РЕШЕНИЕ
№ 902
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330103461 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от “Банка ДСК” АД, ЕИК ********* (в
качеството й на правоприемник на „Експресбанк” АД, ЕИК *********) е
предявил против Б. Х. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. ****, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. *, кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
*****/******* г. по ч.гр.д. № 19244/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, III граждански състав, както следва: в размер на 602, 40 лв.,
представляваща неустойка за забава, начислено по отношение на
просрочените падежирали вноски по договор за кредит „******” № *******
от ******* г. на основание чл. 9.1. от Договора за периода от ***** г. до
****** г. и в размер на 79, 16 лв., представляваща неустойка за забава,
начислено по отношение на предсрочно изискуемата главница от 9 095, 04 лв.
по договор за кредит „*****” № ***** от ****** г. на основание чл. 9.1. от
Договора за периода от ****** г. до ******* г.
С Определение № 5726/27.05.2022 г., постановено по делото съдът е
прекратил производството по делото в частта му по отношение на
предявените установителни искове за сумата от 13 570, 26 лв. - главница,
дължима по договор за кредит „*****” № ****** от ****** г., предсрочно
1
изискуем и за сумата в размер на 1 885, 69 лв. - договорна лихва за периода от
10.02.2018 г. до 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда 26.11.2019 г. до окончателното й
погасяване
С Определение № 13472/08.12.2022 г., постановено по делото,
производството е прекратено и в частта му по отношение на предявения при
условията на евентуалност осъдителен иск.
Ищецът твърди, че между „Експресбанк” АД и Б. Х. Ф. договор за
кредит „*****” № ****** от ****** г., по силата на който в полза на
кредитополучателя е предоставен кредит в размер на сумата от 19 000 лв.,
усвоен изцяло по разплащателната сметка на кредитополучателя на
10.07.2015 г. Сочи, че длъжникът е поле задължение да погаси кредита на 84
месечни вноски в размер от 317, 09 лв. – в срок до 10.07.2022 г., като е
установен фиксиран лихвен процент от 9, 55 % за целия срок на договора.
Твърди, че поради незаплащане на погасителните вноски в срок вземането е
обявено за предсрочно изискуемо на 05.11.2019 г. с изпратено до длъжника
уведомление. Твърди, че по договора е останало непогасено задължение за
заплащане на главница и възнаградителна лихва. Твърди, че по отношение на
падежиралата главница е начислено обезщетение за забава на основание чл.
9.1. от Общите условия в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент
по т. 8 или общият лихвен процент върху просрочени погасителни вноски е
от 15, 55 %, като лихвения процент е начислен само по отношение на
просрочената и начислена главница. Твърди, че по отношение на предсрочно
изискуемата главница от 9 095, 04 лв. е начислено обезщетение за забава на
основание т. 9.2. от Общите условия в размер на 15, 55 %, формиран от
фиксирания лихвен процент от 9, 55 % плюс 6 наказателни пункта. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са
налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответникът е получил лично препис от исковата молба на посочения от
ищеца адрес, съвпадащ с регистрирания настоящ адрес, като в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирал отговор
на исковата молба.
С разпореждането по чл. 131, ал. 1 ГПК, постановено на 27.06.2022 г.,
ответната страна изрично е уведомена за задължението си да уведоми съда,
ако е напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил
намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се
прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2
ГПК. Същевременно с получаване на разпореждането ответникът е
2
предупреден и за възможността против него да бъде постановено
неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в
правната норма на чл. 238 ГПК.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, проведено на
21.02.2023 г., тъй като не е открит на адреса, на който е получил препис от
исковата молба, ведно с приложенията, като адресът е посетен многократно за
период от един месец, но ответната страна не е открита. В случая съдът е
приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно
връчена.
Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото
заседание за разглеждане на делото.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата
молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на
което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово
отсъствие.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно
основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба
писмени доказателствени средства. Исковата претенция е за присъждане на
обезщетение за забава под формата на неустойка, формирана от
възнаградителна лихва плюс наказателната надбавка. При преценка на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение и с оглед
обстоятелството, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договорите, сключени с потребители, съдът съобрази, че
договорните клаузи, установяващи задължение за заплащане на такава
неустойка са действителни, в който смисъл е константната практика на
Върховния касационен съд.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото и заповедното производство –
арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски за
държавна такса от 322, 75 лв., следва в настоящото производство да се
присъди размера на дължимата в заповедното производство държавна такса
за вземанията, предмет на настоящия иск, или сумата от 13, 63 лв.
3
Съдът, едва при постановяване на съдебното решение, установи, че
ищецът не е внесъл дължимата държавна такса за разглеждане на предявения
иск, т.е. че исковата молба не е отговаряла на законоустановените изисквания
за нейната редовност по чл. 128, ал. 1, т. 2 ГПК. Това обстоятелство не е
установено в производството по администриране на исковата молба и даване
на указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Не е налице пречка разноските за държавната такса да бъдат събрани по
реда на чл. 77 ГПК чрез осъждане на ищеца да заплати в полза на бюджета на
съда дължимия размер на държавната такса. В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд – така Решение № 50265 от 10.01.2023 г. по гр. д.
№ 3517/2021 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, в което се приема, че е възможно
поради грешка част цялата или част от дължимата държавна такса да не е
била събрана от съдилищата, защото те не са дали указания по чл. 129, ал. 2
ГПК или са дали неточни указания досежно размера й, и тогава сумите се
събират принудително въз основа на определение по чл. 77 ГПК. Предвид
така изложеното ищецът следва да заплати по сметката на бюджета на съда
държавна такса от 36, 37 лв. (при общ размер на държавната такса за
разглеждане на предявения иск за наказателна лихва от 50 лв. и съобразяване
на заплатената държавна такса в заповедното производство).
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да
бъде в размер от 100 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД по отношение на Б.
Х. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. ****, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, че
“Банка ДСК” АД, ЕИК ********* (в качеството й на правоприемник на
„Експресбанк” АД, ЕИК *********), със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Московска № 19, е носител на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № ****/****** г. по ч.гр.д. № 19244/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, както следва: в размер на
602, 40 лв., представляваща неустойка за забава, начислено по отношение на
просрочените падежирали вноски по договор за кредит „*****” № **** от
******* г. на основание чл. 9.1. от Договора за периода от 10.02.2018 г. до
05.11.2019 г. и в размер на 79, 16 лв., представляваща неустойка за забава,
начислено по отношение на предсрочно изискуемата главница от 9 095, 04 лв.
по договор за кредит „****” № ***** от ****** г. на основание чл. 9.1. от
4
Договора за периода от 05.11.2019 г. до 26.11.2019 г.
ОСЪЖДА Б. Х. Ф., ЕГН **********, да заплати на “Банка ДСК” АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 13, 63 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 19244/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, III граждански състав и сумата от 100 лв. – разноски
в исковото производство по гр.д. № 3461/2022 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
ОСЪЖДА “Банка ДСК” АД, ЕИК *********,да заплати на основание
чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съда по сметка на Районен съд – Пловдив
за държавни такси сумата от 36, 37 лв. – дължим рамер на държавната такса
по гр.д. № 3461/2022 г. на Районен съд - Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението
подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването
му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5