О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 372
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 19.09.2019
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, ч. т. дело № 567 описа на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл.274,ал.1 във
вр. с чл.262,ал.3 от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от И.Н.Ж.,
представляван от процесуалния си представител адвокат Л.К., против разпореждане
№5518 от 01.07.2019 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по търг.дело №265/2016
г.
С обжалваното разпореждане окръжният
съд е върнал въззивна жалба с вх.№ …/… г., подадена от И.Н.Ж.
против постановеното решение №154 от 19.03.2019 г. по търг.дело №265/2016 г. на
основание чл.262,ал.2,т.2 от ГПК, поради неотстраняване на нередовности на
въззивната жалба - не е представен документ за внесена ДТ за въззивното
производство в определения от съда срок и дадени указания , че при неизпълнение
жалбата ще бъде върната.
В частната жалба жалбоподателят И.Н.Ж. е изложил съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, тъй като е посочил мотиви и
основания за освобождаване от такса и
въпреки това съдът му вменил задължения за плащане.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане и
се върне делото за по-нататъшен ход.
Срещу частната жалба е постъпил е отговор от А.В.Н.,
чрез процесуалния му представител адвокат Т.К., в който се моли да се остави
същата без уважение, като
неоснователна, и се потвърди обжалваното определение.
Изложени са аргументи, че не са налице
основания за освобождаване от ДТ, че съдът се е произнесъл с влязло в сила
определение относно освобождаването от ДТ за въззивното производство.
Към отговора си е приложил съдебно решение за
притежавани недвижими имоти от страна на жалбоподателя.
Пловдивският апелативен съд, след проверка на
изложените в частната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното
:
Частната жалба е подадена по пощата на
15.07.2019 г., което е в едноседмичния срок от връчване на разпореждането на
08.07.2019 г. Следва да се приеме, че е спазен срокът, предвиден в закона -
чл.275,ал.1 ,изр.първо от ГПК. Ето защо, същата се явява допустима. Подадена е
от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С разпореждането, предмет на настоящото производство, е върната въззивна
жалба, поради неотстраняване на констатирани нередовности - невнасяне на ДТ.
От данните по делото се установява, че срещу първоинстанционното решение
е подадена въззивна жалба от И.Н.Ж.. С разпореждане от 16.04.2019 г. същата е
оставена без движение до внасянето на ДТ за въззивното производство в размер на
4200 лв. Следват молба за освобождаване от ДТ, разпореждане на съда за прилагане на декларация относно
обстоятелствата по чл.83,ал.2 от ГПК, удължаване на срока за прилагане на посочената декларация, след
което е постановено определение от 10.06.2019 г., с което е оставена молбата
за освобождаване от ДТ за въззивното производство без уважение. С определението
отново е указано на жалбоподателя да внесе посочената ДТ, като е определен срок
за това и са дадени указания, че при неизпълнение в срок на задължението
въззивната жалба ще бъде върната. Жалбоподателят е уведомен за определението на 17.06.2019 г., като няма данни в определения
срок да е внесъл ДТ за въззивното производство. Така се е стигнало до
постановяване на обжалваното разпореждане от
01.07.2019 г., с което е върната въззивната жалба.
Съгласно чл.261 от ГПК, към въззивната жалба
се прилага документ за внесена ДТ. Когато не е приложен този документ се счита,
че въззивната жалба не отговаря на
изискванията на закона и на страната се
съобщава да отстрани допуснатите нередовноски в срок. Жалбата се връща,
когато не са отстранени допуснатите
нередовности в срок. Тези правила са уредени в чл.262 от ГПК и са задължителни
за първоинстанционния съд при извършване
на проверка за редовността на въззивната жалба. Следва да се има предвид и, че
за да се приеме, че страната не е изпълнила постановеното от съда, същата
следва да е редовно уведомена за това съгласно процесуалните правила.
От данните по делото се установява,че е спазена процедурата по чл.262 от ГПК, като жалбоподателят е
уведомяван редовно за постановените актове на съда. Същият се е възползвал от
процедурата за освобождаване от ДТ за въззивното производство на основание
чл.83,ал.2 от ГПК. Съдът се е произнесъл със съдебен акт от 10.06.2019 г. в
това производство, който акт е съобщен на жалбоподателя на 17.06.2019 г., не е
обжалван и е влязъл в сила на 25.07.2019
г. След приключване на процедурата по освобождаване на ДТ жалбоподателят не е
внесъл ДТ за въззивното производство, като са му били указани последиците от
това неизпълнение. Ето защо и в съответствие с чл.262,ал.3 от ГПК въззивната му жалба следва да бъде върната.
Като е
достигнал до този извод и е върнал въззивната жалба, поради неотстраняване в
срок на нередовности, окръжният съд постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден. Не са налице оплакванията в частната жалба ,тъй като е приключило производството по освобождаване от
ДТ, на което се позовава жалбоподателя.
Водим от гореизложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №№5518 от 01.07.2019 г., постановено от Окръжен съд Пловдив по
търг.дело №265/2016 г.
Определението
е неокончателно и може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.