Р
Е Ш Е
Н И Е № 129
гр. Силистра, 26.11.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд гр.Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав – съдия Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря
Румяна Пенева, разгледа докладваното от съдията АД № 217/2020 г. по описа на
съда за 2020 г., и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Депозирана
е жалба от С.Н.А. ***, чрез адв. А., против Решение № Ц1040-18-26/10.09.2020 г.
на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е потвърдено предписание по чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО № ЗД-1-18-00790082/28.07.2020 г. на контролен орган при
ТП на НОИ – Силистра.
С
потвърдения първоначален акт на самоосигуряващото се лице –жалбоподателка по
делото С.А. е предписано:
-
заличаване на Декларация Образец № 1 за период от 28.02.2020 г. до 31.05. 2020
г.с код за вид „осигурен“ 13, както и
-
подаване на нови удостоверения приложение № 9
от НПОПДОО с код „ЗАЛИЧАВАНЕ“ на 2 бр. болнични листа във връзка с парично
обезщетение по чл. 50 от КСО /обезщетение при бременност и раждане/;
С
релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения акт – противоречие с
материалния закон /чл. 146, т. 4 от АПК/, се претендира за отмяна на акта,
потвърден с контролното решение и за присъждане на разноски. Поддържа се теза,
че жалбоподателката е самоосигуряващо се лице, тъй като осъществява трудова
дейност като земеделски производител. Излага съображения, че към момента на
проверката и издаването на предписанието – месец юли, 2020 г. - е
преждевременно да са налице цитираните в преписката като необходими, но
липсващи доказателства за извършвана трудова дейност-декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, данни за фискално устройство, реализиране на продукция,тъй като регистрацията
за земеделски производител е от 28.02.2020 г., а падежът за подаване на
цитираната декларация по чл.50 от ЗДДФ е през 2021 г., респ. ползването на
фискално устройство в търговската дейност не е задължително, а продукцията от
2020 г. все още не е готова за реализация.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ - Силистра, чрез ст. юрк. К., оспорва жалбата.
Поддържа мотивите, изложени в контролното решение, които счита за обосновани и
подробни и претендира за отхвърляне на оспорването с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
На 28.02.2020 г. С.Н.А.,
ЕГН: ********** се е регистрирала като земеделски стопанин. Декларирала е, че
започва да упражнява дейност от същата дата – 28.02.2020 г. и ще се осигурява в
това си качество по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 4
от КСО за осигурени рискове - инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, общо заболяване и майчинство.
Като актив в
дейността си като земеделски производител е ползвала 0,5 дка земя, предназначена за лозови насаждания.
Била извършена
проверка, по повод на която жалбоподателката в писмени обяснения (л.32)
уточнила,
че очакваната продукция е за семейни нужди, че „мащабите на имота не изисква
допълнителни финансови разходи освен ползваните инструменти – права лопата,
мотика, гръбна пръскачка и ножица за рязане на лозе“, поради което и не са
съставяни и документи за дейността като земеделски производител.
В хода на проверката
контролните органи на ТП на НОИ - Силистра установили, че жалбоподателката няма подадена ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ, не е регистрирала фискални устройства, свързани с дейността й като
земеделски производител и липсват индиции за извършвана трудова
дейност/информация от централната база данни „Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за
изплатени суми от фирми”; жалбоподателката не е била обект на проверки и
ревизии.
По делото се спори,
че жалбоподателката е извършвала реално дейност като земеделски производител.
Решаващият
контролен орган, въз основа на анализ на събраните в хода на проверката
доказателства, е заключил, че С.А. няма право на обезщетения по болничните
листа, предствени за изплащане на обезщетение по друго административно производство,
тъй като няма качество „самоосигуряващо се лице“ и не е подлежала на
осигуряване. Тя е регистрирана като земеделски стопанин по съответния ред, но
няма данни подлежащата на добив продукция да е предназначена за пазара, каквото
е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Това показвало, че лицето не е
упражнявало трудова дейност от момента на регистрирането си като земеделски
стопанин - 28.02.2020 г. до заявените права за ползване в качеството на
самоосигуряващо се лице. Не е възникнало основание за осигуряване съгласно чл.
