Решение по дело №169/2020 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: 260063
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 7 април 2021 г.)
Съдия: Тихомир Колев Колев
Дело: 20205540200169
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260063

  

16. 03. 2021 год. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Чирпан, втори състав

На 15. 03. 2021 год.

В публично заседание в състав:

                                                          Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ

Секретар: ДОНКА ВАСИЛЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ

АНД номер 169 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалбата на Г.И.Д., ЕГН ********** ***, против НП № 20 - 0375- 000208/ 11. 05. 2020 г., издадено от Иван Димитров Димитров, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което му е наложено административно наказание по  чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок / виж разписка към НП /.

Установи се по делото, че с НП № 20 - 0375- 000208/ 11. 05. 2020г.,  издадено от Иван Димитров Димитров, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, е наложено на жалбоподателя административно наказание по чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца затова че: “ На 27.11.2019г., около 17,42 часа на АМ Тракия, км. 170 в посока изток-запад Д. управлява собствения си товарен автомобил **с номер на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред и няма поставени регистрационни табели на определените за това места, регламентирано с Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС с което е извършил:

 1. Водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП“.

Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в РУ Чирпан е било образувано досъдебно производство № 375 ЗМ- 392/ 2019 г. по техен опис затова, че на 27.11.2019г., около 17,42 часа на АМ Тракия, км. 170 в посока изток-запад е управлявано МПС - товарен автомобил Форд Транзит, което не е регистрирано по надлежния ред регламентиран в Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни средства и съгласно чл.140 от ЗДвП престъпление по чл. 345,ал.2 от НК във вр. с ал.1 НК.

Наблюдаващият прокурор е приел, че макар и от формална страна да е извършено престъпление,са налице условията на чл.9, ал.2 от НК и приложил същата и прекратил ДП на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК с Постановление от 23.04.2020 г.

Копие от това постановление най- вероятно / няма точни данни за това / е било изпратено на РУ Чирпан за преценка за реализиране на административно – наказателна отговорност на Г.И.Д..

Независимо от описаното по- горе се установява,че за същото деяние е бил съставен и АУАН серия GA№ 46645/ 27.11.2019 г. с актоставител Б.Л.Б. и свидетел Д.Е.Д.-***.

Независимо от съставения АУАН обаче, без да  прекрати очевидно започналото административно- наказателно производство, АНО издал обжалваното НП, като изрично упоменал, че то се издава на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН във връзка с постановление за прекратяване на ДП № 392/ 2019 г. по описа на РУ Чирпан.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Особеността на административно-наказателното производство, което се образува на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно "когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган" се изразява в това, че правилата на чл. 37 и чл. 40-46 от ЗАНН не намират приложение и производството се развива в един единствен стадий – този, регламентиран в чл. 52-58 от ЗАНН. Действително, производството може да бъде образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и да се развие законосъобразно, само когато препратените на наказващия орган материали са достатъчни, за да очертаят по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в административно-наказателното производство. Това обаче не са единствените предпоставки за надлежното образуване и приключване на административно-наказателното производство в посочената хипотеза. За да послужи за надлежно образуване на административно-наказателното производство, постановлението за прекратяване на досъдебното или съдебно производство от прокурора или от съда следва да съдържа мотиви, вкл. посочване на лицето срещу което производството е водено и се прекратява, описание на обективните и субективни признаци на вмененото му деяние и точната му правна квалификация, както и основанието за прекратяване на производството. В случай, че някой от тези елементи липсва или ако наказващият орган прецени, че някои факти не са доказани, или прецени, че е осъществен друг състав на административно нарушение, наказващият орган следва да укаже да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение.

В случаите по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН следва АНО на първо място да се увери, че Постановление за прекратяване на наказателно производство е влязло в сила. На следващо място дори да се приеме за допустимо реализирането на административнонаказателна отговорност спрямо нарушителя след прекратяване на воденото срещу него наказателно производство, то за обосноваването на административното обвинение със събраните в хода на разследването по досъдебното производство доказателства, е било необходимо материалите по досъдебното производство /прокурорската преписка/, да бъдат приложени към образуваната административнонаказателна преписка. В случая това не е направено. В нарушение на процесуалните правила и на процесуалните изисквания на закона, издаването на наказателното постановление се основава на доказателства, които не са приобщени и приложени по надлежния ред към материалите по административнонаказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗдвП /редакцията, в сила от 01.01.2019 г./ " По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата..". От което следва извода, че посочената от АНО в обжалваното НП като нарушена правна норма съдържа две хипотези, обективирани в две изисквания, на които трябва да отговарят автомобилите, движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване - да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Това са две отделни изисквания, като неизпълнението на всяко едно от тях е самостоятелно и достатъчно основание за ангажиране на административно наказателна отговорност при нарушение. В случая в НП не е посочено, чрез цифровото изписване на нарушената правна норма в коя от двете хипотези е констатирано нарушението - предложение първо /нерегистрирано МПС/, или предложение второ /липса на регистрационни табели/, но в обстоятелствената част е описано нарушението "управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред и няма поставени регистрационни табели на определените за това места, регламентирано с Наредба №I-45 от 24.03.2000г.“

От което следва извода, че е налице противоречие в словесното описание на нарушението. Не може да има съмнение, че административно наказващият орган е наложил наказание именно за това нарушение, като това е намерило отражение и в посочената административно наказателна разпоредба - чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която в редакцията си, в сила от 21.01.2017 г., регламентира " Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.".

С оглед така направения анализ, съдът намира, че НП е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на НП са описани две отделни деяния, които представляват самостоятелни нарушения, за които обаче е наложена една санкция. Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Тъй като в ЗАНН не е уредена изрично усложнената противоправна дейност, аналогично на чл. 26 от НК, нито чл. 11 от ЗАНН препраща към чл. 23-26 от НК, за всяко извършено от дадено лице нарушение, следва да бъде наложено отделно наказание, което се изтърпява самостоятелно. Действително, неправилното приложение на материалния закон в конкретния случай е в полза на санкционираното лице - за две нарушения е наложено едно наказание, но чл. 18 от ЗАНН е императивна норма, неспазването на която води до порок, който във всички случаи налага отмяна на НП. И това е така, тъй като в противен случай ще се даде възможност на наказващите органи да прилагат материалния закон различно и да "премират" определени нарушители, като им налагат една санкция за повече нарушения, което би било в разрез с установения в чл. 6, ал.2 от Конституцията на Република България принцип на равенство на гражданите пред закона.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП № 20 - 0375- 000208/ 11. 05. 2020 г., издадено от Иван Димитров Димитров, на длъжност Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Г.И.Д., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание по чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: