РЕШЕНИЕ
№ 11189
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110112400 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установителен иск за съществуване на вземане по издадена Заповед за
изпълнение при подадено възражение)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
76171/04.03.2025 г. от Л. П. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. София ж.к.
... срещу “Б.....” АД, ЕИК: ..., с адрес: гр. София, ПК 1540, р-н Слатина,
Аерогара София, с която предявен положителен установителен иск с
правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 7,
параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който да бъде признато за
установено, че „Б.....” АД, ЕИК: ... дължи на Л. П. П., с ЕГН **********
сумата от 250 евро, представляващо обезщетение за голямо закъснение на
полет FB455 от София до Милано на 14.6.2024 г. по чл. 7, параграф. 1, буква
„а“ вр. чл.6, пар.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004, за която сума има
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 33130/22.10.2024 г. по ч. гр.
д. № 60830/2024 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че имал закупен билет за полет FB455
от София до Милано на 14.6.2024 г., като полетът е изпълнен с голямо
закъснение над три часа, съгласно C-402/07 и C-432/07. Твърди, че
разстоянието между София и Милано е общоизвестен факт.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Посочва списък с
1
разноски в ИМ.
Посочват банкова сметка, а именно: Титуляр: ....
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва исковете
по основание и размер. Признава, че е платил процесната сума. Представя
доказателство за заплатена сума по банковата сметка, посочена в заявлението
и исковата молба. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Излага твърдения как
следва съдът да присъди претендираното адвокатско възнаграждение и какви
доказателства следва да има към делото.
Във възражението по чл.414 ГПК, ответникът прави възражение, че
закъснението се дължи на извънредни обстоятелства – чл.5, пар.3 от
Регламент 261/2004. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се явява и се представлява.
Признава плащането, което е извършено в хода на процеса. Претендира
разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът не се явява и не се представлява в о.с.з.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 18985/28.04.2025г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л. ….. от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, подадена от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от исков процес. Налице са всички положителни
и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане
на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо.
Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 18985/28.04.2025г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. …. от
делото).
По делото и приобщено платежно нареждане, видно от което ответникът
е заплатил процесната сума по банковата сметка, посочена от ищеца.
2
Заявлението е подадено в съда на 11.10.2024 г.
Заповедта е връчена на ответника на 15.01.2024 г.
На 17.02.2025 г. е подадено възражение от ответника.
На 04.03.2025 г. е подадена исковата молба.
Плащането е осъществено на 07.04.2025 г. Същото е осъществено по
време на исковия процес.
С оглед осъществяване факта на плащане на процесната сума, следва, че
вземането е погасено чрез плащане в хода на процеса.
На това основание искът следва да се отхвърли изцяло.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът има право на разноски с оглед изхода на делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, с оглед факта, че изпълнението на задължението е по време
на висящ съдебен процес, а не преди това. Ето защо следва да му се присъдят.„
В исковата молба ищецът е поискал присъждане на разноски за исково и
заповедно производство.
За заповедното производство се претендират разноски в размер на
400.00 лева за адвокат и 25.00 лева за държавна такса. Налице са
доказателства за тяхното заплащане. Това са общо 425.00 лева.
По исковото се претендират 400.00 лева за адвокатско възнаграждение,
25.00 лева държавна такса и 0.40 лева за преписи по чл.102з, ал.3 ГПК. Не е
основателно искането за разноски в размер на 0.40 лева. Платените такси за
преписи не представляват разноски по водене на делото, поради което същите
не подлежат на присъждане по реда на чл. 78 ГПК. Същото е да се иска
разхода за принтер на адвоката, когато той представя преписи по чл.128, т.3
ГПК. В този смисъл е Решение № 71/11.05.2009 г., по гр. д. № 4081/2007 г.,
на I г.о.
Не е основателно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК. С оглед
свободния пазар на адвокати, възнаграждение от 200 евро е нормално, дори и
ниско сравнение с пазара на адвокати в други държави на ЕС. Ако е преценил,
че възнаграждението е прекомерно, то ответникът е следвало да плати в срока
по чл.414 ГПК, а не да оспорва заповедта и да кара ищецът да прави
допълнителни разноски, при все, че ответникът е платил в хода на исковия
процес. Следователно ответникът не може да се възползва от собственото си
процесуално опущение, за да иска намаление на адвокатското
възнаграждение, при все, че неговото поведение е повод за направата на
исканите от ищеца разноски. В допълнение, това в срока по чл.414 ГПК
ответникът не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което съдът
не може намали разноските в заповедното. В обобщение, възражението и по
3
исковото и по заповедното не е основателно, поради пропускане на срок за
заповедното и поради неоснователно и за двете, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и процесуалните опущения на ответника.
Ето защо следва да се признаят разноски на ищеца в размер на 425.00
лева, както за исковото, така и за заповедното производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, предявения от Л. П. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр. София ж.к. ... срещу “Б.....” АД, ЕИК: ..., с адрес: гр. София, ПК
1540, р-н Слатина, Аерогара София, положителен установителен иск с
правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 7,
параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г., с който да бъде признато за
установено, че „Б.....” АД, ЕИК: ... дължи на Л. П. П., с ЕГН **********
сумата от 250.00 евро, представляващо обезщетение за голямо закъснение на
полет FB455 от София до Милано на 14.6.2024 г. по чл. 7, параграф. 1, буква
„а“ вр. чл.6, пар.1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004, за която сума има
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 33130/22.10.2024 г. по ч. гр.
д. № 60830/2024 г. по описа на СРС, като погасен чрез плащане в хода на
настоящото дело.
ОСЪЖДА “Б.....” АД, ЕИК: ..., с адрес: гр. София, ПК 1540, р-н
Слатина, Аерогара София да заплати на Л. П. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр. София ж.к. ....сумата от 425.00 лева (двеста двадесет и пет лева),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 60830/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Б.....” АД, ЕИК: ..., с адрес: гр. София, ПК 1540, р-н
Слатина, Аерогара София да заплати на Л. П. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр. София ж.к. ... сумата от 425.00 лева (двеста двадесет и пет лева),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 60830/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА “Б.....” АД, ЕИК: ..., с адрес: гр. София, ПК 1540, р-н
Слатина, Аерогара София да заплати на Л. П. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр. София ж.к. ...... сумата от 425.00 лева (двеста двадесет и пет лева),
представляващи разноски по гр. д. № 12400/2025 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
4
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5