10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т.3 от ДР на КСО, поради което не притежава и
качеството „осигурено лице” съгласно изискванията на чл. 40, чл. 48а, чл. 50,
ал. 1 и чл. 53, ал. I от КСО. Липсва право на парично обезщетение по представеното
удостоверение приложение № 9. Това от своя страна е обосновало необходимостта
за коригиране на подадените от самоосигуряващото се лице данни, които са довели
и до неоснователно изплащане на краткосрочни обезщетения от фондовете на ДОО.
От самоосигуряващото
се лице в ТП на НОИ - Силистра са постъпили данни с удостоверение приложение №
9 към Наредбата за парични обезщетения и помощи от ДОО /НПОПДОО/ за два
болнични листа:
-
№
Е20201141561 за периода от 30.03.2020 г. до 02.05.2020 г., като в приложението
лицето декларира, че е самоосигуряващо се лице;
-
№
Е20201141644 за периода от 03.05.2020 г. до 05.06.2020 г., като в приложението
лицето декларира, че е самоосигуряващо се лице;
Видно от така представените
от лицето удостоверения приложение № 9 към деня на настъпване на временната
неработоспособност, лицето е посочило, че е осигурено за риска общо заболяване
и майчинство.
Въз
основа на представените удостоверения приложение № 9 от НПОПДОО и съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от същия подзаконов нормативен акт, на
жалбоподателката е изплатено парично обезщетение по чл. 50 от КСО. На основание
постъпил в ТП на НОИ - Силистра сигнал, изпратен от Дирекция „Осигуряване и
краткосрочни плащания” при ЦУ на НОИ е издадена заповед на Директора на ТП на
ИОИ - Силистра, с която е възложено да бъде извършена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване на жалбоподателката. В резултат е установено,
че С.А. е регистрирана като земеделски стопанин по съответния ред, но няма
данни за извършвана реално трудова дейност - съгласно писмените обяснения,
подадени при проверката, продукцията не е предназначена за пазара, няма
съставяна документация, удостоверяваща търговска дейност. Контролните органи са
констатирали, че не е подавана декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и че няма
регистрирано фискално устройство.
Тези
факти са анализирани от длъжностно лице при ТП на НОИ - Силистра и е преценено,
че жалбоподателката не отговаря на легалното определение за „регистриран
земеделски производител“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като подлежащата
на добив продукция не е предназначена за пазара. Изведен е извод, че за лицето
не е възникнало основание за осигуряване съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което няма право на парично обезщетение по
представените удостоверения. Изложени са съображения, че тя не е „осигурено
лице“ съгласно изискванията на чл. 40, чл. 48а, чл. 50, ал. 1 и чл. 53, ал. 1
от КСО. Предвид на така установените обстоятелства, е издадено процесното
предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с което й е указано да подаде данни
по чл. 5 от КСО, свързани със заличаване на данни по декларация образец №1, да
подаде нови удостоверения приложение № 9 от НПОПДОО с код ЗАЛИЧАВАНЕ по
болничните листа;
В законоустановения
срок жалбоподателката е възразила, че цитираните от административния орган доказателства
– липса на подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и нерегистрирането на фискално
устройство не установяват липсата на реална трудова дейност. Към релевирания
период не е настъпил изискуемия се момент за подаването на декларация по чл.50
от ЗДДФЛ за дейност през 2020 г., както и че търговска дейност може да се
извършва и без цитираното в констативния протокол от проверката фискално
устройство.
В развилото се
административно производство е издадено оспореното решение на горестоящия
орган, с което жалбата е отхвърлена. Развити са съображения за неоснователност
на тезата на жалбоподателката, тъй като легалното определение на „регистриран
земеделски стопанин“ включва изискване за реално упражняване на декларираната
дейност, служеща за самоосигуряване, а положителни данни в тази насока липсват.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен
правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – ръководителят на ТП на НОИ – Силистра
- директорът на ТП на НОИ - Силистра.
