Р Е Ш Е Н И Е
№ 840
град Пловдив, 23.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 2716 описа за 2020
година, взе предвид следното:
Жалбоподателят В.А.П., ЕГН **********,***, офис
201, чрез адв.П.Т. обжалва Отказ, обективиран в писмо изх. № СЛ/Д-РВ-871-121/21.09.2020г.
на Директора на Дирекция Социално подпомагане гр.Пловдив, с който е отказано
издаване на предписания по чл.18, ал.4 от ППЗЗД.
Според жалбоподателя с отказа е предоставена
неадекватна закрила на детето Д.В.П.. Претендира се отмяна на обжалвания акт
поради незаконосъобразността му, като постановен в нарушение на материалния
закон, поради подробни съображения, изложени в жалбата. В писмена защита излага
допълнителни съображения, в т.ч. некомпетентност на социалния работник
отработил сигнала, допуснато съществено нарушение на нормативната уредба и
относимата методика при отработване на сигнала, нарушаване на основните
разпоредби на законодателството в сферата на закрила на детето и др. Притендира
сторените в производството разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск.Т. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за законосъобразност
на отказа в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - З.Д.М. (майка на Д.В.П.),
редовно призована, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание,
не заявява становище по оспорването.
Детето - Д.В.П. (непълнолетно) се явява лично за
изслушването съобразно разпоредбата на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на
детето.
Административен
съд Пловдив, десети състав, като провери законосъобразността на оспорения акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото доказателства се
установява, че административното производство е започнало по сигнали с вх. № СИГ/Д-РВ/800
от 06.08.2020г. и вх. № СИГ/Д-РВ/818 от 11.08.2020г. на жалбоподателя в
настоящото производство В.А.П. до Отдел „Закрила на детето“, ДСП – гр.Пловдив
/лист 40 и 44 от делото/ касаещи
неспазване на режима на лични контакти от страна на бившата му съпруга (и майка
на детето) М. на 18.08.2020г. и за периода 21-23.08.2020г., с молба за
съдействие за изпълнентие на постановения
режим за лични контакти, както и да се издаде засължително предписание
на М. за спазване на заложените в плана за действие дейности.
На 21.08.2020г., видно от протокол /л.40/
е проведена среща между В.П. и социални работници от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Пловдив за обсъждане на плана за действие и дейностите
заложените в него по отношение на детето Д.П..
На 24.08.2020г. е проведен разговор с М.Л.,
социален работник от ЦРДУ към КСУДС гр.Пловдив, относно детето Д.П.. По делото
е приложен Протокол /л.43/ видно от съдържанието на който, Л. регулярно
провежда сесии с детето. При проведен разговор с майката, същата е заявила, че
няма намерение да насилва Д. да спазва режима на лични контакти с баща си, ако
тя няма желание.
На 26.08.2020г. е проведена срещата за отработване
на сигнал с вх. № СИГ/Д-РВ/800 от 06.08.2020г., на която П. изисква сигналът да
бъде проучен и оценен от социалния работник, който да събере необходимата
информация от семейството, детето, училището роднини, близки, съседи и от други
източници. Сочи, че при отказ за сътрудничество от страна на родител да спазва
изготвения план за действие (чл. 15 и чл. 16а от ППЗЗД), разпоредбата на чл.
18, ал. 4 от ППЗЗД предвижда издаване на задължително предписание от директора
на дирекция "Социално подпомагане". В тази връзка в протокол от
26.08.2020г. /л.39/, социалния работник заявява, че липсва нарушение на плана
за действие, защото такъв действащ няма. Пояснява, че предходният е изтекъл, а
всички срещи, проведени с П. за обсъждане на плана за действие водят до
отработване на сигнали, които П. подава в началото на срещата.
На 26.08.2020г. е проведена среща с П. за
отработване на сигнала, подаден на 21.08.2020г., за което е съставен протокол
/лист 40/. На срещата П. отново подава сигнал, със съдържание сходно на предходния,
по повод на който е проведен отделен разговор за отработването му. По време на
разговора В.П. провежда телефонен разговор с дъщеря си пред социалните
работници Н.В. и Д.Д., в резултат на което последните се самосезират, тъй като според
тях в разговора детето демонстрира рисково поведение.
