2021г.,в обжалваната част, постановено по АНД № 1244/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV нак.състав.      

ОСЪЖДА Г.К.П., ЕГН ********** ***/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.   

 Решението е окончателно.

  

 

 

 

 

 

        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: