РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Белоградчик , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Антон Е. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Е. Антов Гражданско дело №
20211310100155 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове : по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК - за
установяване на вземането на заявител в р-р на 3 180.49 лв. с пр. осн. чл. 79, във вр. с чл. 266
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и неплатени лизингови вноски с пр. осн. чл. 79 ЗЗД, във р. с чл. 205 ЗЗД.
В предявената от „Теленор България” ЕАД - София искова молба се излага:
Между ищеца и ответника З. С. З. са сключени договор за предоставяне на мобилни услуги
и Договор за лизинг на 13.12.2016г. за мобилен номер 0893 50 0652 и на ответника е
предоставено мобилно устройство, Договор за допълнителен лизинг – на 18.12.2017г. и на
ответника е предоставено друго мобилно устройство и Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги и Договор за лизинг – на 29.01.2019г. като абоната-ответник е
взел трето мобилно устройство на изплащане. Ищеца е изпълнил задълженията си по
договорите.
Ответника не е платил задълженията си по фактури от 20.02.2019г., от 20.03.2019 г., от
20.04.2019 и 20.05.2019г. и от 20.06.2019г. общо в р-р на 3 180.49 лв.
Фактурите включват задължения на ответника за месечни абонаментни такси, за ползвани
услуги, лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в общ
размер 361.19 лв.
Проведено производство по чл. 410 ГПК/като Заповедта за изпълнение е връчена в усл. на
чл. 47 ал.5 ГПК/
1
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично
задължение в размер на 2 819.30 лв. – неплатени мобилни услуги, ползвани услуги и
лизингови вноски, 361.19 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в общ
размер, ведно със законната лихва върху главницата 2 819.30 лв., считано от 04.12.2020г. -
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 475/2020г. на БРС до окончателното й
изплащане.
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 475/2020г.
по описа на БРС.
Ответника не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Редовно призован не се явява в с.з. при разглеждане на делото.
Предвид направеното искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника, в с.з. на 01.06.2021г., съдът е приел, че няма процесуални
пречки да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, при хипотезата на чл.
238 ал.1 ГПК.
Съдът приема, че са налице всички законови предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, а именно : ответникът не е представил в срока по
чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
От друга страна, ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника и е представил доказателства с исковата молба. Налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т.1 ГПК – на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в с.з. /с връчването на
разпореждането на съда, съобщението и призовката за насроченото с.з./
Съдът, приема, че е налице и предпоставката, предвидена в чл. 239, ал.1, т.2 ГПК – че иска е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Съдът приема, че представените от страна на ищеца
доказателства, установяват по безспорен начин, че вземането на ищеца срещу ответника
съществува в посочените в исковата молба размери. Представените с исковата молба
доказателства установяват вероятната основателност на предявения иск. Тъй като
истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени
доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и уважава
предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по
същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по ч.гр.д. №
475/2020г. разноски в общ размер – 473.19 лв. и разноските по настоящото дело в размер на
63.61лв. – държавна такса и 543.16 лв. – адвокатско възнаграждение
Водим от горното, съдът
2
РЕШИ:
Признава за установено на осн. чл. 415 ал.1 ГПК, че З. С. З. с ЕГН ********** от гр.
Б., обл. В., ул. ”..“ № .. дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумите 2
819.30 лв. - главница по Договор за предоставяне на мобилни услуги и Договор за лизинг от
13.12.2016г. за мобилен номер 0893 50 0652, Договор за допълнителен лизинг от
18.12.2017г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги и Договор за
лизинг от 29.01.2019г., 361.19 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в
общ размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 04.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда З. С. З. с ЕГН ********** да плати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
********* направените по ч.гр.д. № 475/2020 г. разноски в общ размер - 473.19 лв. и
разноските по настоящото дело в размер на 63.61 лв. – държавна такса и 543.16 лв. –
адвокатско възнаграждение
На осн. чл. 239 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
3