№ 1808
гр. Варна, 19.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20213100502334 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
Въззивникът М. В. В., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Б.Б.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна П. В. П. чрез пълномощник В. П. В., редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Д.М., редовно преупълномощен от адв. Николай Ташев,
упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
1
Образувано е по повод въззивна жалба на М.В. П.а срещу Решение № 261475 от
27.04.2021г. по гр.д. № 19423/2019г. по описа на ВРС, 50-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с
която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се извърши съдебна делба между П.
В. П. с ЕГН ********** и М.В. П.а с ЕГН ********** на съсобствен между тях недвижим
имот, находящ се в *** и представляващ Апартамент № *** и самостоятелен обект в сграда
с ид. № 10135.5502.211.2.26, с обща застроена площ от 41.19 кв.м. и при граници: паркинг,
ап. ***, стълбищен коридор, асансьор, а по схема: съседни самостоятелни обекти с ид.
10135.5502.211.2.27, ведно с прилежащото му избено помещение без посочен номер по
документ за собственост, с площ от 2.25 кв.м., както и 0.7121 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху прилежащата част от терена на комплекса, при
установените квоти: за П. В. П. - 1/6 ид.ч. и за М.В. П.а – 5/6 ид.ч.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила в частта, в която не е уважено релевираното възражение за придобиване правото на
собственост върху идеалните части на съсобственика на основание придобивна давност.
Установено е по делото, че от 2008г. до настоящия момент въззивницата владее процесния
имот еднолично като свой. Нееднократно е манифестирала своето владение, както по
отношение на съсобственика, така и пред обществото. Грижила се е за имота, заплащала е
данъците и го е поддържала. Ответникът се е дезинтересирал от имота именно поради
манифестираното от М. П.а самостоятелно владение върху същия. С оглед на така
установеното по делото, ВРС е следвало да приеме за основателно релевираното възражение
за придобиване на ид.ч. на съсобственика от имота по давност. В този смисъл отправила
искане решението в обжалваното част да се отмени, а искът за делба – отхвърлен с извод за
липса на съсобственост между страните.
В отговор на жалбата П. В. П. оспорва поддържаните в нея доводи. Поддържа доводи
за правилност и законосъобразност на решението – правилно ВРС е приел, че не е доказано
М. П.а да е демонстрирала и манифестила намерение за своене на частта на съсобственика
пред него, нито е отблъснала владението на бившия си съпруг. Поведението на последния е
било в изпълнение на съдебното решение, с което е прекратен гражданския брак между
страните и предоставено ползването на семейното жилище за отглеждане на родените от
брака деца. Именно това е основанието за установяване на самостоятелна фактическа власт
от въззивницата. Липсват също доказателства за началния момент, от който при знанието и
без противопоставянето на П., М. П.а е започнала за владее имота изцяло за себе си. С оглед
на това отправил искане обжалваното решение да се потвърди.
Решението в частта по предявения иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК е
влязло в законна сила.
АДВ. Б.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам отговора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
2
разноски.
АДВ. М.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивната страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б.: Поддържам жалбата срещу решението на ВРС в частта, с която не е уважено
искането за произнасяне по отношение на 1/6 ид.ч., която е била призната от съда, че е в
съсобственост с моята доверителка по отношение на въпросния недвижим имот. Тази
идеална част сме придобили по давност с добросъвестно владение като собственици,
демонстрирали сме това пред обществото, плащали сме данъци, налице са всички основания
за придобиване на тази идеална част в продължение на повече от десет години. Съдът не е
изложил съществени мотиви. Той е заел едно принципно положение, че когато има
съсобственост, единият съсобственик е държател. Това не е така, тъй като има константна
практика на ВКС, че владението, което се осъществява върху целия недвижим имот, трябва
да е такова, което да показва, че същият владее не като държател на идеална част от имота
на своя съсобственик, а я владее с цел придобиване. В тази връзка сме разпитали свидетели.
Мнението на ответника в един момент беше, че няма претенции към имота. Тези свидетели
безспорно установиха и няма никакви доказателства в противовес на това, което те са
заявили в съдебно заседание, че повече от петнадесет години, още от фактическата раздяла,
и твърденията на ответника са, че няма интерес към този имот и го предоставя на своята
вече бивша съпруга заедно с децата, като това е било известно и на свидетелите, които бяха
разпитани, и дават основания за това, че тя е владяла целия имот като собствен с всички
последици от това, включително плащане на данъци. Няма нито едно действие за тези
повече от петнадесет години от фактическата раздяла на страните, което да говори, че
ответникът е проявявал някакви собственически претенции по отношение на идеалната част,
която той притежава. Той не се е интересувал въобще от този имот, такава е била волята му
към момента, когато са се разделили. Това дело е образувано, защото преди много години е
предявен един иск за издръжка, ответникът е бил осъден да заплати по-голяма издръжка и
той завежда това дело. Всички доказателства сочат за добросъвестно владение повече от
3
десет години на въпросния имот, това е едно безпрепятствено от страна на ответника
владение, поради което считам, че решението на Районния съд е неправилно. Моля да го
отмените в тази част и да приемете, че моята доверителка е собственик на целия недвижим
имот, а не само на 5/6 ид.ч. от него. Моля за решение в този смисъл.
АДВ. М.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите изцяло решението на
Варненски районен съд. Основанията съм посочил в отговора на въззивната жалба.
Наистина не се посочва началният момент, от който съпругата е владяла този имот. Моят
доверител не е ползвал имота, тъй като е спазвал решението на Районен съд - Варна за
развод, с което апартаментът е предоставен за ползване на бившата му съпруга и децата.
АДВ. Б.: Не става въпрос за ползване. Действително при развода с оглед на
малолетните деца имотът е предоставен на моята доверителка. Собственическото владение
не се изразява само с това дали искаш да ползваш, може да е искал наем или други
претенции, такива неща няма. Началната дата на владение в най-лошия случай е разводът от
2006г., ако си спомням правилно.
АДВ. М.: От тогава е може би желанието за владение на целия имот от ищцовата
страна, но последните шест-седем години никой не живее в апартамента и никой не се
грижи за него, не го ползва.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:46 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4