Оспореното
решение съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Издадено е
в предвидената от закона писмена форма. На ниво – административен акт на
контролиращ орган, постановен след оспорването му по административен ред,
съдържа достатъчно мотиви, които да предоставят възможност за разбиране на
причините, които са обусловили съдържанието на акта. Същите са изложени в
степен, достатъчна да обезпечи и възможността за съдебен контрол спрямо
приложението на материалния закон.
Не
се установява в хода на административното производство да са допуснати
нарушения на административно-производствените правила от категорията на
съществените такива, които да дават основание за отмяна на оспореният акт на
процесуално основание.
Оспореният
акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и с целта
му поради следните съображения:
Спорният
въпрос по делото е - следва ли жалбоподателката да се третира като осигурено
лице, след като не е извършвала реално дейност като земеделски производител,
тъй като продукцията, която подлежи на добив, не е била предназначена за
пазара, а за семейни нужди, т.е. за лично ползване.
Осигурено
лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в
който лицето започне да упражнява трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители
са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена
за продажба, и са регистрирани по установения ред.
По
аргумент от горното, лице, за което е установено, че не е извършвало реално
дейност като земеделски стопанин, въпреки че е регистрирано като такова, не
може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни
в НАП и са внасяни осигурителни вноски.
По
делото се спори, че жалбоподателката е извършвала реално дейност като
земеделски производител.
Анализ
на доказателствата:
Действително,
в унисон с възраженията на жалбоподателката, в процесния казус, неподаването на
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ не е доказателство, относимо към изследвания
въпрос, тъй като към релевирания момент – месец юли, 2020 г. падежът за
подаването й не е настъпил.
Също
така неизползването, респ. нерегистрирането на фискално устройство на
самостоятелно основание не сочи за липса на трудова дейност.
Но
освен възраженията за неотносимост на посочените доказателства,
жалбоподателката не сочи какви други доказателства навеждат на извод за
извършвана реално трудова дейност.
Твърдението
за липса на трудова дейност съставлява отрицателен факт, който прехвърля
доказателствената тежест на лицето, което се ползва от положителния насрещен
факт, т.е. от жалбоподателката, която не извърши пълно насрещно доказване в
процеса. В същото време писмените й обяснения, приложени по преписката, ясно
конкретизират, че продукцията, подлежаща на добиване от 0,5 дка лозе е
предназначена за „семейно ползване“ и че не са съставяни документи във връзка с
търговска, респ. земеделска дейност. При анализа на така установените данни
следва извод, че регистрираната земеделска стопанка не е извършвала дейност за
добив на продукция, предназначена за пазара.
Регистрацията
като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват
фактическият състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 4 от КСО във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и
реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за
земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращ понятието за
целите на КСО като „физическо лице, което произвежда растителна и/или
животинска продукция с цел продажба.“ В процесния случай незначителната площ от
0,5 дка, засадена с лозови насаждения, която е предназначена за семейни нужди
на средностатичския гражданин, сочи лично ползване. В случая е важно да се
добави, че жалбоподателката е заявила този факт. Осигурителното правоотношение
е проекция на реално упражнявана дейност като земеделски стопанин и липсата й
лишава от основание осигурителното правоотношение. Свързаното с предписанието
обезщетение замества доход от дейност като земеделски стопанин и липсата на
реално извършвана такава дейност, респ. доходи корелира с липса на, както бе
споменато по-горе, основание за осигуряване. В този ред на мисли,
жалбоподателката не е придобила качеството на осигурено лице и не е имала право
на обезщетения по чл. 49 от КСО с оглед на което законосъобразни са
разписаните действия в оспореното предписание.
В
заключение съдът намира, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице
отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което следва да се отхвърли.
При
този изход на делото и предвид въведеното искане от страна на процесуалния
представител на ответника, в негова полза следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на С.Н.А. ***, чрез адв. А., против Решение №
Ц1040-18-26/10.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е
потвърдено предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО №
ЗД-1-18-00790082/28.07.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Силистра.
ОСЪЖДА
С.Н.А., ЕГН: ********** *** да заплати на ТП на НОИ – Силистра разноски в размер на 100 /сто/ лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: