№ / ….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и
при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 1194 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 670/13.03.2020 година, постановено
по НАХД № 5307/2019 година по описа на Районен съд - Варна, 45 състав, с което
е отменено Наказателно постановление № 03-010729/06.02.2019 година на директора
на Дирекция Инспекция по труда - Варна и на „ЕРГ-07” ЕООД е наложена
имуществена санкция в
размер на 5 000 лева на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
В жалбата са изложени твърдения, че
решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон –
отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че неправилно РС се е
произнесъл по фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен
материал. Изтъква се, че доказателствата са ценени неправилно поотделно и в
съвкупност, с което е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли
за отмяна на решението на РС и за потвърждаване на НП.
Ответната страна „ЕРГ-07” ЕООД оспорва жалбата. Претендира разноски по делото.
Представителят на ВОП счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл.211, ал.1 от АПК.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП №
03-010729/06.02.2019 год. на директор на дирекция „Инспекция по труда“ Варна,
за извършено нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ на
осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв.
От фактическа страна е установено, че при извършване на проверка с Протокол ПР 1902272/28.01.2019 год./ за
спазване на трудовото законодателство в строителен обект: жилищна сграда
находящ се в гр.Варна, УПИ, XIII-449/ ПИ 10135.3513.1901/ кв.11, по плана на
26-ти м.р. ж.к.Победа, ул.“Христо Смирненски“ № 30, е установено, че лицето В.
А. К., роден на *** год. престира труд в
полза на „ ЕРГ-07” ЕООД, ЕИК *********, изпълнявайки трудови функции на „ арматурист”
с определено работно място обекта на
контрол – строителен обект, жилищна сграда намираща се в гр.Варна, УПИ,
XIII-449/ ПИ 10135.3513.1901/ кв.11, по плана на 26-ти м.р. ж.к.Победа,
ул.Христо Смирненски № 30, с определено работно време от 10.00 часа до 15.00
часа и договорено трудово възнаграждение в размер на 35 лв. дневно, без да е
сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово
правоотношение. Нарушението е извършено на 21.01.2019 год. в гр.Варна, в
строителен обект - жилищна сграда
находящ се в гр.Варна, УПИ, XIII-449/ ПИ 10135.3513.1901/ кв.11, по плана на
26-ти м.р. ж.к.Победа, ул.Христо Смирненски № 30, където същото лице е
установено да престира труд по време на проверката по работни места, в полза на
строителя « ЕРГ 07» ЕООД – нарушение на чл.62,ал.1 и чл.1,ал.2 от КТ.
ВРС приема, че е приложен неправилно
материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства- констативен
протокол , съставен при проверка в 14.30 часа на 21.01.2019 год. в строителен
обект гр.Варна, УПИ, XIII-449/ ПИ
10135.3513.1901/ кв.11, по плана на 26-ти м.р. ж.к.Победа, ул.»Христо
Смирненски» № 30 се установява, че В. А. К. е роден на *** ***, Дирекция
Информационно и административно обслужване се установява, че по данни от
Национална база данни « Население» няма запис за лице с имена В. А. К.. При проверките
в регистрите за раждане на гр.Варна за 1988 год. не са открити данни за лице с
имена В. А. К., роден на *** год.,т.е. посоченото в констативния протокол лице
с имена В. А. К., роден на *** год.
посочени в НП не е установено.
В
случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства не е безспорно
установено, че лицето, намиращо се в обекта към момента на извършване на
проверките е В. А. К., че е полагал труд в обекта на жалбоподателя при извършената
от служителите на ДИТ-гр.Варна проверка по трудово правоотношение и то на
посочената в КП длъжност, при посоченото в нея работно време и срещу заплащане
на посоченото възнаграждение. Не е установено и кой е допуснал лицето до
обекта, стопанисван от дружеството.
Липсата
на възможност да се установи лицето, призове и разпита непосредствено пред
състава на съда поставя под съмнение и декларираните от него данни относно
определено място на работа, определено работно време и определено трудово
възнаграждение.
Точното
и безспорно доказване на обективния признак на административното нарушение във
формата, в която действително се е осъществил в обективната действителност, е
от значение не само за защитата на дееца, който има право да научи какво точно
нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването
на принципа на законност.
С
оглед на гореизложеното, ВРС приема, че при издаване на НП, АНО не е установил
по безспорен и категоричен начин извършване на нарушението, за което е наложено
административно наказание. Предвид изложеното ВРС отменя НП.
Обжалваното решение е правилно
като постановено при
отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК –
нарушение на материалния закон.
При извършената от касационния съд
служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността
на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Относно претенцията за разноски на
ответника е изразено становище за прекомерност от касатора. В тази връзка
разноските за адвокатското възнаграждение от 600лв. следва да се редуцират на
300лв., съобразно разпоредбата на чл.18, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г.,
предвиждаща, че във всички оставали случаи извън изброените в предходните
алинеи по административнонаказателни дела се дължи минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Водим от горното, Варненският
административен съд, на основание
чл.221, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 670/13.03.2020 година, постановено по НАХД № 5307/2019 година по
описа на Районен съд - Варна, 45 състав.
ОСЪЖДА Дирекция „ИТ“ Варна да заплати на „Ерг 07“ЕООД гр.Варна, ЕИК *********,
представлявано от Е. У., сумата в размер на 300 (триста)
лева, представляваща направени деловодни разноски.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……