Поради рисково протичащата бременност на г-жа М. и
епидемичната обстановка, същата е пожелала разговорите с нея по повод
постъпващи сигнали в Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пловдив да се водят по
телефона. По делото е приложен Протокол от проведен телефонен разговор на 28.08.2020г.
с г-жа М.. Видно от съдържанието на протокола
/л.35/, със социалния работник подробно са обсъдени въпросите повдигнати в
подадения от В.П. сигнал.
В протокола е записано, че майката потвърждава, че
от 21.08.2020г. детето не желае да се вижда с баща си. М. е провела няколко
разговора с дъщеря си, но тя не иска да изпълни постановения режим за лични
контакти с баща си. Майката посочва, че детето не посочва конкретна причина за
нежеланието си да се срещне с баща си, но предполага, че това се дължи на страх
от наказание.
Във връзка със самосезиране на социалните
работници от ОЗД-Пловдив на 04.09.2020г. е изготвен Социален доклад /листи 26-27/,
в който се посочва, че към момента детето живее с майката. Отглежда се при
добри битови условия. Майката се стреми да посреща адекватно потребностите на
детето. Д. изказва привързаност и към двамата си родители, но не е съгласна с
методите на възпитание на баща си. Детето не желае да спази режима на лични
контакти с баща си. Поради многократно настояване от страна на П. и оказан
психологически натиск върху социалните работници, сигналът е записан като
самосезиране. В доклада се твърди, че се наблюдава манипулативно поведение от
страна на В.П..
С процесното Писмо изх. № СЛ/Д-РВ/871-121 от 21.09.2020г.
П. е уведомен за проведеното допълнително проучване относно подадените от него
сигнали. Проведен е и разговор с майката на Д., като същата е консултирана да
уведомява П. при възникване на обстоятелства, поради които режимът на лични
контакти между тах да не бъде осъществен. М. е консултирана и че е в интерес на
детето да общува и прекарва време и с двамата си родители, поради което е
необходимо тя да разговаря с дъщеря си и да я мотивира за срещи с бащата.
В съдебно заседание, проведено на 07.04.2021 г., в
присъствието на социалния работник Н.В., е изслушано детето Д.В.П.. Детето
сочи, че в момента не е по-спокойна. Учи в училище „Христо Ботев“ /“Дървото“/,
в
9 клас. Не ходи с особено желание на училище. В момента живее при майка си и
баба си. С баща си в момента се виждат различно. Казва, че по нейния случай са
се сменили много социални работници и не знае последно какво е станало. Срещала
се е с много социални работници. Последно ходили с баща ѝ в Дома за
закрила на детето за подготовка за изслушването. Не желае да сподели нищо със
съда във връзка с личните контакти с баща си.
В съдебно заседание, проведено на 07.04.2021 г., в
качеството на свидетели са разпитани В.С.М., Н. К. В. и М.Д.Л..
Свидетелят В.С.М. от две години живее на семейни
начала с жалбоподателя живеем. Знае, че отношениата между Д. и баща ѝ са
приятелски и добри. Тя търси неговото присъствие, разговори и отношение. Знае,
че от скоро не се спазва режимът на
лични отношения. По времето, когато майката на детето е била скарана с
партньора си, за близо месец тя е живяла с тях. М. и П. купуват учебниците за
детето, защото тя има книжарница и е наясно какво изучават децата в съответните
класове. Сочи, че П. е взел телефона на дъщеря си, защото тя я отказала да чете
литература и докато не прочете каквото и е казал няма да го върне. За времето,
в което са заедно, П. винаги е имал интерес и отговорността детето спрямо
образованието ѝ и всичко, което се случва с нея.
Свидетелят Н. К. В. - социален работник в Отдел
„Закрила на детето“, ДСП – гр.Пловдив сочи, че по сигналите на В.П. за
неспазване на режима на лични контакти с дъщеря му са провеждани разговори с
майката, с цел да я мотивират да го спазва. Запозната е с конкретните два
сигнала. По време на една от срещите П. се обадил на детето и я попитал дали
смята да отиде при него, когато е по режим, на което детето отговорило
отрицателно, но не си спомня да е посочена конкретна причина, поради която не
иска да отиде при баща си. По отношение случая с отнетия от бащата телефон, за
който майката и детето съобщили в ОЗД, сочи, че се е случило, защото Д. не иска
да си прочете книгите, които са ѝ дадени от социалната услуга и които ще
се изучават през учебната година. При проведената среща детето било разстроено,
като всяка тийнейджърка, на която е взет телефона, но в крайна сметка П. го е върнал,
след като детето си е прочело произведението. Твърди, че задължително
предписание се издава по преценка на екипа. Не решава един човек. Не е
необходимо да има риск за живота на детето. При положение, че детето е насочено
и ползва услуги за оказване на образователна подкрепа и предвид възрастта, не е
необходимо да се издава задължително предписание за ползването на такава. Риск
е, ако детето системно не поддържа никакъв контакт с единия родител. Това би
могло да доведе до риск от отчуждение между детето и единия родител. В
конкретния случай такъв риск не е установен.
Свидетелят М.Д.Л. - социален работник в Отдел
„Закрила на детето“, ДСП – гр.Пловдив сочи, че с Д.П. работи от 2018 година. Тя
ползва социална услуга, индивидуална работа, която е с цел оказване на
образователна подкрепа на детето, включително провеждане на дискусии по теми,
които са актуални и значими за детето, включително има срещи и разговори с
двамата родители поотделно, с класния ръководител и с други учители при
необходимост. Не може да каже колко често Д.П. посещава баща си. И двамата
родители съдействат за провеждане на социалната работа. На всеки три месеца се предоставя
доклад за предоставената социална услуга към ОЗД. След това същата информация и
доста по-подробно се описва в доклад, който се изпраща към ОЗД. Среща с детето
два пъти седмично и наблюденията и от проведената работа са, че детето няма
никакви проблеми с това да удвоява учебен материал, да се справя самостоятелно
и има много добри умения в тази насока. Причината детето да не изпълнява
домашни работи, да не учи, е нежелание от нейна страна. Тя не се ангажира нито
да изпълнява домашни работи за училище, нито да участва в часовете, а когато са
присъствено в училище абсолютно се дистанцира от работата в часовете. По време
на дистанционното обучение много често не влиза в часовете, като една от
причините, които тя посочва е, че има повреден микрофон, както и проблеми с
интернет в жилището, където живеят в момента. Класната ръководителка и
учителката по химия, с които се е срещала и разговаряла също казват, че тя не
изпраща задания. Системно не знае до кои уроци са стигнали, не знае какво са
взимали в часовете, защото много често се включва, за да отбележи присъствие,
но не слуша това, което преподават учителите и като цяло по никакъв начин не се
ангажира с учебната дейност. Такава информация системно е давана както на
бащата, така и на майката, което е част също от плана за социални услуги. Информацията,
която е получавана от бащата е, че той няма възможност да оказва подкрепа и да
проследява работата на детето, свързана с училище поради това, че тя не ходи
при него, а информацията, от майката, е че тя се опитва да я стимулира, като приема
това за достатъчно. Притесненията, които детето е споделяло са били във връзка
с взаимоотношенията между майката и нейния партньор, бременността на майката,
желанието на детето да не живеят съвместно с партньора на г-жа М., но в същото
време чувство на отговорност и дълг към майката, да не развали отношенията с
партньора си. Често говори за баща си, дори в случаите, когато по-продължително
време не се виждат, поради това, че тя отказва да ходи при него, но не посочва
конкретна причина. Детето като цяло изразява винаги положителна емоция спрямо
баща си. Д. е в „9 клас“ и няма изградени навици за самоподготовка. За девиантни
прояви няма впечатление, като за правила в семейството, в което живее, ако
приемем изискванията, които се отправят към нея, за спазване на вечерен час,
информацията, която има е, че детето спазва такъв, когато ѝ се постави.
Като за изисквания които се отправят към нея да подрежда стаята си, вещите си –
не го прави, което се знае от майката и което е било причина да влизат в
конфликт с партньора ѝ.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Обжалваното писмо съдържа отказ да бъде издадено
предписание по чл.18, ал.4 от ППЗЗД, който отказ съставлява индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол /така Определение
№8944/18.07.2016г. по адм. дело №8053/2016 на ВАС и Определение
№4032/03.04.2017г. по адм. дело №2330/2017 на ВАС/.
На писмото, с химикал е отбелязано, че същото е
получено на ръка, на дата 08.10.2020г., но не е положен подпис на получател.
Тъй като по делото няма достоверни данни за датата на връчване на писмото на
жалбоподателя, се приема, че жалбата до съда е подадена в предвидения за това
срок, при наличие на правен интерес, поради което се явява и процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разглеждайки оспореното писмо в аспекта на отказ
да се издадат предписания по чл.18, ал.4 от ППЗЗДетето, съдът приема, че така
постановения отказ, съобразно фактическите и правни основания за това, е
правилен и законосъобразен.
Оспореният отказ е издаден от компетентен
административен орган, а именно Директора на Дирекция „Социално подпомагане“,
който съобразно чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД
е компетентен да издаде предписания.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и в
отказа се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Процесният
индивидуален административен акт е издаден след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
След анализ на събраните по делото доказателства,
настоящия съдебен състав приема, че оспореният отказ е законосъобразен като
издаден в съответствие с материалния закон и без съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Процедурата по издаване на задължителни
предписания е регламентирана в Глава трета от ППЗЗД /чл. 9 – чл. 18/. Оспореният
отказ е издаден след извършено от определените социални работници в Отдел
“Закрила на детето” проучване и оценка на подадени сигнали от родителите на
детето, изготвяне на план за действие с нормативно предвиденото съдържание,
установена от социалните работници необходимост от ползването на социални
услуги, открит случай на детето, като дете в риск предвид напрежението в
отношенията между родителите му. По предложение на социалните работници, водещи
случая и с изразено съгласие на майката и бащата за ползване на социални услуги
е издадено направление към ЦСРИДРГ.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД,
при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или
на лицето, което по-лага грижи за детето, по предложение на социалния работник,
водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава
задължително предписание. Следователно, необходима и задължителна предпоставка
за законосъобразно издаване на административен акт по посочения текст е отказ
за сътрудничество от страна на лицето, полагащо грижи за детето, във връзка с
прилагане на предприетите мерки за закрила.
По делото няма спор, че майката и бащата са във
влошени отношения помежду си, което влияе негативно на детето в емоционален
план, както и необходимостта от консултиране на родителите.
От събраните по делото доказателства не може за се
приеме за установено по несъмнен начин, че майката на детето е отказала да
сътрудничи. Напротив, в административната преписка се съдържат многобройни
документи, сочещи на противното, включително и констатации от самите социални
работници за оказано сътрудничество от страна на майката. В проведеното
административно производство са осъществени многобройни срещи и разговори с
г-жа М.. Нещо повече изготвеният План за
действие относно детето е съгласуван с майката и бащата. Издадено е и
Направление за ползване на социални услуги. В тази насока са и свидетелските
показания.
С оглед на изложеното, съдът счита, че липсва
предпоставката предвидена в разпоредбата
на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД за издаване на задължително предписание и правилно
органът е отказал издаването на такова.
Тук е мястото да се посочи, че съдът основана
своите изводи от правна страна, съобразно фактите, установени до датата на
издаване на оспореното писмо, като всякакви други такива, настъпили в
последствие не могат да бъдат релевантни към извода за законосъобразността на
акта, съобразно и правилото на чл.142, ал.1 от АПК.
При това положение на нещата и при липсата на
други фактически и прави основания за издаване на предписание по чл.18, ал.4 от
ППЗЗД, атакувания отказ, като постановен при правилно приложение на материалния
закон, следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
При посочения изход на спора, в полза на Дирекция
“Социално подпомагане” Пловдив, за осъществената
юрисконсултска защита следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно
чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1
от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.П., ЕГН **********,***, офис
201 против Отказ, обективиран в писмо изх. № СЛ/Д-РВ-871-121/21.09.2020г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА В.А.П.,
с ЕГН **********, да заплати на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Пловдив,
сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: